Министърът на правосъдието в интервю за Радио „Фокус” по повод становището на Съюза на съдиите в България. В документа се изразява тревогата по изказвания на премиера, с които той призовава да бъдат осъдени виновните по СРС скандала с разработката "Червеи".

Как ще коментирате писмото на Съюза на съдиите в България, в което то напомня, че публични изявления на високопоставени представители на изпълнителната и законодателната власт, в които се съдържат предварителни заключения за извършени престъпления, не трябва да бъдат правени?

Съюзът на съдиите е професионална организация, която през годините е доказала, че реагира винаги, когато има и най-малко съмнение за намеса в независимостта на съдебната власт и в този смисъл е разбираема тяхна реакция. Същевременно аз мисля, че в случая няма място за спор и от страна на правителството няма никакво съмнение, че независимостта на съдебната власт е ценност на демократичното общество. Аз имах разговор с премиера по този повод. Ние препотвърдихме това свое убеждение. Той самият подчерта, че това, че е имало една или друга чисто човешка реакция, не променя факта, че ние оставаме решително за съдебна реформа и за този приоритет на стратегията, който приехме, а именно утвърждаване на независимостта на съдебната власт. Така че в случая по-скоро за мен става дума за различна оценка на някакви нюанси, а не за някаква съществена разлика в ценностната позиция.

Но, господин министър, в това писмо, все пак има и квалификация: „заплаха за правовата държава“. Дали казаното от премиера или прочетената сутринта в парламента декларация на ГЕРБ представляват подобно нещо - заплаха за правовата държава?

Трябва да си даваме ясна сметка, че когато от една страна сме в състояние на незряла демократична среда, от друга страна – съдебната система има нужда от реформиране и това трябва да се извърши от изпълнителната власт и от законодателната и няма как да стане без едно по-енергично участие на изпълнителната и законодателната власт в определени аспекти от работата на съдебната власт, това е една доста трудна ситуация. В нея е лесно човек да изпадне в ситуация, в която има различни оценки за дадено действия. Аз самият трябва да ви кажа, че съвсем човешки говорейки, всекидневно изпадам в такива ситуации, в които се чудя дали нещо е било подходящо да го кажа или пък някой ме критикува за това. Колкото по-бързо проведем необходимите реформи, колкото по-бързо, наистина елиминираме дълбоките причини за съмнения за възможности за намеса, структурните причини за съмнения за влияние, толкова по-бързо и този тип моментни, всекидневни публични реакции, които пораждат някакви ефекти и съмнения, ще загубят подобно свое значение.

Моля ви, за коментар и като юрист, и като правен министър – къде е границата между човешката реакция, каквато е в случая на премиера и то е очевидно и действителната, реалната намеса в съдебната власт като независима?

Границата е нещо, което старите демокрации утвърждават дългогодишно и ние ще трябва дълъг път да изминем, докато я утвърдим. Разбира се, едно е да имаш човешка реакция, като обикновен гражданин. Друго е да имаш такава реакция, когато си министър или друго овластено лице. И пак казвам, дори и моят собствен опит ме учи на това през тези динамични месеци. Така че тепърва ще я прокарваме тази граница. Тя никога не е достатъчно ясно очертана. Има ситуации, в които се очаква от изпълнителната власт да покаже непримиримост към определени проблеми, да покаже политическата воля и това е част от очакванията и на гражданите, и на нашите европейски партньори. Има моменти, в които човек неволно прекрачва някаква граница. Така че въпросът тук не е просто за реториката, която подбираме за използване на една или друга образна фраза и израз, въпросът тук е ние наистина да покажем своята решителност; да затворим дълбоките институционални, структурни причини, които дават основание да съществува съмнение, че има възможност за влияние от изпълнителната и законодателната власт върху съдебната; да реформираме Висшия съдебен съвет. Наистина да достигнем международния стандарт, който гарантира, че в него, когато се решават въпроси, свързани със съдиите, мнозинство ще имат съдии избрани от съдии. Да утвърдим и по този начин съдийското самоуправление. Наистина да утвърдим достойнството на магистратския и съдийския труд чрез достойно заплащане и условия на работа. След всичко това, когато се свърши, тежестта на подобни реплики много силно ще се промени. В този смисъл и с господин Борисов разговаряхме, че важното тук е не подобни ситуации да се раздуват извън пропорция, а наистина този приоритет за съдебната реформа, който имаме, да го реализираме колкото може по-бързо и да се придвижим от мъртвата точка на постоянни проблеми, които изникват и не се вижда никакво ясно решение. Натрупват се един върху друг, предизвикват някакви реакции, превръщат се в медийни балони и накрая безрезултатно умират. Просто трябва да излезем от този затворен кръг.

Тук отваряте още една много сериозна тема – доколко и как трябва да се спре именно това използване на някаква хвърлена реплика или разсъждение, да бъде дебнено и използвано с конкретна цел – именно уязвяване, нападане или прокарване на други интереси, дори те да са добронамерени и в името на добрия финал?

Аз не мога да твърдя, че в случая става дума за някакви злонамерености, защото от никоя от страните подобни размени са част от демократичния дебат във всяко едно общество. Той винаги е горещ, винаги има много емоция в него. Въпросът е наистина, в крайна сметка, огромната част, огромният обем от сериозна работа, който имаме да свършим в съдебната реформа, да го извършим. Мисля, че всички фигури, които са намесени в тази размяна на реплики са доказали своята възможност да се учат да правят необходимите стъпки на срещата, когато е необходимо и с тази политическа мъдрост трябва да продължим да търсим необходимия консенсус в съдебната реформа и наистина да я реализираме. Това е важното в случая.

Още един елемент, който също възниква като въпрос от това писмо на Съюза на съдиите, а именно по повод прочетената от ГЕРБ декларация в подкрепа на председателя на тяхната парламентарна група – Цветан Цветанов. В тази декларация се прави паралел между осъждането на Цветанов и дейността на така наречения Народен съд. И това също се вижда като заплаха. Но ние знаме този съд как е действал. Вашият коментар?

Оценките за Народния съд не са еднозначни. И за съжаление, когато има толкова високо ниво на съмнение в политизация на органите на съдебната власт, техните действия, както и техните бездействия могат да бъдат интерпретирани като политически мотивирани. Вие виждате и с другото дело по отношение на г-н Цветанов, когато то започна беше квалифицирано като политическа акция. Когато свърши то беше квалифицирано като политически мотивирано. Колкото по-бързо си подредим къщичката в това отношение ще изчезнат възможностите за тези съмнения. Аз не мога да коментирам позицията на парламентарната група на ГЕРБ, очевидно. Мога да кажа чисто по човешки, че наистина, когато виждаме, и това е нещо, което се случва ежедневно, когато виждаме прилагането на закона с цялата му тежест спрямо едни и същевременно тотално беззаконие в други случаи. Това предизвиквано, отново човешка, реакция.

Предизвиква и съмнение, г-н министър. Предизвиква и съмнение.

Да. Съмненията са неизбежни и докато не премахнем условието за съмнение ще се тровим с тях и те ще тровят и обществения ни живот. Затова отново моята позиция е, че и това, което с премиера говорихме – тези ситуации отново повтарят и показват колко е важно, включително за хигиената на обществения дебат, да продължим с реформите да ги проведем докрай.

Съдебната реформа, която вие започвате ще може ли да ни спаси за в бъдеще от подобни казуси?

Едва ли ще може да ни спаси окончателно, но ще се намали силно тяхното значение. Ще се намали силно тяхната тежест. Иначе спорове, различни оценки, замеряне с декларации – това е част от демокрацията откакто тя съществува. Така че едва ли ще изчезнат. Въпросът е каква тежест имат те?

Още един въпрос – дали в такава една ситуация и при едва развита съдебна реформа ще можем да бъдем предпазени и от двойния стандарт, защото когато една и съща организация, по един начин действа спрямо френския посланик, а след това по друг спрямо изпълнителната власт в България, тук не се ли пораждат въпросителни?

Този тип оценки спрямо кого, с каква сериозност трябва да се реагира, едва ли съдебната реформа ще ги реши. Разбира се, по един начин трябва да гледаме на реакцията на френски посланик и по друг начин на овластени лица в изпълнителната власт в България. На това може да се каже, че пък външен представител, когато реагира – това има своята тежест и т.н. Част от демократичния дебат е всичко това. Така или иначе имам възможността след разговор с премиера да кажа, че всичко, което правим, правим с уважение към труда на магистратите и с разбиране за отговорността за необходимостта от съдебна реформа, която трябва да се проведе. Така че нека да гледаме в тази посока и това да бъде важното.

Имате ли усещането, че и магистратите гледат по същия начин като вас?

Магистратите са много хора. Така че със сигурност там има много различни гледни точки. Това няма как да се подведе под общ знаменател, но съм сигурен, че всеки един от тях по свое му, от своя гледна точка разбира необходимостта от съдебна реформа. Много от тях са поставени в трудни условия на работа. Така че дължим тази реформа, както на своите граждани, така и на честните магистрати и ще я направим точно заради това.