Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Преди всички“ по БНР

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева и министърът на външните работи Даниел Митов ще бъдат изслушани от две парламентарни комисии за взаимодействие на българското правителство с латвийското председателство в рамките на програмата на тройката на Съвета на Европейския съюз и ще предоставят информация относно създаването на координационен механизъм, и етапите на подготовка на предстоящото българско председателство на Европейския съвет в периода юли-декември 2018 година. Вече стана ясно, че 5 тематични работни групи ще извършват началната подготовка за една от най-големите европейски предизвикателства пред страната ни: административен капацитет, инфраструктура, логистика и сигурност, комуникационна стратегия и културна програма, финансиране и обществени поръчки и приоритет и програма на председателството. Казвам сега добро утро на вицепремиера Меглена Кунева. Здравейте.

Здравейте.

Толкова далечно изглежда това председателство през 2018 година, че сигурно мнозина от нашите слушатели се питат трябва ли още сега, веднага да започне тази подготовка?

Мога да го обясня през нещо много, много просто – една обществена поръчка, например. Нейното организиране, провеждането й, ако е наистина за нещо голямо, нещо сериозно, както вероятно ще бъде председателството, да речем, намиране на сграда, където ще се правят съвещанията, това е поне 6 месеца, и то само провеждането на самия конкурс. Представете си го в мащаб, представете си търсене и подготовка на кандидати за тази обществена поръчка, и лесно ще си представите годината как ще се изтърколи. Всъщност, става дума за 2 години и половина – това съвсем не е толкова далеч. Следващият пример, който за мен е далеч по-предизвикателен, това е обучението на нашите колеги, които ще председателстват работни групи в Европейския съвет, които ще участват в тези работни групи. Да речем един курс, който трябва да запознае хората с това, как се водят преговори в съответните работни групи.

Нямаме такива подготвени хора, това ли казвате?

Няма от къде да имаме. Специално с преговорите в Съвета това е работа, през която просто трябва да се мине. Има хора, които сега са изпратени в Брюксел или пък пътуват оттук, за да участват в работни групи. Но първо, те са съвсем малко, недостатъчно, и второ, никога не са били в позиция те да ръководят такава група. Това е поне година-година и половина, за да може да се постигнат определени умения. Така че времето никак, никак не е много.

Сравнимо с другите нови членки на Европейския съюз, доколкото вече още можем да говорим за нови членки на Европейския съюз, как стоим от гледна точка на подготовката? Ето, сега говорихме латвийското председателство, споменахме го. Какво Ви казват те? Колко време им е отнело?

Трудно би могло да се сравни, защото най-важният показател това са хората и тяхната подготовка. Има нови страни-членки, като например една Естония – ние ще бъдем в една тройка с тях: Великобритания, Естония и България, на които администрацията им е изключително добре подготвена на техническо ниво. Това е страна, в която заседанията на Министерския съвет още от преди 10 години се провеждат без никаква хартия – документите са на екран пред министрите, пред служителите. Това е изключително голямо предимство. Ние имаме много какво да работим, за да можем да стигнем част от това ниво. Няма да повтарям колко е важно електронното правителство, защото вече толкова отдавна го правим, че според мен трябва най-сетне да имаме някакви резултати, за да можем без да се срамуваме отново да кажем електронно правителство и какво означава това в България.

Парите – бюджета за тази година, сякаш, в това председателство не изглежда приоритет. Как ще се преборите занапред?

Нулев е за тази година бюджета. Аз разбирам трудностите и на този етап ще направя всичко възможно, за да мобилизирам самите министерства, и през средства, които не толкова са предназначени за председателството, но смятам че трябва да ги използваме именно за това, като например, комуникационната стратегия, която е за комуникация на европейски политики, вместо да се правят събития, от които разбира се има много голяма нужда, но по-добре парите да отидат за подготовка на държавните служители. Това за мен е абсолютен приоритет. Знам какво е да председателстваш една група, колко са сложни различните досиета, както ги наричат в Брюксел, и това, с което се помни едно се помни едно председателство, са хората. Колко е ремонтиран пътя до някакво събитие, което ще организираме в България също е много важно, но честно да ви кажа, нищо по-важно от това да имаме подготвени хора, това всъщност и ще остане след председателството.

Да, всъщност, това е абсолютно богатство, което може да се ползва после от държавата. Бюджет, казахме, как е положението за тази година и какви са ви амбициите за по-нататък, но възможни ли са и други източници – европейски програми, частни инвестиции?

За част от задачите, които ни предстоят, можем да използваме европейски програми, например, програмата „Добро управление“. С нея може да се обучава администрацията. Пред нас стои въпросът дали събитията да са само в София, защото ние ще имаме и формални и неформални срещи тук, или да бъдат и в други градове. Аз нямам еднозначен отговор все още на този въпрос, защото и единият и другият вариант имат своите минуси и негативи, и своите позитиви от друга страна. например, ако е само в София – това е по-евтино. Ще имаме една сграда и толкова. И за охрана и за логистика ще се харчи много по-малко. Обаче, все пак искаме да рекламираме страната си, и ако държим на това, вероятно, ако изнесем някои от срещите извън (не се разбира)… ще бъде хубаво. За тези случаи ние вече говорихме с министъра на регионалното развитие г-жа Павлова. Могат да се използват ремонтирани по европейски програми сгради, пътища и т.н. Тоест такива възможности има. Но все пак, бюджетът ще бъде много силно ангажиран.

Има ли опасност, г-жо Кунева, виждам – активизирате работата по това председателство, не това правителство да бъде на власт, когато се стигне до това председателство? Ето, днес се смята един критичен ден покрай дълга и евентуалното негово неподкрепяне, заплахата на Бойко Борисов, че ще се оттегли.

Закономерен въпрос. Най-хубавото е страната ни да е стабилна – това минава през стабилно управление. Но председателството ще се състои. Затова трябва да се работи в приемственост и искам да ви кажа, че това, което ще направим е абсолютно професионално и с възможностите, които има българският бюджет, смятам, че никой няма да може да го направи по различен начин. Трябва да имаме много силна увереност, че когато дойде 2018 година едва ли някой ще мисли за правителството и от коя страна идва правителството – дали е ляво, дали е дясно, от коя партия, а вече ще казват: България. Това е, с което остава. Помислете сега и дайте си сметка – ето, сега има председателство, можете ли да кажете със сигурност от коя партия?

Не. Замислих се, но не.

Ето, виждате ли. Обаче казвате: това страната. Това остава. Едва ли има по-подходящ момент да си кажем, че марката е България – работим за тази марка.

Опасявам се, че не всички в момента мислят по този начин. И аз не случайно вкарвам темата за дълга и предстоящото гласуване, защото става ясно, че през този спор за дълга, изобщо понякога не става дума за числа и лихви, става дума за местни избори, затова, как всяка една стъпка на всяка една политическа партия в момента, ще бъде отчетено от избирателите. Т.е. ние сме в такива краткосрочни перспективи – от избори до избори.

Затова и толкова малко напредваме. Ако нямаме чувството, че работим за нашата държава, няма как тя да изглежда добре, няма как да напредва. Аз съм изумена с колко усилия стават елементарни неща в България. Ще ви кажа един съвсем прост пример, не искам да се оплаквам, но спазването на сроковете. Ето, сега има предстои да се приеме плана за действие по стратегията на мониторинговия механизъм, по който ние сме по правосъдие и вътрешен ред. В края на януари се оповести доклада за България. Той е толкова много познат начинът, по който се прави плана за действие, че би трябвало да се направи за една седмица. Даде се доста дълъг срок – до 17 февруари.

И?

Това е достатъчно време. И не се спазва.

Кажете кой?

Ето, вчера говорих с представителя на Висшия съдебен съвет (ВСС), за да ги помоля все пак да изпълнят ангажимента си и да изпратят своята част от доклада, за да можем да сглобим този доклад и да го внесем в Министерски съвет – да имаме план за работа. Изключително елементарно, но кой друг да свърши работа за България, освен асмите ние?

ВСС, както виждате, е залят от оставки и скандали, очевидно не им е това приоритета. Но така е, сроковете са за това. Те са не само тези срокове.

Освен това, това е много, как да ви кажа, това е почти рутинно вече. По същия начин е с всяко нещо почти, което има срок. Съдебната реформа, антикорупцията – това са нещата, което аз директно наблюдавам. Е, една седмица – какво толкова, ако се забавим? Това не е вярно. Просто неспазването на срок е сигнал за нещо много по-сериозно. Това, че нещата могат всякакъв да минат, без особени усилия.

То е знак и, че да напишеш някакъв план, не се ангажираш да го изпълняваш. Когато не спазваш сроковете…

Това пък вече е отделна голяма тема. Аз дори по чисто формални причини погледнато, да не спазиш срок, който присъства в заповед на премиер, на министър, това за повечето административни култури това е абсолютно необяснимо в Европа.

Само да довършим въпроса за начина, по който ВСС реагира и работи – смятате ли, че някакво отзвучаване и някаква проява на воля за реформа е това, което в момента се случва около Владимира Янева, нейната оставка и начинът, по който отзвучава един стар проблем в Софийския градски съд, който беше поставен от редови съдии, но не беше чут, но сега някак си се разрешава?

Аз мисля, че този концентриран обществен натиск дава резултат.

Но пак бавно става.

Да, ето това е – всичко е много бавно. Всичко сякаш трябва да се повтори 3-4 пъти, да се изкрещи, за да може най-сетне да се постигне някакъв резултат. Всичко е със забавени действия, с озвучаване. Аз смятам, че нещата ще се развият в правилната посока най-вече, защото хората не търпят, и с право. Съдебната система не е система, която е извън общественото внимание. Най-доброто, което можем да направим е просто да кажем какви са проблемите. Всеки, който ги знае, всеки, който има възможност да ги каже публично, да го направи. Съзнавам, че примерът, който дадох преди малко с забавения материал за плана за действие по правосъдие и вътрешен ред е малък пример. Но когато се казват тези неща и се казват навреме, аз се надявам, че ще разбере, че няма да се прикриват нито закъсненията, нито нарушенията. И нека с действията си, не само ВСС, всеки, който справедливо е критикуван, да поправи репутацията. Защото репутацията на България е сбор от това, което всеки един от нас прави.

Така е, но пак се връщаме към големия въпрос доколко това се осъзнава като обща кауза. Едно финално изречение, доколкото става ясно, че днес ще стане ясно кой е шефа на Агенцията за българите в чужбина, имате ли фаворит? Защото колегите коментират, че не е станало ясно от оповестената класация на първите трима, кой е най-добрия? Действително ли премиерът ще реши или все пак вие ще посочите?

Премиерът ще реши. Аз направих нещо, което дотук никой не е правил. Това не е пост, за който се предполага публично изслушване. Това е максимално високото, което можах да стигна като публична процедура. Най-напред всеки, който иска да бъде поканен и да участва. Нито един от хората, подали документи, не е отхвърлен – бяха 9. Една жена се отказа заради промяна в нейните лични планове – останаха 8. Беше направена комисия, в която нямаше никакво политическо влияние – тя беше от експерти от различни министерства. Всички, абсолютно всички концепции са достъпни публично онлайн, доклада на комисията също е публичен, моят (не се разбира)… също е публичен. Оттук нататък, наистина, премиерът трябва да прецени. Г-н Каракачанов е прав, че наистина той предложи кандидат, на който той държи – то просто е ясно и от биографията, че има връзка с (не се разбира)… Но аз искам да знам, че всеки кандидат става за тази работа. Нека се избере най-добрия. Нека премиерът – той има възможност, разбира се, това да направи, съзнавам, че политическия момент е доста сложен, защото днес ще се гласува важно решение в Народното събрание...

И са нужни едни гласове. Да видим дали това няма да бъде част от това.

Но при всички случаи кандидатите са добри. Няма кандидат, който да бъде отхвърлен. И аз бих призовала, който и да е избран, да ползва опита на останалите.

Приемствеността, за която говорихте. Благодаря Ви.