Министърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за Агенция „Фокус”

Министър Павлова, обявихте, че участъкът на АМ „Струма“ от Сандански до Кулата (ЛОТ 4) трябва да бъде готов до 1 август. Какво трябва да се направи дотогава, за да може да влезе в графика и да бъде спазен срокът?

Да. Тук е много важно да отбележим, първо, че изграждането на участъка Сандански-Кулата трябваше да бъде готов до края на 2014 г. - съгласно договора, такива бяха ангажиментите и заявките, които даваше предишният министър на регионалното развитие. Още в рамките на служебния кабинет през месец септември видяхме изявленията на служебния министър, където ясно беше казано, че на обекта има огромно закъснение, на него не се работи, няма ги машините, които трябва да изпълняват работата, нещата отдавна са изпуснати и са загубили своя темп на работа. Включително беше инициирана процедура по анализ на реално извършената работа за евентуално прекратяване на договора. Ноември месец, когато застъпих отново на поста, това което установих като факти бе, че договорът е все още в сила. Той не беше прекратен с фирмата „Актор“ и бе със срок за завършване март 2015 г.. В същия момент строителят беше напуснал обекта, нямаше машини, мобилизация, техника и проектът беше замразен - без да има издаден Акт 10 за това. Именно заради това след анализ на извършената работа, на договора и най-вече на социално-икономическия анализ „за“ и „против“ това да го прекратим и да търсим нов изпълнител или да довършим със съществуващия договор, който беше даже удължен от различните екипи на министерството на АПИ, показа че всъщност, ако не довършим този обект 2015 г. ще пострада регионът. Тъй като трафикът ще продължи да минава през малките населени места, чиито пътища не са предвидени за такова тежкотоварно движение, са вече включително застрашени, което много влияе и на обмена, и на икономиката, и то не само като закъснение, пътни разходи, унищожение на пътища, но и като икономическото развитие. Затова след много тежки преговори, АПИ подписа споразумение, с което утвърди нова технологична и работна програма, нов график за завършване на обекта от „Актор“ в срок до 1 август 2015 г. Това е и технологично възможното време за довършването на дейностите по обекта.

Т.е. гръцката фирма „Актор“ продължава изпълнението на проекта, а ще й бъдат ли наложени някакви санкции заради забавянето?

Гръцката фирма има легален договор, който е в сила. Просто, това което имаме в споразумението реално е в срокът до 1 август тя да извърши договора. Така че, да - договорът, който имаме с гръцката фирма продължава. Тя е санкционирана и към момента от нас -има удържани средства именно заради натрупаните закъснения. Те се приспадат от сертификатите за изпълнена работа. Оттук-нататък изпълнителят предложи нов актуализиран график . Той ще си наеме допълнително доставчици на материали, услуги, кариери в допълнителни асфалтови бази в региона, за да може да го довърши.

Какъв е диалогът Ви с археолозите? Как работите и оценявате съвместната си работа с тях по отношение на инфраструктурните проекти?

Много сериозен, изключително ценен и важен археологически обект за България, както и за архитектурно-историческото наследство са разкопките, които се правят и в момента. Правят се вече от почти една година и ще приключат лятото на 2015 г., като става дума за неолитно селище на 8 хиляди години, което се намира по трасето на ЛОТ 2 - участъкът от Дупница до Благоевград. Ще направим необходимото с допълнително финансиране по проекта да бъде запазена част от тази археология – за това да бъде изградена една специална стена, която да остави част от археологическите разкопки, да ги експонира и покаже. Разбира се там, където минава трасето на магистралата то ще бъде довършено. Реално това ще се случи чак след юни месец, защото до тогава ще продължи работата на археолозите. За това работата ще започне през лятото, за да можем да сме изключително коректни с археолозите. В момента комуникацията с археолозите е много добра. Работим в добро сътрудничество и в синхрон, например сега започваме изграждането на Северна скоростна тангента, където също има археология. Екипът е толкова съпричастен не само към това, което трябва да се направи от гледна точка на археологически разкопки, но и към важността проектът да бъде довършен. За момента мога със задоволство да кажа, че сме постигнали баланс и синхрон във взаимоотношенията си.

Можем ли да кажем горе-долу срок, в който се очаква да бъде готов участъкът от Дупница до Благоевград?

Участъкът от Дупница до Благоевград по принцип трябва да бъде готов по договор до края на годината. Тогава изтича и финансирането по европрограмата. Дупница-Благоевград е много дълъг участък, почти 40 км, много сложен, с два тунела, с около 20 съоръжения, премоствания и т.н. Надяваме се за момента, след като вече мине и зимният сезон да можем да направим актуална програма. Имаме индикации, че е възможно още октомври месец да пуснем основното движение по това трасе и направление,а довършителните работи да останат до декември какъвто е срокът на договора.

По време на предишния Ви мандат започна строителството на ключови пътни участъци за страната. Какво става с магистрала „Струма“ и участъците Благоевград-Симитли, Кресна-Сандански, Кресненско дефиле?

Тези участъци, които споменавате са част от така наречения ЛОТ 3 на АМ „Струма“, който е разделен на три подучастъка. Участък 3.1 –от Благоевград до Крупник. След, което участъкът от Крупник до Кресна. От Кресна до Сандански е третият участък. В цялата си съвкупност тези три участъка правят ЛОТ 3, който е предвиден за изграждане в новата Оперативна програма „Транспорт“ 2014-2020 г. Какво е направено до момента? До момента по отношение на първия и на третия участък, а именно Благоевград-Крупник и съответно Кресна-Сандански, които са с обща дължина 43 км, е въведена тръжната процедура. Тя е в ход, имаше обжалвания, беше временно спряна, но в момента продължава. Надяваме се, че ако нямаме нови обжалвания до края на лятото ще имаме избран изпълнител, който ще започне, първо допроектирането, паралелно с това, където е необходимо се извършват отчуждения, парцеларни планове и ОВОС. Ако всички тези стъпки бъдат извървени, до края на годината бихме могли да започнем строителството и на тези два участъка от ЛОТ 3. По отношение на участъка от Крупник до Кресна, това е най-тежкият участък на магистралата, най-скъпият, най-сложният, така нареченото Кресненско дефиле - в момента имаме разработен проект за изграждането на това трасе. Паралелно с това имаме още няколко варианта, които са представени като възможни за минаване на това трасе. Като всички те в момента се анализират като част от изготвянето на екологична оценка – ОВОС , тъй като за този участък има много „натура зони“, много екологично защитени зони, така че за този участък се прави детайлна екологична оценка. Прави се детайлна техническа експертиза, за това кое и от техническа гледна точка е най-доброто и най-подходящо трасе за изпълнение като време, като сложност на съоръженията, като срок и разбира се в търсене на най-доброто екологично решение Този регион освен всичко останало има своите характерни сеизмични и геоложки особености на скалата. От тази гледна точка ще се търси съчетание между всичко – финансово, техническо, екологично, геоложко и сеизмично, за да може бъде взето най-доброто компромисно решение при избора на трасе. Всичко това по график трябва да се случи до ноември тази година. Защо до ноември? Защото процедурата най-вече по ОВОС, която е предхождана от всички тези анализи отнема един такъв период от време. В този период ние ще проектираме и варианта на алтернативно трасе на този 15 км тунел. Той горе-долу представлява съчетание от 6 по-малки тунела съчетани с виадукти, мостове и друг вид съоръжения, за да можем намерим най-доброто решение при реализацията на този проект.

Относно пропуснатия участък, свързващ автомагистралите „Тракия“ и „Марица“ по какъв начин ще бъде изграден той и дали ще има санкционирани за този пропуск?

Тук е изключително важно да бъдем много прецизни, защото така казано, излиза, че изобщо връзка между магистралите „Марица“ и „Тракия“ няма, което не е вярно. Магистралите „Марица“ и „Тракия“ имат предвидена и съществуваща връзка. Тя свързва съществуващата магистрала „Тракия“ с новоизграждащата се магистрала „Марица“. Това, което има в момента е връзката, ако идваш по магистрала „Марица“ от границата, съответно да можеш да стигнеш в направление Бургас. Това, което няма в момента като трасе е връзка при Чирпан и Оризово - няма връзка на населените места в региона, които да се възползват от тази магистрала. Другото, което липсва е, че няма връзка и ляв завой, ако идваш от Бургас, за да завиеш по магистрала „Марица“. Това са двете липсващи, да ги наречем качвания и слизания към и от магистралата, а не че изобщо няма връзка между двете магистрали. Това е много важно първо уточнение. Второ, когато е изграждана магистрала „Тракия”, тъй като първите пет километра от магистрала „Марица“ са изградени отдавна, а новият проект, който се изгражда с европейско финансиране започва от пети километър и стига до границата на Капитан Андреево. Така че не можем да кажем, че е изпуснато нещо, тъй като този проект си започва от 5-ти километър. Той не касае изграждането и по европейския проект, с който ние финансираме магистрала „Марица“, не касае връзката, тъй като тя се води съществуваща, изградена от над 15 г. , между двете магистрали. Това обаче, което, след като вече се направиха много анализи покрай магистрала „Тракия“, когато се довършваше и разбира се желанието на хората в региона Чирпан, Братя Даскалови, Оризово, Плодовитово и т.н. е да могат да се възползват в максимална степен от магистралата. Още през 2011 г. водихме разговори с хората, а през 2012 г. направихме проектирането, за да може този пътен възел да бъде разширен с повече отклонения, качвания, слизания, вливания от магистралата, за да могат всички от региона да се възползват. Това е също важно уточнение. Всичко това е проектирано. За съжаление обаче година и половина в предишният мандат не се работило по това на тези трасета да им бъде направен ОВОС и отчуждение, така че да бъдат готови за строителство. Това, което ние направихме за малкото време, за тези 100 дни, откакто сме в управление бе да довършим процедурата по ОВОС. В момента довършваме процедурата относно прехвърляне на земи, терени, които са общински, като има и други земи, отчуждения. Ще възложим изграждането и се надявам, че ще успеем до края на годината, когато трябва да бъде пусната магистралата в пълнота и тези допълнителни връзки и включвания в пътния възел на „Тракия“ към „Марица“ да бъдат поправени.

Ще бъде ли завършено в срок строителството на Северната скоростна тангента, за да не загубим европейското финансиране по проекта?

Да, това е един важен, критичен, но пък също така замразен проект, бих казала от година и половина, а именно изграждането на северна скоростна тангента. Това, което трябва да кажем, е, че откакто е сключен договорът до момента е трябвало да бъдат направени отчуждения и проектиране по проекта, допроектиране. Допроектирането е направено, но отчужденията не бяха придвижени. Отчужденията са направени като решение за отчуждаване, но са по новия ред на закона, който не позволява предварително изпълнение от една страна. От друга страна, имаме над 340 жалби и дела в съда по претенции за това, че част от земите са остойностени на 0.20 стотинки, вместо на по-добра и по-равностойна сума. Има заявка за 190 споразумения, с които цената се актуализира от 0.20 стотинки на 20 лева за тези имоти, така че да можем поетапно да освободим трасето. Вече имаме издадено разрешение за строеж частично и малко по малко си освобождаваме терените с тези споразумения за отчужденията. Имаме график от строителя. Надяваме се до декември месец в максимална степен да бъде, както ние го наричаме, съществено завършена, защото със сигурност ще има довършителни работи, които няма да могат да бъдат направени в зимни условия. Нашата цел е да бъде съществено завършена до декември, за да можем да пуснем движението, а ако има някакви довършителни работи, те да се довършват допълнително. Това ще ни даде възможност в максимална степен да усвоим европейското финансиране, което също, е валидно за всички фондове. Тази тангента се финансира не по „Транспорт“, а по „Регионално развитие“. Тук стойността е 180 милиона лева, така че трябва да се възползваме максимално.

Относно автомагистрала „Хемус“, какви ремонтни дейности се предвижда да се извършат по ЛОТ-те и в кои участъци ще бъдат направени такива?

Автомагистрала „Хемус“ – за нас много важен приоритет е да довършим участък, който започнахме в нашия мандат, но не беше завършен до ден днешен - участъкът Шумен-Белокопитово. Това е довършването на 4 км от магистралата, включително изграждане на нов голям пътен възел за разклона съответно от Шумен за София или за Русе. Това е участък, който се финансира само от държавния бюджет. Стойността му е много голяма. Предишното правителство се снимаше на него, но не го разплати. Служебният кабинет разплати задължения от 8 милиона, ние доразплатихме още 8 милиона и така разплатихме това, за което хората бяха работили, но не си бяха получавали парите в предишния мандат. Знаете, имаше много протести, хората не бяха получавали заплатите си. В момента работата върви спокойно. Разплащанията вече вървят нормално. Надявам се да имаме възможност да го довършим и да го разплатим в тази година. Това е усилието и задачата, която сме си поставили. Паралелно с това, успяхме и предсрочно обявихме тръжната процедура за изграждането на голяма част от тази магистрала, започвайки от Ябланица, където свършва в момента магистралата, до разклона Плевен-Ловеч. Това са два ЛОТ-а по 30 км, общо 60 км от магистралата с индикативна стойност над 400 милиона с ДДС, за които се надявам, в момента има обжалване, процедурата е спряна, но като минат поредните обжалвания, до края на лятото да имаме избран изпълнител за тях. Изпълнителите имат ангажимент да допроектират, да довършат парцеларни планове, отчуждения, ОВОС, отново всичките процедури, дано да можем до края на годината да се справим и реално строителството да започне.

Министър Павлова, защо ни е необходима системата, с която се въвеждат тол-таксите за магистралите - кога се предвижда да бъде въведена, колко ще струва и как ще се финансира?

По отношение на начина на заплащане за използване на пътищата, темата е много обширна. Мисля, че беше извадена частично от контекста, стана разминаване и много ясно трябва да я разграничим. От една страна, съществуващата по закон в момента система, е така наречената винетна, което означава заплащане за време – седмица, месец или година. Съответно тировете имат и дневна винетка. Това, което предлагаме, което всъщност имаме от две седмици -сключен договор със Световна банка, е да се изготви детайлен анализ на съществуващата система, на трафика, на приходите, на пътищата и да се направи бизнес моделиране за това какви са възможните варианти за прилагане на друг вид заплащане и промяна или преход от т.нар. винетна система за време към система за изминато разстояние. Много важно уточнение е, че едното е цялостна система за това как се ползват пътищата. Например в Австрия, в Германия, колите продължават да ползват т.нар. винетна система. Само че там електронна винетка се заплаща на коренно друг принцип. Тежкотоварните превозни средства плащат т.нар. тол-такси, а именно такса за разстояние. Това е просто друг вид начин на заплащане на тежкотоварния трафик. Защо е това? За да може да бъде по-справедливо заплащането за използване на пътища. Който най-много пътува, който най-много един вид руши, защото тежките камиони най-много компрометират настилката, да плаща повече. И така е по-справедлив модел. Това би довело до увеличаване на приходите и съответно парите, които ние реинвестираме обратно, за да поддържаме пътищата в добро състояние. Това е едната страна на нещата и тук не трябва да има притеснение в българските граждани – за тези, които карат леки автомобили. Това няма да оскъпи ползването на пътищата от тях. Тогава може би ще се покачи леко цената на винетката, но нека да кажем, че тя не е качвана от 5 години. Така че и винетката също трябва да е актуална на действителността и когато искаме да имаме добри пътища, трябва да плащаме за ползването им и да инвестираме в тях. Вторият вид – т.нар. тол-такса, е тогава, когато имаме определен участък, изграден от километър А до километър Б – определени километри, изградени от инвеститор, който предварително е платил за тяхното изграждане, на принципа изграждам, оперирам, трансферирам. Той го изгражда, оперира и събира приходи от ползването. Тогава от точка А до точка Б всички – и леки коли, и ТИР-ове, заплащат определена такса – тол-такса. В тази тол-такса, в цената й за този километър, който е извървян от някой, се калкулира т.нар. откупуване. Именно се изплаща инвестицията, която е вложена, за да бъде съответният нов пътен участък. Да уточним, че става дума само за нови пътни участъци, за да бъде изграден и да бъде построен такъв. Тогава за определен период въпросният инвеститор, който е дал пари напред на принципа на публично-частно партньорство, откупува инвестицията чрез тол-такса, тя се изплаща и той трансферира вече този път след определен брой години, когато вече изчислението показва, че тя е избита като инвестиция, я трансферира обратно в държавата и става част от републиканската мрежа, която вече се използва от леките коли и от тировете на общия принцип, който споменах до момента. И автоматично, разбира се, цената тогава пада. Така че това е разликата в системите, това са причините. Как да стане това, кога, за кои видове пътища и на каква цена, ще имаме отговор декември. Защото до ноември Световна банка трябва да направи целия този анализ, както и предложения за видовете, възможностите, начините за преход, включително необходимите законодателни промени, след което да се вземе решение и 2016 година, ако има такова да се реализира някоя от тези системи или комбинация от модели и да започне под някаква форма да се изпълнява. Реално преди 2017-2018-та година промяна по отношение на как се използват и заплащат пътищата, няма и не очаквам да има. Дотогава ще си останем на винетки.

Министър Павлова, какво предстои да се случи във вашите два многомандатни избирателни района Варна и Стара Загора?

Вече не съм народен представител, но е факт, че съм избрана като такъв и от двата многомандатни района, така че имам грижата и отношението си в лично качество към тях. Следя с интерес всички актуални теми, свързани с тях, не само тези, които касаят министерството. В двата региона има много добри неща, които са текущи и се случват. Първо, двата региона ще имат възможността тази година да довършат стратегически проекти, свързани с развитието и на градския транспорт и средата им, както и проекти относно всякаква инфраструктура – спортни зали, ремонт на училища и детски градини, най-вече и енергийна ефективност на тези училища, детски градини, жилищни сгради. Това, което е много важно за мен в тези два региона, но не само в тях, а във всички големи региони, е да стартираме успешно финансирането по линия на новата ни програма „Региони в растеж“ и още тази година в тях да започнат инвестициите за подобряване на градската среда, защото във всички големи градове има нужда да довършим инвестициите по тези проекти. С интерес следим развитието и това е начинът, по който и местната власт, и въобще регионът се развива. И двата региона имат огромен потенциал за развитие.

В началото на мандата си изразихте притеснение, че има вероятност да няма достатъчно средства за зимно почистване. Как работи Агенция „Пътна инфраструктура? Колко бяха средствата, стигнаха ли и съответно как бяха разпределени?

Да, факт е, че през ноември месец – тогава, когато започнахме мандата си, в пътната агенция нямаше останал бюджетен ресурс, за да можем да направим подготовка за пътищата за зимата - зимно поддържане и почистване. Бюджетът беше занулен, парите за подготовка на пътища бяха изразходени за рязане на храстчета - неизвестно на някои и известно на други места, но факт е, че пари за подготовка на пътищата за зимата, превантивно изкърпване, ремонт на мантинели и т.н. не беше направено. Именно затова Министерски съвет ни подкрепи и ни гласува допълнителен бюджет от 13 милиона през месец декември, които бяха инвестирани именно за това – да подготвим пътищата и да можем да заплащаме на фирмите за готовност, подготовка и обработване при зимни условия. Към момента ситуацията е спокойна. Паралелно с това, което заварихме, е огромно закъснение в предоговарянето и съответно обявените обществени поръчки за сключване не нови 4-годишни договори за текущ ремонт, зимно и превантивно поддържане на всички пътища в страната. Това, в което бяха вложени нашите усилия през месеците ноември, декември най-вече януари, беше да се сключат договорите и да се изберат изпълнители. Там, където има обжалвания, да се удължат съществуващите договори, за да гарантираме, че нямаме област, в която да липсва фирма за извършване зимно поддържане. Договорите бяха сключени. Едни бяха сключени, на други бяха удължени съществуващите. Този процес ще продължи до лятото, тъй като част от договорите изтичат тогава. В края на зимния сезон ще направим разбор кой какво е поддържал, какво е необходимо, какви са щетите, защото винаги след зимни условия има щети по пътищата. Ще съставим график през месеците април, май и юни да направим т.нар. след зимно поддържане, изкърпване и ремонтиране на пътищата.