Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация в предаването „Панорама“, БНТ

Гласуването на дълга беше тест за властта и сега тук е вицепремиерът Румяна Бъчварова, която отговаря за администрацията и коалиционната политика, добър вечер.

Добър вечер.

Триумф или червена лампичка за бъдещи проблеми, госпожо Бъчварова, с този дълг?

Резултатът беше една победа на разума, политическият разум. 161 гласа за едно решение на управляващата коалиция мисля, че е изключително добър резултат. И червена лампичка за много от политическите партии, включително и наши партньори, за това докъде може да се постави границата между тясно партийният интерес и национално отговорните решения.

Не сбъркахте ли с тази граница обаче вие? Защото ДПС подкрепи, Патриотичния фронт се въздържа, кой тук е съюзникът? Кой тук е опонентът?

Определението и избора на тази роля оставяме на политическите партии. Не мисля, че сбъркахме, защото ние не си правихме експеримент с това да видим до къде се простира политическото ни влияние. Ние имахме много ясно решение и предложение, което може би не комуникирахме в началото достатъчно добре и не предвидихме обществената и политическата чувствителност към тази тема. Но бяхме убедени в правилността на това решение до край, не спряхме да се аргументираме и резултатът се видя в това гласуване – 161 гласа подкрепа от партии и парламентарни групи, които предварително не бяха сигурни дали ще подкрепят решението. Защото темата за дълга е изключително благодатна за демагогия, за популизъм и по стар рефлекс партиите се възползваха от това.

Щеше ли да има демагогия и популизъм, ако вие бяхте обяснили добре, на човешки език?

Не, нямаше да избегнем тази фаза. Но нямаше да… предполагам, нямаше да бъде толкова заразна за някои от партиите, които ни подкрепят, бяха обявили, че ни подкрепят.

Защо не я обяснихте добре?

Защото може би това е нашата грешка, че мислим, че това е една ясна тема. След като си бил в управлението има неща, които предполагаш, че се разбират от презумпция. И защото другото ни очакване беше, че задължението за информираност и компетентна позиция е на този, който иска да бъде информиран и той сам търси възможността да формира мнението си. Не си представяхме, че този процес трябва да протича в лекционен формат. Очевидно обаче, че той се оказа по-ефективен и за напред, за да постигаме решенията си ще трябва да прибягваме до него.

Все пак не ви притеснява това като гледам, че ДПС ви е подкрепило? Вечното обвинение от ГЕРБ на власт. От първия мандат на Борисов, та досега.

Вас притеснява ли ви благодарността и оценката, която господин Радан Кънев даде и изрази от парламентарната трибуна за това гласуване на ДПС? Трябва да излезем от догмите за политическото и парламентарното си поведение. Ние със самото начало на управлението, при формирането на коалицията заявихме, че ние ще търсим гъвкави мнозинства. И това е правилният път, за да излезем от тази порочна практика, в която по задължения опозицията гласува по един начин или отхвърля предложения на управляващите. Управляващите не се вслушват в гласа на опозицията. 161 гласа са изключително много, те са близо до конституционното мнозинство. Неслучайно подчертавам това, защото следващите стъпки, които предстоят е да търсим такова мнозинство в подкрепа за реформите, които искаме да проведем.

А притеснява ли ви намерението на Георги Първанов да си подаде оставка като шеф на АБВ в резултат на /…/?

В лично и политическо качество по никакъв начин не може да ме притеснява. Мисля, че това политически действие показа състоянието на формацията АБВ и показа до къде тя е стигнала в своето разграничаване от партията, от която се отдели.

От какви съюзници имате нужда, г-жо Бъчварова – от силни, за да ви подкрепят или от слаби, за да ги манипулирате?

По никакъв начин не искаме да манипулираме нашите партньори, защото ние гледаме на коалицията, на формата, в който ние управляваме като на един равностоен екип и това сме търсили още в самото начало. Задачите, които имаме да решим, нещата, които имаме да свършим изискват екипност и равностойност на участието и може би, тук е едното разминаване, че нашето отношение към партньорите като политически равностойни, по отношение на опит, разбиране, понякога се разминава с реалността.

Чувствате ли се като балансьор на въже, който не може да прави резки движения?

Не, не бих казала. По-скоро усещането е за медиатор, който трябва да убеди останалите в това, което знае като азбучна истина.

Но няма ли да си загуби цялото време в убеждаване?

Това е голямата опасност.

Да и никакви реформи да не може да направите.

Това е голямата опасност, но ако трябва да върнем по този път, все пак резултатът, в крайна сметка ще бъде, че ще сме преместили вижданията по определени теми от някаква точка на замръзване малко по-напред. Времето за реформи е кратко. Цял един мандат е недостатъчно време за реформите, които са необходими в обществото, но все пак има много благоприятни фактори, благоприятстващи фактори, от които ние смятаме да се възползваме, защото някои виждат противоречие във формулата на правителството за стабилно развитие и реформаторския му уклон.Аз мисля, че крайно време е да разберем, че това са едни и същи неща. Защото реформите на 21 век, не са реформите на 20 век. Разликата дори от 20 години е изключително голяма тогава, когато говорим за новите технологии, които толкова много динамизираха обществената и политическата среда, че днес за да запазиш стабилност си задължен да правиш реформи. Т.е. непрекъснато да балансираш политическата система, обществото с динамичните процеси, които протичат в него и в това отношение технологиите изключително много ни помагат.

Все пак коя от реформите ще жертвате – съдебната, административната, здравната, ако трябва да избирате и ако времето ще ви е заето с балансиране? Ето например, не давате ли заден със съдебната реформа днес?

Не, по никакъв начин не даваме заден и не смятам, че провеждането на тези реформи си противоречи едно на друго или си пречи по някакъв начин. Ние имаме две реформи, които трябва да променят цялостната публична и обществена среда. Това е съдебната реформа и административната реформа. И две изключително важни секторни реформи, които са свързани с тях - реформата във висшето образование и здравната реформа, която е особено значима за цялото население. Те могат да се развиват в различни плоскости без да си пречат една на друга и за това разчитам министрите и хората, които ще ги реализират да имат тази силна воля и да не спират. Най-трудни са ключовите реформи – съдебната, защото е свързана с необходима промяна в Конституцията и административната, която е най-особената реформа. Защото тя е, ако трябва да обясня какво означава административната реформа, този, който трябва да лекува останалите трябва сам на себе си да направи операция, за да може да продължи. Много е болезнено, много е трудно и за това толкова дълго време тази реформа е зациклила. Ще се опитаме да излезем от този порочен кръг.

Приплъзвате отговорността към министрите. Не е ли важно премиерът и разбира се вицепремиерите да изберат местни избори ли ще правят, баланси коалиционни или реформи?

Ето това е хубаво на сегашната коалиционна формула, защото пак ще повторя – надявам се ние наистина да сме един екип, всеки да си носи ангажиментите, отговорностите, за да може да върши работа. А местните избори не трябва да се обвързват с работата на правителството. Това струва ми се вече е общо разбиране на основните ни коалиционни партньори. Поне с реформаторите имаме общо разбиране по този въпрос. Проблемите в местната власт са изключително много. Те са от управленски характер и не трябва да се обвързват с някакви политически дивиденти на нивото на изпълнителната власт. Ако това успеем да направим, т.е. местните избори да не се окажат един изключително голям препъникамък, да доведат до трус в коалицията, мисля, че ще сме постигнали политическа зрялост.

Благодаря ви, за сега.