Досега не е имало кабинет в демократичната история на България, в който не е имало смяна на министри, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Още от деня“ на БНТ

„Още от деня“ започваме с вицепремиера по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев.

Здравейте. Веднага да Ви питам, Вие лично или може би и Ваши колеги, приемате ли като сътресение за кабинета оставката на министър Вучков, замяната с министър Румяна Бъчварова на поста министър на вътрешните работи?

Аз започвам да си мисля, че много от анализаторите и голяма част от журналистите имат лека хипохондрия, търсейки обезателно да се прояви някаква болест в кабинета. Това е може би вследствие непознатата му природа. Иначе ще отбележа, че досега не е имало кабинет в демократичната история на България, в който не е имало смяна на министри. Това не е обезателно лошо. Аз считам, че господин Вучков беше добър вътрешен министър, но госпожа Бъчварова е нов шанс за целия сектор „Сигурност“ по една проста причина, тя е до голяма степен изненадваща – липсата на предишна обвързаност с този сектор. Това е шанс за нов поглед…

За независимост.

…за нов поглед, за истински граждански контрол. Защото да не забравяме, когато един политик се превърне в министър, да кажем, или заместник-министър, всъщност той е там, за да представлява волята на гражданите. Шефът на МВР не е най-големия полицай. Както шефът на Министерството на икономиката не е най-големият макроикономист.

Това заради господин Лукарски ли го казвате?

А, не, по принцип. Мога да дам и други примери.

Добре, изненада ли Ви обаче лидерът на АБВ Георги Първанов, който днес каза, че трябва да бъдат поискани оставките на военния министър Николай Ненчев и на външния министър Даниел Митов, тъй като тяхното поведение било неприемливо. Все пак АБВ е част от четиричленната коалиция, която управлява.

Не е част от коалицията. Коалицията е двустранна – между ГЕРБ и Реформаторския блок.

Да. Те са ваш съюзник, който подкрепя правителството.

Бих нарекъл подкрепата динамична, тоест тя се проявява в едни сфери, не се проявява в други, което води до известна доза двойнственост, тоест подкрепят се едни политики, други не се подкрепят, което е в някаква степен нормално. Но това, което мен ме притеснява или поне предизвиква загриженост, хайде аз нямам право да се притеснявам, е, че всички сме единодушни, когато става дума за лесни, добри решения. Всички сме единодушни, примерно, когато трябва да има коледни добавки или великденски добавки по отношение на пенсионерите. Всички сме единодушни, когато се случват хубави неща. Когато се случват трудни или предизвикателни неща, когато освен да се дават пари, трябва и да се осигурят, това единодушие леко се разпада. Което не е хубаво. Защото не бива да забравяме, че както във вашия портфейл, така и в политиката, преди да се харчат парите, трябва да дойдат от някъде. И ако харченето е хубаво, лесно, там всички ръкопляскат, набирането на средства е малко по-трудно. Това означава да се събират данъци, това означава някой, който досега не си е плащал данъците, да не е обезателно доволен, например.

Добре, обаче Вие не отговорихте на въпроса – има ли притеснения у Вас или у коалицията, или в ГЕРБ, или в правителството, за това, че един от вашите съюзници все пак иска оставката на двама министри?

Това е право на господин Първанов като лидер в оставка. Съвсем отделен въпрос е дали това ще доведе до оставката на единия или на другия министър. Част от динамиката на политическия живот е да се иска оставката на… това не е първото искане на оставка, доколкото си спомням.

Да, те могат и на Вас да Ви поискат оставката, ако, не дай си, Боже, дадете повод за това.

О, разбира се. Разбира се.

Има един друг детайл, който се дискутира в публичното пространство – дали има някакво напрежение между правителството и парламентарната група на ГЕРБ? Имам предвид следното – заговори се, че зад оставката на министър Вучков мотивацията идва както от лица от парламентарната група на ГЕРБ, така и от реформаторите. Днес Цветан Цветанов, който е лидер на тази парламентарна група, каза, че не е съгласен с номинацията на Йордан Бакалов за шеф на „Военна информация“, преди малко го е потвърдил пред БТВ. Създава се така някакъв дисбаланс в говоренето и номинациите на хора.

Чак дисбаланс… Дали групата специално на ГЕРБ следва същата политическа логика както правителството, си личи например от гласуването в групата. Този въпрос за мен не стои. Съвсем втори пласт от въпроса Ви, примерно, понякога е състезанието кой е по-голям реформатор – дали Реформаторския блок или ГЕРБ? Като едно подобно състезание няма как да се води, защото ние говорим за една и съща лодка, само че един гребе с едното гребло, друг с другото. Разбира се, гребците са повече. Няма как една реформа да бъде прокарана примерно само с гласовете на Реформаторския блок. Ако има реформа, тя се прокарва вследствие общата воля на правителството и вследствие подкрепата й в парламента. Колкото до това, че някой, в конкретния случай господин Цветанов или преди това някой друг е изказал различно мнение, нека това да не буди безпокойство. Аз и преди това съм казвал, че сложният политически формат, каквато е тази сглобка на правителството, носи някои недостатъци. Решенията се вземат в някои случаи по-бавно, в някои случаи с повече шум. Но като конкретно предимство реално гражданинът е въвлечен във вземането на решение. Той може да чуе какво мисли единият, какво мисли другият и как се стига до решението. Дори да бъде свидетел на точно каква доза компромис е употребена във всеки конкретен случай.

Освен когато изявленията са знакови. Аз го приемам изявлението на г-н Цветанов от днес като знаково.

В политиката като занятие или пък като феномен в обществения живот няма ситуация, когато всички са еднозначно щастливи. Това би било подозрително, ако има подобна ситуация. Винаги се прави компромис, едно искане е удовлетворено, друго недокрай удовлетворено. Говоря принципно, не по отношение на този конкретен казус.

Сега да Ви върна към това, което се случи днес в парламента. Предполагам, че видяхте, там се обсъждаше обстановката в страната, която продължава да бъде тревожна. Но да кажете лично дали този тежък мартенски сняг, тези мартенски преспи по два, по три метра не удариха в нокаут държавата? Като Кличко, както удари Пулев там в третия или четвъртия.

Случва се следното. Не знам за кой ли път, когато има бедствие, това обикновено обединява хората. И наред с всички тревожни данни за тежката ситуация, ние имахме много такива примери, където хората си помагат, както никога не са си помагали преди това.

Но то така се случва и там.

Дори имаше един наистина много впечатляващ случай, където кметът пече хляб и раздава на хората, което е наистина впечатляващо. Лошото е, че в същото време бедствията разделят политиците. И вместо да се води коментар примерно как държавата следващия път да бъде по-подготвена или какво е необходимо да променим в правила, наредби, аз имам конкретен коментар по въпроса, се завързва един не особено конструктивен политически спор. А иначе няма държава, която да успее да се справи за два дни с двуметров сняг.

Тука вече шест дни станаха.

Да не коментирам, че имаше навявания, преспи над 2 метра. Аз този път не бях на терен, но държах връзка с колегите. Считам, че съобразно ресурсите, които има държавата, а те не са безкрайни, беше направено това, което можеше да бъде направено. Поуките обаче са в друга посока. Те са свързани с общата система за реакция, по-дългия и по-сложен разговор за това колко сме готови за промените в климата. Защото това означава изцяло да си преосмислим нормите, съобразно които градим инфраструктура, да поставим още веднъж въпроса повече пари за преодоляване на щетите или повече пари за превенция и да стигнем до едни такива много конкретни казуси. Беше поставен въпросът, когато имаме далекопроводи, електропроводи, какъв трябва да е сервитутът? Колко широка трябва да полосата около електрическите стълбове в гората…

За да могат да се отстраняват повреди.

Защото факт е, че голяма част от прекъсванията на електрозахранването бяха предизвикани от паднали дървета. Не един и два коментара, включително от хора от бедстващите райони, аз говорих с част от кметовете, настояваха като най-спешна мярка, за да не бъдем догодина в същата ситуация, тази полоса да бъде разширена. Разбира се, съзнавам, че ще има гласове против, еколози, правозащитници и т.н., но темата трябва да бъде повдигната и аз ще направя вероятно още следващата седмица. Още една тема, може да е частен случай, но е от значение. Защо се случи така, че от три мобилни оператора при прекъсване на електрозахранването на два от тях само след няколко часа клетките не работеха. А защо един от тях успя да осигури нормална телефонна връзка?

По-добри акумулатори има.

Означава, че единият е взел мерки системата да продължава да работи дълго време дори без електрозахранване, а другите не са направили. Аз повдигнах въпроса в крайна сметка комуникацията освен услуга тя е въпрос на сигурност, понякога е въпрос на човешки живот. Не трябва ли да се направи така, че всички, които предоставят тази услуга, да са в състояние дори в подобна бедствена ситуация поне едно денонощие при липса на електричество да изпълняват подобна услуга.

Според мен минимум 24 часа трябва.

Казах като минимум.

Сега, понеже сте от Габрово, едно писмо дойде, подписано от Иван Демирев от Габрово, ул. „Бесарабия“ 2. Има ли такава улица в Габрово?

Ами той е вероятно градът не само с най-много населени места, но и с най-много улици, много от които малки. Има такава улица.

Питам Ви, защото на плика пише кой е подател, а отдолу няма подател. Пише без подпис. Аз ще Ви прочета само един пасаж на този Ваш съгражданин. Той казва така: „Г-н Цонев, повярвайте, че по селата хората нямат пари за хляб, истинска сиромашия, ходят с галоши за по два лева, с които изкарват две-три години, за нови дрехи никой не помисля.“ Той рисува една много трагична картина. Аз ще ви го дам, защото това е ваш съгражданин, доста подробно е написано, няма смисъл да го чета. Не знам дали е свързано с бедствието, аз мисля, че е подписано малко по-рано, все пак да имате предвид. Да минем все пак към европейските въпроси. Искате да приемете закон за еврофондовете. Какво ще осигури този закон?

Получавам много такива писма и ако голяма част от хората могат да приемат факта примерно, че пенсиите им са по-ниски отколкото те искат, съобразявайки каква е ситуацията в държавата, каквито са възможностите. Това, което не могат да приемат, особено хората с ниски доходи, е всякаква форма на несправедливост.

Точно за това пише в това писмо.

Да, аз ще се запозная с него и стига да има обратен адрес, ще му отговоря.

Има.

Закон за еврофондовете. Звучи атрактивно, звучи перспективно. Въпросът е дали, както си говорихме преди малко, тези милиарди лева, които предстои ние да усвояваме по новата програма финансова дали този закон ще помогне да усвоим 99% от парите?

Всъщност до момента България по-трудно или по-леко се е справила без закон. Но аз считам, че ако всички процеси бъдат регулирани от закон, това ще въведе ред в системата, ще е ясно кой какви права и задължения има, ще балансира правата между тези, които отпускат парите, министерствата, и тези, които ги харчат. Защото нека да напомня, че този, който харчи парите, бенефициентът, той има тежкото задължение да превърне парите в блага. Парите да ги превърне в детски площадки, в ремонтирани детски градини, в път, в железница, в пречиствателна станция.

А не да ги открадне.

О, разбира се, не да ги открадне. Той трябва да балансира правата между единия и другия. Защото не е съвсем справедливо да кажем, че по причина това, че някой работи в министерство, винаги е по-умен и винаги е по-прав от някой например, който работи в малко или средно предприятие или в община. И най-вече да въведе ред по прогнозируемост и сигурност в системата. Да напомня само че идеята е още от 2012 г., първите текстове са разработени тогава. Разчитам да приключим работата през следващите седмици и да сме в състояние да…

Толкова скоро?

По него се работи от 2012 г. и текстът му може да бъде на вниманието на българския парламент съвсем скоро.

А ще има ли синхрон с намеренията за нов закон за обществени поръчки? Те са доста свързани двете неща.

Свързани, но не се препокриват пряко. България трябва да транспонира новите директиви в сферата на обществените поръчки до април месец 2016 г. Ние обаче сме свършили огромна част от работата и аз считам, че не по-късно от средата на годината, не по-късно, надявам се да бъде по-рано, изцяло новият закон за обществените поръчки ще бъде внесен в Народното събрание. Изцяло нов закон, защото мисля, че предишният…

Той старият е кърпен, кърпен, кърпен много пъти.

Точно така. Това е може би най-яркият пример какво се получава, като непрекъснато доработваме, добавяме, редактираме един от текстовете, който в момента буквално е труден за изпълнение.

Част от грешките, които имаме, те не се дължат на злонамереност, а се дължат на трудности от следването на изключително сложната нормативна уредба в този закон. Много предизвикателства има. Някои от тях идват от самата нормативна база на европейско ниво. Някои са добре познати родни предизвикателства. Амбицията е, това са и инструкциите, които са спуснати на работната група, която довършва текстовете, да бъде отразен целият травматичен опит, който имаме свързан с обществените поръчки. И най-важното, на първо място, текстът да бъде толкова прост, колкото е възможно да бъде прост. Част от проблемите идват от сложните правила.

Вчера, ако сте следили какво се случваше в парламента, има ли опасност за етническия мир в България, по ваше мнение като вицепремиер?

Ние не бива да живеем с илюзията, че ако примерно на 500 или на 1000 км от България се случват конфликти – етнически или религиозни, България е абсолютно завинаги имунизирана от нещо подобно. Първо. Второ, нека да напомня, че подобни конфликти и подобни заплахи имаше не чак толкова отдавна, преди 25 г. И едното, и другото трябва да ни карат да бъдем нащрек. И че има теми, с които не бива да си играем. Да, факт е, че въпреки всички трудности, въпреки всички предразсъдъци, България успя да мине през прехода без етнически конфликт, което не означава завинаги имунизация срещу такъв. И тук е отговорността на политиците. Може да има остро политическо говорене. Това е част от политиката. Но както каза министър-председателят, има червени линии, които не бива да бъдат преминавани. Защото омразата по етнически или религиозен признак е най-лесната човешка страст. И тя не бива да бъде разпалвана.

Вие как бихте гласували в нашата анкета – Трябва ли Симеон Сакскобургготски да се върне в политиката? Един общ въпрос, който ще дискутираме в края на предаването.

За мен въпросът е…

16% засега само отговарят с „да“.

За мен въпросът е несериозен, предвид факта, че не знаем лицето, което е обект на тази анкета, какво мисли по въпроса. Аз лично, мнение, не считам че една подобна хипотеза е особено реалистична. Но пък считам, че един от признаците на политическа мъдрост, която би могла да демонстрира една страна, ако се научи по какъв начин да накара бивши министър-председатели или президенти да бъдат полезни за каузата на страната. Други народи го правят. Редно е да се учим и ние да го правим, особено в конкретния случай.

Благодаря Ви за този разговор.