Министърът на културата в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

Вежди Рашидов проговаря. Не случайно така анонсирахме интервюто с министъра на културата. Защо един от приказливите политици Вежди Рашидов се превърна в един от най-мълчаливите. Добро утро. Защо?

Добро утро. Ами прочетох една хубава българска поговорка, че нивата не иска молитва, а мотика. И реших вторият мандат, тъй като вижте, няма смисъл да си правим илюзии, аз съм човек вече на 64 години, за мен е ясно, че това е последното ми участие в обществения живот и заслужавам след този мандат да изляза в пенсия. Така че имам още малко неща да свърша полезни. Знаете добре, в предишния мандат се свършиха доста неща, има реформа, която…

Да не би да се притеснявате да не направите някоя грешка с изказванията си, защото…

О, не, не ме бъркайте с Ахмед Доган, не, не.

…бяхте един от най-устатите български политици.

Ами вижте, аз оттук нататък освен…

Даже веднъж Ви бяха записали, без да знаете.

Е, това няма значение. Аз имам достойнството да казвам нещата от прав текст и аз съм ги казвал, няма никакъв проблем за това нещо…

Понеже сме Ви питали за този казус…

Добре. Да ви го обясня просто. Вижте, стоте дни не са толкова важни. Важно е обаче да отчетем двете години застой. Какво беше? Две години ларгото беше в найлони. Другата седмица надявам се вече с решението на съда…

Добре, започваме с вашия ресор, след това имаме много въпроси и за ДПС, и за КТБ, и какво стана и с вашите пари. Ще отговорите на тия въпроси.

За КТБ ще говорят специалисти. Аз виждам, че тук непрекъснато идват едни и същи говорящи хора. Вижте за КТБ ще ви отговоря. Само късо.

Добре, хайде за КТБ.

Когато аз имах достойнството да говоря за КТБ, това е, защото преди да стана министър, бях си качил доходите, бях проверен, платил съм си данъците на българската държава, честни и чисти пари. И тук станах дъвка в устата на някои хора. Питам защо освен мен и Васил Найденов никой не говореше открито за КТБ, въпреки че има над 300 човека с над милион.

Защо?

Ами защото не могат да докажат произхода на парите си. И аз се питам защо мълчат. Нима техните пари не са важни за тях? Нима това не са техните доходи, които цял живот като мравки са събирали?

Вие обаче обявихте в разгара на кризата с КТБ, когато хората се притесняват включително и за гарантираните си 200 хиляди лева, обявихте, че имате намерение да съдите България в Страсбург. Отказали ли сте се вече в качеството ви на министър?

Не, не съм се отказал, правата си търся. Какво значи качеството ми на министър? То ме задължава да работя с държавата, аз съм държавен чиновник. Но Вежди Рашидов е едно лице, което след четири години мандат отново трябва да си бъде Вежди Рашидов. Какво значи като си министър? Министерството е носене на отговорности. Ако можеш, ги носиш, ако не можеш, си отиваш.

Казахте в едно интервю миналата година, пак лятото, че с цесия и прихващане ще се опитате си възстановите парите.

Ще се опитам, разбира се, защо да не се опитам. Искам да си спася парите, да не съм си крал парите.

А опитвали ли сте се вече?

Опитвал съм се, да. Направил съм ги и чакам да видя кога ще заработят цесиите.

Валери Димитров, един от авторите на банковото законодателство в България, казва, че всички цесии, които в момента са направени в КТБ, и прихващания, са незаконни.

Не искам да коментирам. Законите на държавата не ги пише Вежди Рашидов. Второ, Валери Димитров да говори каквото си иска. Защото …

Мисля, че и Борисов не поддържа цесиите, които се правят.

…с пълен стомах много лесно се изпущат, да не казвам какво, думи. Аз не искам да обсъждам Валери Димитров. Аз потърпевшият, вместо да бъда малко съжален, че съм бил честен човек, да бъда в устата на една камара хора дъвка, повече не желая. Повече не желая. Тук има едно нещо ясно и точно. Една банка беше окрадена. Оттук нататък задавайте въпроса кой. Ние не се занимаваме с крадците, занимаваме се с честните пари на Вежди Рашидов. Да, спечелих си ги, платих си данъците. Не е честно. Оставете това КТБ. Говорящи ще имате, те са едни и същи. Цял ден опрашват пространството.

Последен въпрос за КТБ, и то провокиран в публикациите във вестник на Иван Бакалов, който казва така: „Иван Искров прави услуга, тя е от миналата година публикацията, едновременно на Пеевски, Вежди Рашидов и множество незнайни фирми на частни лица, всичко за сметка на данъкоплатеца.“ И обяснява как…

Че аз не съм ли данъкоплатец?

…хора и фирми с…

Ама Иван Бакалов колко лева е платил данъци на държавата, аз колко съм платил?

…повече от 200 хиляди лева депозит там се опитват да си ги спасят.

Ами да си ги спасяват, техни са си парите. Какво лошо има в това? Какво искате, ние да не искаме да си спасим парите? Какво значи това? Ако за разлика от Бакалов аз за Делян Пеевски съм имал ясна, точно позиция. Да, това са личните ми пари и никой да не ми ги краде.

Когато обаче кризата с КТБ беше спасена с държавни пари, прочитът, че държавни пари ще отидат за изплащане на лични средства, най-общо казано…

Че не отидоха ли?

Така стана, да.

Аз не съм ли данъкоплатец? И аз съм добър данъкоплатец между другото. За разлика от тия, която много говорят. Аз не плащам от заплатата си 50 лева данъци. И не плащам такса смет само. Продавам скулптури и от получените пари плащам големи данъци на базата на по-добри доходи. И, дай Боже, да ги имам, защото трябва да живея от нещо. И моля ви, не искам повече за КТБ да говоря.

Точка по темата КТБ, защото имаме и много, много още въпроси към вас. Използвам присъствието ви, преди да преминем към темите, които знаем, че ви вълнуват също във вашия ресор и снимки сте ни донесли, ще разберем след малко какви са.

Да, донесох едни хубави снимки.

Да чуем част от изказването вчера на един от ключовите хора в Движението за права за свободи, Мустафа Карадайъ, макар да не е много медийно известен. Той заяви намерението на ДПС да стане първа политическа сила. Да го чуем.

Излъчва се запис.

Не е ли прав Карадайъ? Експерти, факт, имат добри експерти в редиците си, имат добри попадения.

Е, експерти. Инфантилността на управлението на българската държава прави възможно, той е и донякъде прав…

Да стане първа политическа сила.

Във вашето предаване преди години казах нещо: грешката на българската политика е, че българските политици не правят опити да приобщят всички етноси в държавата. Няма политика на интегриране на хората. И това го прави ДПС. И сигурно ще бъде прав, един ден всички ще гласуват за ДПС. Вижте, докато не създадем гражданско общество, докато всички не осъзнаем, че сме равни пред законите и равни граждани на тая държава, това ще бъде. Тази игра ще се играе и тя няколко пъти беше на ръба ДПС да бъде политическа сила.

Първа? За втора имаше такива…

Ами, разбира се, помните едни избори, където умишлено спряха гласуванията, на европейски избори, евродепутати…

Когато за малко техните резултати показваха ДПС първа политическа сила.

Разбира се. Не се изненадвайте. По-интересна политика водят. Вижте какво става, етническа партия в момента приобщава българското общество. Не е ли парадокс? А тази държава е България и в нея ние трябва да сме равни пред закона, всички етноси. И ние сме като всички държави многонационална държава. Къде е гражданското общество? Какво правим? Играем си на приобщаване на електората. Не всички трябва да сме…

А играем ли си на етническо напрежение? И използвайки това словосъчетание…

Уморих се, да ви кажа. Вижте не трябва да се играе с тая игра. Ще ви дам един пример. Януари месец 1990 г. помните, имаше една взривна обстановка в Кърджали. Когато застанаха турци срещу българи. На ръба беше да капнат две капки кръв от носа на някой и този бент нямаше да можем да го затворим. Не знам, къса е паметта на обществото. Но тогава от София, оттук се вдигнахме българи и турци, за да не се случи това. И ще ви кажа, даже имената помня на хората. Бяха Мишо Неделчев, бяха Кольо Босия, бяха Виктор Самуилов, поетът, Джемал Йемурлов, светла му памет, един художник, Зиатин Нуриев, моя милост. Тогава нямаше нито ДПС, нито нищо там. И ние застанахме между нашите съграждани, за да им обясним братска кръв да се пролива. И я овладяхме.

Има ли основание днес да си спомняме за онези години? Днес има ли основание?

Има основание, разбира се. Ако си играят политиците с тая карта, тя е чувствителна, с това разделение на обществото, разбира се, че има. Винаги има, има винаги повод двама човека да се сбият и от единия да потече кръв. Потече ли кръв и роднините ще станат.

Прав ли е Бойко Борисов от парламентарната трибуна да казва внимавайте? И на ДПС, и на своите от Реформаторския блок и Патриотичния фронт?

Разбира се. Стига сме си играли със съдбата на българските граждани. Прав е, разбира се. Сега аз не съм адвокат на Бойко, но лично аз бях изненадан, че той най-накрая взе една позиция да помоли всички: малко по-нежно, малко по-тихо и малко по-спокойно. Защото всичко в живота има една граница и предел. Прескочим ли я, ще бъде късно. Българинът е особен народ, нашият народ. Значи ние първо правим белата, напоим си земята с кръв и след това почваме да рисуваме черните забрадки. Не ни трябват черни забрадки. Проблемите са много повече, проблемите са, 21-и века може ли това да бъде тема в един български парламент? Да се говори, че това са новите евреи в България, че етническо напрежение? Българският турчин не е агресивен човек. Това веднъж завинаги някой трябва да го чуе. Аз съм от този произход, аз съм от Кърджали. Българските турци са едни трудолюбиви, работливи хора. Те нито са крадци, нито побойници, нито престъпници, нито са от крими контингента. Това са хора, които преди бяха в Строителни войски, построиха панелния социализъм, и днес строят наистина тухлената демокрация на България. Работят, гурбетчии, добри хора. Стига са правили манипулации със съдбата на тези хора. Те са толкова бедни, колкото са бедни и българите, колкото са бедни и циганите, колкото са бедни и арменците.

Кой прави манипулации, кой злоупотребява?

Ами политиците, т.нар. политици.

Кои политици?

Ами ей там ги виждаме в парламента.

Взаимно наливат ли си вода в мелниците?

Това говорене, което се чува там и се дискутира тука. Това е, медиите са прозорецът.

Г-н Рашидов, точка и на тази част от разговора…

Ами точка, да, не бива да си играем със съдбите.

…за да продължим напред. Ще ставате ли академик?

Днеска съм решил да напиша, разбира се, благодаря на академиците, които са ми гласували това доверие. Безкрайно ги уважавам, много им благодаря. БАН номерират хората, а не се подават молби.

Ще ставате академик?

Не, няма да ставам.

Защо? Какво ще им напишете?

Аз съм и академик сега, ако толкова се интересувате. Аз съм академик на две руски академии и на една френска академия.

На българската ще станете ли?

На българската също не знаете, аз съм член кореспондент на Българската академия на науките. Вие не знаете, че съм и д-р хонорис кауза, вие не знаете много неща. Но за мен това не е толкова важно.

Разгоря се дискусия около това предложение.

Е, от 30 кандидати, разбира се, че аз съм им много сочен. Да бъдат спокойни. Спете спокойно.

Защо ги оставяте да спят спокойно?

Ами много хубаво стихотворение имаше Пеньо Пенев, има една строфа, която казва: „Душата ми е един огромен ресторант, за да се разхождат в нея разни дами“. Аз също не искам в душата ми да се разхождат разни говорящи хора. Така съм го решил.

И затова ще благодарите днес на академиците от БАН, така ли? Благодаря и…

Е, благодаря, разбира се, хората, които са ме предложили, нормално е един човек, някой, като го е уважил, да каже благодаря ти, приятелю, че си ме уважил, за доверието, разбира се, човешко е да се направи това. Затова им благодаря. Благодаря, но нека да не бъда нещо в живота.

Вежди Рашидов няма да е академик.

Вижте, аз вчера на гробищата, сега ремонтирам гробищата на българските турци, от Хайтов до Валери Петров, всички са там. Погледнах гроба на Валери Петров, урната му е положена там. Само едно парче земя българска. И нищо повече. Така че благодаря на хората, които са ми гласували това доверие, но аз няма да бъда академик.

Какво ни носите, какво е това, което носите?

Не остана време за НКГ да ме питате…

След малко за Класическата гимназия, за Българския Лувър. Продължават да ви критикуват какво ще бъде това нещо, наречено „Български Лувър“. Какво ще се съхранява в него, за какво се дават тия пари?

Кои пари, те са европейски пари.

Така, де, за какво се дават?

Ами за да имаме национален музей. За какво се дават тия пари? Абе защо винаги критикуват хора, които не са посадили едно дърво? Значи, отиваме в Париж, виждаме двореца музей, отиваме в Амстердам, виждаме двореца музей, отиваме в Испания, „Прадо“ е дворецът. Абе, ние какво искаме, да не сме народ, ами нямаме национален музей. Ами че това паметта на развитието на българската духовност. То не е само картинки да слагаме. За какво се дават? Кандидатствали сме за европейски пари, спечелихме. Вместо да бъде хотел или банка, или турски хотел, както щяха да го правят при едни други министри, да, днес това да бъде български музеен комплекс.

Картинки сте ни донесли и сега, показахте ми ги преди малко.

Не, понеже казахте, че темата…

Темата с Класическата гимназия и протестът на родители и ученици, а и учители, нежеланието им да отидат извън центъра на София…

Вижте, малко прекалявате. Учителите не са протестирали, дойдоха, имахме една хубава среща…

35 подадоха оставки.

Не, няма такова нещо.

Как?

Е, къде са оставките? Спрете медийните манипулации на няколко човека, които искат да вкарат прекалено много сол в тая манджа. Донесох ви снимки, за да видите за какъв ремонт става дума, защото вижте, 4500 училища…

В сградата в „Модерно предградие“, където не искат да се върнат.

Ама няма искам- не искам. Има материална база на една държава. Това решава държавата къде му е училището и родителите сами, доброволно си записват децата, в което училище пожелаят. Другото, което могат по закон да искат родителите, е качествено образование.

Не е ли по-добре да е в центъра?

Ами то по-добре и Нова телевизия да е в центъра. Вие в 4 часа ставате все пак да дойдете в покрайнините. Аз се чудя вашите родители защо не протестират да ви преместят студиото в центъра. По-лесничко е до „Александър Невски“. Вижте, това са смешни неща. Не бива.

Какво е това, което донесохте?

Ами показвам ви какво беше Класическата гимназия, преди да я ремонтираме, ето ви какво е сега Класическата гимназия, след като се ремонтира. Един красив парк, една страхотна материална база за развитие на децата.

Това е преди, това сега.

Ами да, ето, едно красиво място, ето ги, тоалетните ги има.

Само че има проблеми и с начина, по който е извършен ремонтът. Имат ли основания според Вас.

Сега да го обясня и това най-накрая да мирясат, защото то ония нямат проблеми, ами ходи един пеликан на тежката комунистическа номенклатура и непрекъснато задава въпроси. А той е същият, който трябва аз да питам къде са парите, ако има такова нещо.

Кой е този човек?

От хигиенни съображения да го запазим… Вижте, аз съм направил проект не само за Класическата гимназия, а за шест училища да бъдат ремонтирани. Училищата ни са в окаяно състояние. Ако това е престъпление – че искам училищата ни да са свежи, чистички и децата да учат в добра обстановка, съгласен съм. Служебен министър е подписал договора за ремонт и г-н Стоянович – министърът на културата, е извършил ремонта и го е разплатил. Аз сега, като нов министър, до четири месеца трябва да взема правилното решение. Правилното решение е това, което законът повелява. Аз съм сложен там да изпълнявам закона. Това е законът – има пет години, не трябва да променя предназначението си. 2,2 милиона европейски средства са вложени там, и ако тези средства ги загубя, първо попадам под ударите на Закона за безстопанственост – между 5 и 15 години. Давате си сметка, че аз за нищо на света няма да ходя в затвора за това, че съм извършил добро. Давате си сметка, че ако загубим 2 милиона, в програмата 2015-2020 г. имаме още 20 училища за ремонтиране, също са в лошо състояние – аз не мога да кандидатствам, оттук нататък програмата ще ми бъде спряна. Така че нека да спазваме законите на държавата, просто не е красиво да говоря.

Все пак обаче, ако не отстъпят протестиращите и не си изпратят децата там?

От три дни има учебни занятия. Вчера 350 деца са там. Аз съжалявам, че медиите винаги застават – ей сега гледам в снеговете – където е най-снежно, където е най-блатисто, за да бъде силен репортажът.

Кадърът е важен.

Да, отидохме, където има 40 деца, но никъде не отбелязахте, че 350 се учат. Свободна воля – демокрацията е това. Ако там им е далече, не им харесва, ако те искат и са по-добри от другите училища, които са из цяла България и са по-специалните… Да, има в София много училища, много от тях също са в предградията – отписват си децата и си ги записват, ако искат в частно, ако искат в държавно. Но не може така – родителят иска. Не, държавата има тази материална база. Има закони. Аз ще работя по законите, докато съм министър. След мен, който иска, да работи за анархия - няма никакъв проблем. Какво значи? Едно е да искаш – и аз искам, и вие сигурно искате до „Александър Невски“ да ви е студиото, защото ви е близко, сутрин не ставате в 4.00 часа. Да, това е базата, която имате – до летището. Да, и работите, за да си изкарвате прехраната и то е доброволно. Вие сама сте избрали да работите. Да, разбира се, и аз исках Сорбоната да завърша, но дойдох от Кърджали – бедно момче, и учех в академията „Николай Павлович“ тук. Не е честно така, просто не е почтено така да бъде.

Да, има още нещо. В центъра имаме сега една рядка възможност, и тази опция я дадохме – 13-то училище 2015 г. да кандидатстваме за пари, да го ремонтираме. Да помолим г-жа Фандъкова - тя винаги е била отзивчива и партньор, и много добре сме работили - да ни предостави на културата училището, да го ремонтираме и наистина след четири години бавно… И разбира се, един филиал да направим, ще направим от 5-ти клас да се записват нови деца, ще разширим. Училището е добро, учителите са добри. Ще разширим това и един ден ще дойдат в центъра, ако имаме тази възможност. Има я тази опция и това ще стане, няма драма, не виждам драма.

Министърът на културата Вежди Рашидов – наш гост. Благодаря за това гостуване.