Не ме интересува служителите за коя партия гласуват, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика пред в. „Преса”

Лидерът на партия та ви Георги Първанов каза, че Реформаторският блок е новото ДПС заради преяждането с власт. Предупреди, че ако ламтежът им не бъде спрян, това ще компрометира правителството. Съгласен ли сте с тези твърдения?

Факт е, че Реформаторският блок проявява много силен апетит към назначения. Всички партийни функционери са устроени някъде - в бордове, в служби... Това дава лош профил на управлението. Редно е да се търсят професионалните качества на хората, а не тяхната политическа принадлежност.

При вас опитвал ли е някой да кадрува партийци?

Не. Нито една от партиите не е правила подобни опити. Самият аз не съм започнал партийни чистки, за което може би някои ме обвиняват. Промени се правят само там, където не се върши работа. Не мога да бъда обвинен, че правя партийни чистки в министерството и в неговите структури. Предишния път, когато участвах в управлението, действах по същия начин и в Министерството на външните работи. За мен е важно институцията да работи, при това енергично и активно. Не ме интересува служителите за коя партия гласуват.

Вие замразен министър ли сте и как се чувствате в това амплоа?

Не, размразен съм. Работя нормално и няма никакви основания да не изпълнявам задълженията си, включително и тези с перспектива.

Как да разбираме тогава лидера на партията ви Георги Първанов, който твърди, че за него партньорството с ГЕРБ е замразено?

В споразумението с ГЕРБ е посочен механизмът, по който общуваме, координираме и съгласуваме позиции. Има доста случаи, когато то не се спазва именно от ГЕРБ. Няколко пъти казахме, че не това е начинът, по който трябва да се действа. Пример е решението за пенсионните фондове, ратификацията за дълга, премахването на данъчните кредити върху най-ниските заплати. Това бяха теми, които трябваше да бъдат договорени предварително. Вместо това те бяха вкарани в парламента с поведението: ако не ги подкрепят партньорите, ще ги подкрепи ДПС. Това не е приемливо. Би следвало да има промяна, ако в ГЕРБ има желание за такава.

Нещо не ми е ясно със споразуменията. Бихте ли ми обяснили еднакви ли са те за реформаторите, които са коалиционен партньор, и за вас, които подкрепяте отвън управлението?

Сегашното правителство е една сложна конструкция. Има коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ. Те са партии от едно и също политическо семейство и имат много общи неща помежду си. Има обща политическа декларация по програмата, с която се ангажират четири парламентарни групи да подкрепят правителството, и има споразумение между АБВ и ГЕРБ. В него се уточнява механизмът за съгласуване на позициите.

Кажете ми как точно са регулирани отношенията ви с ГЕРБ?

Споразумението е от една страница и е максимално олекотено. За нас беше по-важна политиката. В документа е посочено, че двете политически сили запазват идеологическите си различия и това е факт. Посочено е, че ще работят заедно по приоритетите от политическата декларация, защото смятаме и продължаваме да твърдим, че на България е необходимо национално съгласие по няколко важни теми, които да стабилизират държавата. Казва се, че парламентарната група на АБВ е автономна и няма задължения винаги да гласува с мнозинството, т.е. че може да гласува по своя преценка. Посочено е и че двете партии провеждат редовни консултации, включително и на най-високо равнище, по важни теми за обществото. Последното не се случва въобще и това е проблем.

При гласуването на ратификацията за дълга се създаде впечатление, че има два властови центъра в АБВ - Първанов и Калфин. Казано бе, че ако групата гласува против, вие ще подадете оставка. Тя гласува „за“ и лидерът ви хвърли своята. Защо се случи така?

Няма два властови центъра. АБВ си има председател, макар и в оставка, и ръководство, което е много ясно. Аз съм представител на партията в управлението. Нямам собствени властови ресурси, нито пък имам желание за такива. Не отричам обаче, че се получи изключително неприятна ситуация за нас, тъй като парламентарната група гласува различно от взетото политическо решение.

Обяснете ми защо стана така?

На практика АБВ издейства това, което беше поставено като условие в политическото ни решение. Ние казвахме, че не подкрепяме решението за дълга, защото смятаме, че той е завишен, и защото е необходима инвестиционна програма към него. И по двата проблема бяха поети много ясни ангажименти от парламентарната трибуна. И тук вече е спорът дали подобен ангажимент има смисъл, или не.

Вие как мислите, има ли смисъл?

Продължавам - може би наивно, да смятам, че в политиката думите, особено тези, които са изречени в Народното събрание, трябва да се спазват. Винаги са наказвани онези, които са се отмятали от тях или са забравяли казаното.

Групата настина ли изненада Първанов и той не бе ли уведомен как ще гласуват депутатите му?

В този ден аз не съм обсъждал с нито един представител на групата въпроса за дълга и за нищо не съм настоявал. Като тръгвахме от МС за парламента, казах на министър-председателя, че решението ни е да не го подкрепим. Аз не съм посредник между групата и председателя на партията. Разбира се, аз го уведомих за разговора си с премиера и за изказването, което смятам да направя от трибуната.

Не разбрах само как се случи, че въпреки политическото решение вие бяхте за ратификацията и дори заплашихте с оставка, ако АБВ гласува против.

В Министерския съвет аз подкрепих идеята за дълга. Знам разчетите, знам как е направен и мисля, че има смисъл. Ние настоявахме бюджетната консолидация да става плавно, а не изведнъж по дянковски държавата да стегне разходите, а от 3,7% дефицит през 2014 г. за 2015-а да е 3%, 2016 г. - 2,5%, и 2017 г. - 2%. Това е дефицитът, който се предвижда, и аз настоявам, че това е добрият подход, затова подкрепих дълга. И председателят на партията – президентът Първанов, каза, че това е може би най-важното гласуване за годината. Ако случайно не беше минало, това означаваше не просто оставка на правителството, а държавата да спре да плаща. Това е изключително тежко последствие. Когато гласуваш против това решение, носиш съответната отговорност. То е по-важно от гласуването по бюджета и дори, бих казал, от гласуването за правителството.

Тогава заради левия си електорат ли взехте политическо решение да гласувате против?

Точно на левия електорат може да се обясни, че с 2/3 от този заем се плащат стари задължения, които няма как да не се погасят, а другата 1/3 е да има средства в икономиката, които да подпомагат и развитието, и растежа и да има средства за социални разходи.

Пак не разбрах защо Първанов хвърли оставка.

Заради разминаването между партийното решение и гласуването на групата. Действието е принципно и му прави чест. Оставката му в никакъв случай не е театрален жест, както бе определена от някои политици и журналисти. Не познавам много партийни лидери, които са готови да се явят на общопартийно гласуване. Това се избягва старателно от всички.

Нали няма да започнете да ме уверявате, че гласуването не е с предизвестен край и че Първанов няма да е новият-стар лидер на партията?

Авторитетът на Първанов в АБВ е безспорен, а примерът да се иска гласуване от партията за председател е добър.

Освен избор на председател на 25 април ще стане ясно остава ли подкрепата ви за властта. Ако я оттеглите, ще подадете ли оставка и ще излезете ли от правителството, или ще останете там като експерт?

Аз не мога да остана като експерт. Водил съм две листи на АБВ, при това успешно - и от двете имаме депутати. Вярвам в това, което съм обещавал на хората, и се опитвам да го правя в правителството. В момента, в който АБВ реши да се оттегли, аз ще изпълня партийното решение.

Няма как да не Ви попитам и за пенсионната реформа. Вече три месеца работите по нея, но постигнато съгласие не виждаме. Ако не успеете, ще подадете ли оставка?

До края на март няма как да се стигне до съгласие. Това, което направих ме, бе да се разглобят всички теми и проблеми в пенсионната система и да се обсъдят много подробно с работодатели, синдикати и всички, които имат отношение към тях. Като има толкова участници, напълно обяснимо е и разнообразието от мнения. Всички виждат, че системата не върви, по повечето от важните проблеми има различни мнения, но точно това е политическата воля да успееш да намериш приемливата формула. Досега бях в ролята на медиатор - изслушвах всички. В момента, в който направим един пакет от мерките, аз ще настоявам за приемането му с целия политически авторитет и инструментариум, какъвто има един министър. Всички сме убедени, че промяна в пенсионната система трябва да има, затова всеки трябва да направи някакви отстъпки. Няма пълно съгласие. И няма как да искаш само твоята позиция да се приеме.

Вече ясно ли е къде точно ще отиват парите на гражданите, които решат да напуснат пенсионните фондове и се върнат в НОИ?

Министерството на финансите се занимава с подготовката на законодателството, което е свързано с пенсионните фондове. Идеята, която имат, е прехвърлените средства да отиват в резерва, в Сребърния фонд, за да има многократност в решенията. Защото, ако те се похарчат този месец и някой поиска да си ги вземе и да върне отново в пенсионния фонд, тогава бюджетът ще трябва да субсидира. Прехвърлянето в Сребърния фонд на практика означава неутралност на операцията към държавния бюджет.