Министърът на отбраната в предаването „На светло” на Нова телевизия

Новият министър на отбраната от кабинета на Пламен Орешарски Ангел Найденов е първият ни гост в „На светло” днес. В тази връзка се сетих за едно забавно сравнение, което стана популярно по време на протестите. При първите бунтове пред парламента на 14-ти декември 1989 г. първият президент Петър Младенов изпусна репликата „Време е танковете да дойдат”, след което трябваше да подаде оставка. По време на народните бунтове през април Бойко Борисов отишъл при военния министър Аню Ангелов и му казал „Време е танковете да дойдат”. „И двата ли, господин премиер?”, попитал Аню Ангелов, след което правителството на Борисов подаде оставка. Въртим се, въртим се в кръг. С какъв кредит на доверие за предстоящи реформи започва новата власт? Отговорът от Ангел Найденов.

Ангел Найденов, политик. Завършва специалност „Инженер навигатор” във Висшето военно морско училище „Н. Вапцаров” в гр. Варна. Народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 37-то, 38-то, 30-то, 40-то, 41-то и 42-то Народно събрание. Бивш кмет на община Димитровград, бивш областен управител на Хасково, министър на отбраната в правителството на Пламен Орешарски.

Здравейте, господин Найденов.

Добро утро.

Добро утро. Питах се с кой въпрос да започна днес и реших да започна с един въпрос, който е достоен за военен министър, за министър на отбраната. Страх ли Ви е?

Сигурно всеки нормален човек изпитва някаква доза страх. Ако ме питате дали ме е страх от поемането на отговорностите на министър на отбраната, не.

От какво?

Споменах вече, това са чисто човешки опасения, страхове, включително свързани с природа, с условия на живот. Включително, страховете, които човек носи у себе си, свързани със здравето, но не и страхове, които да са свързани с изпълнението на възложените ми отговорности и задачи. Впрочем…

Ето Тони Ганчев как Ви е видял като миротворец. Харесвате ли се? Папионка в защитен цвят, хубав ви е видял.

Много удачен колаж, да. Поздравления. Искам да кажа, че Вие всъщност имате в случая и удоволствието, и късмета да бъде първата ми поява при вас като министър на отбраната, имам предвид телевизионна проява.

Това е Ваш късмет, или мой късмет, или е взаимно?

Нека да кажем, че е взаимно.

Надявам се да е взаимно. Попитах дали Ви е страх, защото този парламент започна много мъчително, бих казала отвратително в някои аспекти. Мнението на хората по улиците е ужасно, да знаете, за атмосферата, която цари в парламента, за грубостта на някои хора вътре, на някои народни представители, които демонстрират по някакъв начин, сякаш те са тартори на този парламент. Не се ли безпокоите, че излъчен в такъв крамолен дух, този парламент ще носи белезите от това вътрешно сякаш усилие?

Не. Не се страхувам от това, че ще бъде прехвърлен този вътрешен негативизъм и битка от парламента като облик на правителството. Но Вие сте права, че първите дни от дейността на 42-рия парламент не събуждат особено надежда. Аз бях свидетел, бях и участник в първите дни във всичко това, което се случва в парламента и наистина това е доста стряскащо. Аз имам достатъчно дълъг парламентарен опит, за да кажа, че отдавна не бях виждал прехвърчането на толкова искри, напрежението, което можеш да усетиш дори физически влизайки в пленарната зала. Тук веднага искам да кажа, че не бива отговорността да бъде разпределяна по равно върху всички парламентарни групи и върху всички народни представители. Струва ми се, че без това да ви звучи като гледната точка на човек, който до скоро е бил в опозиция и който сега търси някакъв реванш в качеството си на управляващ, този тон се задава от колегите от ГЕРБ. Те играят ролята на силно разсърдено дете, което изведнъж е осъзнало, че любимата му играчка вече не е при него и реагират по този начин. С много писъци, с много остри реакции, дори ако щете в някаква степен търсейки съзнателно, провокирайки напрежението в пленарната зала. Сега, ще добавя веднага. Ние също в някаква степен влизаме в този тон, което не е добре. Трябва да се опитаме дори и при провокации да запазим спокойствието и да се опитаме да зададем друга атмосфера.

Ще успеете ли? Защото да се превръща, има нещо подозрително, дори и за хората, които са гласували против ГЕРБ, има нещо подозрително само един да е виновен. Все пак се излъчват представленията на живо, вижда се някакъв, в много случаи се вижда кой точно задава тона на омразата, на истерия дори, на заплаха. Силова работа, създава се усещането, че това правителство, което има доста миролюбив вид, даже като го видях в първия момент състава му, употребих думата не изглежда враждебно. Но се създава усещането, че това правителство е излъчено на вълната на това насилие, на непременното желание един да бъде нарочен предварително, да бъде заклеймен.

Нямате основание за подобен коментар.

Нямам ли? Бих била щастлива, ако е така.

Аз имах вече възможност в първото си обръщение при приемането на ръководството на Министерството на отбраната да заявя, че не съм човек, който е обладан от реваншизъм. И не пристъпвам прага на Министерство на отбраната с желанието на лов на вещици и ровене в миналото и вадене на скелети от гардероба, за да покажа колко лоши са предишните, спестявайки усилията си да показвам колко аз съм по-добър. Нямам тази нагласа. Ако имате предвид желанието ни да изясним откъде тръгваме, то това не е проява на реваншизъм, нито е обладаване от крайна враждебност. Ние трябва да бъдем наясно къде и на какво стъпваме. Аз имах вече възможност във вчерашния ден да изслушам командването на въоръжените ни сили в лицето на началника на отбраната, в лицето на командирите на въоръжените сили. Ще ви кажа, не защото това е образно казано добрият тон, ще Ви кажа, че това което чух е доста по-тревожно от мнението, което имах преди това изслушване.

Какво чухте?

Чух за сериозни затруднения, чух за състоянието на въоръжените сили, които предизвикват загриженост. Дори ако погледнете от гледна точка на материално-техническото снабдяване, което е близо до най-ниския процент на изпълнение. Дори от гледна точка на осигуряването на въоръжените сили, дори от гледна точка на степента на изпълнение на бюджета на въоръжените сили. Имаме основанието да кажем, че например авиацията ни, българските ВВС са една от въоръжените сили, които предизвикват най-висока степен на загриженост.

Защо, какво се е случило?

Аз споменах вече какво се е случило. Дълго време орязване на средствата по бюджета, дълго време неосигуряване на средства, за да се гарантират ремонтите. Дълго време не е било осигуряване онова, което е необходимо, включително и от гледна точка на тренираност на пилотите. Доброто е, бързам веднага да добавя, че нямаме основание да се съмняваме в способностите на българските въоръжени сили. И изводът, който беше направен, и който аз споделям е, че те са в състояние да изпълнят конституционните си задължения, съюзните си задължения и същевременно да развиват нови способности. Тук веднага обаче следва едно „но“. Но с много голямо напрежение за личния състав.

Сега ще говорим за личния състав, ще говорим въобще за това какво заварвате като наследство, ще говорим за това дали сте готови наистина да спрете ваденето на скелети от гардероба. Вие знаете, че има напрежение около избора на този кабинет, има разнопосочно обществено мнение. Във форумите вървят интересни задявки с членовете на кабинета и въобще с начина, по който той е избран. Аз моля колегите да покажат един от тези колажи, който се разхожда из Интернет, който показва кой с кого – шуробаджанащината се казва, кой с кого, как е свързан. Вие сте посочени под знак на любовта, сърцето заедно с Мая Манолова. Министърът на културата и на образованието бивши. Министърът на околната среда е жена на осъдения за източване на Държавния резерв Станислав Копаров. Наистина навсякъде е любов на първия ред. Зинаида Златанова приятелка на Моника Йосифова. Човекът на „Дюнигейт” Калин Тихолов заменен от колегата му много близък в архитектурния бранш и т. н. Кристиан Вигенин, любов, любов и пак любов. Въпросът е в това как ще опровергаете тези закачки или съмнения, че правителството, което от една страна сякаш търси обновление на физиономиите, а не е плод на такъв будоарен замисъл?

Нямам намерение да опровергавам. Не бих влизал в тази полемика и в спиралата на непрекъснати обяснения. Отминавам го с хумор. Мисля си, че не заслужава внимание всичко онова, което се появява да бъде коментирано и да бъде опровергавано. То е несъстоятелно. Как бихме го опровергали? С работа и с максимална откритост и прозрачност. Не виждам друг начин. Със сигурност има хора, които са непрекъснато обладавани от желанието да търсят нещо различно и друго под повърхността. Има хора, които са обладани от конспиративното мислене. Те винаги са привърженици на сложните схеми, на взаимовръзките, на зависимостите, на отношенията на различни нива. Винаги виждат зад кулисите няколко редици, които кроят планове. Мисля си, че това е неуместно.

Няма ли напрежение в собствената ви партия по повод на начина, по който беше избран този кабинет? Така се чува, че някои от ключовите лица…

Аз не изключвам да има хора, които са останали неудовлетворени и хора, които са имали…

Кои например?

…не, казвам, че не изключвам, не зная. Сигурно е имало хора, които са имали своите очаквания и своите надежди и очевидно е, че не всички могат да бъдат реализирани на министерски постове.

Янаки Стоилов сам показа нещо като червен не, ами жълт картон, нали на…

Човешко е. Нека да проявим в случая разбиране, но това са хора, включително…

В смисъл към човешка слабост или идейно предупреждение.

Човешко е човек да носи някакви надежди и очаквания и след това да има огорчение. Но и Янаки нееднократно е показвал, а и достатъчно много хора от редиците на БСП са показвали, че могат да преглътнат личните си огорчения, собствените си сметки и да работят в името на една по-голяма цел. По-голямата цел в случая е успехът на правителството. Разбира се този успех не е, за да сложим успеха като брошка на ревера си, а успех, за да се реализират онези намерения, които са заложени в управленската програма на министър-председателя Орешарски на този кабинет. Това са приоритети, които бяха посочени като три акцента – държавност, развитие, справедливост. Зад тях обаче какво можем да прочетем? Можем да прочетем желанието да търсим посоката на увеличаването на доходите, намаляването на безработицата. Да търсим решение на проблема, то дори е слабо да се каже проблем. Това е една кошмарна действителност за повече от половината български домакинства, които са превърнали или, за които мизерията и бедността са превърнати в основен начин на живот.

Ако чуете въпроса кой реално стои зад този кабинет, какво ще отговорите, господин Найденов?

Политическите формации, които го подкрепиха и които гласуваха „за”. Няма друг начин, по който да бъде определяна политическата отговорност и съответно да се търси отговорът на въпроса кой стои зад този кабинет. Вие ще продължите…

Но кой реално ще носи политическата отговорност?

Реално я носят включително и членовете на кабинета, реално я носят лидерите на политическите формации, които подкрепиха този кабинет, всеки един, който е гласувал. Не бива зад тази обща формулировка политическа отговорност да спестяваме отговорността на всеки един. И всеки един от народните представители си дава сметка, тогава когато гласува.

Но чисто психологически погледнато даже да висиш на един глас и то на свой бивш опонент като Волен Сидеров, изглежда доста пясъчна почва.

Ние с Вас говорихме, ако изходната позиция е разбирането, че в момента България не се нуждае от нестабилност и хаос, и че всъщност това е пътят, по който можем да задълбочим кризата и да изострим проблемите, с които се сблъскват българските граждани, очевидно ще търсим другото. Ще търсим другата гледна точка. Другата гледна точка е България да има правителство. България да има правителство, което е в състояние от първия ден да започне да работи и да решава проблеми.

Каква е цената, според Вас, на този един глас на Волен Сидеров? Спомняме си недалечни времена, когато БСП и Волен бяха във война. Когато течаха разследванията и произшествията на магистрала „Тракия”, обвинения, гняв, лъжи, истини, кръстосани в някакво огнено кълбо. Сега, цената на тази подкрепа, на този глас?

Ако мислите, че зад този глас стоят някакви тайни договорки, уговорки и парцелиране на територии и властови позиции – не, няма такава цена.

Просто ето така, той е доброволен?

Аз не случайно казвам, ако стигнем до разбирането коя е гледната точка на хората, които са гласували и които по някакъв начин са подкрепили създаването на този кабинет, тогава отговорите са в съвсем друга посока. Но нека да добавим, за да бъдем справедливи, „Атака” и господин Волен Сидеров не са подкрепили кабинета. Те не са гласували.

Именно. Но дадоха един глас, за да може въобще да бъде избран.

А защо трябваше да се провали заседанието на Народното събрание? Защо? Това ли е начинът, по който можеш да изразиш позиция. Не случайно казвате и вие започнахте с коментара на тази атмосфера в Народното събрание. Извинявайте, но този театър с влизане в пленарна зала, с излизане, с изчакване, за да блокираш поради липса на кворум, това не е обяснимото и разумно поведение. Да, то е парламентарно поведение, ползват се тези похвати, то е инструмент на политическата опозиция, но зависи в кой момент реализираш този инструмент. Аз се опасявам, виждам че поглеждате часовника, напредва времето, сякаш не ни остава много време да говорим за отбраната и въоръжените сили.

Сега да поговорим. Искам да поговорим обаче и затова, защото първо се говори, че ще се връща задължителната военна служба. И сякаш, че има нагласа в обществото затова, мислили ли сте по тази тема?

Да, говори се. И трябва да ви кажа, че с идването ми тук в студиото, разговаряхме и с Вашия екип, където също имаше противоположни мнения. Не, аз нямам намерение да стартирам процеса на връщане на задължителната наборна военна служба. Включително и дори заради това, че като председател на Комисията по отбрана стартирах процеса на професионализацията на Българската армия. Нееднократно съм казвал, тогава когато имате близо 50 хиляди младежи, които подлежат на задължителна наборна военна служба, колкото и да създавате условия за тяхното освобождаване, каквото и да правите, за да намалите този натиск по отношение отслужването на наборната военна служба, винаги при намаляване числеността на българската армия, имате един огромен контингент, който се увеличава през годините на хора, които са задължени да служат, но хора, които няма къде да реализират това задължение. А това е очевидно, че създава проблеми. Включително и по отношение на тяхната професионална реализация, по отношение на тяхното образование.

Значи майките и татковците да са спокойни, няма да им вземат момчетата?

Аз разбирам,че като казвате майките и татковците, има един друг проблем. Това е проблемът с дисциплината, с възпитанието, с умението. Но това е въпрос, който може да бъде решаван по друг начин, а не чрез връщането на задължителната наборна военна служба. Например това са часове по образно казано военна подготовка, нека тук да не скандализираме пацифистите. Става дума затова, че в средното училище могат да бъдат предвидени часове за обучение на учениците в горните класове за реакция при кризисна ситуация. Да придобият допълнителни умения, квалификации, които да им позволяват да реагират по адекватен начин. Разбира се да стигнат ти до овладяването на известни умения, които се възпитават в казармата.

А съкращения и чистка в армията ще има ли?

Аз вече имах възможност да разпоредя преразглеждане на плана за организационното развитие на въоръжените сили. Част от този план са съкращенията, предислокациите на военни части. И бързам веднага да кажа, това е начин по който да се даде необходимата тежест на военната експертиза. С въвеждането на сегашния интегриран модел на Министерство на отбраната в някаква степен военната експертиза и военните в отбраната бяха подценени. В някаква степен дори понякога се игнорираше тяхното мнение за сметка на решения от гледна точка на политическа целесъобразност. Ясно е, че трябва да се чуе тяхното мнение къде какво трябва да се промени. Не бива онова, което се случва във въоръжените сили, сега ще кажа след малко по отношение на реформа, онова което се случва не бива да се свежда само и единствено до механично съкращаване на личния състав. Сигурно ще ме питате за реформата в Българската армия – това е дума, която е натоварена с много негативизъм в отбраната и във въоръжените сили, повярвайте ми. Неведнъж съм се сблъсквал с това отношение. Защото, ако има система по отношение, на която да използваме израза най-реформирана, то това е армията, то това е системата на отбраната. За съжаление реформата винаги се е свеждала до механично съкращаване на личен състав. Това не върви паралелно с модернизиране, с развиване на съвременни отбранителни способности, почиващи на превъоръжаване. Да, развиваме отбранителни способности, но с много по-бавни темпове, от онова, което е необходимо, за да се гарантира наистина съвременна сигурност, в случая съвременна военна сигурност.

Кажете и за възрастта за пенсиониране, защото това беше конфликт?

Моето намерение е да отменим промените, които настъпиха в края на 2012 г. и това е въвеждането на пределна възраст за военнослужещите. Отворих и още една възможност – ако военнослужещите желаят, то това може да стане със съответен гратисен период. Видях, че имаше доста коментари, които съдържаха в себе си съмнението, дали това, което съм казал като втора възможност, не е начин да се откажа от първия си ангажимент? Не, не е начин. И смятам освен разговорите с военнослужещите, освен мненията на командването на въоръжените сили, освен мнението на Легия „Раковски”, да стартирам един процес на социологическо проучване, чрез което да се опитам още веднъж да чуя какво е мнението, за да вземем окончателно решение. Не правя отстъпление. Моето намерение е да преразгледам и съответно да отменим тази пределна възраст.

Значи все пак намерението е да се отмени пределната възраст за военнослужещите? И последен въпрос – провалът на референдума в „Змейово”. Вашата позиция лична за или против закриването на този полигон е? Да не говорим за лошата организация на този референдум.

Аз нямам нито един аргумент, който да използвам да кажем като мнение за закриване на полигона. Аз тук съм донесъл всичко онова, което е направено от 2008 г. насам и имам предвид начинът, по който се контролира, онова което се случва на полигона. Включително вижте има Web камера на централната огнева позиция, която следи в реално време, какво се случва. Това се излъчва на електронната страница на министерството. Имаме неограничен достъп на представители на неправителствени организации, на гражданския сектор на територията на полигона. Имаме специалист, който е излъчен и присъства, това е всъщност специалистът за връзки с обществеността, а тя е излъчена от неправителствения сектор. Има автоматични станции, които следят и контролират замърсяемостта на въздуха.Няма нито един аргумент, който да ми подсказва, че причина за замърсяването в Стара Загора е полигонът в „Змейово”. Бързам веднага да кажа – хората са в правото си да изпитват съмнения, тогава когато не знаят кой е източникът. Но когато не знаят кой е източникът, не бива да посочваш първият, който ти се изпречи образно казано пред погледа и да смяташ, че това е полигонът в „Змейово” и съответно онова, което се извършва на полигона.

Да, Вие успокоявате хората.

Да или не на изтребителите, за които се размечта господин Плевнелиев? С една дума, просто ми е интересно.

То това не е мечта само на президента Плевнелиев. Това е мечта на всеки един, който е свързан с военно-въздушните сили. Да, България има нужда от нов тип многоцелеви изтребител, но нямаме финансовата възможност сега, за да си позволим придобиването на този нов тип. Аз си давам сметка колко огромно е финансовото натоварване, колко огромни са финансовите потребности и на други бюджетни сектори, колко средства са необходими, за да се реализира социалната част на програмата на господин Орешарски. Но нека да кажа – това не бива да бъде непрекъснато извинение за орязването на проектите за модернизация на Българската армия.

Значи хлябът в момента пред небето. Когато му дойде времето и на небето ще му дойде времето.

Нека да кажем – да, до тогава, докато му дойде времето и възможностите, но нека да не забравяме, че това са потребности, които са свързани със сигурността и с отбраната на страната, със сигурността на всеки един от българските граждани.

Благодаря Ви, господин Найденов. Желая Ви успех в министерското поприще и до нови срещи.

Благодаря. Убеден съм, че сте искрена.

Естествено.