Трябва да сме много настоятелни и единни, за да успеем, казва вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева е на работно посещение в Брюксел. Първата новини, дошла от нейната среща с еврокомисаря по миграция и вътрешни работи Димитрис Аврамопулос е, че България ще участва активно в изготвянето и обсъждането на стратегията на Европейския съюз за миграцията. В какво ще се изрази това?

Тук към нас има много високо ниво на доверие, на разбиране и покана, тъй като България върви в същата посока към нова миграционна политика. Защото ситуацията е много различна от предишните години, така както и ЕК, която ще приеме през месец май нови насоки на миграционната си политика. Това, което се разбрахме, е: България да изпрати своите документи с предложения и има всички шансове част от тях да бъдат приети в голямата картина на европейската миграционна политика. Ние сме страна, която е външна граница. Страна, която изпитва определен миграционен натиск, заради границата с Турция, но и през Черно море. Нашият глас е значим и има какво да кажем, интересите ни трябва да бъдат отчетени. Това е желанието на Комисията и на комисар Аврамопулос.

Как комисар Аврамопулос прие настояването на България държавите членки да демонстрират солидарност по отношение на миграцията и тежестта да не пада само върху страните от Южна Европа? Той самият, идвайки от Гърция, трябва да има много добра представа за проблема.

Да, комисар Аврамопулос идва от Гърция, бил е кмет на Атина, вътрешен и външен министър, така че има много богат политически опит и си дава ясно сметка, какво означава да си външна граница на ЕС. Това е част от неговото виждане. За решението на проблема нямаше дори причина да го увещаваме, защото той също мисли така. Едно от нещата, които отстояваме е свързано със защитата на средиземноморските граници. България няма такава, но тази политика е важна. В момента има нова програма за морските граници на Средиземно море, която се нарича „Тритон“ и която замени предишната „Маре нострум“, но е всъщност с много по-малък обхват и е свързана със защитата на границите, а не толкова с хуманитарни елементи. Големият въпрос е, как ще запазим нашите хуманитарни ценности, когато има гласове, че Европа трябва да се превърне в крепост, трябва да смени отношението си към външния свят, особено когато има тероризъм, който, разбира се, прави картината още по-тежка, налага необходимостта от много ясни мерки в ЕС, за да не се допуска нелегална емиграция.

Как ще бъде постигнат балансът, за който говорите?

Със засилен контрол по границите. Но хората, които имат основание да потърсят помощ и убежище, да могат да го направят. Това е политика, която се постига с практика, с много добри системи за сигурност и бих казала и с усъвършенстване на Шенгенската система – защото Шенген означава сигурност. Аз отново аргументирах своята теза, че няма Европа на две скорости по отношение на сигурността. Затова България трябва да влезе в Шенген.

Г-жо вицепремиер, какви идеи предложихте за укрепване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на страните-членки на ЕС – „ФРОНТЕКС“?

За „ФРОНТЕКС“ трябват повече финанси и трябва да има една специална служба вътре в рамките на „ФРОНТЕКС“, която да се занимава с миграцията. Това са предложенията, които комисар Аврамопулос е обсъждал и които имат подкрепа като политика от страна на България.

Тъй като Вие споменахте за поредната аргументация за членството на България в Шенген, какви новини събрахте по тази тема?

Аз се видях от няколко посещения насам в Брюксел с всички големи политически семейства. И от Европейския парламент има разбиране за тази необходимост. Включително и до степен някои от политическите семейства да предложат нова декларация за подкрепа – още една на Европейския парламент.

В хода на проведените в европейските институции от вас разговори обсъждахте ли и други теми? Имам предвид и за българското председателство на Съвета на ЕС.

Председателството ще бъде обект на обсъждане в Германия, за където продължавам работното си посещение. Но иначе темите, които обсъждахме, бяха свързани с общи въпроси – енергийния съюз, за който България настоява и взима активно участие. Успяхме да се преборим за конкретен текст, свързан с газовите доставки за България.

И какъв е той?

Това е подкрепа на изводите от срещата, която се проведе на 9-ти февруари тази година в София – Софийската среща, която беше на високо равнище и където страните, които участваха от нашия регион, се споразумяха да искат специално отношение. Тъй като сме откъснати от газовите връзки и трябва нашите нужди да бъдат зачетени с приоритет. Тази тема беше свързана с икономическия доклад за европейския семестър, където има много работа, която България трябва да свърши. Ние трябва да направим своя план за икономическото си укрепване и неща, които можем да свършим сами, да ги направим по-бързо. Особено правната рамка, за да не се гонят инвеститорите -български и чужди – да има повече електронни услуги, по-добра администрация, електронно правосъдие и най-вече да си държим ние самите на законодателството. Да не се сменя постоянно и да го прилагаме така както трябва.

А стана ли дума във вашите разговори за съдебната реформа, за корупцията, за борбата с нея?

Не, това са други разговори. Форматът на Съвета по общи въпроси не се занимава страна по страна, а с общи европейски политики. Всяка страна има своите затруднения. Има страни с голям бюджетен дефицит, има други с по-висока безработица от България. Общо взето това е трудно време за Европа. Стремим се през общите политики, които обсъждаме, да дадем подкрепа и надежда на всеки. Моята работа е да кажа от какво се нуждае България.

Какво Ви предстои в Берлин?

В Берлин ще имам среща с парламентаристи от Бундестага, с политическите съветници на Ангела Меркел и с министъра на вътрешните работи.

От това посещение в Европейските институции какво е окончателното впечатление: по-близо ли е България до членството в Шенген, все по-стабилно ли стои в европейските структури?

Има още много какво да се прави, но мисля, че аргументите ни започват да си пробиват пътя. Трябва да сме много настоятелни и много единни в тези аргументи, за да можем да успеем.