Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Лице в лице“ , БТВ

Първият ми гост е Томислав Дончев – вицепремиер и подчертавам, вицепремиер, който наблюдава икономическите ресори в кабинета. Неслучайно го подчертах, защото много икономически теми се събраха напоследък, освен за еврофондовете, за които ще говорим и за политиката, тъй като сте ярък политик от ГЕРБ. Но първо, да започнем с това – президентът призова да дойдат инвеститорите, а не олигарсите. Това възможно ли е у нас да се случи?

Всъщност това е единственото възможно, доколкото олигарсите пречат на инвеститорите. Те до голяма степен се изключват. Където има повече олигарси, те не оставят шанс за инвеститорите. Всъщност един нов инвеститор променя цялата бизнес среда, освен ако е добър инвеститор, ако носи европейските практики, европейските стандарти, той води до разчупване на схеми и модели, които не обезателно са добри. Води до повече конкуренция, до повече предлагане, до нови форми на заетост, така че формулата е много добра. Всъщност олигарсите изключват инвеститорите и обратното.

Обаче у нас има много олигарси, нали?

Със сигурност има. Не се наемам да твърдя дали са много или малко. За съжаление са ни предостатъчно.

Пречат ли на икономиката? Вие искате ли, аз знам че няма да изговорите име, защото такъв ви е постът, но идва ли ви към някого да се обърнете и да кажете махнете се, пречите на развитието на страната, пречите на икономиката, пречите на хората да живеят по-добре?

Случвало ми се е, случва ми се всеки ден да ми мине подобна мисъл и не само насочена към някой, който е създал серия от икономически зависимости в някой ресор, защото това го има и…

Има го, усещате го?

 …естествено, че го има. Не очаквайте да бъда излишно словоохотлив по темата, защото всяка дума, която кажа, би следвало да бъде надлежно доказана. Не винаги мога да го направя. В някои случаи е просто анализ или да кажем подозрение, но понякога…

Винаги са верни тези неща, но…

…често. Подобна реплика ми хрумва, да кажем, да отправя срещу някой чиновник, който бави някоя преписка. И това се случва.

Добре. Коя е най-смелата икономическа реформа, която вашият кабинет предприе?

За изминалите 4 месеца трудно можем да говорим за реформа, която е завършена. По-скоро можем да говорим за реформи, които са започнати. За щастие реформата не е само една. Само маркирам, доколкото вие с д-р Москов сте говорили и ще си говорите – темата здравеопазване. Няма как да не споменем една от големите болки, големите драми, където безспорно има нужда от реформа, това всички са категорични, има разлика само по отношение на кройката на реформата, това е в пенсионната система. Има движение по посока административната реформа. Разбира се това няма как да даде резултат в рамките на първия, втория, третия или четвъртия месец. Мога да коментирам от дългия списък от реформи, които има нужда с тези започнати, с които трябва да се продължи. Като за мен образованието и свързаното с него пазара на труда често се оставят незаслужено назад в списъка. Ние често обичаме да си коментираме състоянието примерно на публичната инфраструктура. Или състоянието на държавната администрация. Или състоянието на публичните финанси, или конкурентоспособността. Всичко това, обаче, е функция от това, колко са ни квалифицирани кадрите. И голяма част от проблемите, които имаме, се коренят там. Ако ние не започнем сега и то в интерес на истината с решителни, необезателно мерки, на които всички ще ръкопляскат…

Образованието?

Точно в образованието. Ако не започнем да действаме с такива мерки, ще продължим да…

Започнахте ли да действате, господин Дончев?

Има определени движения, които са в правилната посока в Министерството на образованието. Единственото, което ми се иска на мен е да се случват по-бързо. И тук не говоря за обговарянето им, защото понякога българските политици са много добри в обговарянето. Говоря за случването. Между впрочем една от наскоро одобрените оперативни програми „Наука и образование“ дава чудесна възможност в тази посока. Аз винаги съм твърдял, че най-добрата комбинация е да финансираме реформите с европейски пари.

Сега за пенсионната реформа, за която вие казахте, че сте я започнали. Хубаво сте я започнали. До края на март трябваше да има изработен пенсионен модел. Ще има ли?

В крайна сметка до края на март остават почти две седмици. Дадохме шанс на всички, които имат мнение по въпроса, като започнем от гражданите, минем през синдикати, работодатели, експерти, да се изкажат по темата и аз лично вярвам, че вицепремиерът Калфин ще си спази ангажимента и в рамките на следващите две седмици ще имаме предложение. Надявам се то да бъде толкова консенсусно, колкото може да бъде. Не винаги може да бъде търсен…

Той Калфин може и да си покаже някаква пенсионна реформа, но дали тя ще бъде консенсус? Виждаме синдикатите от една страна, работодателите от друга, депутатите от трета.

Когато имаме две коренно различни виждания по един и същи въпрос…

Случаят е такъв.

…тук даже не съм сигурен, че имаме две коренно различни виждания, боя се че имаме три или четири различни виждания. Тотален консенсус е невъзможен. Говорим всеки къде е склонен да отстъпи и по-правилната дума, като че ли е компромис.

Вие смели ли сте? Въпросът е, че не се постига някакъв консенсус, очевидно синдикатите нещо не приемат, работодателите друго. Смело ли е вашето правителство да каже „Ето, това е нашата пенсионна реформа, която ви обещахме на 31 март да е готова. Ето я в парламента.“? Имате ли тази смелост?

Аз не мисля, че точно това правителство може да бъде обвинено в липса на смелост.

Не, аз ви питам вие как се усещате.

Но да обърнем внимание на един малко по-сериозен въпрос отвъд тези емоционални коментари свързани със смелостта. Само преди няколко седмици аз подчертах, че най-голямото предизвикателство пред кабинета е как да съчетае стабилността с реформите. Защото и двете са императив, и двете са ужасно важни. Очевидно е, очевадно е, че ако не се правят реформи в опредени сфери те ще продължат да бъдат такива, каквито са. Т.е. да гълтат все повече пари и да доставят все по-лоши услуги. В същото време е факт, че почнем ли някоя реформа обезателно се надига недоволство и то няма как да е по друг начин. Никой не е очаквал всяка реформа да започва и да завършва с ръкопляскания. Обикновено започват по някой път със скандал, завършват с ръкопляскания, ако реформата е добра. Та голямото предизвикателство е как да се държи правият курс на лодката без да се обърне на едната или на другата страна? Едното обръщане е липсата на реформи, а другото обръщане е загубата на стабилност. Стабилността е големият капитал на България, особено на фона на тоталната нестабилност наоколо. И успоредно с реформите, ние трябва да пазим стабилността. Като говорим за стабилността, не я разбирайте само и единствено за политическа. Тя безспорно е важна. Тя включва и обществената и най-сетне икономическата стабилност. Когато на километри близост до България се тресе и има поредица от кризи от всякакъв характер, започвайки от политически и свършвайки със най-страшните военни, голямото предимство, с което ние можем да излезем напред, тук говоря и за живота на хората, говоря и за инвестициите, именно стабилността. Това не означава отказ от реформи. Мога да го повторя - това не означава отказ от реформи…

Но ще си плащате данък стабилност и спокойствие.

…но една причина да бъдем по-внимателни.

По-внимателни. Сега искам няколко теми, които са свързани с вашия ресор, те си имат и министри, но са важни от ваша гледна точка, тъй като вие сте вицепремиер и носите също пряка отговорност. Няколко икономически, така да ги кажем, скандала се завириха в пространството в последния месец. Единият е случаят с „Дунарит“, ще говорим. Мистериозни фирми се явяват, купуват „Виваком“, купуват БТК. Знаете ли нещо? Но преди да говорим за тези, един случай за кожата на 50 млн. Българските пощи, които са на загуба си имат предизвестен победител, както става ясно, в нещо като конкурс, в нещо като поръчка кои да ги охранява. Но нека да видим сега материала на колегата Стоян Георгиев и после ще говорим.

Хайде сега, г-н Дончев, вие сте икономически вицепремиер. Преди два месеца едни хора казват какво ще се случи, то се случва. Шефът на пощата казва няма да се случи категорично и пак се случва. Говорим сега, че корупцията не съществува, че се борим… когато нещата са толкова съшити с бели конци.

Аз имах възможност да гледам материала още стрината, макар че кацнах много късно през нощта. В интерес на истината при мен са пристигали сигнали преди време, седмици или месеци.

За същия случай?

Съвсем нормално е, когато има атрактивна поръчка. Това е поръчка за 50 милиона, тя безспорно е емоционална и разпалва всички страсти – и емоционални, и икономически най-вече. Понякога и политически. И не е необичайно по отношение на предстоящата поръчка да има каквито и да било вълнения в аванс. Но от това, което видях, по принцип искам да кажа, че надбягване с един кон не е истинско състезание. Ако ставаше дума за европейски пари, процедура с един състезател, това дефинитивно е грешна процедура. И ще спра дотук, повече ще говоря, когато проверя целия случай, а той обезателно се нуждае от проверка.

Ще го проверите, нали?

Разбира се.

Защото не е нормално някой да ти каже какво ще се случи, което очевидно е смущаващо и то да се случи. Това означава, че нещо е нагласено, нали? Дори и извън този случай да го помислим.

При всички случаи е така. Но аз, познавайки да кажем и системата, по която работят всички проверяващи и всички одитори, аз все пак и в миналото и аз имам известен опит като проверяващ, едно от така наречените „червени знаменца“. Винаги се казва така, ако се види процедура, на която има само един кандидат по една или по друга причина. В крайна сметка, когато говорим за конкурентен пазар, в България има много фирми, които предлагат такава услуга, както има и много строителни фирми, както има и много доставчици, самият факт, че се стига до процедура, където има само един състезател, това няма истинско състезание. И според всички инструкции, когато имаме такава процедура, се вдига червено знаменце и тя се гледа изключително внимателно в най-малки детайли.

Вие обещахте да направите проверка, нали така?

Обещах преди малко.

Добре, кога ще бъде готова, ще дойдете ли да разкажете какво се е случило? Защото знам че на фона на милиардите, които изгубихме с КТБ тези 50 милиона изглеждат смешни. Но на фона на това, че хората нямат 10 ст. да си доплатят в аптеката, 50 милиона са огромна сума.

Сравнението понякога може да ни накара да загубим мащаба и истинската стойност. 50 милиона са си много пари. В опита си да не говоря празни приказки, да кажем в рамките на 10 дни или най-много две седмици, ще бъда в състояние да коментирам случая в детайлите и категоричността, с която аз бих искал.

Много ви благодаря. Ще дойдете да разкажете какво се е случило, защото не е хубаво да тегнат такива подозрения, защото те са върху всички, не е само върху един човек.

Освен това си помислете, когато всички, които ползват услугите на „Български пощи“ както мен са гледали въпросния материал какво си мислят. Да не говорим за тези, които работят в Пощите, имайки предвид особено факта, че възнаграждението не е чак толкова атрактивно. Един подобен скандал в една такава институция отеква много по-тежко. Той отеква като през рупор.

Добре, кажете сега, тук оказва се, че някакви фирми бродят, купуват разни неща. Снощи се появи /…/ написали една фирма „Ел Ай Си 33“, която била купила „Виваком“. Знаем всички, че това е свързано с Корпоративна банка, свързано е с Цветан Василев. Същата тази фирма, само че без числото 33 преди това пък нещо около „Дунарит“ се навъртала. Изобщо какво се случва? Някакви неидентифицирани летящи обекти, които никой не…, вие познавате ли ги като икономически вицепремиер кои са тези хора, знаете ли?

Има разлика между това, което знам и това, което ще ви кажа. И разликата е голяма. Знам повече, едва ли ще мога да ви кажа много.

Тревожно ли е това, което знаете?

Всичко около наследството на КТБ е тревожно. Няма как да не бъде тревожно. В крайна сметка виждате, че държавата, тук е редно да благодарим още веднъж на почти всички политически партии в български парламент, които приеха спешните промени в законодателството, за да може държавата да си влезе в ролята и да се опита да събере парите, които, нека да подчертая, вече е похарчила, да събере поне част от парите, които вече е похарчила. Не искам или не мога, няма значение кое от двете, да коментирам единия или другия случай, както и „Дунарит“, така и „Виваком“. Единственото, което мога да кажа по отношение на „Виваком“, че според моята информация, това което излезе днес в медиите, не е вярно.

Не е вярно. Някой си играе ето така, просто си праща информацията, за да стряска хората. Въпросът е сега с всички тези активи, защото вие гарантирате, че синдикът, който ще бъде избран, ще бъде облечен с публично доверие, нали?

Самият механизъм на избора му, самият механизъм, до който се стигна до подобно предложение, както и работата му, както и изискванията за отчетност, предполагат максимална публичност. Тук вече не става дума за частна банка. Тук вече става дума за нашите пари, включително за моите и за вашите пари. Защото разплатените ще станат почти 3,6 милиарда. В крайна сметка теоретично са платени от всички българи. И сега държавата, ако си е на мястото, ние претендираме, че държавата трябва да си бъде на мястото, трябва да се опита да събере максимума от тези пари.

Въпросът е, че около този случай „Дунарит“, сега около „Виваком“, въобще всичко свързано около парите на Цветан Василев, както се казва, да не се получи така, че моделът „Кой?“ дава на модела „Свой“, пък моделът „Свой“ връща на модела „Кой?“ – да не започва една игра между „Кой?“ и „Свой“, в която ние, хората отново да сме губещи?

Аз се боя, че игри и игрички вече са започнали. И това беше причината за инициираните спешни законодателни промени. Искрено вярвам, че на тяхна база, подчертавам в режим на максимална прозрачност ще бъде направено това, което трябва и това, което може да бъде направено. Знаете ли, големият проблем, защото аз си спомням, преди няколко месеца бях при вас в това студио и коментирахме покрай присъствието на фирма, която се занимава с проследяването на пари. В повечето случаи не е проблем парите да бъдат проследени къде са отишли. По-големият проблем е парите да бъдат прибрани обратно, да се намерят достатъчно…

Някои фирми казват, че могат да върнат тези пари. Гарантират за някакъв огромен процент. Прочетох…

Не случайно временният синдик ще има правото да ползва услуги и на подобни компании. Но голямото предизвикателство е не да бъдат открити връзките, трансферите, а да бъдат намерени чисто правни механизми тези пари да бъдат прибрани обратно. Повярвайте ми, някои от схемите са изключително сложни. Там не се говори за банка, а една компания. Говорим за цели сложни, изключително сложни вериги от взаимосвързани предприятия.

Гении на злото са, казвате, тези които са работили с тези пари…

Не, ако приемем, че това е обичайна бизнес практика, ако подобен модел бъде мобилизиран в името на…

Ако е със свои пари, каквото искат да правят, но Корпоративна банка не беше свои пари. Това пак бяха парите на държавните предприятия, пак бяха парите на хората, така че това е друга тема.

В момента това вече са парите на хората.

Сега, на финала един въпрос, обаче, вие казвате 371 милиона лева от бюджета са дадени за бедствия за четири години, от които 250 милиона само, за да се покриват щетите от бедствията, а само 50 милиона за превенция. Това е сбъркано.

Точно така. Категорично сбъркано. Аз бих могъл да продължа още. Примерно, наблюдавайки цялата ситуация със свлачищните процеси, особено в Южна България, да поставя въпроса, ако държавата беше имала възможност едно десетилетие интензивно да финансира модерна пътна инфраструктура, дали щяхме да бъдем в тази ситуация? Отговорът е не. Обърнете внимание примерно по отношение на новопостроените съоръжения, които следват съвсем различни строителни стандарти, дали има подобни драми. И влизаме в дяволския кръг на бедния човек, който е принуден непрекъснато да кърпи, и да кърпи, да си купува конци и плат за нови кръпки и благодарение на това е обречен да не си купи нова дреха. От този дяволски кръг трябва да бъде намерен изход.

Да или не на финала, ще обърнете ли модела?

Това е категоричната ни амбиция. Късият отговор е да.

Благодаря за разговора, господин Дончев.