Министърът на културата в предаването „Още от деня“ по БНТ

В „Още от деня“ започваме с Вежди Рашидов – министър на културата. Здравейте. Преди да започнем разговора, за който съм ви поканил за българската изложба в „Лувъра“ да ви попитам, лятното часово време отразява ли ви се на вас? Този един час, в който часовникът отива напред и сутрин ставаме по-рано, чувствате ли някакъв дискомфорт?

Не, аз досега не съм чувствал, но дискомфорт чувствам от ежедневните простотии, които човек може да (не се разбира)… по-голям дискомфорт от това, но времето – не.

Доживяхме следното: 100 дни, 1628 експоната от 17 български музея ще превличат милиони може би в залите на „Лувъра“. Как се стигна до този успех, г-н министър? Като че ли много хора са ангажирани, но дали всички тези, които вземат отношение по въпроса, имат право да го сторят?

Ако сте забелязали, аз от 4 месеца по-редичко се явявам по българските медии, и това е много приятно и интересно, защото изведнъж почвам да виждам как един контингент малко хора обикалят всички медии…

И говорят за изложбата.

Голямо отъркване пада около изложбата, но така става – някой хора обичат да говорят повечко за неща, които нямат нищо общо с тях, но тук е мястото да кажа, и аз съм казвал, няколко пъти съм си позволил в няколко вестника да обясня – това беше едно приятелство с министър Митеран, и разбра се, Анри Лоарет, който по-отдавна познавам. И когато му разказвах България каква богата страна на артефакти и на култура, той не знаеше дори къде е България, никога не беше идвал човекът, и от един спор се хванахме на един бас, и дойде за 3 дена. И когато си тръгваше, (не се разбира)… разбира се, мои колеги, които бяха на вечеря в посолството, изречението му беше: Изпитах културен шок. Имам вече идеи. И така подписахме 2012 година с него един 5-годишен рамков договор. Няколко неща – хората не го разбират, ние преди това си поговорихме с вас и вие сте много прав за това, което споменахте. „Лувърът“ е един от най-големите световни музеи, най-богатият музей.

И най-посещаваният може би.

30 000 на ден.

Може би с Британския музей?

Не, не – 30 000 на ден. Това е уникално. Всеки божи ден. „Лувърът“ е толкова богат и голям, че никога няма политика да представя чужди колекции. Показва свои колекции.

Само?

Само.

А добре, как се съгласиха българската колекция да й намерят място?

Един път са канени да участват Азербайджан, когато разширяваха – долу нали направиха големи разширения под „Лувъра“, под земята? Разшириха отдела за ислямска култура и за византийска култура. И две държави са поканени просто да дадат повече артефакти за откриването. Това е Азербайджан и Гърция. Но самостоятелно представяне е нашата малка държава. Това за първи път се случва, което е много добре. Тъй като много хора, казахме в началото, че се поотъркаха у „Лувъра“ и си правят PR, но аз обаче в вашето студио, ще ми разрешите да благодаря на едни хора, които от 3 години те са незабелязани тези хора, които не се виждат, но хората, на които трябва да благодарим ясно и точно, конкретно, да кажем имената им, защото те заслужават.

Кажете ги, те ще се зарадват, убеден съм.

Не, те заслужават, защото работиха – френско-български екипи. И хората положиха 2 години усилен труд. Разбира се, на първо място е след Лоарет, който беше президент на „Лувъра“, сега новият президент е неговият бивш заместник г-н Мартинез, той е главен куратор на тази изложба и шеф на „Лувъра“. Безкрайно му благодаря, защото те се държаха много достойно, много почтено и точно. Разбира се, тук има научни ръководители, хората които селектираха от 17 български музея френско-български екип – Тотко Стоянов от българска страна, професор, разбира се, доц Милена Тонкова. Куратори от френска страна бяха – д-р Негин Матийо и Александър Баралис. Това са хората, които положиха много труд, г-н Цонев, и разбира се, тук трябва да спомена, че от българска страна цялостната организация на българското участие в изложбата се осъществява под ръководството на проф. Божидар Димитров, на който изключително много му благодаря за този труд, който положи три години. И разбира се, Министерството на културата в лицето на Екатерина Джумалиева, свършиха доста работа. Това са хората, които отметнаха тази тежка работа и те заслужават наистина благодарност.

В Париж как ще бъде разгласена тази изложба, защото аз съм убеден, че всеки българин ще разбере, датата е 17 април?

14-ти.

14 април – всеки българин ще разбере, че в „Лувъра“ има българска изложба, но дали всеки парижанин ще разбере?

Парижаните вече знаят. Вижте, „Лувъра“ е нещо като Ватикана – държава в държавата. Давате си сметка, че 30 000 човека на ден по един месец, по 12 месеца в годината, по 16 евро среден билет, нали си давате сметката за (не се разбира)…

Да, и добри пари се печелят от цялото това.

Не е само до пари – тя е мощна институция, това имам предвид. Разбира се, че можехме да се радвахме, ако имахме още малко средства да разпрострем билбордове из Париж.

Това е трябвало две-три години предварително да ги запазите.

Но това вече е другата част от рекламата, защото на мен много ми се искаше малко да дадем още малко пари, не само артефакти, които ние сме направили да присъстват в световната история на културата влизаме, не само в залите на „Лувъра“, но малко да покажем и местата, от където идват красотите на България, от където са вадени тези неща, това беше хубаво. За съжаление, на този етап ще имаме реклама, разбира се, тук бяха 10 дена едни от най-големите медиите на Франция – „Дю Монд“ – сериозните медии. Дойдоха френски журналисти, които ние 10 дена сме има направили програма и наистина, те популяризират и в момента дори излизат вече материали точно за България точно от тези журналисти.

Самата изложба ще има ли някакви аудио- видеоматериали вътре на вниманието на туристите?

„Лувъра“ си има някакви правила. Да – аудио-видео ще има в самия „Лувъра“. Разбира се, в метрото на „Лувъра“ всички билбордове, спирка „Лувъра“ , където е, те са си на самия „Лувъра“, и самият „Лувъра“, разбира се, като институция във Франция си има свои зони, места и журналисти, с които работи и си прави рекламата. Така че за България ще се чуе много. Вие знаете ли една история да ви кажа, аз за първи път отидох на гроба на Леонардо да Винчи и бях изненадан, самият аз не знаех – той последните години от живота му са във Франция, умира във Франция в един дворец, но се оказа, че той във Франция не е рисувал нито една картина. И е пристигнал от Италия в този замък при краля, едната, от които е „Джокондата“, „Св. Анна“ и св. кой беше, в момента не се сещам.

Те всички предполагам, че са в „Лувъра“?

Давате ли си сметка, че този шедьовър „Джокондата“ светът отива да го вижда, светът. Аз много се радвам, че най-накрая светът ще разбере къде е този шедьовър Севт III, защото не са центъра на изложбата тракийските съкровища – прекрасни са, но големите експерти казаха Севт III – това е шедьовърът, това е пиронът на изложбата. Много ще се радвам, че вече ще знаят, че България там се намира този пусти Севт III. Разбира се, „Лувърът“ правят и много голям каталог. Под заглавието е „Изложба епопея на тракийските царе“. Изобщо „Лувърът“ си знае работата.

Добре. Аз не се наемам да изчислявам каква е стойността или каква е цената на тази реклама, която България ще успее да придобие от тази… Не, неоценимо е според мен, но…

Влизаме в световната културна история. Ние ставаме държава със световно културно значение. Това малко ли е?

Точно така. Нашата държава мисля, че точно на този етап има нужда от подобна реклама.

Имаме нужда от самочувствие.

И от самочувствие. Кажете, обаче за „Българския Лувър“, който пък…

Хайде, да не го наричаме „Българския Лувър“. След четири дена…

Как ще се казва последно

Той е национален музеен център.

Нали ще има някакво има?

Да, ще има някакво име. Събира се комисия, която ще избере. Изтече срокът 3 март, когато взимаме предложение и народът, който най-много предложение е дал за име, ще направим един сбор, комисията ще прецени и ще си имаме наше име. Ние сега пътуваме със световната ни култура, нашата за „Лувър“, както (не се разбира)… галерия си има име, както „Прадо“ си има име, както „Офици“ си има име, така и българския музей ще си има нашето име. А музеят е много хубав, всички ще бъдем май месец…

И ние ще си имаме…Влизаме за 24 май?

Втората половина на май и (не се разбира)… половина, да, ще го открием музея. Много е хубав, ще го видите. Ще го видите, просто стана хубав…

Сигурно е, че до 24 май той ще бъде открит?

Академик Русев работи много сериозно. Аз всеки ден се вълнувам покрай него, така че благодаря му много, разбира се. Страхотно сърцат човек, и пое, и това е тежко (не се разбира)… работа.

Добре. Да Ви питам, обаче, нещо любопитно – тук прочетох една обява във „Фейсбук“ на политолога, Вие знаете – „Продава се средновековна крепост ново строителство“. Това е някаква шега с Вас?

Не мога да ви кажа. Не чета „Фейсбук“, извинявайте, ама имам сериозно отношение към сериозните неща в живота. Не чета „Фейсбук‘, съжалявам, сигурно съм много изостанал.

Не, този наш колега е имал предвид, че се строят средновековни крепости нови, които след това влизат в някакъв търговски оборот, но ако искате да не говорим за новите крепости, да кажем нещо за съдбата на старите паметници. Примерно Вашето мнение за този паметник пред НДК. В крайна сметка какво ще го правим този паметник?

Аз съм казал моето мнение. Няма такава държава, която си руши паметниците, и това не е така..Аз съм художник човек…

По-добре да бъде възстановен по някакъв начин.

По-евтино ще струва, ако трябва да бъда откровен.

Аз съм съгласен за парите, че по-евтино…

Има нови технологии, има жив автор – човекът си има авторски права, и да приключим с тази художествена самодейност, защото когато си купувам -кола като не разбирам от техника си викам експерт. Аз смятам, че има Съюз на художниците, сериозни хора, прекрасни художници, има Комисия от експерти, и нека малко и експертно отношение да има. Не може всеки втори така по емоции… Защо съборихме Мавзолея? Аз днес щях да направя восъчна фигура на Георги Димитров, и за бедната ми култура щях да късам билети. Щях да го направя от дефект – ефект. Лесно се събаря, г-н Цонев.

Трудно се строи…

Да. А хора, които една тоалетна не са построили, нямат правото да съборят и половин дърво. Трябва да си направил три, за да събориш едно. Не че не може в живота – ако се вземе такова решение, не е моя работа аз да го спирам, но не е хубаво събарянето. Аз не съм привърженик на рушенето, аз съм привърженик на създаването.

Добре, това е добра линия. Два, да не кажа политически, по-скоро статистически въпроса – не знам дали обърнахте внимание, сутринта едно изследване излезе на „Сова Харис“ по поръчка на вестник „Преса“. Два любопитни въпроса има вътре. Според единия хората не искат предсрочни избори, т.е. около 48… Колеги, покажете това изследване. Смятате ли, че за по-вероятно сегашния парламент да изкара пълния си мандат? Да, следващите избори ще бъдат редовни – 46% почти. Това може ли да бъде изненада, след като управляващите са толкова шарени, и толкова много партии и коалиции влизат в едно управляващо мнозинство?

Аз се пазя да правя политическия изказвания чисто… защото не съм и 100% политик. Добре, участвал съм, но…

Да, но мисля, че за това може да кажете…

Аз… ако това са проценти, аз смятам, че това е помъдряване на обществото. Вижте, улицата не може да ни държи непрекъснато на улицата. Който си играе с улицата, остава на улицата. Време е някъде да гласуваме доверие, да стабилизираме държавата, да седнем в тежка икономическа ситуация…Това не го разбират. Аз всеки ден рева за бюджет на културата, защото моите творци имат нужда да творят. И ако всеки ден на всяко идване на власт сме на улицата, и се клатим един друг, смятайте, че утре ще закрием някое министерство. Узряването е това – нека всички да се обединим. Вижте, ние тук като падне малко дъжд и ореваваме ортаклъка. Особено за това помагат моите приятели от медиите…

И сняг.

Да. Ама една драма настъпва, с ботушите се влиза в най-гадното място, ако може то да е най-черно. „Фукушима“, видяхте, цунамито измете един огромен град… Видяхте хората как се обединиха, цялата си мъка превърнаха в енергия, и както сега (не се разбира)… чувате – върнаха живота обратно, бавно влязоха, пренесоха тежести и жертви… Вижте, дайте да се обединяваме. Тежки неща ще има. Никой не е по-силен от природата, но дайте да се обединим и да стабилизираме нашата си държава. Ще ядем хурката, както казват бабите, когато предат…

Ако не сме заедно…

И слушай, защото ще изядеш хурката. Ако продължаваме да се забавляваме, на улицата… Аз смятам, че трябва да има стабилитет, и сега ще ви кажа откровено – аз съм очарован от младостта на хората, шарено правителство, но още по-добре. Има един вътрешен самоконтрол, сега е по-различно правителството от предишното.

По-различно е, разбира се. Да не кажа, че няма нищо общо с предишното.

По-различно е. Тези млади хора не са неуки хора, недейте да ги подценяваме. Второ, трябва вече тази младост да се отрака и наистина да поеме отговорност, и те го поемат, момчета. Искам да ви кажа, че прекрасно работим и спокойно работим, всеки с акъла си, всеки с манталитета си, но когато се обединяваме за общи каузи и неща вътре в министерството, прекрасно работим с реформаторите. Няма такова нещо, което… политиците много искат всичко да е като разваленото яйце. Ако се спука- то смърди.

Няма конфликт. Добре, Вие говорите…

Няма конфликти. Ние водим спорове вътре. Вижте, това, което се разказва на улицата, са легенди. Когато сме в свободния живот, дори с премиера като се чувам, дори емоционално псуваме, разправяме се, спорим, искаме нещо да стане, негодуваме, има да, има спорове, но те са градивни тези спорове. Те са в името на неща, които трябва да се случат.

Добре, обаче, виждате ли подобна градивност, примерно, в днешните дебати в парламента, където заради една малка община, заради резултатите от изборите там, два дни вече се водят едни дебати. Имам предвид сега в сряда първите, и преви втория тур на изборите какво (не се разбира)…

Това е голяма смехория. Пък то сега стана една Сърница от 1000 човека, едва ли не…

Да, да, стана национален политически въпрос.

Няма такова нещо. България е 7 милиона държава с огромни градове. Голям прас какво ще стане. Ами единият път едните – другият път другите. Нищо драматично. Български граждани ли са?

Български, разбира се.

Проблемът един и същ ли е?

Да. Проблемът е един и същ.

Аз това му харесвам на Бойко – ще му направя четка. Той не ги дели на етноси и не ги дели на ваши и наши. Аз си спомням, и му благодаря, защото сега ще почнем ремонта, след 3 години, на изгорелия театър в Пловдив, получих разбиране, че не можем да държим един театър изгорял. Няма бюджет. Ще търсим някакви средства и ще го почнем, защото тези хора не могат да не си играят в театъра. 2019 година е и европейска столица на културата. Перник, който беше общински театър на БСП-то, след 8 години, изгорял покрив, вътре сняг валеше – извинявайте. Имаше ли БСП – това е наше-ваше? Да, българските граждани от Перник, направихме и театър, случи се. Да, така трябва да гледаме на държавата. И всеки да си носи отговорността. Какво се заиграхме пак на едни на мюсюлмани – български граждани са.

Български граждани, да, които са гласували, спечелили.

Проблемът е един и същ.

Върнете сега онази графика да види г-н министърът, който не е видял това проучване, въпросът е как се справят министрите от сегашния кабинет? На първо място е Вашата любимка Лиляна Павлова. Знаем, че много я харесвате, винаги сте казвали.

Лиляна е сериозен министър.

Да, 49%. Може би заради снеговалежите тя спечели толкова.

Съвсем заслужено си има гласовете. И Москов е интелигентен човек.

Тази класация е ясна. Дайте да видим…

Борисов си е премиер, нормално. Калфин е един умен човек.

И Вежди Рашидов на едно почтено място. Ето, веднага след Румяна Бъчварова, с 29%. За министър на културата 29% от хората, които Ви харесват, е добре, според мен.

Благодаря на хората. Аз ще ви кажа нещо. На мен това, аз го казвам откровено, защото съм и аз (не се разбира)… никой да не забравя, че съм и художник, нали? Няма как да изляза от тази кожа. За мен рейтингът няма значение. За мен имат значение, да ви кажа, две неща. Всичко това ще мине и ще замине. Че преди 2 месеца открих прекрасно българско кино „Одеон“, което мина незабелязано – първото модерно българско кино. Да, НГДЕК стана едно хубаво училище. Слава Богу, че четири проверки направихме на тази гимназия. Оказа се, че тя е може би единствената в България, която няма азбест – много шум се вдигна, много проверки. Да, сега правим на българските интелектуалци – най-достойните мъже от Хайтов до вашия баща, до Валери Петров – големи българи лежат в тиня и в кал. Редно е техният дух и техният мир да почива в едни хигиенни условия. Направил съм едно прекрасно гробище за българската интелигенция и култура, хората на духа. Нека бъде пример. Всички останали гробища са такива – едно неужасно място за влизане. Да, разбира се, влизаме в „Лувъра“ – това е престиж на българската нация. Да, разбира се, ще открием музея. Да, Шуменският театър приключва ремонта. И в Пловдивския театър стартираме ремонта.

Много хубава равносметка. Макар и имате една малка задачка – на концертна дирекция, ако на колегите певци намерите и пенсиите, няма да бъде зле.

Чакайте с една дума – секунда ще ви отнема. Вижте, този закон аз го бях приел в другия мандат. Две години стои законът, никой не прави правилника, за да заработи закона. Нали трябва да има правилник. Дойдох, за 1 месец го направихме с Ивайло Калфин. Той е готов. Другата седмица ще дадем първата стъпка. Комисия се направи. И след един месец ще почнем от всички творчески съюзи предложенията да се обсъждат. Да, разбира се, не бива нашите културтрегери, хората със слава и достойнство, да карат тежки старини.

Това е много добра новина. Благодаря на Вежди Рашидов.