Религията и майчиният език не може да са задължение, казва министърът на образованието и науката пред в. „Дума”

Проф. Танев, защо възразявате, когато пишем, че сте от Реформаторския блок, като официално сте обявен като министър именно от РБ?

Аз съм посочен от гражданската квота на Реформаторския блок. Тя се излъчи от т.нар. Граждански съвет, на който съм един от авторите, и по тази причина бях и в председателския съвет на Реформаторския блок. Преди изборите обаче имаше дебати, повдигнати преди всичко от ДБГ, за легитимността на този Граждански съвет, поради някои юридически формалности. И се предложи една негова превратна по мое мнение форма - той да се разширява по квотен принцип на партиите от коалицията, който според мен спореше с принципа за граждански съвет, защото квоти по партии вече не представляват непременно политически необвързани с отделни идеологии хора. Този Граждански съвет няколко месеца вече на практика не съществува. Оттук е моето твърдо убеждение, че Тодор Танев, представен от гражданската квота на РБ, приет от г-н Борисов в новия кабинет, е в момента равноотдалечен от всички партии в тази коалиция и работи за стабилността на правителството в своя ресор.

Една от най-новите Ви идеи е създаването на колежи след средното образование. По принцип споделям това, защото в България липсват изпълнителски кадри. Обаче на изхода на тези колежи предвиждате улеснен вход във висшето образование и всъщност пак вместо изпълнители в професиите ще правим нови висшисти.

От 1892 г., когато е първият Закон за народното просвещение, и до ден-днешен основната идея е, че образованието е двустепенно - училищно и висше. В тази схема има много праведност, която обаче е за минали времена. Днес имаме много университети, много са и по света, навсякъде те престанаха да бъдат производители на висши кадри и на научни продукти, а се превърнаха в търговски единици на дипломи под една или друга форма. Професионалното образование няма добро място в системата. Когато имаме ново състояние на професионалното развитие в цял свят и необходимост от междинни кадри (по света тяхното образование се нарича "след средно") и имаме нужда от нещо като професионално висше образование, на което му казват "комюнити колидж", нашата система започна да издиша.

След одобряването на Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", в която са предвидени много ниши за обучение през целия живот, за лесни вътрешни трансфери на кредити за професионално образование, ние не можем да се задоволим вече със старото двустепенно деление, без да го отричаме, разбира се. Така например дуалното обучение остава като една хубава възможност за развитие на средното професионално образование. Пита се обаче кой дава майсторските дипломи или четвъртата степен на професионална квалификация, която се получава след още две години. Сегашните училища и частни колежи имат тази възможност по закон, проблемът е, че над тях има скъсване - защото нагоре имаме само висше образование и нищо друго. Така се появи идеята за изграждане на професионални колежи, в които се свързват на една територия, в една институционална единица двете години след средно образование с това, което в третата година е почти висше, но не е точно такова. Проблемите не са малко, но и не са толкова много. Например, как предвидените в сегашния закон и нефункциониращи професионални кредити за първите две години да бъдат в рамките на същия колеж превърнати в европейските нива от скалата ECTS за трансфер на кредити, които да са валидни за ръст на човека, ако желае, нагоре във висшето образование. Имаме работна група, която в момента развива първоначалната идея.

Дали обаче ще има достатъчно желаещи деца да постъпват в такива колежи?

Идеята е след втората година обучаваните да получават четвърта професионална степен, след доучване още една година да получават кредити и да излизат като специалисти. Което означава не просто майстори, а управленци - които могат да управляват майсторите. Трети изход е към доучване за бакалавър във висше училище с признатите нива ECTS от колежа. Това създава няколко изхода, които са много атрактивни. Сега ученикът завършва 12 клас, отива във висше училище и получава само диплома за бакалавър. А при новия вариант ще има повече, а ще го припознаят и работодателите, които ще имат много голяма роля при правенето на учебните планове в колежите. Т.е. добрите випускници ще могат по-бързо и лесно да си намират работа. Трето - мислим как не само от професионалните гимназии в даден район, но и от хуманитарните гимназии завършилите да могат да влизат с облекчение, с признаване на точки. А след това, ако искат, да отиват в София, във Варна или в Лондон да учат за магистри.

А откъде пари за новите колежи, като и сега системата е сериозно недофинансирана?

В никакъв случай не става дума за използване на пари от ограничения бюджет на МОН. Въпросът е да не изгубим европейски пари. В оперативната програма има субсидии, предвидени  точно за такъв вид обучение. Те са обещани и са много, но при сегашната система няма къде да ги пласираме. Има пари за продължаващо обучение, има за кредитите, има специално за професионално образование. Правя всичко възможно тези колежи да не бъдат считани за висше образование, дейността им да се урежда в Закона за професионалното образование, не в този за висшето.

Закачих темата за професионалното образование към друга тема, за която има съгласие и в парламентарната комисия - това е развитието на Северозападния район. От премиера през шефа на парламента и депутати от всички комисии искат там да се създаде висше училище. Според мен нямаме нужда от още един Пернишки университет. Развитието на подобни колежи ще създаде тяга, възможност за ръст след гимназия в самия район. Затова искаме в ръководствата на тези колежи да има представители на местния бизнес и на местните власти. Искаме завършилите да получават на място работа, за да се развива самият район. Ще ни трябват примерно два държавни колежа, които предлагам да са в Монтана и във Видин. Защо два? Защото само един няма да е достатъчен за апробация, когато има сравнение между тях, това е по-добра апробация.

В парламентарната комисия върви на второ четене Законът за предучилищното и училищното образование. В него обаче са предвидени 18 държави образователни стандарта, които са неговата същност, а тях ги няма, МОН ще ги прави тепърва. Чуваме от вас какви ли не идеи, но нищо за стандартите. Как е възможно да се приема закон, без да се знае каква е същността му?

Мога да бъда отчасти винен за забавянето. Подобни държавни изисквания се правят от комисии, които работят главно доброволно заедно с експерти от МОН и с учители в дадената област. Те нямат помежду си нещо, което да е обща рамка. Поръчах създаването на такава рамка. Правенето й не беше лесно, понеже първо имаше обструкции за какво ни е необходима. И дали е достатъчно тя да бъде само юридическа, или трябва да е смислова, философска рамка. Искам тя да дава обща логика на системата на образованието. Направена е тази рамка, ще я обявим за обсъждане до седмица-две, преди празниците.

Преди Великден?

Да, тази рамка ще бъде пусната на страницата на МОН за обсъждане. Паралелно с това работят групите за отделните стандарти. Моето основно опасение е да не се повтаря стилът на досегашните държавни образователни изисквания, те трябва да бъдат наистина стандарти от нов вид.

Досега и стандарти, и програми са писани на такъв псевдонаучен език, че дори за учител е трудно да ги схване...

Не искам в групите да има много преподаватели от университетите. Има няколко гилдии, които са трудни, не разбират какво е училище и смятат, че всичко е наука. Затова - мечка страх, мен не страх, ще ги шкартираме.

Учебниците също са написани неразбираемо за децата и това според мен е основна причина за ниските резултати в знанията им.

Съществува учебникарска мафия на определени учебници. Но в момента не мога на всички страни да имам фронтове. Освен стандартите за средното училище, искаме да пуснем проектите за промени в законите за професионалното образование и за висшето образование.

Вече обяснихте публично, че нямате общо с нашумелия проект за властови мераци в управлението на БАН, но ето че и за вузовете се появиха щения за власт - депутат предлага да няма ограничение в броя мандати на ректорите. Видях становището ви, че не подкрепяте този проект...

Текстът за БАН ми бе донесен от председателя й акад. Воденичаров ние да видим дали е подходящ за новите условия. Юристите дадоха бележки и той си го отнесе, толкова знам. Нямам намерение да се намесвам с проекти за автономната БАН. За мандатите на ректорите становището на МОН е три страници с много позовавания от нашите юристи върху Конституцията и различни закони. То е мотивировка защо не подкрепяме, не е ултиматум и не е намеса в това, което се нарича автономия на висшите училища. От друга страна, когато става дума за автономия, която почива върху публични средства, този, който дава публичните средства, не може да не се намесва с оглед на това дали тези средства отиват за това, за което трябва да отиват. Стар и известен инструмент на легитимиране на публичните разходи е сменяемостта. Няма случай или много са редки случаите, в които по изключение безмандатността е водела до по-добро използване на средствата. Автономията на висшите училища финансово е ограничена, но в добрия смисъл на думата - тя е интелигентна автономия, а не слободия.

Международните изследвания в образованието до едно сочат, че в България най-силно от всички държави знанията на децата зависят от материалното състояние на родителите. Ако се допусне държавата да финансира и частните училища, този порок ще се задълбочи неспасяемо.

Знам всички изследвания, така е. Залагам част от решаването на този проблем на бурното навлизане на интернета. Сегашните българчета, дали се намират в Дуранкулак, в София или в Ню Йорк, доста започнаха да си приличат. Те работят като световни хора. Това трябва обаче да навлезе и там, където сред определени общности и в определени области на страната не е достатъчно направено. Слава богу, училищата с много малки изключения разполагат с интернет възможности. Това, което нямат, са прочутите учебни таблети. Нямаме още и план за развитие на интернета, а без план ще работим на парче и ще бъдем роби на големите фирми, които ни предлагат най-различни неща.

Следващото нещо е работата с местните власти. Те все още възприемат училищата като тегоба, като нещо, което може да им създаде проблем, а не го схващат като най-важен залог за развитието на съответния район. Те губят хора, а чрез училището могат да ги имат и да се развиват. Трето - местните възможности на корпоративната отговорност. Плахи са в даването на средства. Ще ви дам пример. Имаме средищни и защитени училища примерно в Добруджа. Там има огромни ветропаркове, разположени върху добруджанската земя. А държавата единствено за този вид енергия се ангажира да я изкупува, при това я плаща на високи цени - с наши пари. Това е огромен капитал, който държавата събира от всички, но никаква част от него не отива за развитието на самия град, на образованието. Когато се срутва покривът на единствения физкултурен салон в Шабла, би трябвало не само МОН, но и тези, които използват земята и печелят от нея, да помогнат. За да са тук и да им е гарантирана печалба за 15 години напред, би трябвало една десета от стойността на купената от Германия на втора ръка перка да се даде на Шабла. Не могат да ме убедят, че някога 6-те милиона златни лева, дадени от Евлоги и Христо Георгиеви, са били размервани по същия алчен начин. Само на бизнесмените, които са давали за култура и за образование, имената им са записани в историята. Всички други са си отишли неизвестни, безлики. Знам, че бизнесът е късоглед от тази гледна точка. Но знам, че има и умни бизнесмени, които инвестират в бъдещето - оставят имената си, а имат и по-добри перспективи пред алчните си колеги в момента.

Светият синод иска задължителен предмет "религия", ДПС - задължителен майчин език. Как ще коментирате?

Нито едното, нито другото могат да бъдат задължение. Никъде в никоя конституция не пише, че религията е задължителна или че майчиният език е задължителен. Ние имаме от 20 години установен политически консенсус и не е получена в момента някаква заявка за съгласие това да се промени. Темата се пуска в момента според мен с политически цели, предвид идващите местни избори. Извинявайте, но ние се грижим за следващата учебна година, преди това за матурите, и имаме по-важна от наша гледна точка работа от това как са протекли изборите в Сърница или другаде. За нас важното е да върви образованието. В него проблем с езика и с религията не стои. Нека да остане статутът им такъв, какъвто е в момента - задължително избираеми дисциплини. Важно е как разбираме религиозното образование - дали по един съвременен културологичен начин, или като вероучение от миналото. Нека да гледаме на тези неща като хора от ХХт век.

Като предлагате "учебник по история на комунизма", не се ли страхувате, че в обществото ще се хванем гуша за гуша, понеже по различен начин виждаме "комунизма"?

Колеги предлагат такъв учебник. А всяко предложение е нормално да бъде обсъдено - на това казвам "да". Опасението ми обаче е, че тези, които в момента се заемат с такава задача, ще дадат тълкувание като хора от последните 20 години. Едните тълкувания няма да съвпаднат с другите. Има голям риск от евентуални нежелани отрицателни последици, а като министър аз съм длъжен да парирам възможностите за отрицателен резултат. Струва ми се, че тези събития все още са на границата между настояще и история и че много лесно може да бъдат политизирани или по-точно партизирани. Което е част на едно възможно ветрило от негативни последици.

И последно - защо предлагате държавен изпит за всяка специалност при завършване на висшето образование?

Това се прави в регулираните специалности. Въпросът е да се обсъди възможността то да се прави и в останалите специалности. По този начин ще се създаде добра възможност на национално ниво за сравнение и конкуренция между висшите училища. Според мен дипломите по една и съща специалност от различни висши училища у нас не тежат еднакво. Понякога вузове, които са по-гласовити и по-близо до финикийските знаци, успяват да лансират своите дипломи като сякаш по-важни. А други, които са "по-старомодни" и нямат такъв даровит пиар, остават като че ли в сянка. По света има такива изпити. Бих искал поне да се дискутира въпросът - с цялото ми съзнание, че тези, които печелят от неговото необсъждане, първи ще се обърнат срещу идеята. Но мен не ме е страх.