Министърът на труда и социалната политика, в интервю за предаването „Денят започва“ на БНТ

Добро утро отново, хубав и успешен ден ви пожелавам. Хубав не  знам дали е, защото в челата на днешните вестници е едно  интервю от вчера пред БНР на министър Хасан Адемов, в което става  дума за доста тревожни негови констатации или прогнози, не съм  много сигурен как да ги нарека. Добро утро на социалния министър  в новото правителство.

Добро утро на вас и на вашите зрители.

Сега, за да илюстрирам това, което казвам ще прочета  заглавието от вестник „Сега“: 80 хиляди българи остават без  работа в края на годината. Нужни са 60 милиона лева, за да се  осигури нова заетост на хората, чийто договори изтичат – изчисли  социалният министър. Г-н Адемов, наистина ли такава мрачна  прогноза ни чака?

Вижте, нека да се върнем малко назад във времето. 2012 година  беше годината, през която по оперативна програма „Развитие на  човешките ресурси“ бяха сключени най-много договори. Беше  осигурена заетост за 70 хиляди човека, което само по себе си е  добро решение, само че 2013 година, след месец юни и особено  след края на сезонната заетост, около 15 септември, началото на  октомври, идва период, в който договорите на тези хора, които са  наети през 2012 година, изтичат, т.е. изходящият поток е  ориентиран точно към есенно-зимния период на 2013 година. Което  означава, че се създава ситуация, при която е трябвало да се  предвиди допълнителен финансов ресурс или финансовият ресурс, с  който разполага държавата, е трябвало да бъде разположен през  цялата календарна година. Какво имам предвид? Всяка година по  бюджета на Министерството на труда и социалната политика има  гласувани едни. .. 73 милиона са през последните години, които  са по така наречения национален план за действие по заетостта.

Става въпрос за подпомагане на работодатели, става въпрос за  мерки и програми за заетост, които се плащат с пари от държавния  бюджет. Целта на тази програма, на този национален план за  действие по заетостта, освен всичко друго е и да реализира  балансиращи функции, т.е. в периодите, в които оперативната  програма има по-голям изходящ поток, националният план за  действие по заетостта да замести и да осигури заетост на хората, които излизат от оперативните програми. С други думи  оперативната програма е надграждащата финансираща система, а  националният план за действие по заетостта е основният финансов  инструмент за въздействие върху пазара на труда. Сега, големият  проблем е, че 67 милиона от тези 73, които са за цялата година,  са договорени преди месец април. До края на месец април тези 67  милиона са договорени, което означава, че предизборно са  договорени по-голяма част от средствата, които са за цялата  календарна година. Сега, тези договорени работни места на  практика генерират заетост до края на годината за около 37 - 38  хиляди човека, което означава, че при всички положения имаме и  реализация на целите, които си поставя националният план за  действие по заетостта, от една страна, но, от друга страна, има  диспропорция на самия пазар на труда. От една страна, изходящ  поток от оперативните програми, от друга страна недостатъчни  възможности за балансиране през зимния период.

Добре, г-н Адемов, аз не разбирам много - ако тези пари не бяха  договорени, ако тези работни места не бяха договорени, то  тогава безработицата в момента щеше да бъде още по-висока, нали  така?

Вижте, аз пак повтарям - няма грешка в това, че са договорени  през 2012 година, но още в началото на 2013 година е било ясно,  че изходящият поток от оперативната програма започва, защото  договорите са сключени в различно време, започва от средата на  месец юни и пикът на изходящите от оперативната програма от  около 42 хиляди заети е някъде към началото на септември до края  на календарната година.

Тоест Вашата критика е, че не е направено, не са сключени  договорите плавно, така че да може евентуално следващо, в случая  Вашето правителство, да се справя постепенно с проблема с  безработицата.

Не, аз разбирам, че материята е изключително сложна, но това,  че са сключени договори по оперативната програма  „Развитие на  човешките ресурси“ през 2012 година, не е лошо, защото борбата с  безработицата е ежедневна мярка на практика, ежедневно  действие. Но от друга страна, в началото на 2013 година е било  ясно, че изходящият поток е от средата на годината нататък,  което означава, че парите от националния план за действие по  заетостта е трябвало да бъдат разположени…

Разбрах Ви.

…и ориентирани към изходящия поток от оперативната  програма, а не единствено и само две трети от ресурса или  по-голяма част от ресурса да бъдат договорени преди месец април.

Обаче Вашият предшественик г-н Тотю Младенов каза - нека  сегашните управляващи не се оправдават с нас, а да търсят  възможности да изпълнят обещанията си отпреди изборите.

Разбира се, че трябва да търсим оправдания, но ние сме  длъжни, не трябва да търсим оправдания, но ние сме длъжни да  кажем картината такава, каквато е била. Пазарът на труда в  момента е в трагично състояние. Заложена е бомба със закъснител, която ще избухне през есенно-зимния период, ако не се справим с решаването на проблемите. А решението на проблемите минава през  намиране на допълнителен финансов ресурс. Една част от тези 50  или 60 милиона, които са необходими, за да могат да бъдат поети  тези хора в изходящия поток от оперативната програма, биха могли  да бъдат намерени с много големи усилия в рамките на икономиите  от реализираните проекти по оперативна програма „Развитие на  човешките ресурси“. В петък миналата седмица имаше заседание на  комитета за наблюдение в Пловдив с представители на Европейската  комисия, където бяха обсъдени тези възможности за осигуряване  на допълнителен ресурс. Това е едната страна на въпроса. Но тези  пари при всички положения няма да бъдат достатъчни. Вероятно ще  се наложи.

Имате ли съгласието от страна на представителите на  Европейската комисия тези пари да бъдат пренасочени, или няма  нужда да имат…

В рамките на един постоянен диалог с Европейската комисия е  възможно това да се случи. Въпросът е обаче, първо, да бъдат  идентифицирани, да бъдат намерени тези пари, за да могат да  бъдат използвани за тази цел. Аз тук  пропуснах и една друга подробност, която е съществена.  Служебният кабинет гласува и едни допълнителни 30 милиона, така  че тези пари по националния план за действие по заетостта са  около 100 милиона лева, близо 100 милиона, 99 милиона и няколко  хиляди. Вече към края на май, към края на май около. .. близо 85 милиона от тези пари са договорени, тоест това са пари за  заетост. Но пак повтарям, недостигът в края на годината ще бъде  изключително сериозен и при недостатъчно оптимистичният преглед  на финансите на държавата трудно бихме могли да разчитаме на  допълнителен финансов ресурс от Министерството на финансите.

Сега обаче, г-н Адемов, правителството на Пламен Орешарски,  в което Вие сте министър, дойде с обещанието да подобри бизнес  климата, бизнес средата така, че да спре натиска върху бизнеса,  който от своя страна да замрази и по думите на г-н Орешарски,  замразени работни места. Тоест, ако Вие изпълните, поне започнете  да изпълнявате програмата, която заявихте, че ще изпълнявате,  би трябвало бизнесът да се отпуши, така, най-лаишки казано и  работните места да бъдат налице или бъркам?

Вижте, разбира се, че това е една от мерките, която е  изключително важна, и тя трябва да се изпълнява. Разбира се, че  очакванията са изключително сгъстени както по отношение на  работните места, така и по отношение на доходите. Но аз искам да  развия една малко по-различна теза. Не може единствено и само  Министерството на труда и социалната политика да бъде ангажирано  с проблема безработица. Аз си мисля, че трябва да има  изключително тясна колаборация между Министерството на труда и  социалната политика, от една страна, и Министерството на  икономиката, защото тези две министерства са на практика двете  страни на една и съща монета. Какво имам предвид? Досега  политиката по пазара на труда, всички политики, свързани с  безработицата и със социалното осигуряване и социалното  подпомагане, са се обръщали единствено и само към Министерството  на финансите. Не случайно диалогът между министъра на труда и  социалната политика и министъра на финансите винаги е  изключително напрегнат и затруднен. Защото министърът на  финансите по дефиниция казва - няма пари, а министърът на труда  е този, който непрекъснато иска повече и все повече пари. Ако  тази колаборация, още повече че министърът на труда, на  икономиката и на енергетиката в момента е с подчертан социален  профил, Драгомир Стойнев беше председател на социалната комисия  в предния парламент, ако ние успеем да направим тази връзка и не  само с Министерството на икономиката, а с всички останали  министерства - земеделието, транспорта, регионалното развитие,  да не ги изреждам всичките, за да може да разчитаме на едни  координирани мерки, на едни политики, които да водят до  мултиплициращи ефекти, от една страна, и, от друга страна, да  гарантират устойчиви работни места. Ако това го решим с  политиката на правителството и с мерките, които са заложени в  програмните документи, Министерството на финансите ще има  грижата и възможността да се занимава предимно с мерките за  социална закрила и защита на тези, които не могат да се справят  сами в условия на криза. Тоест политиката по пазара на труда,  заетостта да бъде ангажимент на всички останали министерства с  политиките, които реализират. Червената нишка, която преминава  през всички политики, трябва да бъде ориентирана към трайни  работни места.

Обаче, г-н Адемов, имате ли този контакт, за който говорите,  тази колаборация, която споменахте, с г-н Стойнев от страна на  Министерството на икономиката и енергетиката и какви точно мерки  всъщност си представяте, така че да осигурите трайни работни  места?

Вижте, това, което може да направи Министерството на труда и  социалната политика, разбира се, всички мерки, които трябва да  се предприемат в министерството и се предприемат, ще бъдат  съгласувани със социалните партньори, защото без социален  диалог, без социално партньорство трудно в социалната сфера  могат да бъдат взети трайни решения. Това от една страна. От друга страна, наложително е да се направи един бърз преглед на  трудовото законодателство, защото има известни пречки, които не  дават възможност на хита в предизборната кампания - малките и  средни предприятия, да разгърнат своята дейност.

Какви са тези пречки? Кои са те?

Ами, например аз ще ви кажа един бръснар, който работи сам, с  цялото ми уважение към тази и към всички професии, ми каза -  уважаеми, г-н докторе, на мен ми искат да имам, аз съм сам,  работя в този магазин, на мен ми искат да имам график за  ползване на платен годишен отпуск през следващата година.

Не  искам да изброявам всички мерки, които са пречки за това, но  регистрационните и всякакъв друг тип режими, които са пречка  за малкия и средния, и за останалия бизнес, тук не изключвам и  едрия бизнес, разбира се, които имат също своите проблеми. Тоест трудовото законодателство да гарантира такава  законодателна база, която да позволява гъвкава заетост, която да  позволява работа почасова, нали, всичко това трябва да бъде  облечено в съответната форма, за да има възможност и за  осигурителни права, и за трудови права. Тоест да има по-лесен  начин за наемане и самонаемане. Най-важното е обаче трудовото  законодателство да стимулира предприемачеството, защото, ако  държавата спре да пречи, ако държавата спре понякога не с  толкова чисти намерения да натиска бизнеса, той сам би могъл да  се справи със задачи, които са поставени пред него.