Никой не е искал наказателна лихва от държавата заради забавени плащания по европрограмите, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика за в. „Труд“

Г-н Дончев вече е представен проект на нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), каква е неговата цел?

Проектът има няколко основни цели – първата е транспонирането на новите евродирективи за обществените поръчки с краен срок април 2016 г. Амбицията ни е това да е факт от 1 януари – четири месеца по-рано. Втората причина е, че старият закон отдавна не изпълнява по качествен начин функциите, за които е създаден. Анализът ни показва, че част от грешките, които се допускат към момента от възложителите не са толкова от злонамереност или липса на капацитет, а вследствие на изключително сложните разпоредби на закона. Не са рядкост случаите, когато на някой му хрумват някакви спонтанни идеи и решава да ги реализира чрез поправки в закона. Конкретен пример са промените, които бяха направени в края на 2013 г. - началото на 2014 г., като много от тях се оказаха неприложими и вредни.

Дайте пример.

Въвеждането на случаен подбор на външни експерти и изискванията да се публикува огромна част от документацията в мрежата. Това не носи никаква добавена стойност за кандидатите и излишно затруднява възложителите. Третата цел на новия закон е създаването на много по-прост текст, който почива, бих казал, на интуитивни разпоредби, по-лесен е за ориентация, с по-лесни базисни правила. Това, че част от детайлните технически разпоредби отиват в правилника за приложение не е обезателно дефект. Надеждата тук е да избягаме от ситуация, в която ЗОП се променя няколко пъти в годината. Сигурно той и законът за движение по пътищата бележат мрачен рекорд за най-често променяните закони.

Според новия закон се вдигат праговете, след които се обявяват обществени поръчки. Целта намаляване на процедурите ли е?

В крайна сметка да не забравяме, че всяка обществена поръчка е вид административен товар, който не е безплатен. Сумата, която се харчи по нея трябва да съответства на вложените усилия. Глупаво би било, за да се гарантира похарчването на 10 000 лева по най-добрия начин, да се похарчат 1500 лева за организация на процедура.

Един от най-критикуваните аспекти на настоящия закон е, че той позволява например на енергийните дружества да възлагат поръчки на свързани компании без конкурс. В новите текстове тази възможност не само не изчезва, но и се разширява, като общините и държавата също ще могат да го правят. Каква е причината?

Темата за т.нар. ин хаус поръчки (когато държавата и общините възлагат обществени поръчки на свои предприятия без търг – б.р.) е изключително спорна. Според решение на Европейския съд тези поръчки са позволени. Когато една община има такова дружество е подигравка да се прави отворена процедура. Разбира се възложителят трябва да бъде публична институция, със 100% контрол над дружеството изпълнител и по-голяма част от оборота му трябва да произлиза точно от тази дейност. Големият проблем идва от ценообразуването. Това беше и основният ми резерв, заради което преди три години дадох заден за идеята. В една сделка, минала през обществена поръчка, цената е тази, която е показал пазарът. Аз мога да проведа процедурата за 5 млн. лева, но ако се появи оферент за 4,25 млн. – това е цената. Голямото предизвикателство, когато говорим за ин хауса, е на какви цени става възлагането. Силно съм скептичен по отношение на номенклатури с цени, които се приемат от Министерския съвет, както е предвидено в закона сега. Има и още един риск – чрез ин хаус възлагане да бъде дадена на високи непазарни цени поръчка, която от своя страна да се насочи към подизпълнител и така по веригата да се формира свръхпечалба. В правилника за приложение това трябва да бъде решено особено в диалог с браншовите организации и най-вече строителната камара. Строителството е един от най-рисковите сегменти, трябва да бъде търсено решение.

В новите текстове не е заложено как ще се осъществи контрол над ин хаус процедурите, а пък се отваря широка врата за използването на такива процедури.

Заради европейското законодателство трябва да внедрим тези текстове, но оттук нататък въпросът е как да не носят вреди. Плюсът е, че ин хаусът пести време. Сега например на дневен ред са проблеми, свързани със свлачища, ремонт на пътища и т.н. Ако един възложител има собствена компания за тази дейност, той може да си реши проблема в съкратени срокове и реално време.

Много малко са общините, които биха могли да се похвалят със собствени строителни фирми.

Повечето нямат, но каква е гаранцията, че ползвайки вратичките в закона в един момент няма да избуят всякакви общински и държавни строителни фирми. Опитът на държавите членки е противоречив.

Сред спорните текстове, които остават в закона са и т.нар. запазени поръчки за фирми, в които работят хора с увреждания. Според сигнали дори има бум на такива предприятия, които обаче са фалшиви. Как ще гарантирате да няма подобни злоупотреби?

Подпомагането на хората с увреждания чрез гарантирането на поръчки е една добра практика, която много лесно може да се превърне в лоша, ако с нея се злоупотребява, което според мен в момента е факт. Редица възложители ми се оплакват, че се появяват подобни новорегистрирани фирми, които взимат поръчката без гаранции, че ще бъде свършена работата както трябва. Това обаче не би трябвало да се решава чрез закона, нужен е по-стриктен контрол от самата държава. Критериите за запазени поръчки трябва да бъдат два – имат ли реално капацитета подобни дружества да изпълнят поръчката и второ – наистина ли в изпълнението на поръчката са ангажирани хора с увреждания.

Именно неефективният контрол е един от най-големите проблеми на закона за обществените поръчки, как това ще се промени?

Законът е рамка, да разчитаме, той да реши абсолютно всички случаи и да гарантира, че няма да има злоупотреби е наивно.Това е като да кажем, че ако семейният кодекс е качествен, всички семейства у нас ще бъдат щастливи. В новия закон се разширява предварителният контрол, включително и се въвеждат проверки на случаен принцип. Второто важно нещо е синхронизацията на работата в контролните органи. Имаме много органи, които по един или друг повод имат отношение към прилагането на закона. От една страна това е хубаво, но има и тъмна страна. Първо, цената на контрола е висока. Не са рядко случаите, особено с европейско финансиране, в които се оказва, че през 35% от времето възложителят трябва да работи с проверяващи, които го проверяват какво върши. Трети проблем – има случаи когато по един и същи казус два контролни органа имат различни становища. Ако сте кмет и възлагате поръчка, водени от най-добри намерения, един контролен орган ви казва, че това, което сте направили е грешно, друг контролен орган ви казва, че това, което сте направили е много хубаво. На кого да вярвате и по-същественият въпрос е - какво да правите следващия път. Важно е да се въведе принципа на т.нар . single одит – като е проверяван един проект веднъж и е казано, че всичко е наред, да не ви проверява за същото нещо след една година, например. Това се случва не само при нас, но и при европейските органи.

Новият закон предвижда създаването на система за електронни поръчки, но кога реално такава може да заработи?

Пилотната фаза на проекта ще бъде готова може би в рамките на година, като за тотално електронизиране може би ще е необходим по-дълъг период. Опитвам се да бъда не свръхоптимистичен, а по-скоро реалистичен.

Кога може да очакваме новия Закон за еврофондовете?

Ще се движи около месец и половин разлика със закона за обществените поръчки. И в двата случая става дума за изцяло нов закон.

Бизнесът очакваше е най-накрая да има наказания за чиновници, които бавят европроектите...

Има подобна разпоредба в текстовете, но аз твърдя, че не е най-ценната. Въведохме подобни правила на ниво Министерски съвет още през 2010 г. – бенефициентът да има право да си иска наказателна лихва от държавата при забавени плащания. Никой не се е възползвал от това право. Най-важното в новия закон за еврофондовете е възможността всеки акт на управляващ орган да бъде обект на адекватен съдебен контрол. Цялата система на еврофондовете е с подобна съдба като тази на специалните служби в България – работят без ясен регламент и специализирано законодателство. В държавата има един краен арбитър на всички спорове и това е съдът. Ако изпълнявате даден проект за 1 млн. евро например, управляващият орган може да каже, че не е съгласен и трябва да върнете 500 хил. евро. Органът може да е абсолютно прав, както често се случва, а може и да иска да се подсигури или да покаже на евроинституциите колко е строг. Към момента вие не може да вкарате случая в административния съд, а трябва да заведете дело по Гражданско-процесуалния кодекс, което е скъпо и бавно. Сега за да търсиш и получиш справедливост при харченето на еврофондовете, трябва да си търпелив и да имаш много пари, което не е добър модел.

Бизнесът прогнозира преди няколко дни, че тази година очаква с 30% по-малко инвестиции и една от причините е свиването на парите от ЕС. Може ли да бъде коригирано това?

Това е драстично невярно. 2015 г. ще е по-силна по отношение на еврофондовете от 2014 г., ще е по-силна и от 2016 г. Ще обясня защо. В рамките на 2015 г. имаме годишен план да платим над 2,4 млрд. евро от програмния период 2007 – 2013 г. Ако добавим и програмата за селските райони, ще станат близо 3 млрд. евро само от стария програмен период. Амбицията ни е да бъдат отворени процедури за няколко милиарда от новия и да успеем да платим поне 1 млрд. лева. Ако направим груба сметка, на пазара ще бъдат изкарани не по-малко от 6-7 млрд. лева. Не мога да се зарека какво ще покаже статистиката накрая на годината, но на базата на собствения си опит мога да кажа, че няма да има спад на инвестициите.