Искам да затворя завинаги тази рана във външното министерство, казва министърът на външните работи пред в. „24 часа”

Г-н Вигенин, оказахте се единственият от новите министри, атакуван още от първия му ден. Заявлението ви, че посланиците с досиета от ДС имат своето място в българската дипломация предизвика бурната реакция на президента Росен Плевнелиев и дори на външната комисия на ЕП. Наистина ли това е твърдото Ви намерение?

Да не преувеличаваме. Ако внимателно прочетете какво съм казал, няма да откриете думи като реабилитация, приоритет, посланик. Отказвам несъществуващата Държавна сигурност да определя дневния ред на министерството. Дипломатите с досиета и днес са част от МВнР, и в момента има посланици с досиета, изпратени от предишното правителство. Има ги и сред дипломатическия персонал в чужбина. Конституционният съд се е произнесъл и ако аз ги дискриминирам, ще наруша конституцията и закона. Затова казах, че ще използвам техния потенциал, вместо да ги държа в ъгъла до пенсия. Жалко е, че няколко медии, вместо да пишат за обявените от мен приоритети, решиха да правят от мухата слон, та се стигна чак до шпицкомандата на ЕНП в Европарламента. Двамата бивши колеги бяха очевидно подведени. Аз нямам комплекси по тази тема - родителите ми не са сътрудничили на ДС, аз дори не съм членувал в Комсомола, искам да затворя тази рана в МВнР завинаги.

Но пречките пред бивши агенти падат и за шефските места в комисиите на парламента. Това ли е най-важната тема за БСП, защо връщате страната години назад в този дебат?

Отново казвам – има решение на Конституционния съд и всякаква дискриминация заради принадлежност към ДС в миналото трябва да отпадне в нормативната база. Това е излишно идеологизиране - говорим за хора, които са били на по 25-30 години, не са били на ръководни места в системата. Човек да бяха убили, днес щяха да са излежали присъдите си и да имат правото да заемат постове. Стига сме злоупотребявали с миналото, достатъчно енергия загубихме. Моралната присъда над онази система е произнесена и аз я споделям. Но вече искам да гледам напред.

Кога бившият служебен премиер Марин Райков ще заеме новия си посланически пост в Рим? Ще има ли ревизия на имена от списъка, предаден от него на президента? На кои?

Надявам се процедурата да не се бави дълго и г-н Райков да замине като посланик в Рим възможно най-скоро. Повечето имена в списъка са на професионални дипломати, по които нямам възражения. Възраженията ми са по процедурата, но те нямат вина за това. Проявявам разбиране, че не е било удобно г-н Райков да номинира само себе си. И все пак не изключвам възможността да поискам ревизия на взетото решение за някои от тях - тази седмица ще прегледам имената внимателно едно по едно.

Въобще диалогът Ви с президента се очертава нелек. Две крила ли ще има българската външна политика - позната ситуация при министър и държавен глава от две различни политически сили?

Министърът на външните работи трябва да бъде дипломат и навън, и вътре в страната, може би само министърът на отбраната е в подобно положение. Ролята ми не е лека, но не се притеснявам - като евродепутат съм работил с хора от различни страни и различни партии, винаги съм намирал общо поле за работа, защото за мен е важно да постигаме резултати. Ако и двамата с президента се водим от интересите на страната, залагаме на професионалното начало в дипломацията, ако не допуснем странични фактори да настройват негативно нас и екипите ни и взаимно уважаваме институциите, които представляваме - ще успеем да се сработим.

Ще запазите ли поста си на международен секретар на БСП?

Не съм мислил по това. Струва ми се обаче, че концентрирането на много постове в един човек невинаги е полезно.

Дълго Ивайло Калфин се спрягаше за външен министър, името на Илияна Йотова също се завъртя. С какво спечелихте Вие доверието на лидера Станишев и премиера Орешарски?

Задайте този въпрос на тях, не съм се интересувал за мотивите на Орешарски да ме покани в кабинета. Познаваме се отдавна и вероятно е преценил, че се вписвам в общата стратегия и ще се справя с предизвикателството. Мисля, че няма да разочаровам нито тях, нито българските граждани. А на колегите, както и на Маруся Любчева, която влиза в Европарламента, пожелавам много успехи. Като министър имам намерение да работя с евродепутатите много по-активно в сравнение с предшествениците ми.

Обръща ли се България към Русия за сметка на евро-атлантическите си партньори? В руската преса имаше изразени и подобни хипотези, можете ли да ги опровергаете?

България е член на ЕС и НАТО. Не може и дума да става да се развиват отношения "за сметка" на евроатлантическите ни партньори. В същото време в последните години се създаде един очевиден дисбаланс, бяхме въвлечени в различни външнополитически авантюри. Външната ни политика трябва да отразява на първо място българския интерес. Затова ще търсим открито и взаимноизгодно сътрудничество с Русия при ясно дефиниран български интерес, без да противопоставяме едни отношения на други. Така, както го правят нашите партньори в ЕС и НАТО.

А каква ще е ролята на дипломацията за реализиране на свързаните с Русия големи инфраструктурни проекти у нас?

Водещи по тези проекти са други министерства. Реализацията им зависи от добре пресметнати икономически показатели. Признавам, че има и външнополитически компонент, защото енергетиката все повече става инструмент или елемент от външната политика на много държави. По тези проекти, както и по други важни въпроси като газопровода "Набуко" например, ще създадем добро взаимодействие с МИЕТ и ще обединим усилията си в защитата на дългосрочния български интерес. Радвам се, че начело на това министерство е млад, образован и отговорен човек като Драгомир Стойнев.

Остава ли подписването на договора с Македония условие, за да не блокираме получаването на дата за преговорите й с ЕС?

Подписването на договор за добросъседство и сътрудничество би било важен знак и пробив в отношенията ни, който би отворил много широки възможности за взаимодействие между двете държави. Има и редица други блокирани въпроси, които могат да се решават, ако е налице политическа воля. Поискал съм справка по тях както от нашия посланик в Скопие, така и от съответната дирекция в МВнР. Заявих на моя македонски колега Попоски, впрочем първата ми среща с външен министър след избирането ми на поста, че сме готови да ускорим преговорите по договора. Не искам да звучи като ултиматум, но без този договор ще бъде много трудно на Македония да продължи напред към интеграцията в Европейския съюз и НАТО.

Шенген приоритет ли е за Вас? И завинаги ли сме "пакетирани" с Румъния като "неуправляемите" членки на ЕС?

Присъединяването ни към Шенген приемам и като лично предизвикателство, защото по тази тема много работихме с колегите в Европарламента. Проблемите обаче са много, изгубено е доверието в България. Ще трябва много добре да координираме усилията между институциите, особено между МВР, МВнР и съдебната власт с всичките й компоненти. Пакетирането е факт, затова тук виждам допълнителна задача за мен - да координираме много по-добре усилията си с Румъния.

Как ще обърнете общественото мнение в страни като Великобритания, Холандия, Германия, че българите ще емигрират масово при отварянето на трудовия им пазар за нас и ще източат социално осигурителната им система?

На първо място с факти. Но са нужни и конкретни действия - българската дипломация ще има нужда от достатъчно силни аргументи, за да се справи.

Успяхме вече да разговаряме с българския посланик в Лондон. Освен че трябва да се противопоставим на тази грозна кампания срещу несъществуващи потенциални имигранти, ние трябва да сме активни и в защита на сега живеещите във Великобритания българи. Те несправедливо са превърнати в жертва, въпреки че допринасят с труда си ежедневно за съществуването на британската социална система.