Превръщането на парламентарната квота от „хранилка за партийни службогонци” в инструмент на общественото участие е предизвикателство, казва министърът на правосъдието пред „Дневник”

През цялото време докато се подготвяше стратегията за съдебна реформа, Вие бяхте обвиняван от членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), че целта е смяната му и дори изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Такива критики идваха и от главния прокурор. Сега самият премиер обяви, че този ВСС трябва да бъде сменен с реформи в конституцията, а главният прокурор изрази принципно одобрение. Как си го обяснявате?

Настоящият ВСС показва всички симптоми на порочния модел на управление в съдебната власт от последните 25 години. Нито предсрочното прекратяване на живота му и избиране на друго въплъщение на същия модел ще промени нещо само по себе си, нито пък оставянето на този състав да си доизконсумира мандата "на спокойствие" ще доведе до нещо различно от досегашното.

Истинският въпрос не е за това кой ще топли креслата в залата на ВСС, а как да сменим модела, така че да има качествено нови нива на прозрачност, отговорност и автентично лидерство. Сюжетът за това как съдебните мандарини бранят креслата си от жадните попълзновения на нов набор службогонци вече веднъж подмени дебата за реформите, като го битовизира до степен хората да престанат да следят какво се говори. Дано този път успеем да се фокусираме върху дългосрочните въпроси.

Едва когато и ако парламентът приеме конституционни и законодателни изменения, които реално променят модела, би имало смисъл да се обсъжда въпросът за състава на ВСС. Правно-технически има начини както да се отложи влизането в сила на евентуалните промени до края на мандата на сегашния състав на ВСС, така и да се премине към предсрочното му подновяване.

Какво трябва да е отговорното поведение на политическите сили според Вас?

Отговорното поведение изисква политическите сили първо да отговорят на въпроса как да променим модела и едва след това да дадат конкретна оценка на работата на настоящия състав на ВСС и да обосноват позиция по темата за мандата им. Поставянето на темата за службиците на сегашните членове в центъра на дебата е просто бягане от политическа отговорност.

Откакто идеите за конституционни промени бяха обявени, вие призовавате да не се фокусираме върху темата дали ще бъде сменен ВСС. Обяснете истинския проблем?

Важно е да не пропуснем тази политическа възможност да проведем сериозен разговор за това как да направим управлението на съдебната власт по-добро. Много от проблемите, с които гражданите се сблъскват при взаимодействието си със съдебните органи, а и магистратите – в работата си, в корена си са въпрос на дългогодишна липса на добро управление, на отговорност и компетентност. Нашите предложения са основа за обсъждане на промени в модела на управление. Част от тях очертахме с предложенията си за изменения в конституцията, част ще бъдат предмет на законодателни промени.

На първо място, предлагаме разделянето на ВСС на две камари – съдийска и прокурорско-следователска. Това е нужно, първо, за да гарантираме независимостта на съда.

На второ място, със създаването на отделна прокурорска камара, за първи път ще възникне формат за обществено вземане на решения за управлението на прокуратурата. Ако човек не е присъствал на заседанията на ВСС, да види как темите, свързани с обвинението, практически не се обсъждат и това в огромна степен допринася за ситуацията на непрозрачност и безконтролност, трудно може да си даде сметка каква промяна би било това.

Към двете колегии се придават съответен брой членове, избрани от парламента, което е гаранция, че няма да има капсулация. Това, че парламентарната квота в съдийската колегия ще бъде малцинство, е средство за намаляване на политическата намеса в работата на съда. Преобладаването на представителите на парламента в прокурорската камара за първи път ще предвиди форма на обществена отчетност без да компрометира мястото на обвинението в съдебната власт.

Защо някак изведнъж беше поставен въпросът за конституционни промени? Вече бяха внесени законопроекти за Закон за съдебната власт (ЗСВ) дори от ГЕРБ, които не предвиждаха промени в основния закон?

Винаги съм твърдял, че измененията трябва да бъдат направени на конституционно ниво.

Както личи от двата законопроекта за изменение на ЗСВ, внесени от АБВ и ГЕРБ, на законово ниво възможната подялба на ВСС не постига описаните по-горе цели и води до един изключително тромав модел на работа: всяко решение на съответната колегия трябва да минава и през потвърждение от пълния състав на съвета. Тоест крайното решение да се взема както досега, но пътят му се усложнява двойно.

Юристи възразяват, че онова прочуто решение №3 на Конституционния съд от 2003 г., според което само Велико народно събрание може да прави структурни промени в съдебната власт, пречи да се промени структурата на ВСС?

В експертния дебат отдавна е обосновано, че ограниченията на възможните промени в конституцията, наложени с решение №3 от 2003 г. на КС, трябва да бъдат "преодолени", ясни са и възможните стъпки за това. Видно е обаче, че политическата класа скоро няма да събере воля за това. По тази причина ние предлагаме само конституционни изменения, за които е сигурно, че и при ограниченията на Решение №3 могат да бъдат направени от Обикновено народно събрание.

Кое е основното средство, което би могло да ограничи т. нар. съдебна номенклатура, която демотивира добросъвестните магистрати за активност дори в изразяване на мнения?

На първо място, прекият избор на представителите на съдиите и на прокурорите в съответната квота.

На второ, прехвърляне на повече правомощия от председателите на съдилища към общите събрания на съдиите, така че да се избегне концентрацията на твърде много влияние в една фигура и да има по-широко включване на колегията във вземането на решенията и поемането на отговорност за тях.

На трето място, общата тенденция за намаляване на мандатите на административните ръководители и ограничаване на възможностите за прехвърлянето от една "началническа" позиция на друга.

Но как ще принудите парламентарните партии да подбират юристи с качества за парламентарната квота на ВСС?

Превръщането на парламентарната квота от "хранилка за партийни службогонци" в истински инструмент на общественото участие и отчетността е реално предизвикателство. Това ще изисква както промяна в правилата за номинации, така и усвояване на нови практики за диалог и прозрачност от страна на партиите, и по-голяма активност в кампанията за избор от страна на медиите и обществото.

Реакциите на промените могат да се обобщят - ето на, целта е да се сменят едни хора с други - техни хора... Вашият отговор?

Отговорът на всички инсинуации, че една или друга промяна се прави в интерес на някакви кръгове и оси е прост: целта е да обезсилим точно този тип лобизъм. Как? Като предлагаме максимална демократизация и залагаме на съдийското самоуправление във формирането на органите на съдебната власт и взимането на решенията в тях. Важните решения ще се вземат от съответната съдийска колегия, не от малки групи. Гласът на всеки съдия и прокурор ще тежи еднакво, независимо дали принадлежи към определена организация или не.

Съкращаването на мандата на ВСС и премахване на тайното гласуване предизвика възражения на конституционалисти, а проф. Георги Близнашки дори коментира идеята като намеса на изпълнителната власт в съдебната?

Съществуват аргументи и в полза на по-дългия мандат, но има и такива за неговото съкращаване. Както има аргументи и в полза на тайното гласуване, но има и за явното. С нищо не помагаме, ако обявим едните или другите за априори антидемократични. Нека  ги обсъдим по същество. Предстои ни дебат и всеки ще може да демонстрира оперението си. Важното е накрая да стигнем до конструктивно решение.

В своите предложения ние не изхождаме от абстрактни постановки, а от практиката у нас през последните 25 години. Само който не е наблюдавал от близо работата на ВСС не знае, че за всички важни решения изходът и начинът на гласуване са известни предварително. Така, при първата процедура (неуспешната - бел. ред.) за избор на председател на ВКС през есента още преди обед изходът беше ясен до такава степен, че репортерите обсъждаха единствено как да формулират заглавията на дописките си.

В медиите има множество примери за точно "предсказване" на резултатите от важни избори – седмици и месеци преди "тайното" им провеждане. Обяснението е, че мнозинствата се "оркестрират" често много преди началото на процедурата и не на база качества и аргументи, а по силата на гъста мрежа от зависимости и договорки. И това е реалният проблем.

От гледна точка на тези реалности, тайната на вота като гаранция за автономно вземане на решение е абсолютно изпразнена от съдържание. Всъщност, тайна има само по отношение на онези, които са избрали съответните членове – "редовите" магистрати или обществото чрез депутатите, които днес не могат да търсят нито мотиви, нито отговорност от своите представители във ВСС. Тази тайна охранява друго – омертата на скритите механизми на зависимостта и в крайна сметка корупцията.

Разбира се, един ден динамиката може да се промени. Ето защо моето предложение ще бъде в конституцията да не се записва нищо по отношение на начина на гласуване, а това да се остави за определяне със закон, което ще позволи достатъчна гъвкавост в бъдеще.

По сходен начин стоят нещата и по отношение продължителността на мандата. Има хора, чиято кариера преминава предимно на началнически позиции. Това в голяма степен определя концентрацията на формална и неформална власт, атмосферата на чинопочитание, страх, вечното съобразяване с "ветровете". Всичко това лесно прераства във влияние по конкретни дела.

Протоколите на Правната комисия на 41-ото Народно събрание при обсъждане промените на ЗСВ от 2012 г. пазят опитите на членове на предишния ВСС да спазарят някакви, както ги наричаха евфемистично, "кариерни бонуси", но само в залата можеше да се долови нервността, която тези хора изпитваха при мисълта да се върнат там, от където са излезли – при "редовите" си колеги, без шофьори, хонорари по проекти, банкети… И както във всяка азиатска деспотична система, това са позиции, които мнозина искат да предадат на своите отрочета или поне да използват за тяхно благо – следват нагласените конкурси, кухите атестации, чудовищното разрастване на командироването и какви ли още не девиации.

Но има и друг тип хора в съдебната власт - именно редови магистрати реагираха за безобразното управление на Софийския градски съд...

Има и друг тип хора - и наблюденията ми показват, че са мнозинство. Онези, които влагат всичко от себе си в професионалното си развитие и в гледането на дела и които не изпитват особено желание да стават големци. Идеята да се откъснат от практиката за 5 години за тях е силно отблъскваща. Предложението за намаляване на мандата на ВСС заедно с по-голямото овластяване на общите събрания цели да ограничи именно тенденцията към бюрократизация и да включи в процеса на вземане на решения повече от хората, чиято мотивация е предимно професионална.

В стратегията се предвиждаше международен одит на прокуратурата. Това ли е основният компромис, които трябваше да направите - да се откажете, или има и други?

Експертизата от Европейската комисия си е част от стратегията. Надявам се да намерим формата, в която да я проведем, така че да е най-полезна за реформата на прокуратурата. Най-добре би било инициативата да дойде от страна на прокуратурата.

Всички участници в този процес правят своите компромиси. Ако тази реформа успее – не говоря само за промените в Конституцията и ЗСВ, но и всички други нейни елементи - тя ще бъде едно сериозно преразпределение на власт. Тя не се прави от позиция на силата и компромисите са неизбежни. Ще изглежда бавно, ще има противоречия и непоследователности. Ще има и "неочаквани" тласъци напред, като обявяването на курса към конституционна промяна от премиера миналата седмица.

Последният компромис, който аз лично направих – оттеглих предложението си за един допълнителен представител на парламента в прокурорско-следствената камара, за да бъдат 7 вместо предвижданите сега 6 избрани от парламента. Това направи възможно г-н Цацаров да подкрепи пред премиера този пакет.

В идеите за конституционна реформа не е предвидено и намаляване на мандатите на тримата големи - главният прокурор и председателите на върховните съдилища. Ще се обсъжда ли този въпрос?

В първоначалния пакет темата не е засегната. Всичко е в ръцете на депутатите.

Щом ще се променя конституцията, смятате ли отново да поставите въпроса за антикорупционен орган извън шапката на главния прокурор?

Що се отнася до кабинета – по тази тема няма промяна. За мен лично това означава, че с още по-голяма сила се ангажираме политически с цялостната реформа на прокуратурата – щом, образно казано, се отказваме да правим един отделен прокурорски оазис, в който и само в който всичко е наред.

Кои са червените линии, отвъд които няма да отстъпите?

Макар червените линии по принцип да не се обявяват, има две, които наистина са важни.

Първата е гарантирането на независимостта на съда – както от политическо влияние, така и от всяка друга форма на натиск и корупция.

И втората – по един или друг начин да пристъпим към реформа на прокуратурата: повече ефективност, повече отговорност за качеството на работа, повече мотивация и повече обществена отчетност.

Твърдя, че систематична реформа на прокуратурата в дълбочина досега не е имало, нещо повече – до скоро беше политическо табу.

Какво ще направите, така че идеите за конституционни промени да не затънат в политизирано говорене. БСП вече оповести, че няма да подкрепи, а Мая Манолова ви оприличи на магнолия в двора на премиера Бойко Борисов...

Магнолията далеч не е най-неприятното сравнение, което съм чувал напоследък за себе си. Иначе аз лично много разчитам, че след като се ангажира с конкретни свои допълнения към съдържанието на Стратегията, БСП няма да отстъпи от тази своя политическа позиция и най-малкото ще влезе в сериозен разговор по същество по предлаганите от нас изменения в конституцията.

Вече няколко пъти търся среща с г-н Миков и в духа на цъфтящите наоколо магнолии оставам оптимист, че ще намери време да се видим.

На какъв етап е проектът за промени в Закона за съдебна власт и той паралелно с конституционните промени ли ще се обсъжда?

Проектът е готов. Изчаквахме първо да се отвори конституционната тема. Ще видим какви конкретни промени в конституцията ще бъдат внесени за обсъждане в парламента, ще го адаптираме към тях и ще го предложим на обсъждане като част от един пакет. Целта е дебатът да не се раздробява.

Формулирайте трите основни ключови момента в ЗСВ.

Разгръщане на съдийското самоуправление като конкретни правомощия на общите събрания. Уредба на реални периодични проверки за почтеност за всеки съдия, прокурор и следовател. Актуализиран проект за въвеждане на електронното правосъдие.

Това, което описахте, ще доведе ли до резултат, какъвто обществото очаква от съдебната власт?

Държа да подчертая, че с този пакет - евентуалните промени в конституцията и ЗСВ - ще решим основни структурни въпроси на съдебната реформа, но тя няма да се изчерпи с тях.

Има необходимост от преглед на някои положения в процесуалните кодекси, трябва реформа на наказателния кодекс, крайно време е да стартираме реална реформа на юридическото образование, необходимо е преосмисляне на т.нар съдебна карта, трябва да довършим дебата за това дали да не ограничим още триинстанционното начало. Ние вече работим в повечето от изброените направления.

Но не искам никой да остава с впечатлението, че една реална реформа на правосъдието у нас може да стане с еднократно действие или в рамките на една година. Целият сектор има нужда от сериозна модернизация и това ще отнеме време.