Доскоро реформата в прокуратурата беше политическо табу, отбелязва министърът на правосъдието пред в. „Сега”

Г-н Иванов, до какво трябва да доведат промените в конституцията, които правителството лансира - намаляване мандата на Висшия съдебен съвет (ВСС), разделянето му на съдийска и прокурорска колегия и явното вземане на решения?

Реорганизиране на управлението на съдебната власт, така че следващият ВСС да може да се ползва с повече доверие според препоръката от последния доклад на ЕК. Разделянето на ВСС е предпоставка за изчистване на ролите в съдебната власт и от там - повече отговорност и прозрачност. Ако това се прави само на ниво Закон за съдебната власт (ЗСВ), ще доведе до двустепенен процес: всяко решение на камарите ще трябва да бъде потвърдено и от пленума. Така, хем не бихме постигнали целта да отделим съдии и прокурори, хем бихме усложнили нещата още повече. Отделно с измененията в ЗСВ ще реализират важни стъпки като въвеждането на прякото гласуване от съдиите и прокурорите за техните представители във ВСС, проверки за почтеност за всеки магистрат и пр. Целта ни е наистина сериозна промяна на модела.

Разделянето ще създаде предпоставка за решаване на два структурни проблема, които през последните 25 години се отразяват както на независимостта и ефективността на съдебната власт, така и на функционирането на демокрацията. Първият е, че досегашното устройство на ВСС поставя съда под влияние на различни лобита в политическата и съдебната система, чрез комбинацията от надмощие на парламентарната квота, циментиране на доминацията на т.нар. съдебна номенклатура и възможност на прокуратурата да участва в ключови решения за съдиите. В предлаганата съдийска камара мнозинство трябва да имат съдиите, избрани пряко от съдии. Така се ограничават влиянието на номенклатурата и намесата на обвинението. В нея ще продължи да има представители на парламента, за да не се допусне капсулация, просто те няма да имат мнозинство. На второ, място със създаването на прокурорско-следователска камара трябва да започне решаването на проблема с безконтролността на прокуратурата. За първи път тази камара ще наложи колективен публичен процес на вземане на най-важните решения за управлението й. Сега като се стигне до тема, свързана с управлението на прокуратурата, ВСС просто я подминава.

И какво пречи да се контролира прокуратурата сега?

Причините са много, но резултатът е липсата на отчетност пред ВСС. Ако създадем една колегия, която трябва да се занимава само с назначенията, атестирането и дисциплинирането на прокурорите и следователите, при положение че в нея ще има паритет на представителите на прокуратурата и тези на парламента, това ще бъде предпоставка за промяна. Ако един следващ парламент, когато и да се случи това, избере хора във ВСС, които наистина имат гръбнак, компетентност и характер да задават въпроси, това може да се превърне в инструмент за обществена отчетност на прокуратурата и за подкрепа на реформите в нея.

Как ще се гарантира избирането на хора с гръбнак? Всички парламенти досега са търсили наместване в съвета на удобни хора.

25 години парламентарните сили не са носили отговорност за тези, които избират във ВСС, а Искра Фидосова доказа, че дори и най-публичната процедура може да бъде оркестрирана. Този проблем трудно може да се реши само с нормативни средства, защото е въпрос на политическа култура и обществено участие. Със ЗСВ предвиждаме промени в процедурата за избор на парламентарната квота, свързани с осветяване на етапа преди номинациите. Така че обществото да може да си отговори с кого са се консултирали депутатите, как са стигнали до конкретната номинация и кой е взел решението за издигането й. Това ще бъде крачка в изсветляването на мотивите и отговорностите.

И досега конституцията е променяна заради съдебната власт, без да се усети особена промяна. Не може ли с тези конституционни промени да се създаде прословутата независима прокуратура "Антикорупция" по румънски модел, да се намалят 7-годишните мандати на главния прокурор и шефовете на върховните съдилища...

Технически е възможно. Политически обаче в момента тези предложения са сечението на възможното и необходимото. В този свой вид и обхват те получиха подкрепата, или поне разбирането, на главния прокурор и двамата председатели на върховните съдилища. Сега всичко е в ръцете на парламента. Отказът от създаване на отделна прокурорска структура всъщност значи ангажимент към реформиране на прокуратурата в цялост.

Вече се чуват гласове, че явното гласуване в съвета е антидемократично.

Практиката доказа, че тайната на вота във ВСС защитава единствено омертата в него. Важни избори се решават преди началото на процедурата и резултатите им изтичат в пресата. Често мнозинствата във ВСС се оркестрират на база зависимости и пазарлъци, а не заради аргументи и качества. И тук е истинският проблем.

ВСС два пъти Ви бламира напоследък, като отказа да образува дисциплинарни дела срещу бившата шефка на градския съд Владимира Янева и следователя Петьо Петров. Какво значи това?

Преди мен има само един случай, в който ВСС е сезиран от министър с предложение за дисциплинарно производство. Откакто аз съм министър, вече има 5. Това е признак за проблем. Правомощията на министъра са дълбок резерв за институционална реакция. Винаги първо съм изчаквал да видя дали ВСС ще реагира. Лошото е не че съветът ме бламира, а че показа воля да продължава да си затваря очите. Вижте доклада за нарушенията в Софийския градски съд - намерението е всичко да приключи с препоръки. Това прилича на амнистия. Така стоят нещата и със случайното разпределение на делата - нов софтуер няма и никой не се интересува дали и как са били използвани пробойните на стария. Имаше непохватна пиар акция с някакви 6 папки за съдия Румяна Ченалова, внесени в прокуратурата. Къде са били те досега? Кой носи отговорност, че всички тези огромни проблеми са били замитани с години и изглежда, че намерението е това да продължи.

Освен че ВСС Ви бламира, нямате ли усещането и че думата на главния прокурор тежи повече от вашата пред премиера и кабинета? Идеята ви за международна експертиза на прокуратурата беше префасонирана в наблюдение в рамките на мониторинга на ЕК, звеното "Антикорупция" беше сформирано не както вие предлагахте, а както Сотир Цацаров поиска...

А кога думата на министъра на правосъдието е тежала повече от тази на главния прокурор? Не съм в положение да налагам неща от позицията на силата. И не бих искал. Отговорността изисква да избягваме подобни премервания на силите и да търсим компромис. Лесно забравяме, че допреди няколко месеца словосъчетанието "реформа в прокуратурата" беше политическо табу. Важно е, че вървим към внедряване в кръга на политическите неизбежности на разбирането, че трябва да има дълбока реформа в прокуратурата. Полека си пробива път разбирането, че единственият начин да се постигнат трайна политическа стабилност и институционална легитимност е отказът от безконтролна власт.

От Румъния настояват да бъдат разделени от нас за наблюдението на ЕК. Дали ще се случи?

Подобно решение не зависи само от ЕК. Последна дума имат страните членки. Въпросът не е да се надяваме на голи декларации, отрицание на очевидни за всички факти, лобиране по партийна линия и късмет. Трябва да покажем ясна воля да изчистим съдебната власт от натрупаната тиня от безотговорност и корупция. И това няма да стане нито само с промени в нормативната рамка, нито пък с тихо освобождаване от прекалено явните "играчи" и подхвърляне на няколко изкупителни жертви преди устния доклад през лятото. Необходимо е институциите да покажат ясен модел на реакция на случаите, повдигащи съмнение за корупция. Трябва да е ясно, че за некомпетентност, безотговорност или злоупотреба с правомощия неотвратимо се носи дисциплинарна и, ако трябва, наказателна отговорност. Едва тогава рискът да ни отделят от Румъния ще бъде преодолян.