Министърът на външните работи в предаването „Панорама“ по БНТ

Сега нашият външен министър Даниел Митов. Добър вечер.

Добър вечер.

България заплашена ли е?

Ние сме направили оценка на риска. Знаете че премиерът веднага, много бързо свика Съвета по сигурността към Министерски съвет. Трябва да кажем ясно на всички български граждани, че до момента няма поводи за много сериозни притеснения от гледна точка на сигурността на България. Ние обаче, естествено, като отговорна държава, като отговорно правителство сме длъжни да преценим всички възможни варианти, включително и най-песимистичните и да сме подготвени за всяка една ситуация.

Армията наистина ли е към границата съсредоточена или?

Когато има съответния риск, тогава разбира се ще се даде и повече информация. Няма поводи за притеснения, но са направени съответните анализи и подготовка, за да можем да реагираме при всяка една ситуация. Това, което трябва да кажем обаче е следното: за нас, първо, и от най-голямо значение е териториалната цялост и политическата стабилност на Република Македония, както и запазването на гражданския и етнически мир. Виждаме, а и по оценка на всички говорители до момента, етническо напрежение в момента в Република Македония не се наблюдава.

Да – това чухме сега. Македонци, албанци за първи път, той каза, ще излязат да протестират заедно. Той каза, че се прави история сега.

Още в деня, в който се случи инцидентът, демонстрацията на единство беше много очевидно, както от жителите в Куманово, така и на политическо ниво. Трябва да отчетем този фактор и да сме наясно, че трябва да направим всичко възможно, за да може ситуацията да остане така. Второ, необходимо е безспорно да се възстанови диалогът между управляващи и опозиция в Република Македония, поради простата причина, че през последните години, най-вече в последните месеци през скандали с подслушвания на определени политици, които излязоха, с излизането на опозицията от парламента, се създаде вакуум, и то такъв тежък политически вакуум, такова тежко политическо недоверие към правителството, което създава условия екстремистки движения да нахлуват в това пространство и да се опитват да дестабилизират Македония. Трябва да кажем и следното – разследване, трябва разследване на този инцидент поради простата причина, че ние все още нямаме ясни отговори на това, тази група защо като са знаели толкова дълго време македонските служби за нейното съществуване, не са взели мерки по-рано? Откъде и как е внесено въпросното въоръжение, което беше намерено? От кого е финансирана тази група и каква е била нейната цел. За момента нямаме ясни отговори и обстоятелствата трябва да се изяснят покрай това. Също така става ясно и нещо друго – че трябват реформи. Европейският път на Република Македония минава през тежки реформи, поемане на политическа отговорност от страна на кабинета. Отговорността е в Скопие и в правителството.

Чухме за съдебна реформа току-що – за прокуратура, за обвинение – всички прилики с действителни лица и събития са случайни, мисля?

Безспорно. Република Македония минава през тежък период в своето политическо развитие и тук става ясно и още нещо. Не проблемът с името е най-големият, не проблемът с договорът за добросъседство с България е най-големият. Проблемът е липсата на политически реформи и на европейски практики, които трябва да се въведат час по-скоро. Хората в Македония, гражданите на Република Македония имат право на добро управление и имат право да го изискват от институциите.

Господин Митов, видяхме току-що, обаче, как македонците са потънали в як скандал, вътрешен скандал с подслушвания, с невероятни неща, които се чуват по телефоните, вероятно и флашки има. Това ли е по-опасно или екстремизмът на някои албански кръгове?

Екстремизмът никога не би имал почва, ако има политическа стабилност. Ако се управлява отговорно и ако се прилагат добри практики на управление. Екстремизмът винаги губи позиции, когато има добро управление. Когато гражданите са доволни, когато гражданите виждат своята перспектива. Това е и нашата цел. България ще помага и е длъжна да помага на Република Македония по този път. Аз имах разговори, както телефонни, така и среща сега в Анталия на срещата на външните министри на НАТО със своя колега Поповски, тези неща сме си ги казали. И аз мисля, че те вече започват да се разбират, още повече че голяма част от държавите-членки на ЕС и НАТО имат същата позиция заявена. В момента се провеждат срещи с политическите партии с медиацията на част от европейските фактори в Скопие, така че да се стигне до деескалация на политическото напрежение и до запълване на тази яма издълбана между правителство и опозиция.

Въпросът е какво трябва да направи България спрямо Македония? Да се кара, да помага, да поставя условия или просто да се дръпне?

Ние не можем да се дръпнем. Македония ни е съсед, всичко това което се случва там, рефлектира върху нас. Ние имаме нужда от стабилна, европейска, сигурна Македония, която е в приятелски отношения с България. Ние сме длъжни да помагаме на Република Македония в случая…

Но трябва ли да поставяме условия или безусловно да подкрепяме всичко?

Естествено, че трябва да поставяме условия. Вие помните през какъв тежък период е минала България, тежък период на реформи, докато стане член на НАТО и ЕС. Това са болезнени, тежки реформи, които никак не е лесно да бъдат правени. За тях се иска политическа воля, за тях се иска много труд. България е минала през този период и може да даде много опит и много добри практики на Република Македония. Ние имаме своята работа за вършене, не се крием, не казваме, че извървели целия път, който можем. Има реформи, които да се вършат тук в България, ние си ги знаем. Но ние сме извървели голям път и можем да помогнем на Македония.

Обаче съгласен ли сте с Патриотичния фронт, че пътят на Македония към Европа минава през София?

Един вид минава през София, естествено, няма как Македония да върви по пътя на европейско и натовско членство, без София и България в случая да има положителна оценка за случващото се в държавата.

Въпросът е дали държим ключето и го размахваме пред очите им като Гърция, или действаме с тях кооперативно по някакъв начин?

Европа действа единно. Това е истината. Ние ще имаме дискусия на Съвета по външни работи именно по темата Република Македония и случващото се там. И тя ще доведе до единна позиция на всички външни министри на ЕС и на подхода, който оттук нататък трябва да се предприеме. България ще даде своя принос и ще бъде активна част от трансформацията, която така или иначе трябва да се случи в Република Македония. Това зависи, разбира се, от македонските граждани. Трансформацията, дали ще има избори, дали ще има оставки, дали ще остане същото правителство – това зависи от властите в Скопие, това зависи от македонските граждани. Едно от нещата, които виждаме като потенциал за промяна, и то много бързо, е изборното законодателство. Защото при едни нови избори не е нормално да видим повторение на статуквото.

Вие казахте, че ще отидете в Брюксел ще се видите с тези министри, с някои от тях, дори с повечето вие вече се видяхте, понеже те са външни министри и на НАТО в Анталия.

Точно така.

Вие пяхте ли „Ние сме светът“ с тях, че не Ви видях на кадрите да пеете?

Вижте, първо, опасявам се, че моето пеене би влязло по-скоро в графата „заплаха за НАТО”, отколкото забавление. Това от една страна. От друга страна, това беше неформална вечеря, по-голяма част от министрите вече не бяха на място, когато се е случвало въпросното пеене.

Обаче пеенето не дава ли един знак, който показва страх. Западът казва единен е, а единен ли е?

Западът е единен.

Сигурен ли сте, г-н Митов?

Аз го живея през цялото време. Каквито и спекулации да съществуват, трябва да ви, аз мога да свидетелствам за следното. На всички съвети, които имаме, било в рамките на НАТО, било в рамките на ЕС, единството по определени геополитически теми и заплахи е абсолютно ненарушимо.

Сигурен сте в това, което казвате?

Казвам и свидетелствам за това. Естествено, че съм сигурен.

А българският политически елит за Македония поне единен ли е, г-н Кадиев.

Георги Кадиев: Съдейки по декларациите, които видях в парламента, в голямата си степен да. Всички декларации бяха в посока, и декларацията на външно министерство за абсолютно териториалната цялост на държавата. Защото не бих искал да има никакво съмнение в Македония, че някой от нас тайно си прави планове да вземе част от нея. И след това за отварянето на Западните Балкани, интеграцията на Македония и един ден приемането й в ЕС. Това е пътят, това е единствената гаранция, че там няма да има мека диктатура.

Доживяхме ли поне минимално разбирателство поне по един въпрос, г-н министър?

Аз мисля, че отговорната държавническа позиция налага точно такова говорене и виждаме, че в случая нямаме различие. И така се прави. Когато има подобен тип криза в съседна нам държава, е редно и е нормално политическите партии да имат ясна, точна национална позиция.

Добре. Благодаря Ви засега. Надяваме се, че тази криза ще приключи или върви към някаква развръзка.