Министърът на труда и социалната политика в интервю за в. „Труд”

Министър Адемов, от вас се очаква спешно да решите проблемите с ниските доходи и високата безработица, които изкараха хората на улицата. Предвид големите надежди на хората и крехката парламентарна подкрепа на правителството в парламента не се ли чувствате като седнал върху буре с барут?

Знам каква отговорност поемам. Знам, че очакванията към министъра на труда и социалната политика са изключително сгъстени. Хората искат много бързо да бъдат решени въпросите със заетостта и доходите, за да могат да си плащат сметките. От друга страна, давам си сметка, че състоянието на държавата в момента е такова, че едва ли могат да станат чудеса в социалния сектор. Може обаче да се случат първи стъпки, които да върнат доверието и надеждата на хората.

В условия на криза най-важното за едно управление е да реши приоритетно проблемите на хората, които не могат да се справят сами. В тези си действия правителството има нужда от доверие и подкрепа, включително и от гражданските организации. Защото в социалната политика трудно се вземат успешни решения, без да бъдат съгласувани не само със социалните партньори, но и с хората, които ще бъдат потърпевши от приложението им. Трябва задължително да сме наясно с ефекта от въздействието на мерките, а не впоследствие да се чудим какво се случва.

Затова смятам, че най-важното е никакви социални мерки да не се вземат без участието на гражданския сектор. Трябва да се отбележи, че през всичките години на прехода министърът на финансите по дефиниция винаги е казвал: “Няма пари, няма да дам”, докато министърът на социалната политика иска все повече и повече. Този алгоритъм има нужда от коренна промяна в посока на координиране на политиките на целия кабинет. Не може да се чака само министерството на труда да реши проблемите с безработицата и доходите. Трябва да има тясно сътрудничество с министерството на икономиката.

Към кои групи хора ще бъде насочен спешният социален пакет на правителството?
Заедно с Министерството на финансите и Агенцията за социално подпомагане подготвяме няколко варианта за промяна в нормативната уредба за целевите помощи за отопление. Първият вариант е диференцираният минимален доход за отопление за 16-те целеви групи да се актуализира с процента на натрупаната инфлация (15,3%) за последните 5 години (май 2008 г. - април 2013 г.). Ще са необходими 35 млн. лв. повече, а бенефициентите ще се увеличат със 120 000.

Вторият вариант е да се увеличат от 350 на 500 киловатчсовете, които служат за база за определяне на размера на помощта. Това ще струва 30 млн. лв. допълнително за целия отоплителен сезон, но броят на получаващите помощи не се променя. Третата идея е диференцираният минимален доход за различните рискови групи да се увеличи с 20 лв. По помощи ще получават още 36 000 души, което ще ни струва 11 млн. лв.

Какви са другите мерки?

Втората мярка, която предлагаме, е увеличаването на еднократната помощ за първолаци. Прогнозата е първокласниците през учебната 2013/2014 г., чиито семейства ще имат право на такова подпомагане, да бъдат 45 000. Ако помощта се увеличи от сегашните 150 лв. на 300 лв., ще трябват допълнителни 6,750 млн. лв.

1 юли или 1 октомври е по-реалистичната дата за увеличение на обезщетението за втората година от майчинството на 310 лв.?

Въпросът ще се реши след разговор с Министерството на финансите. Идеята е да се търсят възможности мярката да се реализира от 1 октомври, но това не е окончателното решение.

Как ще намалите риска от загуба на пари от оперативната програма “Човешките ресурси”?

В края на миналата седмица имаше заседание на Комитета за наблюдение на оперативната програма. Отчетът за изпълнението  към май 2013 г. показа, че за да не се допусне загуба на средства, до края на годината трябва да бъдат отчетени още минимум 425 млн. лв. В противен случай България ги губи.

Най-голямо усилие трябва да бъде направено по приоритетните оси, управлявани от Министерството на образованието. До края на годината то трябва да отчете 240 млн. лв., а към май сумата е малко над 38 млн. лв. За да се предотврати загуба на средства, средният месечен размер на отчетените средства трябва да нарасне 5 пъти.

Не може ли парите под риск да се насочат към схеми, които вървят по-добре?

Част от тях могат да се прехвърлят, но това е изключително тежка и непопулярна мярка. Тя не е предприемана 4 години с надеждата, че има време. Ако финансовият ресурс се пренасочи към мерките за заетост и програмата “Личен асистент”, много голяма част от него може да бъде спасена. В противен случай може да загубим около 200 млн. лв.

Над 576 млн. лв. са похарчени за заетост и обучения. Въпреки това безработицата се вдига, заетостта спада, а фирмите трудно намират квалифицирани кадри. Къде е изходът от тази ситуация?

С всички мерки на пазара на труда на практика интервенираме на изхода на системата. Опитваме се да лекуваме резултатите. А аз като лекар с дългогодишна практика знам, че първо се лекуват причините, а не следствието. Проблемите са свързани с липсата на координация между потребностите на пазара на труда и образователната система. Подобряването на тази връзка е една от най-важните и най-трудните задачи.

Над 110 000 безработни са учили най-много до 4 клас. Какво може да се направи за тази огромна група хора?

Някои от тях са напълно неграмотни. В тази връзка ще реформираме изцяло системата за социално подпомагане. Пари ще се дават не само срещу 4 часа обществено полезен труд в рамките на 14 дни на месец, през които почти нищо не се върши. Има европейска практика половината от това време да се замени с курсове за ограмотяване и квалификация. Иначе тези хора стават абонати на системата за социалното подпомагане, без да имат мотивация за придобиване на някаква компетентност и да търсят реализация.

Брюксел за пореден път препоръча пенсионната възраст за мъжете и жените да се изравни. Премиерът Орешарски обаче заяви, че повишаването на възрастта ще бъде спряно временно. Каква е вашата позиция?

През последните години Еврокомисията постоянно обръща внимание на България по този проблем. Тя обаче препоръчва финансово стабилни, адекватни и устойчиви пенсионни системи. Как това ще се случи, е проблем на вътрешното законодателство. Трябва да си спомним, че през 2010 г. имаше споразумение между социалните партньори и правителството.

В него бяха посочени времеви графици за старт на увеличение на възрастта за пенсия, мерки за ограничаване на ранното пенсиониране и изравняване на пенсионната възраст за мъже и жени. За съжаление едностранно предишното правителство, с активната роля на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, реши, че всяка година възрастта и стажът ще се увеличават с по 4 месеца.

Заради тази изключително трудна и мъчителна стъпка през 2012 г. не можаха да се пенсионират 19 704 души. Ефектът беше икономия на 35,5 млн. лв. , което е нищо, при положение че дефицитът в система е 2 млрд. лв. Затова смятам, че е необходим още един прочит заедно със социалните партньори и гражданския сектор на цялата система на пенсионно осигуряване. Чак след това ще говорим дали е постижимо увеличаването на възрастта и стажа, но само като временна мярка.

И все пак - защо временна? И какво ще правите с дефицита в системата?

Едновременно увеличаване и на двата параметъра няма в нито една страна на ЕС. В Германия графикът за повишаване на възрастта е до 2029 г., като ръстът е с по 1 месец на година. А в най-бедната държава от съюза взехме мерки на изхода, за сметка на българските граждани, вместо да решим въпросите защо сивият сектор нараства, осигурените и постъпленията са малко, а икономиката не върви. Трябва да вземем мерки за увеличаване на приходите.

Ако всичко се прави на гърба на гражданите, това накърнява усещането за справедливост. Още повече че продължителността на живота в България и времето за получаване на пенсия е много под европейските показатели. Не казвам, че трябва да направим така, че да увеличим дефицита. Ако е необходимо, ще вземем непопулярни решения. Но на базата на актюерски разчети и дискусия със социалните партньори и гражданските организации, а не на емоционални хрумвания - само за да си сложим брошка на ревера и да отидем в Брюксел да се похвалим, че правим реформа.

Министърът на отбраната обаче заяви, че пенсионната възраст за военните ще бъде премахната.

Всеки министър се опитва да защитава работещите в сектора, който управлява. Без да сме обсъдили цялостното състояние на системата, не искам да коментирам такива идеи.