Министърът на външните работи в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Министър Митов, присъствахте на срещата на премиера Бойко Борисов с лидера на СДСМ Зоран Заев, лидерът на най-голямата опозиционна партия в Македония. Господин Заев заяви, че очаква България като страна-член на Европейския съюз да помогне за разрешаването на ситуацията в Македония. Каква е българската позиция?

Разбира се, България от самото начало, от момента, в който политическата криза в Република Македония стана още по-остра и дори се заговори за потенциал и пораждане на етническо напрежение, и дестабилизация, тогава още заявихме няколко неща, които са важни и бяха препотвърдени при срещата ми с опозиционния лидер Зоран Заев. От една страна, естествено, България стои изцяло и категорично зад териториалната цялост на Република Македония. За нас по никакъв начин не са приемливи никакви внушения, които оспорват това или говорят в посока на евентуална федерализация на Македония. Това е неприемливо. Трябва да се възстанови диалогът и то много по-активен диалог между управляващи и опозиция, и да се намери изход от политическата криза. Гражданите на Република Македония заслужават добро управление и разбира се правителството в случая носи отговорност за това заедно с опозицията. Освен да намерят, колкото се може по-бързо общ език и формула за излизане от политическата криза, така и да се отговори на притесненията, които съществуват около изтеклите записи и разкритията, които поставят под голямо съмнение начина, по който функционират институциите в Република Македония.

За да може Република Македония да стане колкото се може по-бързо член на Европейския съюз и НАТО, са необходими тежки, безкомпромисни реформи и в това отношение трябва да са въвлечени всички европейски институции. Ние сме настояли за това вече многократно, както Европейският парламента, така и Европейската комисия и Съвета, комисарят по разширяване Йоханес Хан скоро ще бъде в Република Македония, за да продължи медиацията в разговора между опозиция и управляващи и, разбира се, трябва обаче да се сложат основи на това какви точни бързи и спешни реформи трябва да се предприемат. Вие знаете колко много от сферите все още не са придобили институционалния характер, на който трябва да отговаря една държава-член на Европейския съюз и НАТО.

сички тези неща, естествено, сме казали както при контактите ни с правителството в Република Македония, така и днес при срещата ни с опозиционния лидер Зоран Заев. За нас е важна стабилността в Република Македония както политическа, така и социална и естествено отговорно отношение към, към управлението и към бъдещите реформи, за да може България да помага по пътя на Македония в амбицията й да стане колко се може по-бързо член на Европейския съюз и НАТО.

Казахте преди ден, че страната ни подкрепя идеята на Европейския съюз да изпрати свои специален пратеник в Република Македония за разрешаване на политическата криза в страната. Докъде всъщност е тази инициатива? Тя не е българска, казахте, че е германска инициатива. Какво е нейното развитие?

Точно така, инициативата е германска, но редица държави сме застанали зад нея. За нас това е разумен инструмент. Специален пратеник е разумен инструмент за по-активна медиация на политическата криза, но дали изобщо ще се стигне до изпращането на специален пратеник, няма толкова голямо значение. Ако кризата се разреши в следващите дни и седмици, това означава, че може дори да не се стигне до изпращане на такъв специален пратеник. Разбира се ще се използват всички инструменти, които са на лице в момента, а вече специалният пратеник е малко по-извънредна мярка и тя би се наложила в случай, че политическата криза продължава или не е намерена формула за нейното разрешаване.

Възможно ли е българското правителство да изпрати приятелски препоръки към Македония, както поиска Зоран Заев?

Всички препоръки, които са изпращани в посока на Република Македония, до момента те са разбира се приятелски и аз дори преди няколко дни, когато България пое председателството на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа заявих, че ще търсим в рамките на този регионален формат подписването на документ, с който да бъде гарантирана ненарушимостта на границите на държавите от региона, за да можем да дадем своя принос, регионален това да е ясно, че когато държавите, наши съседки, държавите от западните балкани се стремят към членство в Европейския съюз в този случай границите не са важни. Те са важни дотолкова, доколкото един ден в момента, в който тези държави станат членки на Европейския съюз границите практически отпадат. Ние искаме да вървим към обединение и към повече интеграция с всички наши съседи, а не към отново някаква политика от 19-ти, началото на 20-ти век.

Къде в цялата тази картина стоят изявленията на руския външен министър Сергей Лавров, срещу които имаше остра позиция на българското министерство?

Вие знаете, че имахме остра реакция. Не бива да се правят каквито и да е било внушения за това, че която и да е държава от региона има амбиции по отношение на друга. Това от една страна. От друга страна аз бих призовал държави, външни за региона, да не правят внушения, които биха могли да дестабилизират, която и да е било от държавите в Югоизточна Европа, още повече такава, която в момента се намира в политическа криза, която трябва да бъде разрешена през разговори и възстановяване на доверието, а не през каквито и да е било други амбиции. Затова… Затова сме реагирали остро и ще направим всичко възможно, така че ние като, като държава и разбира се, както вече подчертах в рамките на регионалните формати да, да дадем сигнали, които ясно да показват, че първо, сме направили своя геополитически и ценностен избор категорично, и второ, че може да се справяме сами с проблемите си и не са ни нужни фактори, които да се намесват тежко в региона – външни фактори, чужди за региона сили. Държавите са направили своя ценностен и политически избор, и геополитически избор и можем да се справим сами с проблемите и да помагаме на нашите съседи по пътя на тяхната европейска и евроатлантическа интеграция.

Продължават ли преговорите за подписване на Договор за добросъседство и сътрудничество между България и Македония?

Разбира се, продължават. Има известен напредък, аз няма да влизам в подробности, тъй като те не са от полза за преговорния процес, т.е. коментари не биха били от полза за преговорния процес. Естествено надяваме се, че след разрешаване на политическата криза много по-интензивно ще успеем да дорешим спорните текстове по договора за добросъседство и разбира се той в крайна сметка да бъде подписан – едно от условията за това една държава да се присъедини към НАТО и Европейския съюз е добросъседските й отношения с нейните съседи.