Вицепремиерът и министър на правосъдието в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

За работата по предстоящото за подписване Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия за усвояване на еврофондовете до 2020 г., както и през следващите 6 месеца преди мониторинговия доклад ще научим от Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието. Госпожо вицепремиер, най-напред започвам с новината от последните часове, тя за вас не е, но все пак да я преповторим: Европейската комисия продължава да подкрепя влизането на България и Румъния в Шенгенската зона. Това става ясно от нейния доклад за свободното движение в Европейския съюз. Какво задължава тази подкрепа?

Както казахте и вие това не е съвсем новина, защото ако си спомните в последните месеци и години дори ЕК винаги е твърдяла, че според нея изпълнението на техническите критерии е налице. И винаги е подкрепяла присъединяването на България и Румъния към Шенген. Но както знаете този въпрос е въпрос на решение на държавите-членки на Шенгенското споразумение, а не на ЕК.

По препоръка обаче на ЕК България трябва да разработи напълно нов Наказателен кодекс. Това има по-малко връзка с членството ни в Шенген, колкото с предстоящия годишен мониторингов доклад. Какво се работи по въпроса?

Точно така е. Действително новият Наказателен кодекс е препоръка, която ЕК е отправила към България. Но по-важното, което трябва да се знае, е, че новият Наказателен кодекс е много нужен и на българското правосъдие. Защото Наказателният кодекс, който е в сила в момента е от 60-те години на миналия век. Така че наистина крайно време е предвид променените обществени и икономически отношение, предвид светът, в който живеем, наистина да имаме модерен и съвременен Наказателен кодекс. Работата по него е в ход. Аз много ще разчитам на академичните и на магистратските среди да окажат бързичко помощ за това да го финализираме навреме и да изглежда така, че да отговаря на съвременните изисквания.

Само преди дни ЕК прие и пакет от препоръки за бюджетни мерки и икономически реформи. Към България тя отправи седем препоръки. Някои от тях са свързани с темповете и капацитета за усвояването на еврофондовете. Как държавата ни ще отговори на тези препоръки? Вече дни наред се чуват разнопосочни коментари по тях. Ще изпълним ли изискванията им или съответно ще правим нещо друго?

Искам да кажа, че действително една от препоръките на ЕК е да се ускори усвояването на еврофондовете. Това, че то не е достатъчно и че е забавено, и че не отговаря на очакванията нито на българските граждани, нито на ЕК, не го казвам аз. И трябва да няма спор по този въпрос. Предлагам да няма спор по този въпрос, че усвояването не е с нужната скорост и на нужното ниво. Това, което ще направя аз като вицепремиер и което всъщност вече започнах с оперативна среща на колегите, които отговарят за планирането на следващия програмен период и за координацията на усвояването, е много бързичко да установим къде какво може да бъде спасено. Какви мерки могат да бъдат предприети, за да не изпуснем толкова много пари, колкото засега рискуваме да загубим. От гледна точка на планирането - а то не е по-малко важно от усвояването по време на сегашния програмен период, та от гледна точка на планирането също трябва много да се ускорят нещата. Тъй като редица важни решения по различни политики са много съществено забавени.

Кои, например?

Например ви казвам в здравеопазването. Но не искам да изброявам. Важно е да се знае, че от решения по различни политики зависи бъдещото финансиране на тези сектори. Няма как да бъдат финансирани в бъдещия програмен период сектори, в които не са взети решения - в смисъл как ще продължава политиката до 2020 година. Това не е направено, а е трябвало да бъде направено доста отдавна.

Това е въпрос на стратегия, ако позволите, на национален план.
Зинаида Златанова: Напълно сте права, това е въпрос на стратегия – именно. И затова наистина пред министрите в сегашното правителство, макар и само на няколко дена стои изключително тежка задача. Те трябва да се надбягват с времето, колегите ми, за да може да свършат нещата, които, за съжаление, не са били свършени много отдавна.
В същата препоръка, за която досега говорим и вие по-точно, от ЕК настояват за правилно прилагане на законодателството на обществените поръчки, като се разшири ex ante и in fine вътрешният контрол. Това как ще се постигне?

Това изискване не е ново. Също и тази препоръка не е нова, тя присъства може би за втора или трета година в годишните препоръки за държавите-членки на ЕК. Аз много се радвам, че… тук отварям скоба, много се радвам, че някак си медиите свикнаха с тези препоръки. Те са много важни за държавите-членки, за България също разбира се. И е хубаво да обръщаме наистина внимание, защото те ни дават много ясна пътна карта какво трябва да правим. Затваряйки скобата, тази препоръка не е нова, тя се повтаря поне за трета година и отново за съжаление, след като се повтаря ще трябва да се предприеме нещо в спешен порядък. Но позволете ми да говорим тогава, когато проуча в детайли нещата и имам категорично мнение.

Разбира се, няма да забравим да ви потърсим. Госпожо вицепремиер, така вървейки в нашия разговор стигаме до работата по предстоящото за подписване споразумение за партньорство между България и ЕК. Говорим за него, защото става дума за 15 млрд. евро. Вие току що ни казахте, че няма разработени политики, върху които то да стъпи като стратегия. И все пак какво ще се прави освен тези политики, вън от тях на ниво предоговаряне?

Точно така. Както говорихме, в много области няма политики за съжаление разработени, нямаме ясна база, на която да стъпим. Но това трябва да стане в спешен порядък. Освен това, аз ще помоля всеки министър, който има отношение към споразумението, да си погледне параметрите в неговата сфера и там, където се налага - да се предоговарят или да се актуализират текстове в споразумението. Очаквам много голяма активност от колегите си, защото това е абсолютно отборна задача. И е изключително важна, защото става дума за, както вие казахте – за около 15 млрд. евро и става дума за следващите седем години какво ще се случва в нашата страна с европейските средства.

Вашите впечатления от срещите ви с различните министри какви са? Те имат ли готовност да работят в тази посока, защото буквално още през този месец ще се решава въпросът със средствата за земеделието по общата селскостопанска политика. От там като държава член очакваме фондове за 3 млрд. евро. И това предстои съвсем скоро да се решава в Съвета на министрите и в Европейския парламент.

Да, моите впечатления са, че колегите ми са изключително мотивирани, компетентни и са се посветили изцяло на работата, която има да се върши. А тя, уверявам ви, никак не е малко.

И стигаме на финала за административния капацитет. Той стига ли вече до това равнище, за да отговори на изискванията, които и обществото, а и партньорските ни членства отправят към него?

Административният капацитет е на това ниво, на което е. И като човек, който е работил и в администрацията, мога да кажа, че е необходимо да се оградим с компетентни, знаещи и можещи хора, за да успеем да свършим всички задачи, които предстоят. Те никак не са леки. Надявам се, че това ще стане и просто нямаме друг избор, трябва да успеем.