Ще проверяваме дали 50% от плажната ивица са оставени за свободен достъп, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа”

Госпожо Павлова, остава месец до 1 юли, срока, който имате, за да се отпушат пътищата. Ще успеете ли?

Да, на 1 юли спираме ремонтите и пускаме движението. Който докъдето е стигнал. Поели сме ангажимент да освободим движението към морето. В последните дни правят обръщането - досега работеха в дясното платно, преместват се в лявото. Надяваме се, че фирмите ще успеят до 1 юли да приключат с ремонтите. Но дори да не го направят, ще спрат докъдето са стигнали и ще продължат през септември. Но по виадуктите по “Тракия” и “Хемус” работата ще продължи, тъй като е необходимо по-дълго технологично време за приключване. Добрата новина е, че 2 от малките виадукти ще станат до 15 юли и в пика на лятото ще бъдат готови. Ремонтът на големите обаче изисква много месеци, така че остават да се довършват 3 виадукта на “Хемус” и “Тракия” до края на годината.

100 милиона лева ви отпусна правителството за ремонтите.

Ремонтираме 80 км магистрали и в същото време довършваме строителството на 140 км нови участъци от магистрали. Такъв мащаб на строителство по пътищата досега не е имало.

Кога ще бъдат пуснати новите участъци на магистралите?

Единия лот на “Марица” от Димитровград до границата го пуснахме. 9 км от най-стария участък на магистралата ще ги пуснем в неделя. Първия лот ще отворим през октомври, той е връзката от магистрала “Тракия” до Димитровград. Довършваме участъка Сандански - Кулата на магистрала “Струма” на 1 август, ако не се появи проблем с жп линията, която трябва да се измести. И големия участък от Дупница до Благоевград го отваряме до края на октомври.

Заради дългото пътуване до Гърция през това лято някои подозират, че лобито на нашите хотелиери иска българите да остават на почивка у нас.

Ако тръгнем по тази логика, то би трябвало да е било яко лоби на правителството на Орешарски. За съжаление, сложните конспирации имат просто обяснение - не се е работело.

Четете ли във фейсбук реакциите на пловдивчани, когато в петък се прибират от София по “Тракия”?

Чета реакциите на пловдивчани, но и от по-рано, когато имаше дупки. Питаха защо има дупки, защо не ремонтираме. Пишеха - това отдавна не е магистрала. Като ремонтираме, реакцията е - защо ремонтираме. Това е малко като в онзи виц - защо си с шапка, защо си без шапка.

По оперативна програма “Транспорт” има ли рискови пътни проекти?

По ОП “Транспорт” 2007-2013 г. довършваме участъците на магистралите “Струма” и “Марица”, обходните пътища на Враца, Монтана, Габрово и западната дъга на софийското околовръстно. Автомагистралите “Марица” и “Струма” ще бъдат готови до края на годината, обходът на Враца е готов, на Монтана ще е готов през септември, на Габрово трябва да стане до декември. И понеже 2 години не работеха по отчуждаването на терените на Габрово, сега отчуждаваме, почти ги приключихме. Огромен виадукт се прави там, в интерес на истината, напреднали са много, въпреки че е сложно съоръжение. Надявам се, че ще имаме съществена завършеност на обхода на Габрово. Първата част от западната дъга на София ще бъде готова в края на октомври. За втората част тече тръжна процедура, но не са започнали отчужденията, две години не е работено по тях. Това е скандално, отново експериментът “Орешарски”.

Е, това вече е политическа реакция.

Не, не е въпрос на политика. След като се знае, че ще се строи и трябва да се направи отчуждаване на терени за западната дъга, не са го направили. Фактите говорят, никаква политика няма. Предстои до 15 юни да внесем в правителството предложение за терените с оценки, да се вземе решение. А западната дъга трябваше да бъде готова до края на 2015 г. Така работят някои наши предшественици с големи претенции. В момента правим анализ кое е по-малкото зло. Да ускорим отчуждаването и да започнем да строим през септември и докъдето стигнем до декември, а след това да продължим с финансиране от бюджета. Същата е ситуацията със северната тангента, с обхода на Габрово. Така че единият вариант е да се опитаме по трите проекта каквото можем да завършим до декември тази година. Другият е да прехвърлим западната дъга в новия програмен период.

Но тогава няма изобщо да стигнем до “Хемус” и тунела под Шипка. Поне на първо четене моят анализ е - да засилим каквото можем до декември и да доплатим каквото остане. А паралелно да строим “Струма” и ако останат пари от нея - да строим “Хемус”, а ако останат от “Хемус”, да строим тунела под Шипка.

Докато сме на лятна тема - колко станаха плажовете? Ще бъдат ли осигурени?

Плажовете в момента са 209. Увеличихме броя им, дългите плажни ивици ги разделихме, за да ги даваме по-лесно за стопанисване. Неохраняемите са 95. Не са повече, отколкото са били досега. Има вероятност на 15 юни, когато приключат последните търгове за наематели, техният брой да се намали до 90. Това означава, че около 112 плажа ще бъдат стопанисвани. Това е много добро покритие. При 90-те неохраняеми една част са във военни зони, други - в защитени зони, трети - в труднодостъпни райони. Те са диви, няма и кой да отиде там.

То не е лошо да останат и някои диви места по крайбрежието.

Да, не е задължително цялото крайбрежие да се стопанисва, нека си имаме и девствени плажове. От тези 112, които се стопанисват, 56 са на концесии, 35 са с наематели, 21 са с договори, сключени от областните управители по стария режим, и 2 се управляват от общини. Изготвили сме писма до областните управители за тези около 90 плажа. Искаме да ни уведомят за кои има някаква посещаемост и за тях министерството ще осигури финансиране на областния управител да наеме спасител, медицинска помощ и почистване. Няма да са със заведения, ще си бъдат диви, но осигурени. До края на септември ще имаме 10 плажа, отдадени на концесия, вкючително и 2 екоплажа. Започнахме процедура за концесиониране на още 10. До края на годината се надявам и по тях да има резултат.

Тези дни имаше пак дебат за парите, които се плащат за чадъри и шезлонги у нас.

Пак да кажа, никой концесионер не е длъжен да поставя шезлонги и чадъри и да събира пари за тях. Той така или иначе получава своите приходи от заведенията и от преместваемите обекти и от тях си плаща концесионната такса.

Българите поемат към Гърция, защото всичко на плажа им е безплатно. При нас трябва да се печели от всичко.

Така е, защото у нас са решили, че искат да печелят и от шезлонги и чадъри, а могат да ги дават безплатно. Това е въпрос на тяхно решение.

А законът не може ли да ги спре да събират такси?

Законът е достатъчно либерален. Концесионерите, ако искат да имат посетители на плажа или да стимулират българите да ходят на нашия плаж, трябва да ги привличат с добра услуга в заведенията - както го правят по света. Нашите концесионери са взели друго решение. Не мога да ги заставя.

Не сте разсъждавали как да се коригира това тяхно поведение?

Мислили сме и затова сме въвели изискването 50% от плажа да е на свободен достъп и никой нищо да не те кара да плащаш. Може да отидеш по джапанки и бански и не ти трябват пари. Две години не се контролираше дали се спазват зоните за свободен достъп. Искам да предупредя, че това лято ще контролираме много строго. Ще проверяваме концесионери и наематели какво заемат, не само дали има свободна ивица, тя трябва да е равностойна, не да ги забият в скалата, а да е по средата на плажа. Там, където има чадъри, трябва да има и свободна зона. Това го гарантирам на всички, които искат да плажуват в България.

Имаше предложения да освободите концесионерите от такса, за да предлагат безплатни чадъри.

Тогава всеки друг концесионер на ски писти, на полезни изкопаеми ще дойде и ще каже - след като не вземате от тях, не вземайте и от нас.

Какви промени гласите в Закона за етажната собственост и кои от тях засягат най-много хората?

Ще ги анонсираме, когато сме готови - около 17 юни. Но в дългосрочен план това са промени, свързани с подобряване на управлението на етажната собственост, на общите части, на сградния фонд. Има много какво да се усъвършенства - как се вземат решенията от общото събрание за ремонти, за събиране на пари за поддръжка и т.н.

За да направи един собственик на апартамент ремонт, ще трябва ли да пита съседите си?

Не съм казвала никога такова нещо. Опитвам се да кажа е, че трябва ред как да се променя фасадата, както е в цяла Европа и по света. Фасадата на една сграда е част от облика на града. Този ред трябва да е създаден от общинския съвет - какъв е ансамбълът от сгради, как трябва да изглеждат фасадите, какъв цвят трябва да бъдат. Да има ред как да бъдат подредени един под друг климатиците, а не да капе на съседите, да бъдат унифицирани остъклените балкони, няма лошо да са остъклени, въпросът е да не нарушават конструкцията на сградата, да не я утежняват, да не загрозяват. Лошо ли е да не текат улуците и покривите и да е конструктивно устойчива сградата? Поетапно това са промените, които да се направят в закона. От друга страна, е ангажимент на общините, те и сега го имат като задължение, но да контролират. Да си създадат правилата, реда. От началото на прехода обаче това не се прави.

Вие не искате да има кръпки по фасадите. Как ще го направите?

Много лесно могат да бъдат спрени. Стига да има консенсус в обществото и в Народното събрание. Това може да стане със забрана на единичното саниране, когато то видоизменя сградата и нейната фасада. Дали сме дорасли до този етап, не мога да кажа, затова ни трябва широк консенсус и дебат. Ние нищо не забраняваме за момента. Питаме - обществото ни готово ли е да имаме красиви градове, красиви и конструктивно устойчиви сгради, с добри фасади и енергийно ефективни. Ако обществото е готово - ние можем да предложим нормативно как да го регулираме. Ако искаме да живеем в този шарен хаос и грозни сгради, ще продължим да живеем така. Ако трябва, ще направим и социологическо проучване за нагласите, и обществено обсъждане, за да сме сигурни, че сме на прав път. Ако обществото не го иска, то насила хубост не става.

Анонсирахте преди много време, че още 1 млрд. лв. ще бъдат отпуснати за безплатно саниране, но някак бе условно. Сега го заявявате по-категорично.

Въпрос е на добри възможности и приходи в бюджета. Засега мерките, които са предприети от правителството - Министерството на финансите и групата, която се занимава с борбата със сивата икономика и контрабандата, работят изключително добре и резултатите се виждат в повишаване на приходите. Това ни дава увереност да кажем, че този 1 млрд. лв., с който започнахме, още тази година ще можем да го надхвърлим. А догодина, когато разширим програмата за всички видове сгради, да започнем усвояването и на втория милиард.

Тухлените сгради от 2016 г. ли ще могат да кандидатстват за безплатно саниране?

Да, от догодина.

А еднофамилните къщи?

Колегите от Министерството на околната среда и водите обмислят механизъм за намаляване на праховите частици в най-замърсените градове. Желанието им е да започнат от градовете с най-голям процент прахови частици във въздуха, а те са от това, че хората се отопляват с въглища и дърва. В тези градове еднофамилните къщи могат да бъдат подпомагани да сменят отоплителните си системи, да слагат бойлери със соларно загряване на водата, каквито има в Гърция.