Министърът на околната среда и водите в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Първият гост в „Седмицата“ министърът на околната среда и водите.

Здравейте.

Вчера беше световният Ден на околната среда. Впрочем, България има непрекъснато някакъв проблем, свързан с околната среда. Този месец става една година от наводненията в Аспарухово. Промениха ли се там нещата?

Да, вчера беше световният Ден на околната среда и на мен ми се иска да започнем с това, че девизът на тазгодишния световен Ден беше следният: „7 милиарда мечти, една планета – да се погрижим“. Мисля, че като начало на нашия разговор е хубаво да отправим послание към всички наши слушатели за това, че мисията по опазването и съхраняването на околната среда е мисия на всеки един от нас, защото във времето, в което живеем, динамиката, развитието на икономиката, начинът на живот, ние все повече трябва да насочваме вниманието си и към това, че е необходимо да въвеждаме такива методи, които водят до ефективно управление на ресурсите, на природните ресурси. Природните ресурси са ограничени. Съгласно анализите на ООН се очаква до 2050 г. населението на планетата да достигне до някъде порядъка на 9,5 милиарда, а ресурсите са ограничени. Затова всички ние трябва да се погрижим за това да възприемем такъв модел на поведение, ако щете, да се адаптира начинът, по който работи икономиката ни, така че да осигурим устойчив…

Такъв ограничен ресурс е водата, питейната вода, която е всъщност проблем за България.

Всъщност, България, макар че е сред европейските държави, не е в топ 10 на тези, които разполагат с най-голям воден обем ресурс. Може да се каже, че разполага с достатъчно количество вода, което да подсигури основните нужди, питейното водоподаване, ползване за промишлени цели, за напояване. Това, което е необходимо да се направи е да се управлява по разумен начин, да се пази качеството на водата и разбира се, да се настрои инфраструктура, затова по най-ефективен и икономичен начин да се ползват наличните ресурси. Така че, това е основната цел и на българското законодателство и всички усилия, които полагаме,както за подобряването на системите, така и за подобряването на организацията и взаимодействието.

70% от парите по новата Оперативна програма „Околна среда“ трябва да отидат за инфраструктурата, за водопровод и канализация. Това е от 1,777 милиард евро, от тях 1,5 милиард са европейските пари и още 265 милиона са от българския национален бюджет. За какво точно ще отидат?

Така, както знаете, наш основен приоритет е изграждането на екологичната инфраструктура. Особено в сектора „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) имаме огромни нужди. Съгласно анализите, които са направени във връзка с подготовката на стратегията за развитие и управление на ВиК сектора, България има нужда от 11,7 милиарда лева, за да изгради или да модернизира ВиК системите си. Голяма част от тези усилия, които се полагат и мерките, които се предприемат, се осигуряват чрез ОП „Околна среда“. В предния програмен период 2007-2013 г. ние разполагахме отново със същия по обем ресурс и бяха стартирани, реализирани и в момента се довършват много инвестиции, които са свързани с изграждането на пречиствателни съоръжения и ВиК мрежи. И почти ежедневно вече имаме добри новини, приключили проекти. Разбира се, имаме и такива, които все още продължават. Имаме и проблемни, но продължаваме и през новия програмен период със същите усилия заедно с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които имат отговорност за политиката във ВиК сектора, да прилагаме основните принципи когато се изгражда тази инфраструктура. Тези принципи са свързани първо с обезпечаването на една работеща интегрирана система на регионално ниво, свързани са с осигуряването на съоръжения, които да събират отпадните води и да ги пречистват. Така че, през новия програмен период, както и вие казахте, основната част от средствата по ОП „Околна среда“ ще бъдат насочени към изграждането на такива съоръжения.

Но парите вече няма да се получават от общините, както беше досега, а ще трябва да се управляват от водните оператори на мрежата. А готова ли е България като структура вече, за да посрещне тези пари с водни оператори?

Това е основният принцип, който трябва да бъде съблюдаван и съгласно споразумението за партньорство, което беше подписано с Европейската комисия, съгласно изискванията на Европейската комисия в така наречените предварителни условия. Това са принципите, които произтичат от стратегията за реформата на ВиК сектора. Тези принципи са свързани с регионализацията, с консолидирането на ВиК операторите на регионално ниво, с възможностите, които ВиК операторите има да реформират, да станат по-ефективни, така че да могат да осигурят средства и за реинвестиции в мрежата. В тази посока имахме редица разговори с колегите от Европейската комисия, защото нашето мнение е че подобни инвестиции, които са свързани с изграждането на публична инфраструктура, които имат пряко отношение към ангажиментите и задълженията на местната власт, които в крайна сметка до този момент бяха задължение на местните власти като основен бенефициент, не могат да се случат без тяхно участие. Затова преговорите ни доведоха до това да се включат със своето силно участие и общините в този процес, за да имаме гарантирани успешни инвестиции.

Това означава, че по новата програма няма да е както първоначално се говореше, че само водните оператори ще получават пари, общините остават?

Всъщност, това, което ще се случи по новата програма е следното, договорихме с Европейската комисия реализирането на така наречените ранни проекти. Ранните проекти са на стойност около 500 милиона лева и те ще могат да бъдат реализирани по същия механизъм, по който работихме в предходния програмен период, защото те са свързани с едни изключително зрели готови за реализация проекти. За да не се получи забавяне, ние договорихме възможността да се реализират големите така наречени проекти за системите в Добрич, Пловдив, Асеновград и Плевен. Също така още пет проекта на стойност до 100 милиона лева, които касаят големи населени места. Ще пристъпим и към ранното изпълнение на регионалния проект в Смолян и съответно Столична община. Това са договореностите за реализацията на ранни проекти, за да може да върви плавният преход между старата и новата програма. Паралелно с това вече стартирахме работата, заедно с колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с които подписахме споразумение през изминалата седмица да бъдат предоставени средства от новата програма за разработването на регионални преинвестиционни проучвания за обособените територии. Това всъщност са областите, където оперира един ВиК оператор, едно ВиК дружество. Този процес започна вече. Колегите имат готовност да стартират избора на консултанти, които да подготвят тези регионални проучвания и те ще бъдат основата за реализация на проекти през следващата фаза. Това е част и от ВиК реформата, за която ние сме се ангажирали да работим. Това, което ние държим и договорихме с комисията, е в този процес на реализация на регионалните проекти, въз основа на регионалните преинвестиционни проучвания, както във фазата на взимане на решения, така и във фазата на изпълнение, общините да имат силно участие. Чрез участие в звената за изпълнение на проекти, чрез участие в комисиите, които избират изпълнителите, но бенефициенти на безвъзмездната помощ ще бъдат ВиК операторите. В този смисъл е промяната - ВиК операторите са бенефициенти на безвъзмездната помощ. Логиката там е следната, тя произтича естествено от бизнес логиката на процеса, защото ВиК операторите са тези, които събират таксите за предоставените услуги на гражданите и на потребителите. ВиК операторите са тези, които по тази логика би трябвало да осигурят и собственото участие, което е необходимо, за да се изпълни проекта. Те ще могат да привличат допълнителни ресурси и по този начин наистина да се осъществи един инвестиционен процес, който води до ефективност на системите.

Кога ще бъде одобрена новата програма „Околна среда“?

 Вече е в много напреднала фаза процесът на одобрение, съгласно индикациите, които имаме от колегите от Европейската комисия, буквално в рамките на дни очакваме одобрението.

70% за водни проекти. Другите 30% как се разпределят от този 1,5 милиард евро?

В новата оперативна програма, която разполага със същия бюджет, както и старата – 3,5 милиарда лева, както и вие споменахте, голяма част отива за инвестиции във ВиК сектора. Немалки продължават да бъдат и средствата, които ще заделяме за подобряване на системите за управление на отпадъците. 560 милиона лева ще бъдат предназначени за надграждане на системите. Това изцяло съответства на националната политика. След изграждането на регионалните системи за управление на отпадъците да се привеждат в действие инсталации и методи, които водят до намаляване на количеството, което отива на депо. Тоест, сепариращи инсталации, компостиращи инсталации, центрове за разделно събиране на отпадъците, демонстрационни пилотни проекти, които водят до това.

А ясни ли са вече по-големите проекти за отпадъци?

Имаме един така наречен предефиниран проект в тази приоритетна ос за отпадъците, който е насочен към изпълнението на така наречената трета фаза от проекта за интегрираното управление на отпадъците на територията на Столична община и този проект ще подсигури модернизацията на Топлофикация-София чрез изграждането на съоръжение, което ще изгаря остатъчния продукт от работата на завода за механично и биологично третиране, който вече е на финала на своето изграждане. Чрез това от една страна ще се затвори цикъла, от друга страна ще се намали количеството на горивото, на природния газ, което се ползва за осигуряването на топлоподаването на територията на Столична община. Около 10% от необходимото гориво ще бъде това гориво, от произвеждано от остатъчния продукт, така наречения RGF. Освен за политиката, свързана с отпадъците, ще бъдат осигурени средства за пореден път за съхраняване и опазване на биоразнообразието, за поддържане на мрежата на „Натура 2000“ и привеждане в действие на мерки, които са заложени в националната приоритетна рамка за действие. Около 200 милиона е бюджетът за това.

Ще има ли пак пари за автобуси?

Това, което предвиждаме е нещо ново за оперативната програма. Две всъщност нови приоритетни оси. Една от тях е за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Около 120 милиона са средствата, които ще бъдат налични и те ще бъдат предоставени на общините, където има нарушено качество на атмосферния въздух. Знаете, че България има сериозно предизвикателство – замърсяването с фини прахови частици в 29 големи града на територията на страната. Тоест, чрез този финансов ресурс ние ще подпомогнем общините да реализират проекти, чрез които да намалят замърсяването. Те са в две посоки, тъй като основните източници на замърсяване са свързани с автомобилния транспорт и с битовото отопление. В зависимост от спецификите на общините, в зависимост от програмите, които те имат на общинско ниво, ще можем да подпомагаме дейности като например подсигуряването на обществени транспортни средства с такива системи, които осигуряват пречистване на газовете, промяна на горивото, което ползват. Това са мерки, които ще могат да бъдат реализирани, защото е необходимо да осигурим демаркацията с ОП „Региони в растеж“, където пък се предвиждат също така дейности, свързани с интегрирания градски транспорт. Що се отнася до битовото отопление, отново могат да бъдат реализирани проекти, които са свързани със залагането на такива системи на ниво домакинства, които не допускат замърсяването на околната среда. Например филтри, например промяна на горивната база, преминаването на друг тип гориво за отопление.

Това означава, че отделни семейства ще кандидатстват?

Ако общините разработят такива програми, ако общините разработят такива проекти, те ще могат да кандидатстват. Бенефициенти по тази приоритетна ос ще бъдат общините и то конкретно тези общини, където има проблеми със замърсяването.

Там, където се топлят с въглища или дърва, самата община прави проект и човек може да кандидатства, семейството да кандидатства с къщата си да му сменят инсталацията безвъзмездно, например, или срещу голяма част от парите да бъдат безвъзмездни?

Това е допустимо като възможност за общините да помислят за такива вариантни решения. Също така, ако щете, и някакви комплексни системи, които покриват даден квартал, газификация, каквото и да подберат, така че да не се допуска замърсяване на въздуха.

По старата програма ще останат ли неизползвани пари, защото няма да стигне времето да се довършат проекти?

Нашата амбиция е да използваме максимално ресурса, с който разполагаме. Към настоящия момент разплатените средства по старата оперативна програма възлизат на 83% от бюджета й. Продължаваме да работим усилено с общините. Знаете, че забавянето на програмата затрудни общините, затрудни и нормалния ход на програмата, но степента на мобилизация ми дава увереност, че ще можем да приключим успешно първия програмен период. И разбира се, има проекти, които представляват риск от гледна точка на възможността да бъдат приключени. Идентифицирани са 11 рискови проекта в сектора ВиК и съответно, 3 в сектор „Отпадъци“. Следим непрекъснато напредъка на тези проекти, провеждат се регулярни срещи с общините, набелязват се планове за действия, така че да се ускорят дейностите. Там, където не могат да бъдат приключени, ще се търсят варианти. Регламентът предполага тази възможност и в разговорите с Европейската комисия сме съгласували възможността да бъдат фазирани част от проектите, които имат рискови компоненти, защото знаете, проектите са мащабни, всъщност, рисковете произтичат от възможността да бъдат функционално завършени компоненти от тях. Но в общи линии, наистина, много интензивно се работи, заедно с общините, и мисля, че това дава своите резултати. Почти ежедневно получаваме информация за въведени в експлоатация нови обекти.

Готова ли е България за летните дъждове? Възможно ли е да се повтори „Аспарухово“?

Не ми се иска да помисля за това, което се случи в „Аспарухово“.

Почистени ли са речните корита?

Със сигурност, работата, която беше свършена в тази посока, беше много. Знаете, че още в края на миналата година беше сформирана междуведомствена комисия с участие на всички ведомства, които имат отношение към управлението на водите и хидротехническите съоръжения. Тази междуведомствена комисия продължава своето действие. Тя се ръководи от Министерството на околната среда и водите и се взимат всички мерки, знаете, че аз лично издадох заповед с указания да бъдат извършени проверки, да няма нерегламентирани замърсявания, да се санкционират общините, където има такива установени нерегламентирани замърсявания, за да са чисти речните корита. Разбира се, и областните управители допринесоха много с работата, която свършиха. Работим и по законодателните мерки. Ето, Законът за водите вече предстои да влезе на второ четене в Комисията по околна среда тази седмица.

Извършиха ли се? И какъв е резултата от тях?

Проверките, да, бяха извършени. Повече от 600 проверки бяха извършени от регионалните инспекции по околната среда и водите. Издадени са предписания към кметовете, кметски наместници там, където има установени нерегламентирани замърсявания извършва се последващ контрол, има наложени и актове, където е установено нерегламентирано замърсяване.

Снощи Нова телевизия съобщават, че в Мизия водата е забранена за пиене. Проверихте ли за какво става дума? Това има ли връзка с наводненията?

Разбира се, запозната съм със случая. В компетенциите на Министерството на здравеопазването е проверката на качеството на питейните води и предполагам, че колегите са …

Хлор, амоняк, нитрати, желязо.

… взели мерки за това да не се допусне риск за здравното на хората. Иначе ВиК дружеството е това, което трябва да предприема мерки и действия за това да не се допусне подаването за питейни цели на замърсена вода. Необходимо е да се преведат в действие всички възможни мерки с пречистването на водата.

Връзката с наводнението е, че при всяко по-високо ниво на реката Скът и заради старата водопроводна мрежа – това, за което говорихме, че трябва да се сменя масово в цялата страна, се получава всъщност замърсяването на водата, така че да не могат да я пият в Мизия.

Затова ВиК дружеството трябва да начертае необходимите мерки, включително и инвестиции, които са необходими, за да не се допуска това и може да ползва финансиране за това от ОП „Околна среда“.

Може да вземе пари по /../, по Програма „Околна среда“. Рекетират ли еколози, инвеститори, включително и държавата като инвеститор? Масова практика ли е това, което описва тази седмица във в. „Труд“ шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ Лазар Лазаров – отива екоорганизация и иска 200 000 лева от агенцията, за да й помага в мониторинга на околната среда и ако не й дадат тези пари, започват да обжалват всяко нещо, което иска да построи Агенцията „Пътна инфраструктура“?

Аз безкрайно много уважавам хората и организациите, които наистина отговорно се отнасят към темите, свързани с опазването на околната среда. Нашето законодателство дава всички възможности за прозрачен процес, възможности за изразяване на мнения, на позиции, включително обжалване на всички актове. Но това, което не разбирам и не приемам е злоупотребата с права. В този смисъл аз също съм притеснена от това, че голяма част от актовете, които се издават от компетентните органи се обжалват. Това в някои случаи забавя важни стратегически обекти реализацията им, което е свързано и с публичния интерес. В този смисъл, конкретните данни, които излязоха, и по телевизията имаше репортажи, бяха повода да сезираме прокуратурата за тревожните сигнали, които бяха изнесени тревожните данни, които бяха изнесени.

Какъв точно ще е Тома Белев в Министерството на околната среда и водите? Първоначално се писа, че ще бъде в Висшия експертен екологичен съвет, после стана ясно, че ще е в междуведомствена комисия за екологични оценки, която според Сдружение „Природа за хората“ била по-важна даже от самия съвет, и започвали да зависят от него всички инвеститори. Пък „Труд“ пише, че вие имате сделка, за да не бъде активен Тома Белев в обжалване на държавните проекти, сте приели да бъде назначен в този съвет. А другите инвеститори, питат в „Труд“?

Не желая да влизам в подобен дискурс. Това, което мога да обясня е следното – както казах, екологичното законодателство и всички процедури, които са свързани с него, са осигурили в максимална степен прозрачност. Тоест всички документи се публикуват, предмет са на обществено обсъждане, предмет са на изразяване на позиции и мнения. Но решенията се взимат от компетентния орган. Решенията, които са обсъждани от различни консултативни органи към министъра, към министерството, се взимат от ведомството и от министъра съответно. Става въпрос за междуведомствена комисия, която се състои от 18 члена, всеки един с равно право на глас, която има за задача да разглежда и изразява мнения по екологични оценки на планове и програми. Това е специализиран състав, междуведомствена комисия, както казах, който няма отношение към оценките по въздействието на околната среда, както имаше такива интерпретации. Това не е орган, който взима решението…

От Тома Белев, казвате, нищо няма да зависи, той ще ви посъветва.

… който препоръчва, който разглежда документация, която е налична, която е публикувана и на страницата на компетентните органи, до която всеки един има достъп и възможност да изрази своето мнение. Така че това мога да коментирам.

Докъде е казусът с Банско – ще има ли нов лифт? Тази година не?

Всъщност, все още нямаме окончателно решение. Както знаете, междуведомствената комисия, която беше сформирана от Министерски съвет, приключи своята работа, разработи доклад на базата на анализираните документи и обстоятелства, с препоръки към всички ведомства, които имат отношение, съответно Министерски съвет, за взимане на решение. Резултатът от работата беше докладван на Съвета за развитие и се очаква становище на всички членове на Съвета за развитие накъде да се върви.

Кога ще има решение?

Надявам се, в рамките на месеца. Очакваме писмени становища от членовете на Съвета на развитие, за да се вземе решение. Защото всъщност хипотезите, които са възможни, сценариите, които са възможни са във връзка с неяснотите, във връзка с доста обърканите текстове в изначално писания договор за концесиониране на зоната за ски в района на Банско, са следните: или да се запази статуквото, което непрекъснато предизвиква напрежение – отново казвам, породено от неяснотите, от неточностите, породени от неясното регламентиране на отговорности и задължения, съответно и от санкционни механизми. Другият вариант е прекратяване и отново стартиране на процедура поради това, че има неясноти в изначално подписания договор. Но това, според мнението на експертите, би могло да доведе до доста сериозни щети за държавата и съответно за обратни претенции, и съответно стартиране на преговори за изменение на концесионния договор в посока точно това – изчистване на неяснотите, въвеждане на ясни регламенти, за формиране на таксата, за налагане на санкции при неизпълнение на задължения, изчистване на текстове, които 2001 година са били подготвени, но жалост не са съвършени и не отговарят на текущото състояние, нито пък на текущото законодателство.

Вие сте за последно, излиза от начинът, по който представихте вариантите.

Това е оценката, както казах, очаква се решение, тоест мнението на всички членове на Съвета за развитие.

Вие за кой вариант сте?

Със сигурност смятам, че трябва да се действа много разумно, трябва да се действа така, че да се преценят всички рискове. И в този смисъл разчитам на мнението на всички, включително и на политическите сили, които са излъчили това правителство, за да вървим напред.

Премахнат ли е бетонът на дюните на къмпинг „Юг“? до 1 юни щяха да го махнат инвеститорите.

Това, което има като развитие по казуса е и сезиране на прокуратурата също с предписания така както и Регионалната инспекция по околната среда и води излезе с предписание за премахване на бетона на територията.

Но още не е?

Надявам се да се реши този въпрос, защото там е абсолютно ясно, че не може да има бетони.

Следващата тема, с която ще започнем с министъра на земеделието е горски пожари. Вече имате заповед какво да се прави в защитените територии в пожароопасния период от април до октомври. Какво да се прави, кое е най-важното?

Аз съм издала заповед, за да се вземат мерки за това. Мисля, че тук трябва да се мобилизират всички, да се подсигурят възможности за реакции. Мисля, че тук е мястото да кажа, че и ОП „Околна среда“ се реализират много дейности и мерки, които служат за обезпечаване на превенция за недопускането на горските пожари. Редица проекти, които се реализират от природни паркове, от национални паркове, от регионални инспекции са свързани с изграждането на системи за реакция, за идентифициране на пожара така, че да може да се реагира максимално бързо. Предстои в тази седмица, предстоящата седмица да отчетем финала на още една мярка, която подсигурихме със средства от ОП „Околна среда“ да доставим оборудване за Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР точно с цел осигуряване на техника, така че да може се реализира бързата реакция и борбата с горските пожари.

Министърът на околната среда и водите в ефира на „Седмицата“.