Министърът на земеделието и храните в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева в „Седмицата“. Здравейте. От тук отивате да откриете национален телефон за обработване на сигнали, свързани с нарушения в горските територии на страната. Това е всъщност телефон 112.

Да, това е дежурен център към телефон 112.

И от там ще прехвърлят на компетентни хора.

Да, на екипи от системата на Изпълнителна агенция по горите и на държавните горски предприятия. Това е дежурен център към телефон 112. Ще приемат денонощно сигнали за нарушения в горите и във време от 30 минути до час и 30 минути този сигнал ще се предаде според региона на дежурния екип от системата и проверка ще бъде извършена веднага. Това е различното, отколкото досега действащия.

А сега как беше?

Сега пак имаше такъв сигнал, но времето за реакция беше много по-дълго – приблизително един ден.

Досега каква беше системата – звъниш на 112…

Да.

И от там на кого се обаждат?

От там сигналът вече се предава на съответния регион. То там – докато дойде до нас, до съответната регионална дирекция… Сега този телефон ще е само за…

А сега ще се предава в София…

В реално време.

…в управлението по горите…

Да, да. Това е центърът…

И те вече много по-бързо знаят на кого да звъннат в региона.

Да, от 30 до час и 30 минути.

Какви сигнали чакате, ако видиш пожар например в гората?

Всякакви. Най-много сигнали, които получаваме, включително и аз лично получавам на „Фейсбук“ страницата си, това са за нарушения в горските територии, за незаконни сечи или за сечи, за които има съмнение, че са незаконни. Така обществото е – и това е нормално - болезнено на тази тема, особено от хора, които имат активна гражданска позиция, обществено ангажирани. Всичко, което се забележи - че някъде има сеч, разбиване на пътища - наистина получаваме много сигнали и в Изпълнителна агенция по горите, и аз лично. Всички сигнали, които сме получили, разбира се, са проверявани веднага. Категорично мога да заявя – всеки сигнал, който аз съм получила, съм го разпоредила веднага за проверка. На по-голямата част от сигналите наистина се оказва, че има нарушения. Факт е, че и в публичното пространство информацията, която излезе за определени случаи, бяха след сигнали на граждани. Примерно, веднага давам пример, тъй като аз съм от този избирателен район – в Котелския район, в землището на село Кипилово е една гора, частна, изсечена на голо, абсолютно незаконно. Също сигналът и проверката беше по сигнал на граждани. От медиите също получаваме много сигнали.

Всъщност в новия закон, който парламентът вчера не успя да започне да гледа, измененията в Закона за горите, защото не събра кворум…

Да.

…една от основните идеи е да се ограничат възможностите за сеч в по-малките гори, нали?

Основната идея на предложения от Министерски съвет, иницииран от Министерството на земеделието и храните законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, е да ограничи възможността за незаконни сечи, незаконен добив и всички нерегламентирани дейности в горски територии. Като този законопроект първо е и част от програмата за управление на правителството, част от политическата програма на ПП ГЕРБ, с която се явихме на изборите, и е последният нормативен пакет от мерки, който стартирахме още с влизането в мандат през месец ноември, за установяване на всички незаконни практики, нерегламентирани практики в горите и предприемане на ефективни мерки за тяхното…

Сега ще се забрани сеч през тъмната част от денонощието.

Да.

Ще се снабдят с GPS колите, които извозват.

Колите, превозните средства. С видеонаблюдение – обектите, през които се движи дървесината, от сечището до преработвателния център.

Включително в складовете видеонаблюдение задължително.

Да. Освен това…

По-високи санкции, маркиране на дървесината.

Да, това за маркирането на дървесината и начина на маркиране…

По-висок е за тези, които са длъжни да маркират, и не маркират.

Да. И начина на маркирането го сменихме и започнахме процедура по смяната му още с встъпването в мандат през ноември, с тези пластмасови пластини с идентификационни номера и въвеждането на електронния превозен билет и изключването на хартиения изобщо като възможност за съществуване и работа с него в горските стопанства.

И в по-малки гори – до 2 хектара, както тази примерно, която казвате.

И другото изменения… Не, тя е по-голяма. Но особено в райони, където имаше концентрирано възстановяване на частна собственост, на частни гори, тези парцели бяха до 2 хектара. При тя режимът беше по-облекчен…

Там се сече без план.

… и там се допусна, и в тези райони – кадрите, където всички сме гледали по телевизията – там наистина се допусна, предвид именно и този облекчен режим, предвид и това, че собственикът, на който е възстановена гората, обикновено нито е местен вече и е някъде из страната или по света – се допусна наистина унищожаване на природата и гората, независимо че…

Защото не са им се искали подробни горскостопански планове, програми…

Да, беше по по-облекчен режим. В момента става по общия ред. Така, както за всички гори трябва (не се разбира)…

Вчера направиха връзка депутати, че като не се приел вчера законът, пък мораториумът изтекъл вчера – мораториумът за износ на…

Не, мораториумът тази седмица, мисля, изтича.

А, не е още изтекъл?

Не, не е изтекъл още мораториумът.

Ама има ли връзка между този закон и мораториума?

Да, има връзка, защото мораториумът се прие до приемането с определен срок за приемането на законодателни изменения относно ограничаването…

Сега какво може да стане? Седмица, две, месец, докато е дупка между двете…

Всичко зависи…

Какво, ще се сече на поразия?

Включително и мораториумът беше мярка за ограничаване на дърводобива, тъй като по данни от последната година около 16% от добитата дървесина се изнасяше или беше обект на вътрешнообщностни доставки, така че това беше по-скоро мярка за ограничаване изобщо на добиваната дървесина. Съвсем друг е въпросът по отношение на мерките и промените, които сме предложили в Закона за горите, а те са за недопускане на незаконни сечи, защото сеч трябва да има там, където е необходимо да има, с оглед грижата за гората, нейното възстановяване, а не там, където... включително и в територии, чието изсичане води до други последствия за гражданите в тези територии.

Може би не ми разбрахте въпроса – нещо произлиза ли от това, че тази седмица ще изтече мораториумът, ако той не бъде продължен от парламента, а едновременно с това не бъде приет новият закон? Това, че ще има…

Ще се забавят…

… един вакуум, ще предизвика ли например масово да изсекат гори, защото им е разрешено да изнасят?

Не, това в никакъв случай не следва да се допуска и не би следвало да има такъв ефект. Аз считам, че този законопроект е възможно… В Комисия по земеделие той беше гласуван с много широк политически консенсус, мисля, че само ПГ на БСП не присъства на комисията, която прие на първо четене този закон, а всички останали политически партии го подкрепиха, независимо дали са управляващи или опозиция. И считам, че е абсолютно възможно неговото приемане в много кратък срок, така че да не се допусне този вакуум. А по отношение на това, че следващата седмица изтича мораториумът, той изтича срокът, за който е приел, но този срок е обусловен и от приемането на тези законодателни изменения, които в момента са в процедура, и аз считам, че той следва да остане да действа до приемането на тези законодателни изменения.

Ама то… не е законът пред мен, но не пише ли, че три месеца от влизане в сила?

Три месеца…

Или пише „до влизане в сила на законодателни изменения“?

Три месеца, в който срок трябва да се приемат законодателни изменения.

А, и вие го тълкувате, че мораториумът ще остане в сила, защото не са приети, независимо, че са изтекли трите месеца, не са приети изменения?

Да, вероятно трябва да се произнесе парламентът по този случай, защото тъй като законопроектът тази седмица беше в дневния ред, очаквахме неговото приемане.

Но не се събраха депутатите.

Миналата седмица беше приет на Министерски съвет и аз…

Да, не зависи от вас.

Не зависи от нас. Но мораториумът беше така гласуван. Разбира се, и юристите трябва да се произнесат, при условие, че законопроектът не можа да се гласува сега, как ще продължи действието на това решение на Народното събрание.

Реколтите – какъв е ефектът от обилните валежи? Вярно ли е например, че розите, розоберът ще доведе до слаба реколта – според вестник „Земя“ – заради валежите? От това пък – високи изкупни цени за килограм розов цвят, стигало до 4,40 лева, сега вървяло 3,60 лева.

Да, тази година наистина специално за розите е така. Реколтата се очаква да бъде по-ниска, цената е по-добра, но тези обстоятелства и тези последици и за цената, и за реколтата, те не зависят от определено правителствено решение.

Не, не, ясно. Заради дъжда ли е това?

Това зависи от климатичните условия, от пазара, от търсенето, от програмата на производителите, които ползват розовото място. България е един от най-големите производители.

България произвеждала тон и половина розово място. Миналата година…

Да, и задоволява 40% от световното търсене. Ние сме един от най-големите производители, ненапразно сме известни с Българското розово масло, така че…

Утре е Празникът на розата в Казанлък.

Да, ще бъда в Казанлък. Предполагам, че ще е много красиво, така се очаква. И карнавалът, който ще се проведе, мисля, че ще се опитат да го регистрират в „Гинес“ – така ми каза кметицата на Казанлък. Ще уважим поканата.

Аз четох за ЮНЕСКО, може и „Гинес“.

Така вчера ми казаха, да. Няма значение, важното е, че са подготвени достатъчно красиви събития, с които да бъдем забелязани с марка, която отдавна е известна.

Миналата година килограм розов цвят стигал 6500-6700 евро, тази година се чакало да е над 7000, понеже явно в световен мащаб не е добра реколтата.

Дано да е по-висока. Всяка по-висока цена за производителя е по-добре.

А как изглеждат нещата със зърното? Тук пак да цитирам „Земя“ – под глава тази седмица: „Иде трудна жътва заради по-ниските цени в света“. По-висока реколта се чака – там пък по-висока реколта, в Африка, в Северна Америка.

В Африка зърно не се отглежда. Сега да отидем на зърнената реколта. Едно е положителното и осигуряващо спокойствието на потребителите в страната – че ние сме един от големите производители на зърно в света и никога няма проблем с това при условията на свободен пазар, при който работим в момента, да има достатъчно зърно за изхранването на населението с хляб и на животните с фураж. Първо трябва да тръгнем от тук. От тук насетне за реколтата се очаква добра реколта и за производителите по изследвания, които имаме от областни дирекции „Земеделие“. Но пак казвам – това са обследвания на засетите площи, чието състояние се оценява на добро, а очакваната реколта – между 4,3 до 4,5 милиона тона. Напълно достатъчна е - близо половината от реколтата по принцип се изнася за трети страни или за пазари в Общността.

Но България нямало да спечели толкова, заради по-добрата реколта в целия свят. Световната организация по програмата прогнозира над 2,5 милиарда тона, което примерно е със 100-тина милиона повече, но това влияе на цените.

Колко ще спечели България като държава? Тя ще спечели, разбира се от паричния поток, от тази търговия, от данъците, които производителите биха платили, защото държавата като такава, държавата сама нито произвежда, нито изнася. А производителите какви приходи ще генерират и печалби, зависи от цената и момента, в който решат реализират продукцията.

Има и друга гледна точка – цената на хляба ще падне, след като суровината поевтинее?

Господин Вълчев, ние нали приехме с шампанско политическите решения не държавата да определя цените, а пазарът. И ние да сме на един свободен пазар на общността, пълноправен член на ЕС, където търсенето определя цената. Ние трябва да следим като държава просто да няма картелни споразумения и злоупотреба с монополно положение.

Според вас, как се получава така, че пада цената на суровината, а пък не пада цената на продукта от нея?

Аз съм убедена, че ако направим, производителите на хляб са много в България, има и много дребни производители. Просто продуктът е такъв, вече има все по-голямо разнообразие на хлебни продукти и с повишаване доходите на населението, този тренд ще продължи, по-разнообразните продукти, по-здравословни продукти, те имат и по-висока цена. И когато хората могат да си го позволят, избират разбира се по-качествения и по-здравословен продукт. В този смисъл поради многото производители, ние със сигурност можем да направим извадка, включително и регионална, какъв е трендът на цените и той не винаги има връзка с цената на суровината. Това искам да обясня. Освен това разликата в цената на суровината, не е в размер или флуктуации, твърде значими, за да се отрази това значимо и видимо на една обща статистика на цената на хляба. Там, където има силна конкуренция, примерно на регионален принцип, там където има битка за пазари кой да измести другия, има всевъзможни техники пазарни, според които в битката за пазарен дял, една статистика на крайния продукт не винаги ще е отражение на цената на суровината.

Свободният европейски пазар е причината да се закрие службата по зърно, нали, създадена впрочем след кризата 1997 г.?

Създадена е 1998 г. заради кризата, време в което ние не бяхме член на ЕС и това беше едно тогава национално решение, предвид предизвиканата зърнена криза. Друг е въпросът, ако в момента влезем в темата, защо и как беше предизвикана зърнената криза, при условие, че ние сме били винаги голям производител на зърно и какъв е политическият елемент там, но това е една съвсем друга тема, в която е по-добре да не влизаме. Защо предложихме да закрием Агенцията по зърното, Националната служба по зърното по-скоро, да се изразя правилно? Това е част от административната реформа в администрацията на Земеделието и храните. Самата национална служба по зърното извършва дейности, които, първо, не са по никои изисквания. Второ, през 1998 г. се въвеждат едни механизми, които така включително вкарват държавата като гарант на едни чисто пазарни отношения със системата на публичните складове и издаваните записи от тях да служат като гаранция за обезпечение. Разбира се, вече имаме случаи на злоупотреба и сега съвсем добросъвестни регистрирани публични складове, ще трябва чрез гаранционните фондове да понесат отговорности със сигурност и неизпълнение на служебните си задължения, така както трябва. Нейното закриване е продукт на разбирането ни за това как трябва да функционира и работи администрацията на Министерство на земеделието и храните. Тя служи да провежда, администрацията, националните политики в земеделието. Нашата визия е областни дирекции по земеделие да не са поземлени комисии, а това да са регионалните центрове, които ще провеждат тези политики и всичко, каквото е необходимо, от една страна за прилагане на политиките към земеделските производители и администрирането им, като различни схеми за подпомагане, така и администрирането по отношение на контрола на различни дейности и статистиката, да се водят от тези регионални звена. Т.е. функциите, които е изпълнявала Националната служба по зърното относно контрола, регистъра на зърнохранилищата, тъй като системата на публичните складове, ние разбира се прекратяваме с изменението на този закон, тъй като тя вече със сигурност носи не само вреди, а и след тези злоупотреби тя няма как да работи по същия начин по какъвто тръгна 1998 г., механизмите са вече пазарни и различни по отношение на кредитирането. Но тези функции ще се изпълняват от тези областни дирекции, включително и със служители в общинските служби, което ще спести много и административни разходи, които в момента се провеждат и ще оптимизира натоварването на персонала. Премахваме различни административни тежести на самите оператори и производители в сектора. Само давам пример за една тарифа – да ти прегледат документите за съответствие, ако искаш да се регистрираш като публичен склад – 906 лв., мисля че беше, да прегледа служителят документите дали са такива, каквито трябва. Така че премахваме такси, които са само административни.

Няколко пъти казвате „свободният пазар“. Той обаче е цитиран и като причина, от вас заместник, ако е вярно по сайтове беше цитиран, за това че България ще трябва да приеме ГМО в зърното, че заради общия европейски пазар, иска или не иска България ще трябва да се съгласи с ГМО?

Аз не знам, не съм попадала на такъв цитат, какъвто цитирате, а и нямаме такова виждане и позиция. Мисля че браншовите организации ни познават много добре, знаят много добре нашата позиция. Тя е много рестриктивна, още от 2011 г., когато беше първият мандат на управлението на ГЕРБ и приехме решението за недопускане на отглеждане на ГМО, на единственият разрешен хибрид, така че ние ще отстояваме тази позиция категорично. Освен това, в подкрепа на тезата ни за политическата ни визия по въпроса за ГМО, мога да допълня и, че точно нашият кабинет като влезе сега в мандат, променихме Програмата за развитие на селските райони и бюджетът за биологичното производство го увеличихме почти три пъти.

Черешите? Изкупната кампания е на цена 50-60 стотинки, 2,30 лв. по борсите, 3.50 лв. по пазарите. Не са ли огромни тези маржове?

Да, маржовете са огромни.

600% от дървото до сергията?

Да. За да се защити интересът на земеделския производител и този марж да бъде, да речем, по-нормален…

Нека да остане 3 лв. на пазара, но примерно на земеделският производител да дава 1,50 лв.

…да, така е. земеделският производител трябва да се организира в организация на производителя, за да могат, първо, да защитят по-добре интереса си като предложат по-големи количества, еднакъв сорт, търсен сорт. Това са начини на работа на производителите в развитите страни много отдавна и техните организации са много силни. В България този процес бавно се развива, обединението и организирането на производителите в техни организации, които вече могат и в чисто пазарен смисъл могат да излязат на пазара с далеч по-голямо количество, с едносортова продуктова структура и могат да получат по-различна цена, при нас процесите станаха, така че всичко тръгна наново да се развива от дребния земеделски стопанин, окрупняване тече в последните години. В последните пък, може би, година-две започнахме съвсем планирано да насочваме инвестиции и възможни инструменти за подкрепа и в тези традиционни за България отрасли, където сме имали много добри резултати. Това е процес, който рано или късно ще бъде завършен по начин, по който ще бъде защитен производителят. Колкото по-бързо това се осъзнае като тяхна необходимост, самите те, толкова по-добре и за тях. Друг е въпросът, че ниската цена от производител тази година се влияе и от други фактори, не е само това.

По-добра ли ще е реколтата за плодове и зеленчуци спрямо миналата година? „Труд“ пише, че пъпешите и дините миналата година намалели наполовина заради студената пролет, дъждове?

Да. Миналата година, вие знаете, времето беше сигурно една от най-лошите години в това отношение. Аз предвид времето, предвид площите, които се засяват с различни култури, предвид трайните насаждения и климатичните условия, смятам че реколтата ще е по-добра.

Пак ли най-много ще са картофите?

Не мога да кажа това.

130 хиляди тона миналата година, после са доматите 120, краставиците – 50, чушките – 50.

Това ще го броим, както се казва, наесен. Важното е и реколтата да е добра, и цената да е добра, за да може производителят да формира доход.

Подкрепяте ли по-ниско ДДС за храните? Божидар Лукарски говори през тази седмица за такава възможност по примера на Румъния, където от общото ДДС 24% , за храните е 9%.

Ние дебатираме по този въпрос с финансовия министър.

Той казва – искам да е еднакво, за да се управлява лесно.

Не, не. В никакъв случай. Той има други доводи – не защото се управлява лесно и има други доводи по отношение на това, че по-добрата система е тази, предвид останалите данъци и техните размери, които имаме в страната. Ние от Министерство на земеделието и храните сме му представили информация за режимите на ставката на ДДС в останалите страни-членки на ЕС, включително и в Румъния от 1-ви юни въведе тази мярка. Нейният мотив за въвеждането е стимулиране на потреблението. Мисля че е 9% ставката от 1-ви юни. Резултатът от това ще го видим, отдавна е поставян въпросът и за диференцирана ставка. Знаете, браншовите организации на хлебопроизводителите винаги са го поставяли. Ние също смятаме, че това би имало по-добър ефект за потребителите, оттам и за производителите, включително и за фиска, като се изсветлят много от дребните производители, които в момента работят в сивия сектор, тъй като една такава ставка, разбира се, ще обезсмисли рискът и останалите разходи, които има един производител, който е поел риска да е в сивия сектор. Но всичко е въпрос на убеждаване. Министърът на финансите има други доводи. Така че въпрос на убеждаване. Нямаме постигнат консенсус.

Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) вече е одобрена от ЕК. Почти 3 милиарда евро ще влязат в земеделието, 2 милиарда и…

2,3 милиарда, да.

…една трета от тях са за биопроизводство, свързано с околна среда около 900 милиона. Всъщност в България през миналия период това беше, че е проблем, очакването, че много от парите трябва да отидат за биопроизводства?

Не, не отидоха много пари за биопроизводства.

А ще успее ли сега България да ги използва?

Със сигурност. Проблемът за мен не е дали ще успее България да използва тези средства по одобрената ПРСР. Проблемът е, че те няма да бъдат достатъчни за интереса, който има, нуждата която има сектор „Земеделие“ от инвестиции и вече осъзнатата необходимост и достатъчен административен капацитет българският земеделски производител да кандидатства и да реализира проектите.

Ще има ли удължаване на старата програма, парите които там не са използвани?

По старата ПРСР към края на май можем да отчетем една цифра от 76% усвояемост за целия програмен период. Много проекти има в процес на изпълнение, особено така наречените общински. Но трябва да уведомя и тези общини, които не са завършили проектите си, а имат договори, и частни бенефициенти – те са по-малко, че не можем да очакваме, че ще има удължаване на срока по старата ПРСР. Ние водихме такъв дебат и такова искане, като успяхме на 16 страни-членки да получим подкрепата, но за съжаление така последните разговори със страните, които имат решаващо влияние при вземането на подобни решения в Съюза, говори че няма вероятно да получим това одобрение. Това означава, че всеки който иска да си приключи проекта, да се реализира и той да се възползва от това, че е направил този проект, одобрен е, направил е някои разходи и иска да го завърши, трябва да положи всички усилия това да стане в рамките на срока, който е в момента. Той обикновено е средата на ноември.

За какви пари очаквате, че няма да бъдат използвани?

Това можем да го кажем, когато направим проверка нарочна на всички проекти, които са в процес на изпълнение.

За какви порядъци говорим – десетки, стотици милиони, милиарди?

Не, не, в никакъв случай. Но вероятно става въпрос за няколко десетки. Надявам се.

Няколко десетки – евро или лева?

Евро.

Какви общи правила от земеделските субсидии от националните бюджети в ЕС искате, не само изравняване на европейските субсидии, а казвате и всяка отделна държава, независимо колко е богата да се подчинява на общи правила, но да не било изравняване на размера на субсидията? Какво искате, ако не изравняване на размера?

Разбира се. Какво искаме? Ние сме на един общ пазар, свободно движение на стоки. Ето, диференцираната ставка на ДДС, първо, също поставя темата за равнопоставеността на всеки производител, когато границата ти е 20 км един от друг.

Да, всеки ще си купи румънски домат с 9% ДДС вместо български.

Или сирене, който живее примерно там, се разхожда събота и така. И втората тема –да, европейските субсидии, които са договорени пакети, които ще се изравнят от догодина, всичко това е много добре. Но има още един инструмент за подкрепа на фермерите, така наречените държавни помощи, само един вид, от които „де минимис“ е с таван, т.е. еднакъв за всяко стопанство. Но нищо не ограничава, която и да е страна-членка със съответна нотификация тя да получи одобрение, независимо от размера, който е решила да даде за даден сектор, да го направи. Това поставя обаче пак въпроса – след като имаме свободно движение на стоки, след като говорим изравнени европейски субсидии, когато обаче има тази опция, всяка богата страна-членка веднага поставя своите фермери в привилегировано положение.

Вие казвате – не искаме да се влияе на размера. Какво да се направи, ако не да се сложи таван?

Не. Аз не съм го казала. Не таван, може да се сложат определени регулации – в какъв случай, в какъв обхват, на какъв вид фермери какви помощи и от държавата може да се даде. Защото в момента това няма ограничение и ние изпадаме, особено в ситуации на кризи, както е при млечния сектор, нашият бюджет е ограничен. Ние не можем да си позволим това, което може да даде една богата страна-членка на ЕС.

Ще бъдат ли затворени 33 хиляди ферми за мляко, които не отговаряли на хигиенните изисквания на ЕС? Регламентът щял да влезе в сила за България до края на 2015 г.

Това изобщо не е вярно, така както го четете. Вчера излезе подобна информация. Нито една ферма няма да бъде затворена заради административни решения и неизпълнение на регламенти. В България млечните ферми са категоризирани. Тези, които са първа категория са изпълнили наистина най-високите хигиенни изисквания. Всички останали, независимо колко са те, защото и тази цифра няма да остане същата, тъй като в момента в близките два месеца ще тече тази отново проверка и категоризация, така че тази цифра не е вярна, всички останали отново могат да продават производството си от мляко, като то ще се потребява за узрели сирена и кашкавал. И това е ясно. За затваряне на ферми никой по административен ред, изобщо отдавна този въпрос е решен.

А за затваряне на кошери, трябва ли да се ограничи гледането на до 10 кошера пчели в един двор, като 80% от пчелите се гледат в населени места в България и това щяло да означава сериозен въпрос за много хора къде да си сложат кошерите? Имало такъв законопроект на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотите и БДЦ?

Да, но има въпрос и за съседите, които не гледат пчели и от 1 кошер стават 100 кошера на 1 декар. Така че въпросът има две страни. Имаше такъв законопроект, който колеги народни представители внесоха. Предвид обаче това, че са го направили без предварителен обществен дебат и получилото се напрежение, той се оттегли с идеята да се седне на кръгла маса, да се намери решението, което е справедливо и за двете страни.

Да, колко кошера да гледаш ти, но и колко кошера да гледа съседа ти, ако ти не гледаш пчели.

Да има норма, която не ограничава или не застрашава права, здраве на който и да било в населеното място. В никакъв случай кошери, разбира се, няма да се изнасят от дворовете. Но към пчеларството има също огромен интерес. Статистиката показва, че се увеличават хората, които се занимават с пчеларство и този въпрос предстои. Сигурността в това кошерите да са ти в двора, нали никой не може да я даде, предвид риска от кражби, но в същото време трябва да опазим и здравето на хората. А и самите пчели да правят това, което се иска от тях, трябва да са в съответната подходяща среда.

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева в „Седмицата“ на Дарик.