Г-н Калфин, какво ви провокира да наредите проверки дали кметовете не използват социалните помощи за предизборна агитация?
При посещението си в Шумен получих сигнали, че с вървящата в момента програма за осигуряване на социални асистенти се злоупотребява, и то вероятно по политически причини. Факт е, че необходимостта от асистенти е по-голяма, отколкото ние можем да предоставим, затова още повече е необходимо да бъдат обхванати наистина най-нуждаещите се, като не се злоупотребява с разпределението на средствата. Затова помолих колегите от Агенцията за социално подпомагане (АСП) да проверят дали е истина твърдението за злоупотреби. Не е нормално социалните програми да се ползват за политически цели.
Как ще накажете общините, в които се докажат злоупотреби?
Тези проекти се финансират с европейски средства. При доказването на злоупотреби средствата няма да бъдат възстановени на общината и тя ще трябва сама да поеме разходите за тях. Кметовете носят и административна отговорност. Закони има, няма нужда от нови.
Защо се бави раздаването на храни за бедни – за да не станат новите предизборни кебапчета ли?
До тази година програмата, по която се разпределяше храна за най-бедните, беше изпълнявана от Министерството на земеделието. С новия програмен период тя бе прехвърлена към Министерството на труда и социалната политика и АСП. Това забави одобрението ѝ, а след това АСП трябваше да получи одобрение като управляващ орган. С това техническо забавяне изпуснахме 2014 г. и голяма част от 2015 г. В момента текат процедурите по избор на партньорски организации. Предполагам, че до края на лятото ще приключат и тези за доставчици. Избраните храни трябва да бъдат опаковани, за което също е нужно време. В изборната ситуация дали ще се забавим с още един месец не е от огромно значение. Но така ще пресечем възможността пакетите с храна за нуждаещите се да се ползват за предизборни цели. Раздаването ще се извършва от партньорски организации, но общините имат възможност да им влияят и е по-добре да не се допуска ползването им за политически цели.
Във фейсбук написахте, че конфликтът в Гърмен е заради бедност, а не етнически. Какво можете да направите срещу бедността?
Етническото противопоставяне в Гърмен е само на повърхността на проблема. Този път беше там, следващият ще е на друго място. Истинската причина е бедността, която не е проблем само на ромите, а на цялата държава. Ние опитваме да се справим, но решението не може да дойде от едно министерство. Бедността не се преодолява със социални помощи. Увеличението на минималната заплата, осигуряването на заетост, на образование, са част от механизмите, с които държавата може да въздейства. Конкретно с ромите решението трябва да дойде чрез представители на общността, които да работят вътре в нея. Има много успешни примери за здравни и трудови медиатори, които работят в общността. Планираме да разширим както броя на хората, които работят с компактното ромско население, така и обсега на дейностите им - да включим и социални, и трудови теми. Ромите трябва да имат доверие в хората, за да ги допуснат до себе си, да търсят помощ от тях.
Пак за Гърмен бяхте написал, че моделът всеки да избира как да се образова не работи. Може ли по отношение на тези маргинализирани групи да се въведе задължително образованието?
Образованието и в момента е задължително, но в много групи това не се спазва. Очевидно и механизмът да се спират помощи, ако децата не ходят на училище, не работи добре. Трябва да се работи в общността от съвсем ранна възраст, да се изградят ясли и децата да бъдат водени там. Ако не е работено с ромските деца преди първи клас, вероятността те да изпаднат от обучението още в първите години е много голяма.
Да върнем ли строителните войски, за да дават занаят на ромите, каквито гласове се чуват?
Това не може да стане само по отношение на някои групи. И в момента има възможности за придобиване на квалификация и занаят. Има включително общежития, където кандидатите могат да бъдат настанени. Проблемът е с привличането на ромите към образование и в тези центрове. А квалификацията е ключова, за да може да се търсят варианти за заетост и увеличаване на доходите на тези маргинализирани групи.
Правителството постави като приоритет изграждането и задържането на специалисти, за които има дефицит. В демографската стратегия ще има ли мерки, които да спрат изтичането на мозъци?
Няма как да спрем изтичането на мозъци и хората да търсят по-добър живот с административни мерки. Има обаче възможности за някои професии, по които обучението струва скъпо, като медицината например, при които да се въведат мерки, които да задължават завършилия обучението да работи в страната за определен период от време. Примерно няколко години след завършването и специализациите тези хора да останат да работят в България или да възстановят разходите за обучението си. Това обаче не може да се случи, ако не се осигуряват достатъчно работни места и достойно заплащане. Мерките срещу изтичането на мозъци и демографската криза трябва да са икономически - стандартът на живот и възможностите за реализация трябва да станат привлекателни за младите специалисти.
Не е ли нечестно в пенсионната реформа да се направят отстъпки за всички, а само за масовата трета категория възрастта да остане 65 г.?
Не съм съгласен, че е нечестно. Първо, възрастта за пенсиониране на хората в трета категория труд нараства най-плавно - с по 1 или 2 месеца на година. Този ръст е такъв, че реално няма да затрудни никого да излезе в пенсия. Допълнително се предлага и възможността за ранно пенсиониране, така че хората, които са останали без работа в последната година преди пенсия, имат възможност да се пенсионират предсрочно. При категорийните работници наистина отстъпихме от първоначалното предложение за увеличение на възрастта. Но това са хора, които, първо, работят по-тежък труд, и второ, за тях е предвидена по-стръмна стъпка. Трябва да сме наясно, че увеличението на възрастта няма алтернатива, ако искаме да имаме стабилна пенсионна система и по-адекватни пенсии. Предложеният пакет ще повиши новите и ще освободи ресурс за повишаване на старите пенсии. Алтернатива няма, затова и беше важно, на цената на различни компромиси, той да бъде одобрен от всички.
Какъв е смисълът от вашите предложения, след като по сметките на НОИ през 2037 г. системата отново ще е на дефицит с 1,5%?
Нека да достигнем до 2037 г. Смисъл от реформата, естествено, че има. Ние спестяваме 1 млрд. лв. от разходите на НОИ и тези средства могат да се насочат за увеличаване на размерите на старите пенсии, така че те да осигурят по-достойно съществуване на възрастните хора. Без промените нито системата ще има стабилност, нито пенсиите ще са адекватни.
Докъде стигнахте в търсенето на решение за инвалидните пенсии?
При тях ще има медицинска експертиза и ще се въведе втора, социална комисия, която да оцени възможността на един човек, според индивидуалната степен на увреждане, с каква работа би могъл да се заеме, ако трябва да се преквалифицира, така че да се върне към нормален живот. Промяната на системата обаче изисква време, най-малкото трябва да се изработят критериите, по които ще се извършват оценките, и критериите, които ще определят годността за една или друга дейност, включително мерки за адаптация и т.н.
Полицаите излизат на палатков лагер срещу реформата. Ще смекчите ли предложението за тяхната пенсионна възраст?
В медиите излязоха публикации, че реално въвеждането на пенсионна възраст за полицаите няма да доведе до почти никакво спестяване на средства в НОИ. Причината е, че в момента те се пенсионират реално на 52 г. и 8 месеца, а ние предлагаме възраст 52 г. и 10 месеца от 2016 г. Освен това пакетът за служителите в сектор “Сигурност” включва много от исканията на полицейските синдикати. Такова е например предложението условията за ранно пенсиониране да важат и за бивши служители, а не, както е в момента, само за настоящи. Запазват се и всичките им социални придобивки, както и това да имат възможност да се пенсионират и едновременно да продължат да работят. Нещо повече - всички придобили право на пенсиониране до края на 2015 г. ще имат 3 години да се пенсионират по сегашните правила. Според мен не е нужно да има по-ниска възраст за пенсиониране на военни и полицаи от предложената в промените на Кодекса за социално осигуряване.
Предложихте и промени в Кодекса на труда за дневните договори. Какъв е смисълът да се съгласите на искането на синдикатите те да важат само през 2015 г., след като, докато ги приеме парламентът, реколтата вече ще е събрана?
Надявам се парламентът да приеме тези промени максимално бързо и те наистина да могат да бъдат изпробвани през тази година. Докато промените са в Народното събрание, ние вече готвим наредбата, която ще регламентира точно как ще става сключването на дневните договори, така че да можем да я приемем максимално бързо, след като имаме одобрените законови текстове.