Наш приоритет е пречистването на отпадните води, казва министърът на околната среда и водите пред в. „Монитор”

Г-жо Михайлова, кои са приоритетите Ви като министър на околната среда и водите?

Със самото влизане в министерство си позволих да кажа пред хората, които ме посрещнаха, че имам амбицията да направя така, че проблемите на околната среда и превенцията на изменение на климата да намерят място във всички секторни политики в България. Като казвам секторни политики, имам предвид буквално всички, защото това засяга всички сфери и области. Това е голяма цел, по която ЕС работи вече много години. Но се надявам с усилията на екипа на министерството да направим така, че да се говори за околната среда в образованието, в здравеопазването, в икономиката. Но най-вече в областта на регионалното развитие и местните власти. Целта ни е да постигнем диалог между екологичните организации и местните общности и власти. За да могат в разговори да решават проблемите, които възникват между тях.

Има ли законодателна дейност, която трябва да бъде гласувана спешно според Вас?

Аз лично съм убедена, че спешно трябва да бъде разгледан Законът за управление на отпадъците. Това изисква работа в министерството и добра воля в Народното събрание.

Но Законът за управление на отпадъците е нов, беше приет миналата година.

Да, но ми се иска в него да намерят място две неща – едното е свободната инициатива и на дребните предприемачи по отношение на отпадъците, т.е. да се включат повече предприемачи в рециклирането и оползотворяването на отпадъците. И второ, темата за публично-частното партньорство да намери място в закона. Според сега действащия закон, управлението на отпадъците е изцяло функция на държавата и една голяма част е прехвърлена на общините. Бизнесът дори не е предвиден като партньор. Той плаща такси, регистрационни режими и е обект на глоби, ако не изпълнява тези режими, но не е партньор. Спешно трябва да се приключи и със сагата с измененията на Закона за водите – да се изясни собствеността на водната инфраструктура или да се приеме закон за ВиК. Едното или другото, за да имаме спокойствието да преговаряме по бъдещата оперативна програма, която ще инвестира във водния сектор. Трябва да достигнем оптимален вариант, така че да позволим на бъдещите бенефициенти максимално ефективно още от 2014 г. да започнат да усвояват помощта. И второ, да въведем ред във ВиК сектора, за да гарантираме по-добри услуги на гражданите.

Вече намекнахте, че е възможен и временен мораториум за застрояването на Черноморието.

В края на работата на 41-вото Народно събрание при мен като председател на парламентарната комисия по околна среда и водите се получи проект за приемане на мораториум. Но не ни достигна време в предишното Народно събрание. Сега предстои бъдещите парламентарни комисии да изкажат своите становища. И тогава ще видим дали стои на дневен ред необходимостта от такъв акт като мораториум, или вече имаме обществена нагласа да преминем към законодателни промени, ако са необходими, за да гарантираме диалог между страните, за които говорих. Така че да стигнем, доколкото е възможно, до резултата развитие на Черноморското крайбрежие, но без да нарушаваме околната среда. Убедена съм, и туристическият бранш ще приеме, че туризмът не е само хотели и леглова база. Трябва да останат атракции и причини, заради които хората да дойдат на Българското Черноморие. Нещо, което да го направи уникално, а ние имаме такива причини – една от тях е и природата.

В случай че мораториумът влезе в сила, какво ще се случи с обектите, които вече имат разрешително за строеж?

Това ще решим с местните власти, защото 99% от тези обекти са получили разрешение за строеж именно от тях на базата на общия устройствен план. В добро сътрудничество с Министерството на регионалното развитие ще търсим решение.

Преди дни заявихте, че има проблеми с водни проекти по оперативна програма „Околна среда”. Какво имате предвид?

Това са много тежки и скъпи проекти и реализацията им е доста дълъг процес. Това, което ме притеснява, е, че те са договорени сравнително късно. Някои от тях са на много начален етап на изпълнение. Притеснява ме дали ще бъдат завършени в срокове. Ако не бъдат завършени в тези срокове, първо, ние няма да можем да използваме пълноценно средствата за тези проекти. И второ, ще има финансови санкции за общините, които отговарят за проектите. А финансовите санкции няма да бъдат никак малки. И това ще бъде сериозен проблем. Може да се наложи на някакъв по-късен етап тази година да говорим за прекратяване на проекти, ако по тях не са започнали никакви дейности. А тези, по които е започнала работа, трябва да бъдат подкрепени по всякакъв начин, за да бъдат завършени. В противен случай губят всички. И ние като страна, и съответната община. Така че тези негативни сценарии не са никак добри. Изисква се много строга дисциплина, много ясна ритмичност в изпълнение на проектите.

А това, че са договорени над 160% по програмата, ще създаде ли проблеми?

Това също е една въпросителна. Защото това, от една страна, гарантира на оперативната програма, че ще усвои всички средства, предвидени за проекти във водния сектор. От друга страна обаче, очевидно ще останат проекти, които няма да бъдат финансирани от ОП „Околна среда”, и там възниква въпросът откъде ще бъдат финансирани те. Едната възможност е по тях да не се сключват договори за изпълнение в рамките на тази година и те да бъдат прехвърлени към програмата, която ще започне да работи от 2014 г. Но за това трябва да имаме съгласието на Европейската комисия и много точно да изясним параметрите и изискванията за тези проекти. Другата възможност е проектите да бъдат подготвени и да бъдат финансирани от националния бюджет, което е много трудно и тежко. Това означава да натоварим бюджета със свръхочаквания на тема водна инфраструктура. Там също трябва да бъдем много внимателни, тъй като невинаги ефектът може да бъде най-добрият.

Т.е. сега ви предстои анализ на проектите, за да стане ясно за кои от тях ще може да се водят проговори с Европейската комисия?

Разбира се. Вече се подготвя първи вариант на ОП „Околна среда” за следващия програмен период 2014 – 2020 г. и ще трябва да бъде информирана Европейската комисия, която е наясно, защото участва във всички комитети на наблюдение. Но ще трябва да водим преговори каква категория проекти, за какви населени места ще намерят място. Това са детайлни преговори, за да сме наясно какво може да бъде финансирано през следващия период и какво – не.

Защото през следващия програмен период ще бъдат финансирани проекти в по-малки населени места...

Да, очакваме. Тъй като по договор имаме периоди и срокове – до определена година трябва да свършим това, след което идва следващото. Така че ние имаме много големи отговорности, но рано или късно ще стигнем до големия въпрос - кой ще финансира това, което не сме успели да направим, така че да си изпълним задълженията по договор.

Каква част от проектите ще се наложи да бъдат пренасочени към следващия програмен период?

Не мога да кажа точно каква част. Но ако погледнем сухите цифри при 162% договорени, ако всичко върви идеално, това означава, че 62% остават за следващата година. Това е много. Защото ние нямаме друг ресурс, освен този, с който разполагаме сега.

Какви ще бъдат акцентите в екологията през следващите 7 г.?

Акцент остава пречистването на отпадните води. Отпадъците също, но с уговорката, че модерното им третиране не предполага депониране, а инсталации, които преработват - от сепариране до оползотворяване на отпадъците. Това могат да са инсталации, които ще произвеждат енергия от отпадъците, ние трябва да се насочим към такъв вид проекти. Тъй като времето на простото депониране свърши. Сега изграждаме депа, в които трупаме отпадъци, без да ги използваме пълноценно. През следващия програмен период няма да строим депа, а ще изграждаме инсталации.

България продължава да изостава по отношение на рециклирането на отпадъци. Какви мерки ще предприемете в тази насока?

Да, изоставаме и то много. Новият закон за управление на отпадъците, си беше поставил за цел да транспонира последната директива на ЕС. Тогава общественото мнение беше ангажирано главно с проблема с площадките за черни и цветни метали. Всъщност законът въвежда изключително тежък режим за всички, които се занимават с управление на отпадъците като цяло. Сега една от задачите ми е да анализираме прилагането на закона, подготовката на много големия брой подзаконови нормативни документи към него. Някои от тях трябва безспорно да влязат веднага в действие, например наредбата за отпадъците от електронно оборудване. Моето желание е колкото се може повече икономически субекти да проявят интерес в сферата на отпадъците. Не можем да разчитаме само на големите фирми, трябва да събудим широк предприемачески интерес, за да можем да решим проблема с това изоставане в управлението на отпадъците.

В закона беше предвидено обществени сгради, търговски обекти също да събират разделно отпадъците. Тези обекти обаче получиха 1 г. гратисен период, в който няма да бъдат налагани санкции.

Фирми, магазини, офиси трябва да събират разделно отпадъците. След това трябва те да отидат в съответни инсталации. Има ли смисъл да се събират разделно, а впоследствие просто да бъдат складирани? На края на веригата трябва да има инсталации, за да бъдат оползотворени. От следващата година обектите, които не събират разделно отпадъците, ще бъдат санкционирани. Дадохме им и време, за да се подготвят, защото не може от днес за утре да се въведе разделното събиране. Когато приехме Закона за управление на отпадъците, написах доклад до председателя на 41-вото Народно събрания, в което предлагах парламентът да направи собствена екологична програма, като част от нея беше и разделното събиране на отпадъци. Нямаше никакъв отзвук. А аз съм убедена, че точно държавните институции трябва да дадат пример.

Ще направите ли това предложение сега, вече като министър на околната среда и водите?

Да, ще го направя.

Друг наболял проблем в цялата страна е мръсният въздух. Как ще се борите с наднорменото запрашаване?

Сериозен проблем, от който страдат всички български градове по различни причини. Една от тях е използването на твърдо гориво за отопление. Този въпрос изисква комплексни мерки. Ще настоявам всеки един от големите градове да направи своя програма за преодоляване на проблема с ясни мерки и анализ откъде идва замърсяването.