Съвсем скоро предстои да сключим договор със Световната банка, която да разработи модела, свързан с либерализацията, казва министърът на енергетиката пред в. „Капитал Daily”

Г-жо Петкова, какви са краткосрочните мерки, които трябва да се предприемат за покриване на дефицитите в енергийната система?

Един от най-сериозните проблеми в сектор енергетика, които ние наследихме и който не са от вчера или от днес и са генериранис години в енергийната система на България, това е проблемът с финансовия дефицит в системата. Към настоящия момент дефицитът в НЕК е 3.7 млрд. лв. От тези 3.7 млрд. 2.7 млрд са така наречените инвестиционни разходи, които не са възстановени, това са разходите, които са извършени от НЕК по повод проекта АЕЦ "Белене" - 1.392 млрд. лв., и по повод "Цанков камък" - 975 млн. лв. Това са разходи, за които НЕК е изтеглил кредити и продължава да плаща задължения по тези кредити. Останалата част от дефицита - 1.4 млрд., е създаден от регулаторната политика през годините. Това са най-общо казано причините за натрупания дефицит в системата. За да бъде преодолян този дефицит, трябва да бъдат предприети поредица от мерки.

Това, което ние веднага започнахме активно да работим в началото на нашия мандат, е на първо място да предприемем законодателни промени, така че да можем да свием дефицита в НЕК. От 6 март 2015 г. са в сила новите промени в Закона за енергетиката, които изцяло са насочени към това да бъде свит дефицитът в системата. В резултат на тези промени ние на практика изключихме от енергийния микс топлоелектрическите централи, които не произвеждат по високоефективен комбиниран начин. Само за 2014 г. загубата на НЕК от изкупуването на електрическа енергия от топлоелектрическите централи и заводските централи на преференциални цени е 231 млн. лева.

Спря ли се в действителност изкупуването на тази енергия?

Със закона това се случи, в момента е изготвена наредбата, която е предназначена да регулира как ще се упражнява на практика този контрол и количеството високоефективно производство, което реализират топлоелектрическите и заводските централи. Предвижда се да бъдат монтирани измервателни уреди, чрез които онлайн да се следи товарът на тези енергийни предприятия.

А правили ли сте проверка дали в действителност е спряло изкупуването на неефективната електроенергия от топлофикациите и заводските централи?

Към настоящия момент КЕВР издава сертификати дали съответната енергия е високоефективна или не. За да може да се реализира изцяло този модел, в наредбата сме предвидили да се издават месечни сертификати за ефективно производство. Това ще позволи на НЕК в рамките на месеца да изкупува само високоефективното производство. А сегашният модел предвижда това да се случва само в края на годината. Така през цялото това време не се знае каква част от енергията, която НЕК изкупува, е високоефективна и каква не. Нашата цел и нашата идея е това да се случва регулярно, месец за месец, така че да не се генерират повече загуби в НЕК от тази дейност. Другата много важна промяна в Закона за енергетиката всъщност е проверката на енергийните предприятия, които формират микса. Тук се включват абсолютно всички енергийни предприятия, в това число ВЕИ секторът, тук са и тецове и заводски централи. Така че за първи път се въвежда такъв контрол, за първи път този контрол ще се осъществява от независим орган, това е Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). В момента усилията са концентрирани към ВЕИ сектора.

Какво всъщност очаквате от проверките на ВЕИ сектора?

От проверките аз очаквам да видим какво е реалното състояние, защото досега сме чували различни версии по отношение на това какви са проблемите, какви са евентуално нарушенията по отношение на тези енергийни предприятия. Сега имаме шанса и създадохме чрез законодателната промяна възможност някой наистина да отиде и да провери документите, да провери реалната инвестиция, защото на базата на тези инвестиционни разходи, които тези предприятия декларират, е определена съответно и преференциалната цена. Не знам какви ще бъдат резултатите на проверката на АДФИ, но по закон резултати, които АДФИ ще установи, съответно отклонения или където има съмнения за някакви пропуски и нарушения, ще бъдат предоставени на КЕВР. Тя има правомощията и компетентността да разгледа всеки един от докладите, да разгледа и анализира отделни случаи, които са имали системен проблем, и това вече може да бъде основание комисията да си предприеме действия за промяна на съответните ценови решения и каквото друго сметне за необходимо.

Можете ли да кажете как ще бъдат постигнати съкращенията на разходите на държавните енергийни дружества с по 10% годишно. Това е една от мерките, които бяха представени след извънредната среща в Министерския съвет в неделя?

На извънредното заседание, което беше проведено в неделя при премиера, се събраха министрите, които имат отношение към този процес. Идеята на това заседание беше да обсъдим докъде са стигнали реформите и промените в сектор енергетика, какво предстои оттук нататък и какво в кратки срокове ние очакваме да се случи. Това, което аз представих като мерки, които предстоят да станат факт буквално до броени дни, това са резултати на проверката на АДФИ, като имаме уверението, че до 2 седмици ще имаме първите доклади, които ще ни дадат все пак някаква яснота какво ще влезе във фокуса на вниманието на КЕВР.

Аз отдавна съм изискала от БЕХ да се подготви един анализ на разходите, за да търсим възможности за буфери в системата и оптимизация на разходите. Това, което всъщност показва резултатът, е, че може да се търси такъв буфер в административните разходи на държавните дружества. Разбира се, това не трябва да се свърза със съкращаване на разходите за заплати или съкращаване на персонал или инвестиционни разходи. Административните разходи включват разходи за командировки, автомобили, за горива, които не са жизненоважни. Това реално са краткосрочните мерки, които трябва да се случат буквално в близкия месец.

Другата мярка е Наредбата за намаляване на тежестта на индустрията по отношение на разходите за възобновяема енергия. Има известни спорове с бизнеса по отношение на тази наредба, но тя трябва да стане факт до юли.

Не смятате ли, че трябва да има  по-сериозен контрол и на изразходването на средства за обществени поръчки. През 2011 г. АДФИ констатира сериозни нарушения в държавните "Мини Маица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток 2", но от тях на практика не последва нищо?

За съжаление е така. Смятам, че единственият начин да бъдат дисциплинирани тези възложители на обществени поръчки не само в областта на енергетиката, а и в общините и болниците, където се изразходва публичен ресурс, е контролът. Правомощията на контролните органи са да констатират нарушенията. В рамките на министерството ние създадохме структура, която се занимава с корпоративното управление в енергетиката, която следи какво се случва в тези предприятия.

Вече стана ясно, че Наредбата за индустрията ще обхване по-голям кръг предприятия. Какво конкретно се предвижда?

Кръгът на лицата, които попадат в тази Наредба, е ясно определен. Ние нямаме право да разширяваме този обхват, защото иначе може да бъдем санкционирани от Европейската комисия (ЕК), което не трябва да се допуска. В наредбата е предвидено, че от тази преференция може да се ползва енергоемката индустрия, при която 20% от разходите са за енергия. Бизнесът има определени бележки по отношение на нашето предложение. Те смятат, че трябва да се разшири кръгът на лицата, които са с по-малко потребление на електрическа енергия. Ние, разбира се, сме готови за дискусия и разговори. Готови сме също да приемем всяко едно предложение, което няма да влезе в противоречие с насоките. Така че вратата към бизнеса е отворена и сме готови за диалог.

Така или иначе вече заявихте категорично, че обхватът на наредбата ще бъде увеличен. Има ли ли сте разговори с представители на индустрията, които заплашиха със стачни действия и спиране на производството, дали са удовлетворени от това ново решение?

Ние поканихме работодателски организации като наблюдатели по изготвянето на наредбата, за да може да се чуе и тяхното мнение, защото нашето желание е тази наредбата да ползва максимално бизнеса. Не сме се виждали с колегите от КРИБ или другите организации, но такава среща предстои. Имаме определени предложения, които искаме да обсъдим с тях.

От друга страна, разширяването на обхвата на наредбата притесни КЕВР за това дали тези допълнителни разходи ще бъдат покрити от ценовия модел, който те са изготвили?

Това всъщност е въпрос, който трябва да бъде дебатиран, и това, което искам да обсъдим с бизнеса. Във финансовия модел на КЕВР е заложен един приход от цена задължения към обществото, който трябва да постъпи в НЕК, така че нейният тарифен дефицит да се компенсира. Затова трябва да е ясно, след като наредбата покрива по-голям кръг от лица, как ще се покрие разликата, защото неизбежно възниква такава. В момента с колегите правим анализ какъв обем от разходи трябва да бъдат покрити.

КЕВР призова правителството да търси мерки за покриването на тези разходи.

Ние със сигурност можем да кажем, че ще съкратим административните разходи на държавните дружества в енергетиката и ще анализираме всички предложения за разширяването на обхвата на наредбата, но трябва да направим съответния анализ и изчисления ще доведе ли това отново до дефицит в НЕК. Не трябва да се допуска компанията да генерира повече загуби.

Към момента обаче не може да се даде сигурен отговор дали разходите на НЕК ще бъдат покрити.

Търсим резерви. Точно за това е общественото обсъждане, за да видим какви са предложенията и съответно ние да направим своите изчисления, за да кажем докъде може да се разшири обхватът в рамките на финансовия модел, който КЕВР е задал.

В тази връзка какво е Вашето мнение относно отлагането на ценовото решение. В неделя казахте, че подобно отлагане ще увеличи дефицита?

Вижте, дали решението ще се вземе на 1 юли или не - това е в правомощията на КЕВР. Такова отлагане е правено и в предишни периоди и няма нищо извънредно. Смятам, че мерките, които бяха обсъдени в Министерския съвет в неделя, скоро ще дадат резултат. Ако КЕВР прецени, че те имат съществено значение и могат да повлияят на ценовия модел, то в техните правомощия е да преценят следва ли да ги отразят в модела.

Може ли да кажете как ще действа наредбата до нотифицирането й от Европейската комисия. Практиката показва, че подобни решения не се взимат в кратки срокове?

Това, което може да се направи като изход от ситуацията, тъй като бизнесът настоява тя да влезе в сила от 1 юли, е  сумата да им бъде възстановена впоследствие. Имайки предвид, че моделът на тази наредба вече е бил нотифициран, тъй като това е моделът на Австрия и Германия, се надяваме, че ЕК ще може да ускори процеса. Ние вече имахме няколко предварителни разговора с колегите от ЕК, които се занимават с нотификацията на тези документи, и мисля, че процесът може да се ускори.

По отношение на финализирането на споразуменията за намаляването на цените на двете американски централи пред БЕХ стои една много важна задача да намери кредит за погасяването на задълженията си към тези централи. На какъв етап е този процес?

Със споразуменията, които подписахме на 8 април с двете американски централи, договорихме намаление на цената за разполагаемост. До 30 юни ние имаме ангажимент тези споразумения да бъдат одобрени от компаниите майки и банките кредиторки. Вчера КЕВР е одобрила промяната в дългосрочния договор за изкупуване на електрическа енергия с "AES Марица-изток 1". С "КонтурГлобал" все още сме на финала. По отношение на кредита, който трябва да се изтегли от БЕХ, вече сме водили определени разговори и се надяваме това да стане в определените срокове. С оглед на това, че едната от двете централи все още няма одобрение от 2 от банките кредиторки, срокът вероятно ще се удължи с един месец.

Ние обаче трябва да се разплатим, това ще ни гарантира едно добро намаление, което успяхме да договорим с нашите американски партньори. Това ще позволи на НЕК и глътка въздух. От друга страна, в резултат на това плащане държавните мини ще получат близо 250 млн. лв. – просрочени задължения от двата ТЕЦ-а.

Другата голяма тема е либерализацията на пазара на електроенергия, която би трябвало да се случи до края на годината. Какви са конкретните стъпки, които трябва да се извървят, за да се случи това?

Либерализацията е доста сложен процес, но тя е неизбежна и е гаранция, че голяма част от проблемите в сектор енергетика ще бъдат решени. В тази връзка смятам, че ценовото решение на КЕВР поставя първата крачка към либерализацията. Ние също работим много активно. Съвсем скоро предстои да сключим договор със Световната банка, която да разработи модела, свързан с либерализацията. Нашето условие е Световната банка да излезе с резултати до края на септември, така че ние да имаме възможност от първи октомври да предприемем и законодателни промени, каквито неизбежно трябва да се направят, за да може от началото на 2016 г. либерализацията да бъде в ход. С либерализацията на практика ще се постави определянето на цената на електрическа енергия  на пазарни условия, което е и гаранцията, че никой няма да обвинява никого за това как ценообразува. КЕВР в този вариант ще има единствено ангажимента да определя таксата за пренос и достъп, а цената дали ще бъде по-висока или по-ниска - тя ще бъде справедлива цена, която ще бъде определена на базата на пазарни условия.

Идеята да се обложи електроенергията за износ с такса задължение към обществото няма ли да доведе отново до неговото блокиране, както през 2012-2013 г., от което в крайна сметка отново ще пострада енергетиката?

Бизнесът постави много остро този въпрос, тъй като те имат претенция, че всъщност цената на електрическа енергия за износ е по-ниска, като по този начин подпомагаме индустрията в съседните страни. Това, което се прави в момента, е да се анализират параметрите и изходните данни, за да се види  до какви резултати ще доведе подобна законодателна промяна.

В крайна сметка цената за износ е пазарна, тя е такава, каквато регионалният пазар определи.

Точно така, а и не бива да се забравя нещо друго, че всъщност АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" изнасят една голяма част от енергията, която произвеждат, и една такава цена "задължение към обществото" в електрическата енергия за износ също би затруднила и тяхната дейност и конкурентоспособност.