Министърът на външните работи в предаването „Денят започва” на Българската национална телевизия

Сега е време да си поговорим за приоритетите на българската външна политика. Тук гост в студиото на "Денят започва" е министърът на външните работи Кристиан Вигенин. Добро утро, добре дошли.

Добро утро.

Преди да си поговорим за тези конфликтни точки, обаче много ми се иска, г-н Вигенин, да изчистим един въпрос, който вие заявихте, че съжалявате, че сте повдигнали, но все пак той продължава да стои - дипломатите с досие в Държавна сигурност. Какво ще се случи с тях? Разбрахме, че няма да бъдат пращани като посланици, разбрахме, че за реабилитация от ваша страна не може да се говори. Какво ще се случи с тях?

Аз искам отново да кажа, че излишно се създаде един голям балон от въпроса, която ми беше зададен, и отговора, който дадох. Искам да повторя този отговор - аз ще разчитам на капацитета, професионалния опит и знанията на тези хора, които са служители на Министерство на външните работи. Конституционният съд се е произнесъл по проблема, който беше създаден. Те не могат да бъдат дискриминирани заради това, че са били служители на бившата Държавна сигурност. Тази тема бих искал да бъде приключена веднъж завинаги и отново подчертавам - нито съм говорил, че това е приоритет, абсолютно не, нито съм говорил, че имам намерение да ги реабилитирам, това е несериозно, нито пък, че имам намерение да ги пращам за посланици, та някой да казва, че няма да ги праща за посланици.

Искам все пак да кажа, че е малко несериозно да се прави цяла кампания срещу мен като министър на два-три дни, при положение че и в момента дори има временно управляващи на български посолства, които са именно от тази категория хора. Очевидно Министерството на външните работи трябва веднъж завинаги да престане да се... как да кажа, да се дели на такива със и такива без картончета. Искам да създам условия на спокойствие в министерството, на сигурност, стабилност и затова тази тема смятам да бъде приключена с последните въпроси, които и вие ми задавате, и може би още някои медии в рамките на тази седмица ще го повдигнат като интересна тема. Изобщо това не е най-интересната тема. Има много други по-важни и интересни неща, за които можем да си говорим.

Знаете ли, сигурно за нас в България не е чак най-интересната, ако приемем думите ви за 100-процентова истина, но, така, чужди партньори чух, които изразяват сериозно притеснение от факта, че евентуални хора, евентуални посланици в техни държави биха могли да станат хора, които са работили за бившите тайни служби, комунистическите тайни служби. Затова може би е хубаво да изчистим темата. И понеже на мен не ми стана много ясно, г-н Вигенин, каква ще бъде разликата сега в отношението към тези хора, понеже ви чух да казвате, че те са унижени от предишното правителство, като са били натикани в разни стари, прашни кабинети в министерството и не вършат нищо.

Казах ще направя необходимото максимално да се използват техните знания и потенциал. Не мога да ви дам конкретен отговор за всеки конкретен човек, но, пак казвам, не може министерството да се лиши от техните знания. А иначе няма нужда да се притесняват нашите партньори. Механизмът е такъв, че дори да допуснем, че България с мое предложение и съответно Министерският съвет поиска президентът да назначи такъв посланик, всяка една страна, която не желае такъв човек, може просто да не издаде агреман, но...

Е, това би било доста сериозен скандал, не мислите ли?

Би било, но понеже казахте - имали притеснения наши партньори. Няма как да имат такива притеснения. А иначе в никакъв случай няма да създадем подобна ситуация, нямам никакви колебания, че с президента на България ще имаме добър синхрон в това отношение. Но естествено разбирам, че този шум , който се вдигна в системата, се оказа контрапродуктивен, затова бих искал темата да бъде затворена. Няма нужда от притеснения, няма да вървя към някаква реставрация, както едва ли не ме обвиниха, това е най-малкото несериозно, най-малкото може да се очаква от мен такова нещо

Добре, дайте сега да видим какво се случва и какво ще направи външното министерство в помощ на хората, които са се оказали в Турция или в централна Европа в този момент, в който  там се случват неща, които не са съвсем приятни.

На този етап нашите посолства и мисии в тези страни ни информират за ситуацията там, следят, имат готовност да реагират, ако се окаже, че има засегнати българи. Поне по информациите до снощи такава информация няма. Иначе нашият съвет, особено що се отнася до Турция, повтарям го пак, е пътуващите за Турция да се регистрират на сайта на външно министерство,  така че нашите мисии ще имат информация, че тези граждани са там, което ще улесни и самите наши мисии и ще улесни контакта с тези граждани. И по възможност да избягват особено в нощните часове центровете на големите градове особено, където са най-масови протестите. Иначе на този етап ни се струва, че не е необходимо да се издава препоръка за избягване на пътуванията към Турция.

Имате ли готовност, господин Вигенин, или поне мислите ли върху този вариант за спешно изтегляне на българите, който пребивават в Турция, не постоянно, хората с двойно гражданство, не постоянно пребиваващите, а хората, които са там по други причини, да кажем туристи, ако ситуацията ескалира допълнително, понеже виждаме, че тя се оказа непредсказуема.

На този етап информациите и данните, който имаме, не дават основание да мислим за такъв вариант, но днес ще съберем колегите, които работят по тази тема, за да обсъдим и подобно развитие на ситуацията, така че да имаме наистина готовност. Надявам се все пак да не се стигне дотам. Струва ми, че ситуацията макар и напрегната не изглежда като възможно излизане изцяло извън контрол, така да се каже, с масови безредици, които да застрашат живота на мирното население. Но, пак казвам, ние ще трябва да имаме готовност и за подобни мерки. Не искам да се създава паника обаче, нали, казвам, това са резерви варианти, по които ще работим, но от паника няма нужда сега.

Добре, преди малко тук беше председателят на управителния съвет на асоциацията на българските туроператорски фирми, говорихме за това, че според информация на турски медии, на вестник "Миллиет" по-специално, 40 процента от резервациите, туристическите, в Турция са отменени, та се питам дали външно министерство може и ако да по какъв начин да помогне на българските туроператори да привлекат туристите, които са се отказали да почиват в Турция, да кажем.

Мисля, че едва ли Министерството на външните работи може да реагира с такава скорост и да направи нещо по този въпрос. Най-общо ясно е, че ситуацията в България е спокойна и туристите биха могли да дойдат тук. Друг е въпросът обаче дали тези туристи, които са имали намерение да почиват в Турция, биха дошли в България. Мисля, че това не е ролята на Министерството на външните работи, но естествено, ако ситуацията се продължи още дълго и се създадат подобни нагласи за преместване на туристическия поток, сигурно бихме могли да мислим за евентуално улеснено издаване на визи, например, говоря на прима виста, ще се срещна с туроператорите и ще разговаряме с тях какво би било възможно.

Казахте в началото на мандата на това правителство, господин Вигенин, че българската дипломация трябва да помага на търговията, най-общо казано, така че да работи за икономическите интереси на България. Как си го представяте да се случи?

За нас е важно българските дипломатически представителства да имат по-сериозни ангажименти и роля по отношение на външноикономическата политика на страната. Тук става дума, първо, за търсене на пазари за българския бизнес навън и съответно търсене на инвестиции, които да влизат в България. До момента координацията по тези въпроси между Министерство на икономиката и туризма и Министерство на външните работи е доста слаба. Ние с новия министър на икономиката Драгомир Стойнев в близко време ще се срещнем, за да обсъдим какви биха могли да бъдат мерките, но това е задача, която стои пред правителството и конкретно пред нашите две министерства, така че ще го решаваме. Не бих искал да предпоставям, да давам някакви конкретни идеи. Обсъждали сме най-общо, но, пак казвам, това е задача пред правителството и нашите две министерства и ще го направим. Има известни дефицити, виждам в самото външно министерство, където реално няма структура, която да се занимава или най-малкото да следи, дори да бъде в пряк контакт с Министерството на икономиката. Затова може да мислим включително за някои структурни промени, създаване на такъв екип, но това засега е сферата на, как да кажа, на идеите. Много скоро ще седнем и ще направим едни конкретни предложения и идеи, които да предложим на Министерски съвет на господин Орешарски.

В кои райони на света, господин Вигенин, виждате потенциал българската дипломация да направи пробив, да лобира за българските интереси, за икономическите интереси на България? Вашият предшественик в редовното правителство, не в служебното, смяташе, че арабските пазари са нещо, което България е изгубила и трябва да си върне.

Аз също съм на това мнение, но вероятно подходът трябва да бъде малко по-различен. Всъщност, правейки анализа, е много лесно да преценим къде са  зоните на икономически растеж. Там, където има икономически растеж, естествено там има и по-големи възможности за износ на продукция, най-общо говоря, разбира се. Там вероятно има и бизнес, който е готов да инвестира навън, така че, струва ми се, освен арабските страни една от недотам използваните възможности са азиатските пазари. Има конкретни страни, където България има и традиции, има и възможности, така че ще засилим и ще фокусираме нашите идеи там, но не само. Пак казвам, това е въпрос и на анализ. От една страна, ангажиментите на самите министерства са важни, но, от друга страна, ще разчитаме и на анализите да видим. Няма как да тръгнем на широк фронт навсякъде. Трябва вероятно да фокусираме като за начало в няколко посоки, за да видим как ще тръгне, за да може след това с времето да актуализираме подхода. Това е нещо ново, различно, много се е говорило за това. Имам  всички основания да вярвам, че този път ще направим реално промяна.

Като си говорим за арабски държави, господин Вигенин, ситуацията в Сирия очевидно не дава признаци да бъде, конфликтът в Сирия по-скоро не дава признаци да бъде разрешен скоро. Ще има ли промяна в отношението на България към този конфликт? Ще правим ли пак срещи на сирийската опозиция тук, в България?

Като цяло нашата позиция няма да бъде променена. Има обща позиция на Европейския съюз, ние я подкрепяме. Друг е въпросът, че вероятно ще бъде... ще има нужда от корекции ангажиментът, който България има в този процес. България все пак трябва да съобрази своя ангажимент със своите възможности като държава да влияе, да бъде фактор реален и, второ, все пак да го съобрази с възможностите да гарантира сигурността на страната и на гражданите. Така че...

В каква насока вървят тези корекции?

Така че, ако питате ще се събира ли сирийската опозиция отново в България, и то пред медиите, бих казал по-скоро не. Но дайте ми малко време, все пак аз съм бил три дни в министерството. С много въпроси вече успях да се запозная. Сирия е едно от нещата, които предстои до края на седмицата да прегледам, да събера колегите, които работят по тази тема, да видим какви ангажименти до момента е поела и изпълнила България, тоест обратно - изпълни и вероятно поела за в бъдеще, за да може да преценим и нашата позиция, но пак казвам, един по-умерен подход подхожда много повече на страна като България.

Умерен подход означава ли липса на позиция, господин Вигенин?

Не, не означава.

Дълго време бяхме обвинявани, че се движим с големите, общо взето, не проявяваме собствена инициатива и нямаме собствено мнение.

Не, умерен подход не означава липсата на позиция, означава да имаме ангажимент, който отговаря на нашите възможности като държава. Не може България да изпълнява роля, за която няма реалните възможности да изпълнява. Няма как България да бъде страната, която едва ли не организира сирийската опозиция за борба срещу Асад. Имаме позиция, подкрепяме инициативите в тази посока, но предпочитам България да не е острието в този процес, защото тя няма възможностите реално да бъде такова и това застрашава според мен нашата сигурност, имайки предвид ситуацията и като цяло сектора за сигурност. Не се притеснявайте, ще видите, че България по никакъв начин няма да излезе от консенсуса по този въпрос. Наследството, което е оставено, ще бъде използвано, разбира се, позициите, които сме извоювали, доколкото имаме такива, няма да има отстъпление от тях, но пак казвам, България ще бъде по-умерена оттук нататък в активностите си специално по отношение на конфликта в Сирия.

А по-умерени или по-активни ще бъдете по отношение на съседна Македония? Първата визита или поправете ме, може би бъркам, първата Ви визита беше именно в съседна Македония.

Да, на практика във втория ден, в който бях министър, посетих Охрид...

А с какво послание?

…където се провеждаше среща на външните министри от Югоизточна Европа. Аз смятам, че това беше добра възможност и с това посещение да подчертая къде виждам нашите приоритети като правителство и Министерство на външните работи, разбира се. Нашият регион и естествено отношенията с Македония в контекста и на отношенията вътре в самия регион на Югоизточна Европа са много важни. Македония и решаването на спорните въпроси, които имаме с нея, ще остане, ще бъде един от основните ни приоритети, защото няма, това е важно за България, но няма и време за чакане, то е важно за целия регион. Няма да има съществена промяна в позицията. Ние очакваме да се подпише договорът за добросъседство и приятелство с Македония. Бих казал, че ще се опитаме все пак да създадем един малко по-положителен климат в отношенията с някакви допълнителни инициативи, които може междувременно паралелно с работата по договора да се реализират. Иначе...

Смятате ли допълнителни инициативи, прощавайте, но искам да ви върна към това.

Инициативи, които да покажат, че двете страни не гледат и не очакват този договор да реши всичко, не може да се фокусираме само върху него. Има други въпроси, които могат да бъдат решавани и поставяни, те могат да бъдат и на по-ниско равнище, било неща, свързани с инфраструктурата например, с взаимодействието между общините от двете страни на границата, други инициативи на по-ниско равнище. Но също така смятам за важно да се засилят и политическите контакти, включително на най-високо равнище, с Македония, защото според мен това ще създаде или ще премахне усещането, че едва ли не се е издигнала някаква бариера между двете страни чисто политически. Това ще даде пък възможност в една по-добра атмосфера да се приключат и преговорите по договора. Ние сме готови да ускорим работата по него. Има някои въпроси, по които македонската страна има възражения, но няма нещо непреодолимо. Така че подписването на този договор ще отвори пътя или ще премахне един от проблемите, които стоят на пътя на Македония към Европейския съюз. Не е само България, искам да подчертая, има още други въпроси от страна на Европейската комисия, от страна на Гърция, които предстои да бъдат решени, но нашият интерес е Македония да върви към Европейския съюз.

Ще отстъпите ли, г-н Вигенин, при подписването на този договор, за който става дума, от вече приети от Македония клаузи в него, които тя не спазва по една или друга причина?

Все пак този договор не е факт. Преговорите продължават, има някои ключови въпроси, по които не може да има отстъпление от наша страна. По други сигурно можем да проявим известна гъвкавост, но искам да уверя, че интересът на България ще бъде защитен. Ние в същото време не искаме и не извиваме ръцете на македонската страна. Предлагаме решения, които ни се струват приемливи и които всъщност регистрират една реалност в отношенията ни. Ако тази реалност се признава от македонската страна, би трябвало да няма проблем да бъде подписан и този договор. Но не бих искал  да навлизам в детайли, пак казвам, защото преговорите продължават. Да видим в кой момент ние ще имаме една по-голяма готовност да финализираме този проект.

Разговарях и с комисаря по разширяването Щефан Фюле да го информирам за нашата позиция по този въпрос. Той знае, че ние държим на този договор и при необходимост вероятно ще трябва и с него да поддържаме информация... да поддържаме контакти и да предоставяме информация и на него. Но, подчертавам, това е въпрос двустранен, на две страни, които са с достатъчно опит, и стабилност има в тях, да решат помежду си този проблем. Засега не се налага посредничество.

Обаче в македонските медии се появиха писания, цитирани са висши дипломати в Скопие, които казват, че с идването на новото правителство, на вашето правителство, отношението на България към Македония ще се промени и нашата страна ще даде подкрепата си за начало, за дата на начало на преговорите с Македония за присъединяването към Европейския съюз. Обвързвате ли даването, т.е. даването на съгласие от наша страна с подписването на въпросния договор, за който говорим?

Аз следя македонските медии, не съм забелязал някой така категорично да го заявява, може би някой анализатор някъде се е изказал. Мога да кажа, че от самото начало и от първите ми изявления аз подчертах, че подписването на този договор за нас ще бъде важен сигнал за готовността на Македония да развива добросъседските отношения с България. Наясно сме с възраженията на македонската страна, но искам да подчертая, че всяка една страна в процеса на подготовка за членство й се е налагало да решава тежки проблеми със съседите. Това включително се е случвало и с нас. Ние имахме доста сериозни ангажименти, които трябваше да реализираме в периода преди началото на преговорите, и го направихме с нашите съседи. В случая с Македония проблемите, бих казал, че даже са по-малко сложни, отколкото тези, които ние сме имали, включително и някои териториални… да не навлизам в детайли. Пак казвам, този договор регистрира една реалност, така че от тази гледна точка, ако Македония наистина сериозно иска да върви към Европейския съюз, подписването на този договор не би трябвало да е проблем за нея. Пак казвам, не искаме да извиваме ръце, но подчертавам - пътят на Македония към Европейския съюз минава през подписване на такъв договор с нас, с България.

Добре. Мисля, че последното изречение беше пределно ясно. Благодаря Ви за това гостуване. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин в студиото на "Денят започва".