Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Тази събота“ по бТВ

В следващите минути ще поговорим за ултиматумите на международната сцена и ултиматумите тук, във вътрешната ни политика. Ще направим всичко това заедно с вицепремиера и лидер на „България на гражданите“ Меглена Кунева. Добро утро.

Добро утро.

С Гърция да почнем и въобще ултимативния тон между нейните политици и кредиторите през последните 48 часа. Между впрочем сега, когато Гърция е най-горещата точка на Европа, казвате ли си "Слава Богу, че не съм част от Европейската комисия (ЕК), а съм си тук в България"?

Не, ни най-малко. Напротив. Първо, аз продължавам да бъда част от европейските институции. Много хубаво, че задавате този въпрос, защото всеки български министър, който участва в съвета, а това са девет традиционни съвета, има решаващ глас за съдбата на Европейския съюз (ЕС). В момента най-горещите теми се разглеждат не толкова в комисията, а се разглеждат в различните формати на европейските съвети. Както знаете, много често се цитира Европейският съвет на финансовите министри – ECOFIN, където става истинският голям разговор. Тъй че аз съм при всички случаи силно ангажирана с всяка една от европейските политики…

Разбирам, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е бесен на гръцкия премиер Алексис Ципрас и определя действията му и като цирк и като безумие, и като катастрофа, и като разпиляване на енергията. Вие какво мислите?

Да започнем с последното. Разпиляване на енергията е най-тревожното и, доколкото познавам Жан-Клод Юнкер мисля, че това е нещото, което най-много го тревожи. Трудно е да се каже за човек като него с неговия богат опит, че може да бъде бесен на нещо. Но когато виждаш, че решението се изплъзва от ръцете ти, че всичките ти усилия потъват и попиват от пясък все едно, тогава наистина чувството, че си безсилен, че можеш да пробиеш стената с разум, с думи и с решения е много фрустриращо в политиката. Виждаш как се изплъзва икономиката, как се изплъзва мирът, как, не дай Боже, се изплъзва една от страните от ЕС от намиране на решение заедно. Така че аз споделям това чувство и тази тревога, защото ЕС има смисъл заради своята ефективност. Когато месеци наред не може да се намери ефективно решение, напрежението за това, че не си го намерил – то се споделя от всички, не само от Гърция.

Така е. Въпрос за милион долара – как ще гласуват утре гърците на референдума?

Може би да се обърнем все пак към прогнозите. Изглежда наистина е 50 на 50. Аз виждам, че в последните дни тенденцията се променя. Цялата работа е в това гърците да разберат, че не може по начина, по който преговаря тяхното правителство, да напреднат. Преговорите имат определени правила. Няколко пъти докато слушах предишният ви разговор – вие казахте доверие, доверие, доверие. Това е единствената валута, която работи в ЕС. Ако я нямаш тази валута, ако тя е девалвирала – нищо не можеш да направиш. А след толкова много опити, в които гръцкото правителство тръгна, после се върна, не може да предложи решение, в което да убеди останалите, наистина много изтъня.

Оставате ли с впечатлението, че гръцкият премиер в момента просто играе, така че да спаси собствената си политическа кожа?

Това е премиер, с който аз не съм работила. С предишните - всеки от тях познавах. И знаете ли, до голяма степен човек влага характера си в политиката. Така че не искам да скачам в този отговор без да съм видяла и без да съм усетила докъде може да стигне желанието за личен успех, което го има в много политици, и другото желание, което е по-силно – да бъдеш полезен, да служиш наистина. Но понеже ми казахте каква е ситуацията в Гърция и ме попитахте - аз следя какво се случва в Северна Гърция, която е най-близо до България. В Солун има от няколко дни буквално демонстрации в подкрепа на това страната да приеме условията. Тези условия… И двете страни всъщност в момента имат възможност да съберат позициите си. Да, през една крайна ситуация. Но нека да използваме крайната ситуация. Да я използваме в полза и на двете. И което е още по-важно – бизнесът и от двете страни подкрепя решението за оставане в Еврозоната, което може да се случи не с декларации, а може да се случи, само ако се приемат условия, които важат за всички. И още нещо – аз забелязвам от вчера, че министър-председателят Ципрас направи завой и обяснява как той е „за“ оставането в ЕС. Тоест той се опитва да използва този лост, защото гърците са много проевропейска нация, и да даде сигнал, че всъщност няма нищо страшно, ако се гласува така, както той предлага на референдума. И въпреки това ще останат в ЕС, което е малко подвеждащо. Не може при условията, при които нито една страна не е съгласна с теб, не може при условия, които са били добри за разрешаване на кризата в Португалия, в Балтийските страни, в Ирландия - те да успеят, а нашите съседи да не успеят. Аз желая успех на всеки разумен човек в Гърция и много вярвам в тях.

Добре. Гърция е голяма тема и на утрешното ни предаване дотолкова, доколкото утре ще е референдумът. Дотук с ултиматумите между Гърция и кредиторите. Кажете ми за вашите ултиматуми в рамките на Реформаторския блок? Питам се колко трябва да са обтегнати отношенията вътре между вас партиите, част от Реформаторския блок, та господин Зеленогорски трябва да му кипне и да каже – ще хвърля оставка като шеф на предизборния щаб на Блока, ако до 20 юли не се споразумеем участваме ли заедно на изборите или не?

Госпожо Марчева, ние всъщност с вас от началото на предаването говорим за езика и за това какъв език и кога се употребява, кой език е приемлив. Стигнахме до извода, че езикът на министър-председателя на Гърция не е довел до успех, тоест неговите колеги са отхвърлили езика му. Отхвърлили са начинът, по който той сменя тона в Европейски съвет и обратно в своята страна. Езикът е голямо оръжие. В публичния живот, в политиката той е единственото оръжие в мирно време всъщност. Езикът освен това създава реалност. Найден никога не е казвал ултиматум. Не е последна дума. Но той казва нещо много сериозно, в което аз го подкрепям. Ако ние нямаме решение за обща листа и обща национална регистрация, то тогава просто няма общ национален щаб и няма смисъл да има само един. Защото Найден в момента е… как да кажа, и сам войнът е войн. Няма щаб, няма председател на щаба, единствено той е хвърлен на арената, и той е организационен секретар на…

Всъщност предложението ви за общо явяване на местните избори…

Датира от април.

Точно така, от преди няколко месеца. Защо СДС мълчат, защо ДСБ мълчат?

Вижте, всяка партия има своята динамика. В „България на гражданите“ динамиката е такава, че първо ние сме способни да вземем достатъчно рано решение, второ - ние много… общо взето хората са доста умерени и то се вижда през печата на поведението на всеки един от тях. И Найден Зеленогорски, и Димитър Танев, нашият народен представител, и госпожа Маринска, и по-младите – Димитър Делчев, Антони Тренчев, Настимир Ананиев. Това са умерени хора, които вземат с голяма подготовка решение, но когато вземат това решение то стои.

Друго се питам. Ако не стигнете до съгласие за общо явяване на изборите, нали се сещате всъщност отсега какви сигнали давате към избирателите си? Онези там пак не се разбраха, онези там пак делят нещо.

Точно затова дадохме достатъчно рано този сигнал и казахме вижте – ние не създаваме проблеми, ние сме - „България на гражданите“, сме онази част от коалицията, която иска да даде тласък на процеса, да го даде еднозначно и хайде да седнем и да се разберем. Но пак ще кажа – аз не обвинявам колегите си. Динамиката в различните партии те си я познават най-добре. Просто вече наистина е време това да се направи. Не е лесно за нито един от лидерите. Има натрупани отношения, особено в градовете. Между нас вътре в националните ръководства не мисля, че има проблеми. Но когато в един град като Видин например има тежки противоречия, трудно успява…

Всъщност откакто господин Зеленогорски каза, че му прекипява, чували ли сте се с колегите си Радан Кънев, с Божидар Лукарски?

Следващата седмица имаме… Да, ние с тях се виждаме, не само чуваме, непрекъснато – аз вчера бях и в парламента. Те трябва да са сигурни, че не просто те го искат, а партиите им по места го искат и са готови да го направят. Аз искам да ви кажа за един несъмнен успех, който имаме в Плевен и в Добрич. Там всички партии се събраха и се съгласиха с един общ кандидат. Тоест на местно ниво това е другият подход. Да оставим на местно ниво всички да се разберат.

И обаче един несъмнен провал, какъвто е случаят в София последно, защото Соломон Паси каза, че за него единството на Реформаторския блок е по-важно и няма да се кандидатира за кмет на София. Вие ще подкрепите ли Вили Лилков?

Вижте, хайде да внимаваме с думите. Провал в София, какъв провал? Та ние още дори не сме седнали да обсъждаме заедно кандидатурите в София. Нека да кажем какво се случи, защото за мен то е позитивно и е много важно. Първо „България на гражданите“ излезе със свое предложение и това предложение - ние дори още не сме го поставили на масата, защото другите нямаха такова, нямаха предложение за кмет на София - беше да има човек, който може да събере широка периферия, както Соломон Паси. Нали все пак ние имаме граждански елемент, особено за „България на гражданите“, това наистина е част от програмата й.

Соломон Паси беше на масата като номинация и тя беше по категоричен начин отхвърлена от колегите ви от ДСБ.

Не, нека аз да ви кажа все пак какво мисля, разбирам накъде водите разговора. Случи се следното. Те бяха доста изненадани вероятно, че една от нашите организации предложи Соломон Паси. Той има много качества. Качествата на Соломон Паси са свързани с неговата отлична работа като министър на външните работи и смятам, че да предложиш един бивш министър на външните работи, успешен, председател на външна комисия, известен далеч зад границите на страната – означава, че „България на гражданите“ разпознава своята отговорност и не мисли само - дайте да изкараме един кандидат от нас, от „България на гражданите“. Ние имаме право да го направим това. След това дойде стъпка номер 2, която беше рязка реакция от страна на някои колеги – не, тази територия не бива да се пипа. Аз не го разбирам честно казано, за мен това беше неочаквано. В момента, в който видяхме, че Вили Лилков е издигнат от ДСБ, от една от партиите утре СДС може да предложи свой човек, от своите среди. „България на гражданите“ може да излезе с още една кандидатура. И когато се съберем на маса да кажем – имаме пет души, които ще обсъдим и един от тях е най-добър. Използвам случая тук да кажа, че аз поздравявам най-сърдечно господин Вили Лилков за неговата номинация за кмет на София. Той в момента е народен представител от Реформаторския блок, така че смятам няма нищо нередно в това да предложиш един човек. И още нещо за Соломон Паси. Той каза, че би се съгласил да бъде само кандидатура единна на Реформаторския блок, в което също няма нищо изненадващо. Господин Вили Лилков каза същото.

Добре. Успех Ви пожелавам.

И аз на Вас.

Шансовете как преценявате за общо явяване на изборите, все пак?

Трябва да станат.

Трябва да станат.

Да.

Големи ли са обаче или по-скоро клонят към минимум, усещането Ви?

Не си играя с тези думи. Просто работя, за да се случи.

Добре. Благодаря Ви. Това беше Меглена Кунева – вицепремиер и лидер на „България на гражданите“.