Министърът на културата в предаването „Денят започва с култура” на Българската национална телевизия

Нека да кажа, че първият ни гост е министърът на културата д-р Петър Стоянович. Дали ще успеем да зададем всички въпроси, които сме подготвили, предстои да разберем.

Да, ще си говорим също и за международния медиен форум "Медиамикс", запънах се на тази чуждица, "Медиамикс" 2013. Директорът на фестивала ще ни бъде гост, Мартин Кадинов.

И така, добро утро и на добър час на д-р Петър Стоянович.

Оценявам чувството ви за хумор.

Защо? Защото е трудна задача?

Трудна работа. Но...

Е, така е. Тежка е короната.

Да.

Възможна ли е дългосрочна стратегия за развитието на българската култура? Успяхте ли да се срещнете с работните групи, които изготвят националната стратегия? На какъв етап е тя?

Мисля, че трябва да избягаме веднага от мисленето и работата на парче, което за жалост мисля, че досега е преобладавало. Разбира се, че както образованието, така и културата, тоест нещата, които са свързани както със здравето на нацията, духовното здраве, така и със следващите поколения, трябва да се мисли не в рамките на една година, а в мандати и в поколения. Затова всякакъв вид осмисляне и предначертаване на нещата, които трябва да се случат в българската култура, са не само възможни, те са задължителни. Въпросът е, че трябва да върнем обратно този вид нормалност в мисленето, в администрирането и диалога в културата, което за жалост не е практиката досега, широко разпространена.

Все пак тази национална стратегия на какъв етап е от разработването?

Тя е на един относително напреднал етап, особено по отношение на неправителствения сектор, който е в огромна полза на Министерство на културата. Това, което аз заварих, все пак ми дава известно основание за тревога по отношение на естествения диалог между Министерство на културата, гилдиите и неправителствения сектор, и особено по отношение на стратегията мисля, че беше много важно една от първите ни срещи да бъде с представители на общността, чиято помощ аз не само високо ценя, това са хора, които дълги години и практически безвъзмездно се занимават с нещо, за което Министерство на културата може само да бъде дълбоко благодарно и да обменя с тях експертен опит, не само да ги видя като една от първите си задачи, но и да направим веднага първите опити да рестартираме... не да го рестартираме, но по-скоро да му дадем малко по-различна динамика и да успокоя хората, че в мое лице и в лицето на моя екип те ще имат диалогичен партньор. И мисля, че в рамките на тази година може да излезем с добри, така, добри вести.

Така или иначе засегнахте темата за приемствеността. Какво от проектите на министър Рашидов и какво от макар и съвсем краткото министерство на Пенев ще вземете и ще продължите по-скоро?

Вижте, тези проекти не са свързани с личности. Те са свързани с нормалния ход на една, на едно ведомство, каквото е Министерство на културата.

Ако говорим специално за изграждането на музея, така наречения Лувър, той беше свързан с определена личност.

Да. Там, ако го свържем директно с една, един предишен мандат на културен министър, там, разбира се, трябва да направим няколко основни проверки както по отношение на прозрачността на финансиране и на, така, целия този процес, който трябва да излезе на масата задължително, това предстои. От друга страна, и без това сме на тази тема, според мен големият проблем с Лувъра не е в това, че някой искаше да прерязва лентички, защото Лувърът... забравяме, че Лувърът, така нареченият Лувър, не е сграда. В смисъл сградата може да е готова. Аз първия въпрос, който зададох на, така, все още неокомплектования ми екип и на специалистите - приятели, с какво ще напълним този Лувър? И това е първият въпрос, който искам и, така, нашите сънародници да помислят, особено хората на изкуството, дайте да помислим първо не кога ще е последната замазка, а с какво ще изпълним като съдържание тази сграда. Между другото това важи по същия начин, както и за Музея за съвременно изкуство, така и за Тоталитарния музей така наречен.

Да.

Първото нещо, което трябва да завършим, е в едно широко и според мен твърде интересно за нашата общественост обсъждане, да видим как ще изглежда не само отвън сградата, а отвътре експозицията въобще. И институционализирането на музея е значително по-важно от строително-ремонтните срокове.

Тоест, ако бъдат спазени сроковете, както трябваше да бъдат, до юли, в средата на лятото, така или иначе откриването на музея няма да, на самия музей, няма да се състои през лятото, така ли?

Вижте, това, което нямам в кабинета си, е ножичка за рязане на ленти. Това е последното, което ме вълнува. Ще е срамота и грехота при тези пари, които вече е глътнал Лувърът и които още трябва да глътне, обективно погледнато, ние да се стараем да се похвалим с нещо, което вероятно ще е може би формално налично, но ще е лишено от съдържание. В първия момент, в който завърши този, така да се каже, обзор на съдържанието, ще съм първият, който с удоволствие ще ви информирам за това нещо. Но не сме на този етап.

Добре. Докато сме все още на вълна художници и така наречения Лувър, какво стана с таксата за сертификат за износ на произведения на изкуството? Имаше голямо брожение сред художниците. Тя се увеличи пет пъти, ако не се лъжа.

И галеристите.

Да. От 3 на 15 лева.

Ако го погледнем, така, като лаици, качването от 3 на 15 лева за нас някак си изглежда малка сума и си казваш абе, айде сега, нали...

От какво се оплакват.

От друга страна обаче, аз още лятото с мои приятели художници съм обсъждал това нещо, въобще не съм си и представял, че ще се видим в това качество с вас, в петък имам среща с председателя на съюза, от когото ще поискам все пак едно формално искане да се преразгледа това нещо, тъй като то е една процедура, която трябва да мине през Министерски съвет, да бъде одобрена и така нататък. Имам пълно разбиране, че приходите за държавата са недостатъчно сериозни на фона на всички онези несгоди, които художниците, които трябва да изпращаме като наши пратеници на културата и духа, понасят всъщност. Мисля, че много скоро можем да стартираме тая процедура, в момента, в който стигнем до договореност със... Искам, искам да е, все пак да видя от тях наистина и формализирана причина да започнем тази процедура. Аз съм за.

Преди малко стана дума за екипа, за Вашия настоящ и бъдещ екип, въпрос, който вероятно всички задават, но все пак и ние да ви попитаме - кои ще бъдат заместник-министрите?

Екипът на министъра не се свежда само до неговите заместници. В момента беше особено важно, от една страна, да овладеем тревогите и пропуските в общата администрация, тоест това е, така, по-техническата част, от друга страна, в моя личен кабинет да се задвижат нещата. Колкото до... тоест на този етап екипът е сформиран. Колкото до заместник-министрите, мисля, че до една седмица има реални възможности с министър-председателя да обсъдим и тези подробности. Естествено е, че там трябва да се намери всякакъв баланс и аз съм напълно отворен. Засега върху мен пада, така, тежестта както на разговора с всички в администрацията и в гилдиите, но надявам се много колегите, които ще дойдат, да ми бъдат от полза.

Не, решението е да, сега малко да направим един лек завой, тъй като по една или друга причина нямаме с какво друго да впечатлим Европа, Европейския съюз, освен с културата си. Мисля, че ще се съгласите със...

Напълно.

Положението на културните институти в чужбина, ние често получаваме репортажи примерно от Лондон от културния институт, в Париж също функционира добре. Какво положение заварихте, ако имате поглед вече, разбира се?

Да, да, разбира се, разбира се. Там бих разделил нещата на конкретни и по, така, дългосрочни. На този етап културните институти, част от тях са пред конкурси за техните бъдещи предстоятели. По-важно за мен е следното - с голяма част от тях аз вече съм в контакт и чел съм някои от техните годишни отчети. Въпросът е, че тук може би трябва да помислим за превръщането на тези хора в посланици на българската култура, тоест в гласа на културата. На мен ми се ще да вярвам, че имам, така, една връзка и с външно министерство, но аз бих искал по някакъв начин да ги превърна наистина в пратеници директни в съответната страна. Това означава, че както техните конкурси, които предстоят занапред, има вече пуснати, има такива, които... все още изискванията към тези хора би трябвало да бъдат допълнени и обогатени в този смисъл. Както конкурсите, така и дейността им на място трябва да бъде не само интересна, забавна, добре разписана, както се казва в администрацията, но те трябва да вършат реална работа, да са там, така, на предния фронт, разбира се, съвместно с нашите дипломатически представителства. Ето например снощи се чух с нашия посланик в Лондон, казахте Лондон, Константин Димитров, с когото с учудване констатирахме, че една прекрасна възможност - българско изкуство да гостува в Британския музей, неизвестно защо пореден месец няма отговор от българската държава. От друга страна, Британската библиотека, нали, на онази общност, гигантска, имперска, би могла по същия начин да влезе в директна връзка с българското Министерство на културата и с Националната библиотека. Неизвестно защо българската администрация не е намерила за нужно да препрати, дето се казва, към Лондон поне едно съобщение, че има интерес да бъде представена в Лондон на това ниво. Има нeща, с които се сблъсквам, да ви кажа ли, тези няколко дни в Министерство на културата, които ме оставят бездиханен. И моята голяма, така, голямото ми желание в това... този дух аз да го върна и да го вкарам обратно в Министерство на културата. Не може така да се работи в тази сфера.

Един въпрос на зрител на страницата ни във фейсбук. Милена Калева Ви пита - г-н министър, смятате ли, че големият проблем на българската култура като цяло е липсата на добра стратегия и на достатъчно средства за реклама и пиар у нас и в чужбина? Ако да, имате ли представа как да промените това и имате ли в екипа си хора с опит, които мислят в тази посока? Тоест тук акцентът е върху...

Той е доста глобален този въпрос.

Да.

И стигаме дотам как се представя или както е модерно сега да се казва - презентира, България въобще в чужбина. Вчера имах един много интересен разговор с представители на българските филмови среди, които ме запознаха съвсем накратко, по подобие на британския случай преди малко, каква е била подготовката на румънската държава, която ние смятаме еднакво европейски... така, в нашия контекст, на нашето ниво, за да могат да добият прекрасната филмова награда на техния филм тази година. Това е... това означава финансиране, това означава една година преди това екип на западна държава, няма да нарека откъде от коректност, който работи само по този случай, лично към кабинета на министъра. И изведнъж след една година този филм наистина успява да пробие. Само този пример е напълно достатъчен, за да схванем гигантската разлика в начина на мислене. Имаме ли начин на мислене по някакъв начин след време, не казвам сега, но може да се намери и някакъв вид финансиране, защото, като знаеш целево къде трябва да удариш по масата, условно казано... Иглика Трифонова, режисьорката нашата прекрасна, се чух с нея по друг повод и тя ми каза - ами, разбери, в момента, в който се представяше нейният, помните го чудесния филм "Писмо до Америка", примерно казано, ако в сряда беше официалното откриване с премиера, мисля, че беше в... разбира се, в Амстердам, предишната вечер застреляха пред киното Косьо Самоковеца. И, нали, казва тя, нали си представяш каква премиера на българската култура може да има при положение, че имаме, нали, това...

Такова съвпадение.

...уж случайно съвпадение, а то е някак си нещо, което ни преследва непрестанно именно поради стечение на ред обстоятелства и за жалост начин на мислене, на проектиране.

Докато сме на тема социални мрежи. Във Вашата фейсбук страница, в която надникнах, е публикувано... няколко препоръки, всъщност въпроси към вас от страна на човек, който се занимава с книгоиздаване.

Книгите, да.

Някои от тях мога да цитирам - създаване на национален център за книгата, който да разполага директно по програмите в помощ на книгата, създаването на фонд за подпомагането на българските писатели и т.н. Вие сте ги чели, предполагам, всичките, но въпросът е толкова много сектори, които имат своите справедливи вероятно изисквания към държавно субсидиране, а бюджетът е един, накъде ще насочите усилията си, кои са приоритетите?

Ето това е типичен случай за необходимостта да кажем не може да се работи на парче и не може да се работи само в един сектор. Защото ако, даже и да имаш симпатии към един сектор, даже и да си работил дълго време в тях, министърът на културата не е излъчен от гилдия, за да може да представлява нейните интереси. С българската книга проблемът е дългогодишен, българската книга е относително от дълго време в забвение въпреки прекрасните както литературни произведения, така и издателска дейност. Ето, вчера бях на едно честване на издателство "Захарий Стоянов", 1500 тома само българска литература, прекрасно направени. Възхищавам се на подобно геройство, аз даже казах, че е почти безразсъдство да издаваш такива неща, финансово безразсъдство, но слава богу, че има и такива хора. Българската книга се нуждае от диалог и от набелязване на две-три основни неща, които заедно с тези хора ние би трябвало да заложим в следващия бюджет, и, второ, да търсим европейските пари. Разбира се, на първо място е създаването на някакъв орган, който да обединява тези хора и да ги подпомага, разбира се, подпомагане на преводна литература, особено в Югоизточна Европа. Дори по-малка от нас държава като Република Македония има целева политика за това, да не говорим за Румъния, Гърция, Сърбия и т.н.

Трябва да споменем и ДДС-то, макар че това вече е проблем на парламента, а не точно на министъра.

Това е голям проблем. Преди време аз бях част от онази група, тогава все още политическа, представители заедно с експертите, които бяхме много за намаляването на ДДС, чак за премахване аз не вярвам да може да стане, но намаляване поне, върху книгата. Това ще облекчи много тези хора.

Несъмнено, да. Всъщност всичко това, което казвате, опираме пак до термина, който е употребила нашата зрителка - стратегия.

Стратегия.

Става въпрос, тук Вие много правилно се изразихте, да не се работи на парче, но това означава една глобална стратегия, с която вие след 4 години, когато напуснете това министерство, да бъде продължена във времето, защото това е смисълът на вашата работа всъщност.

Приемствеността е единственият начин да вървим по европейски път. Без приемственост... приемствеността може да бъде и приемственост на грешки, които да се поправят, аз не казвам, опитът не винаги е положителен, но заложи ли се някакъв жалон, особено в сферата на културата, той трябва, за бога, да може да бъде спазван, а не всеки следващ министър, всеки следващ управленец да започва от родното село на баба си и да извърви дългия, но мъчителен път към метрополията. Задължително смятам, повтарям го може би за пореден път днес - не е възможно Министерството на културата само и духовно автократично да управлява този процес. Напротив, ние сме една голяма общност, която трябва донякъде да спаси и донякъде да продължи развитието на българската култура. Неправителствените организации, гилдиите и прочие, тези хора трябва да се успокоят, че имат в наше лице институция и приятел, и адвокат на техните каузи, и да се върви заедно. Времето на имперския стил на управление на културата отдавна е свършило. Просто някои още не са го схванали. Аз смятам, че ще ги убедя да го схванат.

Може би още един въпрос, който доста активно се дискутира, и то от години, става въпрос за така наречения раздут щат на държавната администрация. Какви са вашите наблюдения, макар и да сте съвсем отскоро...

Министерство на културата е малко министерство, в сравнение, разбира се. Общо взето, в него няма, бих казал, неща в щата, които да са екземплярен пример на това, което говорите.

Да, тоест не е нещо дразнещо в това отношение.

Не. Но според мен екипът на Министерство на културата има нужда от една нова мотивация и от едно частично обновление в начина и по критериите на една европейска държава на 21-и век. Предстои това нещо, разбира се, голяма част от хората трябва да видят и съответна мотивация от своя министър и от новото правителство да вървят в тази посока. Духовна мотивация, говоря. И мисля, че сме на прав път. Постепенно ще си говорим и по тези въпроси, имам идеи.

Един въпрос с цитат от ваша публикация съвсем наскоро, озаглавена "Елитният провал на прехода". Там сте написали - бездната, която дели обикновения българин от културата, е напълно съизмерима с пропастта между нея и политическата класа. При тази, общо взето, песимистична констатация от ваша страна на кого разчитате да ви подкрепя в действията ви и какво...

Аз бих казал, това е една констатация, а вече оттам насетне дали ще вървим в едната от двете посоки е вече наш избор. Бездната е наистина огромна. Културата се смята за някакъв безплатен придатък към някакви жълти павета някъде. И дори масовата култура, тази, която започва от българските училища, читалища, самодейци и прочие, дори тя не е в достатъчна степен задоволяваща за културната потребност на българина. Бездната между културата и нацията, и политическата класа също е огромна, тъй като държавата и въобще Европа се случва на някакви хора, но обикновеният българин не го разбира това нещо. Той трябва да види защо е тази култура, че тя се управлява добре, че творците в нея имат свободата да имат претенции и изисквания, разбира се, представяйки произведения, които са на достатъчно добро ниво. Трябва да я съкратим тази бездна. Тя е, разбира се, в някаква степен и между поколения на български творци, и това не трябва да се забравя, т.нар. по-утвърдени, от по-възрастния ешелон, и сега по-младите. Трябва да вървим ръка в ръка, нямаме друг избор.

Как?

Без, без революции, но само до еволюция няма да допрем, защото трябва малко да поработим по-активно.

Със сигурност. Остава ни съвсем малко време, ще ми се просто с едно изречение да рамкираме финала на разговора със следния ми въпрос. Между крайния либерализъм на англосаксонските държави по отношение на културната политика и сериозната държавна намеса примерно в една Франция кой модел избирате Вие? Или Германия.

В момента не мога да бъда нито една от двете страни, тъй като нямаме нито парите на Франция, за да управляваме като Жак Ланг, нали, примерно като държавен министър по тези въпроси, нито онази разчупеност на Острова и англосаксонските страни. Тоест ние в момента трябва да намерим за пореден път един наш, уникален български модел, който не вярвам да е чак толкова оригинален, но той трябва да се вмести и най-вече да заработи. Когато се успокоят хората, които зависят по някакъв начин от културното ведомство и имат досег с него, това ще е първият знак, че нещата са тръгнали нагоре. И аз смятам, че много скоро може да имаме първите положителни сигнали.

Благодаря Ви, г-н министър. Надявам се, че ще се виждаме често в това студио.

Аз съм отдавна ваш гост.

Благодаря Ви.

Благодаря.