Вече е факт новото и актуализирано издание на „Червена книга на Република България”. Повече ще говорим за това с нашия гост, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Навременно ли е новото издание на „Червена книга“ и в какво се състои неговата полезност, министър Василева?
Със сигурност е навременно, защото първото и предишно издание на „Червена книга“ е излязло на бял свят преди 30 години. Днес заедно с академик Воденичаров и с представителите на научните среди от Българска академия на науките представихме съвместното издание на Министерството на околната среда и водите и Българска академия на науките – едно разширено, допълнено, актуализирано издание. То изцяло съответства на съвременните и международните изисквания за категоризирането на застрашените видове и представлява един наистина колосален труд, който може да бъде в полза на широк кръг от потребители и разбира се на това да подсилим усещането за отговорност към уязвимата природа.
За всеки вид от книгата учените предписват конкретни мерки за възстановяването и опазването – кой ще ги прилага?
Да, така е. Изданието е в три тома. Първият е за растения и гъби, като са разгледани 808 вида, животни – 287 и третият том е за природните местообитания – 166 вида. Категоризирани са представените видове като някой от тях са изчезнали, други са застрашени, трети са засегнати, за четвърти има недостатъчно научни данни. Както и вие споменахте – за всеки един от видовете има представена детайлна информация за актуалното състояние, исторически данни, илюстративен материал и оказани мерки, които могат да бъдат предприети за защита в това число за грижа за увеличаване на популациите, грижа за консервация, грижа за това да не допуска последващо намаляване, защото това е едно от сериозните предизвикателства, които стоят пред целия свят. Всъщност още 1970 година е отчетено застрашаващото намаляване на биологичното разнообразие, което от 1970 година насам, е намалено с 28% в световен мащаб. Сами разбирате колко много усилия трябва да бъдат полагани от всички, за да се съхрани тази ценност. Знаете, че България се гордее с наистина богатото си природно наследство и това е едно от нещата, с които наистина можем да считаме, че полаганите усилия дават резултат. Към настоящия момент в България отчетените темпове не са толкова апокалиптични, напротив – грижите за опазване на природата дават своя резултат. „Червена книга“ е още един инструмент, който може да бъде ползван, както от учените за изследването на състоянието на защитените и застрашени видове, за факторите, които влияят върху това състояние, могат да бъдат ползвани от еколозите, които правят оценка на въздействието върху околната среда и оценка за съвместимостта със защитените зони при реализирането на различни инвестиционни намерения. Могат да бъдат ползвани от младите хора, за да се информират, да се образоват, а могат да бъдат ползвани от всеки един човек, защото наред с изданието, което беше подготвено със съвместните усилия на министерството и на Българската академия на науките, има възможност за пряк достъп до „Червена книга“ и чрез интернет. Има и електронно издание на книгата, което наистина смятам, че ще бъде в полза на всички граждани.
Министър Василева, актуализацията на „Червена книга“ ще доведе ли до промени в Закона за биологичното разнообразие?
Законът за биологичното разнообразие има приложение, което съдържа всички видове животни и растения, които са защитени. Има изрични регламенти в закона, които указват как и по какъв начин те да бъдат опазвани и съответно санкции, които могат да бъдат налагани в случай, че се установи, установят неправомерни действия спрямо тях. Това, че е издадена „Червената книга“, не води пряко до необходимост от промяна на закона, защото законовите регламенти за налични. Това обаче, което според мен е основната полза, която носи това издание, е наистина широката информираност на обществеността и, ако щете, отговорността, която имаме всички за това да полагаме повече усилия да опазваме природните си дадености.
На парламентарния контрол министър-председателят бе попитан за участието на академичните среди в работата на българското правителство. Вашата съвместна работа с Българската академия на науките и ресорните институции по актуализирането на червената книга със сигурност са доказателство за сътрудничеството, от което се интересуват депутатите, така ли е?
Безспорно доказателство и пример за дългогодишните традиции, които има изградени на взаимодействие между Българска академия на науките и Министерството на околната среда и водите - „Червената книга“ е плод на близо 10-годишен труд на повече от 200 учени и представители на Българската академия на науките. Това през цялото време е било подкрепяно от Министерството на околната среда и водите чрез осигуряване на финансова подкрепа, чрез осигуряване на експертна помощ и организацията за окомплектоването на материалите и изданието. Освен това ние имаме много добра традиция и във взаимодействието в политиките, които касаят управлението на водите. Знаете, че непрекъснато в ежедневен режим ние обменяме данни, разчитаме на анализите на Националния институт по метеорология и хидрология. Разчитаме също така много на Института по океанология, на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Разчитаме много на експертното мнение на научното съсловие, когато се правят анализи, разработки, съответно оценки, които имат пряко отношение към основните задачи на министерството. Затова мисля, че действително добрата традиция, добрите взаимоотношения, които сме изградили през години са един добър пример за това как можем да обединим усилията си министерството като ведомството, което отговоря за формулирането на политиките и съответно научното съсловие, което подпомага тази работа, осигурява научната основа за това да бъдем в полза на обществото.
Ако позволите още въпроси по други теми от седмицата. Вчера бяха приети изменени по промени в Закона за водите. С тях се определят задълженията на собственици на язовири, въвежда се принципът „замърсителят плаща“, регламентират се ангажиментите на областните управители. Въпросът е – контрола и санкциите – кой ще ги налага и безспорно те в адекватен порядък спрямо нарушенията ли ще бъдат? Знаем, че досега бяха доста занижени.
Безспорно това е един акт на парламента, който изцяло отговоря на ангажиментите, които поехме към обществото. Спомняте си, че още в края на миналата година беше сформирана работна група, която разработи текстовете да се промени законът, за да сме сигурни, че има единен национален орган, който да контролира техническото състояние на язовирите. Целта е да не се допуска безконтролност, да има санкции, да има наказания в случай, че те не се поддържат, както трябва, за да се осигури превенция за рисковете, които биха могли да възникнат при евентуални аварии. Включително и рискове от възникване на наводнения, заплаха за населените места наоколо. Всичко това бяха ангажименти, които бяха поети и с приемането на закона. Ние вече имаме ясни правила и правилата са следните: всеки един собственик на хидротехническо съоръжение, на язовир, носи своята отговорност. Той трябва да ангажира оператор на съоръжението, който също носи отговорността си за това да експлоатира съоръжението по правилен начин, да го поддържа в добро състояние. Съответно да се извършват регулярните проверки от комисиите, които се сформират от областните управители, които да приключват с констатации и препоръки, които трябва да бъдат прилагани. За контрола върху това ще отговаря Държавната агенция по метрология и технически надзор. Т.е. това е единният национален орган, който има правото да глобява, да наказва собственици и оператори на хидротехнически съоръжения, които не са взели всички мерки или пък не ги поддържат в състояние такова, че да се гарантира, че не съставляват риск. Освен това, както и вие споменахте, много важни новости в закона са свързани с така наречените предварителни условия, които са заложени в споразумението за партньорство с Европейската комисия. Тези предварителни условия изискват от държавата да въведе в своето законодателство принципите, които са основополагащи за правилното управление на водните ресурси и тези принципи касаят „замърсителят плаща“, касаят възстановяването на разходите, които са извършени за водните услуги. Всичко това вече е налично, което означава, че България е изпълнила условието да, изцяло да заложи това в националното си законодателство, съответно да има възможност да ползва фондовете от Европейския съюз за инвестиции, свързани с водния сектор. Това е много значимо от гледна точка на изпълнението на тези ангажименти. Знаете, че ако държавата не ги изпълни, Европейската комисия в края на 2016 година има право да спре финансирането по определени програми. Така че изпълнихме и този ангажимент и действително съм благодарна и на народните представители за консенсусния дух, в който законопроектът беше приет, защото съм убедена, че тези отговорности нямат политически цвят и всички осъзнаваме важността за това от една страна да се предприемат всички превантивни мерки и действия, включително и законодателни такива, за да се осигури превенция за нежални явления. От друга страна да изпълним изискванията на европейското законодателство. Мисля, че важни текстове бяха приети и във връзка с изземването на наносни отложения от коритата на реките, променя се режима като новият режим, който ще бъде въведен, ще осигури по-добър контрол и недопускане и на нерегламентирано изземване на наносни отложения.
Съвсем кратък отговор – моля ви, министър Василева – с промените се въвеждат и разпоредби, свързани с планиране, разработване и изпълнение на Морската стратегия. Кога да я очакваме?
Така е, работи се по Морската стратегия. Това е изискване на европейската директива. България вече е доста напреднала по оценката на състоянието на морето, въз основа на което пък ще бъдат направени програми от мерки, които да бъдат реализирани с цел подобряване на състоянието. Това се извършва от Басейнова дирекция „Черноморски район“ във взаимодействие отново с институт от БАН, Института по океанология. Извършва се мониторинг на състоянието, Министерството на околната среда и водите съблюдава този процес, координира го, така че смятам, че още другата година ще имаме резултати от това, т.е. ще имаме ясна картина за състоянието на Черно море и съответно яснота за това какви мерки е необходимо да бъдат предприети от всички заинтересовани страни, така че да се работи за подобряването на екологичното състояние.
Заради мръсния въздух от министерството, което ръководите, въвеждат нов данък за старите коли, да ни кажете няколко думи за него.
Това е част от пакета мерки, които сме разработили. Знаете, България е изправена пред сериозно предизвикателство – изискванията на една наистина тежка директива и в интерес на истината 18 държави-членки имат трудности при постигането на изискванията на директивата. Директивата е свързана със съдържанието на фините прахови частици във въздуха. Проблем са големите населени места като основните източници на замърсяване са транспорта, транспортните средства и също така зоните, където се използва твърдо битово гориво за отопление. Така че мерките, както казах, са комплексни. Те са свързани с промяна, която инициирахме в Закона за чистотата на атмосферния въздух, където даваме възможност на общинските съвети, на кметовете да взимат решения за конкретни населени места, които могат в някои случаи да означават ограничаване на движението в зони на града, могат да означават промяна на горивната база в някои квартали на градовете, т.е. даваме възможност на местната власт да привежда свои собствени инструменти в действие, съответно пък да санкционираме тези, които не предприемат никакви мерки, за да подобрят състоянието на въздуха. Другите действия, които сме стартирали, са работа с другите ведомства - Министерство на труда и социалната политика, Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, за да търсим най-добрия начин да стимулираме употребата на отопление с по-ниско съдържание на пепел и сяра, които не замърсяват въздуха, и разбира се тази мярка, която е свързана с промяна на тарифите, които са платими като продуктови такси при закупуването на автомобил. Ние ще предложим да бъдат намалени таксите, които се заплащат при закупуване на нов автомобил с 5%, съответно на старите автомобили да се завиши с 3% таксата като смятаме, че това е още една мярка, още един стимул, който да насочи вниманието към необходимостта да се грижим всички и всеки да дава своя дан затова да не се допуска замърсяване на въздуха, защото, знаете, това има влияние върху човешкото здраве.