Интервю на вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика за предаването „Преди всички“ по БНР

Държавен Фонд на фондовете ще управлява централизирано финансовите инструменти по оперативните програми. Миналата сряда Министерският съвет учреди еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, наречено „Фонд Мениджър на финансовите инструменти на България“ ЕАД. Той ще се грижи за близо 1.5 млрд. лева. За създаването на т.нар. „Фонд на фондовете“ или „Фонд чадър“ съобщи финансовият министър Владислав Горанов през май. Тогава той обясни, че е избрана тази концепция, за да бъдат структурираните финансовите инструменти под едно управление, и че идеята е инструментите в различни програми, насочени към една и съща категория да бъдат обеднени в пакет. Как ще е полезно това, ако продължим в този евроезик, за потребителите, или както ги наричат в Брюксел – бенефициентите? За това сега ще говорим с вицепремиерът и министър по европейските фондове Томислав Дончев. Здравейте, г-н Дончев.

Здравейте.

Какво полезно от гледна точка на управлението на оперативните програми, носи този фонд?

За да бъдем полезни на разговора ни не само за грамотните и професионалистите…

Точно така, да свалим езика.

… трябва да може да кажа няколко думи повече. Европейското финансиране е достъпно по два различни начина. Едното е това, което е най-популярно до момента – т.нар. „схеми за безвъзмездно финансиране“ – публична организация или фирма кандидатства, ако проектът й бъде одобрен, тя получава гарант – безвъзмездна финансова помощ. Разбира се, в повечето случаи трябва да съфинансира проекта. Но освен безвъзмездното финансиране, ние имаме още един модел на подпомагане, който известен като „Финансови инструменти“ или „Финансов инженеринг“. Разликата е, че това финансиране не е безвъзмездно. То прилича много на кредит. С тази разлика, че условията по него са много, много по-благоприятни, отколкото кредитите при обичайни условия. Той е или по-достъпен или в повечето случаи е на много по-изгодни лихвени равнища. Вторият програмен период, който свършва сега 2007-2013, финансови инструменти бяха прилагани по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, в „Регионално развитие“, както и в Програма за развитие на селските райони. В първите две оперативни програми, финансовите инструменти са известни като JEREMIE и JESSICA. Този програмен период средствата, които ще отиват за финансов инженеринг са много повече, отколкото в стария. Това е нормално. Европа иска много повече финансов инженеринг по дълъг списък с причини. Както тя казва или това са много реплики на европейски експерти – финансовият инженеринг е много по-добър като инструмент, защото парите се въртят, те не се похарчват, те могат да функционират дълго време. Освен това, на пазара те не развращават, напротив – имат един възпитателен ефект. 750 млн. евро е сумата от всички оперативни програми, плюс Програма за развитие на селските райони, която ще се използва за финансов инженеринг през новия програмен период. Със 103 млн. от тази сума ние ще участваме в т.нар. „Инициатива за малки и средни предприятия“. Това е инициатива на европейско ниво. Към тези пари ще бъдат добавени и други европейски средства от програмите „Хоризонт 2020“  и се надяваме тази сума да стане по-голяма. Тези средства ще бъдат управлявани от Европейския инвестиционен фонд, който до момента е управлявал програмата JEREMIE в България. Останалите 680 млн. обаче, този път България реши, че вече е набрала опит, самочувствие да управлява средствата сама. Разбира се, не говоря да ги управлява държавната администрация – да бъдат управлявани от българско дружество или българско юридическо лице. Предимствата на този подход са много. На първо място, ние създаваме експертиза, която остава тук. Ние не прехвърляме отговорността върху някой други, макар и някой, който повече опит. Другото голямо предимство е, че ние може да съобразяваме всички инструменти, които ще излизат на пазара със специфичните нужди, които има България, българските фирми или българските потребители. Другото, което е важно да отбележим е, че този път ние ще имаме финансови инструменти по повече оперативни програми, включително и Програма „Развитие на човешките ресурси“. Това ще бъдат финансови инструменти, които ще се използват в социалната сфера, включително и в Оперативна програма „Околна среда“. Възможностите тук са много. Задачата в следващите години, всичко, което ще бъде /…/ да отговаря максимално на нуждите на потребителите. Още едно предимство да добавя, че в зависимост от динамиката на ситуацията, ако се появи някаква нова нужда, ние съобразно нея да изработваме такъв пакет или такъв инструмент, който да отговаря изцяло на нея. И да не стават недоразумения, това не означава, че граждани или фирми, юридически лица, общини и т.н. ще трябва да питат някое или друго министерство за кредит. Този, който ще предоставя услугата на крайния потребител все пак са банките, които ще бъдат избрани на конкурсен принцип.

Какво точно ще зависи от този Фонд „Мениджър на финансовите инструменти в България“?

Неслучайно коментирах, че ние имаме или по-скоро ще имаме финансови инструменти в почти всички оперативни програми. Но е редно те да бъдат подчинени на един общ подход или казано на битов език – една шапка или чадър, както вие казахте в началото, да се гарантира, че те следват един подход, има защитена единна логика и управление, и те ще бъдат част от този Фонд на фондовете.

Това е първата стъпка, доколкото разбирам, към реализиране.

Точно така.

Следва създаването на съответните правила, което колко време ще отнеме?

Амбицията на колегите от министерство на финансите е това да се случи в рамките на следващата 1 година. Не само правилата, но и всички останали процедури, след което да разчитам парите да бъдат извадени и да са в движение.

Финансови посредници трябва да се грижат за парите на отделените фондове. Сега по някаква причина, ще се съгласите е, че „финансови посредници“ е натоварено с известен негативизъм в българското общество. Какво точно ще правят те и как ще бъдат избрани?

Няма как такава нова сфера, в която самата администрация няма предишен опит, да разчитаме да бъде управлявана от експертите от Министерството на финансите или от някое друго министерство. Затова се извежда в отделно дружество. Експертите, които ще работят вътре, ще управляват парите, ще бъдат набирани от пазара, с конкурсен принцип. Тези, които ще предоставят средствата на крайния потребител, както между впрочем е до момента, ще бъдат търговски банки, които са избрани на конкурсен принцип. Само да отбележа, че навсякъде в Европа финансовите инструменти работят по подобен начин. Гаранция за това, че всичко ще бъде прозрачно и подчинено на ясни правила е създаването и следването на ясни правила, достъпни, проверими, не само от одиторите на Европейската комисия, но и от българските граждани.

Каква ще е ролята на вашите експерти, на евроекспертите в целия този съвършено нов процес по управлението на парите, който трябва да тръгне, ако правилно разбирам, догодина, до една година?

Ако всичко е наред, ако се движи с необходимите темпове, би следвало през 2016 година фондовете да функционират. Механизмът, който е създаден, предполага всяко ведомство, всяко министерство, което има оперативна програма да има свой представител в Надзорния съвет, за да има влияние не само при политиката на управление на Фонда на фондовете, но и да може на ниво конкретен финансов инструмент да има своите съображения, предложения, мнения и т.н., да бъде отразено мнението на всички.

Това някаква специална мегаевропейска администрация ли ще бъде? Някакви хора с доминиращи качества в управлението на парите или какво?

Не. Както казах, трябва да бъдат хора с опит в сферата на съвета на финансовото управление. Това, което е специфичното – трябва да се съчетава експертиза, свързана с банковите операции и банковото дело, плюс експертиза все пак свързана с разбиране и управление на средства на Европейския съюз, което прави предизвикателството по-голямо. Обикновено това са различни сфери, но аз вярвам, не вярвам, аз знам, че на пазара в България има достатъчно такива експерти и съм убеден, че ще успеем да привлечем добрите експерти.

И на финала на тази тема – какво ще е по-полезното, по-лесното за потребителите? Ще трябва ли наново нещо да им се обяснява, че се променя или те няма да го усетят?

Всъщност, не. Интересното е, че дори от стария програмен период много от ползвателите на изгодни кредити от JEREMIE, всъщност се оказва, че не знаят, че кредитът е реално е субсидиран и с по-изгодна лихва именно заради европейската програма „Конкурентоспособност“ от стария период. Много от тях така и не са разбрали това, което не е много добре. Но пък е доказателство, че не изисква спазването на някакви нови и излишни правила.

Сега по вашия закон за еврофондовете. Свършва лятната сесия. Той е на страницата ви. Видях, че има коментари – доста професионални. Има ли някакви обструкции?

Всъщност, в сряда той трябва да бъде гласуван на Министерски съвет, след което да бъде изпратен в Народното събрание.

А отчитате ли в това, което ще внесете в Министерския съвет и мненията, които сте събрали докато беше, т.нар. „обществени консултации“ – така ли се наричаше?

Точно така. Тези консултации текат не само в официалния формат. Преди приемането в Министерски съвет от последните няколко месеца събираме мнения и становища от всички заинтересовани, всеки, който би могъл да даде добро предложение, в това число и браншови организации, Камера на строителите, национално сдружение на общините, много експерти. Разбира се, направили сме възможното да бъдат отразени всички добри коментари. Няма как всички, доколкото част от тях са взаимно изключващите се, а и няма как текстът да бъде най-малко общо кратно от всички предложения. Той трябва да запази изконната си логика. Има добавени малко по-големи пасажи, включително и свързани с финансовите инструменти, които обсъждахме до момента. Но един консистентен, добър, и модерната и малко изхабена дума – реформаторски текст. Той всъщност прави една реформа в начина, по който се разпределят европейските пари и реформа, която съм убеден, че е за добро.

Реформа, която не идва от Реформаторския блок. Очаквате ли в сряда, след като мине обсъждането в Министерския съвет и той да тръгне към парламента, да имате същите проблеми, които имат колегите в министерството, които се опитват да правят някакви съществени реформи – сега сме на вълна съдебна реформа, обаче същите проблеми се създават и около пенсионната, здравната?

Ако имате предвид от гледна точка на генериране на подкрепа, по-скоро не очаквам да има някакви значими обструкции или съпротива.

Защото няма да го разбират ли или защото няма такива текстове?

Трудно разбираем е в интерес на истината за някой, който няма опитност или експертиза в тази сфера, но през последните няколко месеца, особено в последния, аз лично заедно с екипа ми се постарахме, включително и със серия предварителни представяния в Народното събрание да разкажем в детайли на всички заинтересовани народни представители без значение политическата принадлежност, логиката, функциите на този текст, промените, които ще настъпят след приемането му. Така че разчитаме да няма значими обструкции, най-малкото по линия на политическото разделение. Този закон променя много системата, наистина много. Вади я изцяло на светло. До момента тя беше регулирана само с постановление на Министерски съвет, което не е много редно. Първо, имаме липса на квалификация – повече от 20 постановления на Министерски съвет, които биха могли да бъдат променяни теоретично всяка седмица, което също не е добре. Но най-важната част от реформата е балансирането на  този, който дава средствата, тоест, управляващият орган в отделните министерства и този, който ползва парите, т.нар. „бенефициент“. Към момента бенефициентът беше фактически безправен – ако той не е съгласен или не е доволен от нещо, да не говорим за одобрен или неодобрен проект, верифициран или неверифициран разход, или много травматичните финансови корекции, той имаше големи затруднения да преследва адекватно правата си. Имаше шанс да го прави по реда на Гражданско-процесуален кодекс (ГПК), което отнемаше 2-3 години, както и много сериозни съдебни разноски. В момента цялото производство е по реда на Административно-процесуалното кодекс – много по-бързо, много по-достъпно като цена и прави всяко едно възможно решение на управляващия орган обжалваемо.

И евентуално при една добра съдебна реформа, може да стане още по-добре. Това ли е според вас, пътят на по-лесното минаване на законите в парламента – предварително да обясняваш? Или това е по-лесно при такава доста експертна тема, каквато е вашата? Защото виждате какво се случва със съдебната реформа. На практика, на прага на приемането на промените в Конституцията, се налагат нови консултации заради това, че няма гаранция за мнозинство. Сбърка вашият колега Христо Иванов като не тръгна по комисии, партии и т.н.?

Трудно ми е да преценя. По никакъв начин не бих говорил за вина. И едната и другата реформа, понеже казахме и двете реформи са много различни. В съдебната система освен интереси, които се засягат при една реформа, от чисто политическа гледна точка, е много, много, много по-чувствителна като сфера. А и нека да не забравяме, че има теми в страната парламентарна конфигурация, която имаме в този парламент, където всяка от политическите сили вижда шанс да блесне, да заяви позиция – понякога различна, понякога принципна, понякога не толкова принципна, но да оправдае, покаже и да демонстрира различно мнение.

Да, това, което неизбежно поставя въпроса какво се случва в сложната управляваща коалиция? Така между другото изглеждат нещата около избора на шеф на БНБ. Вие смятате ли, че имат основания критиките на вашите коалиционни партньори –Патриотичният фронт и Реформаторите, че предлагането на стария екип на Иван Искров за нов мандат с нов управител на БНБ, всъщност е договорка с ДПС? Изобщо това подозрение към ГЕРБ непрекъснато, че нещо договаряте с ДПС?

Това си е една мантра, която тече от началото на мандата, в крайна сметка, по отношение на която, всички са много чувствителни по друга причина. Но според мен, в случаите, когато сме получавали подкрепа от други политически сили в парламента, включително и от ДПС, не са повод да бъдем обвързвани. А и може би с вас коментирахме още преди 7 или 8 месеца, в началото на мандата на този кабинет, че в този парламентарен формат, освен подкрепата в режима на управляваща коалиция или партии, които подкрепят кабинета, ще бъде търсена тематична или контекстуална подкрепа по една или по друга тема по една проста причина – въпреки общите цели, които имат политическите сили, които осигурят парламентарната подкрепа на кабинета, те имат различия помежду си. И е напълно възможно в разнообразната динамика на теми в парламента, те да бъдат на различно мнение, което изисква по отношение на някои важни реформи – отново употребяваме тази дума – да търсим и чужда подкрепа.

Добре де, но точно от ДПС да зависи съдебната реформа?

Не бива да зависи само от една или две политически сили. Когато говорим за съдебната реформа, дори и да не е с пълния състав на парламентарните групи, най-добрият вариант би бил той да получи подкрепа от народните представители от всички политически сили. Това би било тази заявка за консенсус, която ще позволи не само реформата да бъде приета в този й вид, но и всички, които ще я осъществяват оттук нататък да имат самочувствието, че това нещо е с хоризонт 15 или 30 години напред, а не една или две.

Очаквате ли да минат промените в Конституцията в петък?

Очаквам.

Благодаря ви.