Министърът на земеделието и храните в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева откри Националното изложение на малинопроизводителите и ягодоплодните в град Лозница, вчера – традиционния празник „Златна праскова“ в село Гавраилово, Област Сливен, а утре предстои 12-тото издание на странджанския „Манов мед“ в Община Царево. В античността древните гърци и Рим земеделските празници са се правили за благоденствие и спасение. Има ли повод да празнува днес българското земеделие? Въпросът е към министъра на земеделието и храните Десислава Танева. Добър вечер.

Добър вечер и на вас. Да, днес бях в Лозница, където се проведе първият Фестивал на малинопроизводителите. Той се осъществи благодарение на подкрепата на Министерство на земеделието и храните, което за първи път в обхвата на държавните помощи за изложение включи по искане на Българската асоциация на малинопроизводителите подпомагане и на тяхно изложение с цел обмяна на опит и най-добри практики между самите производители и представяне на нови технологии. Искам да кажа първо, че политиките на приоритизация на тези сектори – трайните насаждения, плодовете, зеленчуците, мисля, че следва да дадат своето отражение. Това на мен ми помага и в комуникацията с техните браншови организации да намираме възможните добри решения в обхвата на възможностите, които имаме. Те не са толкова много. Разчитаме най-вече на Програмата за развитие на селските райони и директни плащания, и в съвсем по-малък размер – на националните плащания съгласно възможностите на националния бюджет.

Г-жо министър, съобщихте, че малинопроизводителите могат да получат допълнително финансиране от 2.1 млн. лева. Вчера производителите на праскови – на тях казахте, че ще получат над 4.5 млн. лева. Как приеха земеделските стопани тези цифри?

Това са средства, които те ще получат благодарение на обвързаната схема за плодове, която приложихме за първи път тази година в обхвата на директните плащания, които се заявяваха от 1 март до края на месец юни. Това са европейски средства, които те ще получат в началото на следващата година. Ние към момента обявихме средствата съгласно индикативните ставки, които се получиха след кандидатстването на база на бюджетите, с които разполагаме в общия бюджет за директните плащания за настоящата година. Разбира се, знаете, че винаги има повече искания, но аз мисля, че производителите отчитат това. И скромната ни статистика в миналата и в настоящата година, показа засилен интерес към тези сектори и, макар и бавно, все пак увеличаващо се производство на плодове, а и на зеленчуци също, но в конкретния случай говорим за плодове. Част от мерките, които предприехме, част от измененията, които направихме в отделни мерки, са и благодарение на комуникациите, които сме имали с тези производители.

Призовахте земеделските стопани да бъдат иновативни и да намират други инструменти за подкрепа на съответното си производство, освен европейското финансиране и държавния бюджет. Бихте ли подсказали идеи къде са ресурсите?

Принципно това важи за всички. Ясно е предвид общата селскостопанска политика и начина на функциониране на земеделието в общността, че подкрепата е основна част, тъй като се подкрепя земеделието във всяка от страните-членки по общо взето един и същ начин като директна подкрепа за производството. Моята идея беше, че никога не трябва да разчитаме за конкурентоспособността си само и единствено средствата, които можем да получим като пари, а да вземаме решенията си и да работим след като имаме много добър анализ и маркетинг на съответния продукт, който произвеждаме, и то на пазара на Общността, а не на локален пазар, примерно, само нашия. Второ, следва да сме запознати и да познаваме новите постижения и технологии в дадено производство, за да приложим, дори ако щете от сортова структура да тръгнем, това, което наистина може да донесе по-висок добив и по-добра цена. А оттам за технологията, по която се отглеждат насажденията. Това съм имала предвид. Освен това, част от добрите решения ги намираме съвместно с бранша. А това какво означава – с обхвата и Програмата за развитие на селските райони и отделни мерки да намерим онези механизми за подкрепа, които стимулират съответния производител да работи по този начин. Това имам предвид. И в този диалог мисля, че откриваме подобни решения. Ето, ние готвим и първа нотификация на програмата.

За това исках да ви попитам. Какво ще предложите в някои условия, какви промени?

Това, което ще предложим, ще има една единствена цел – бюджетът, с който разполагаме за този програмен период, да стигне и да обхване по-голям брой земеделски производители, отколкото първоначално заложените ни индикатори. Защо? Ние като влязохме в мандат, първо променихме програмата, коригирахме я, одобриха я, проведохме първи прием на Мярка 4.1, после проведохме прием по Мярка „Млад фермер“. И двата приема приключиха при изключителен интерес. По първия, по Мярка 4.1 за инвестиции в селските стопанства – над 4 пъти по-висок интерес от възможностите на бюджета. По втората Мярка „Млад фермер“ – 2 пъти по-висок интерес, отколкото възможностите на бюджета. При това, само приоритетни сектори, макар и частично, са удовлетворени от тези приеми, независимо, че разбира се, никой не е доволен от това, че средно 20% от подалите заявления по Мярка 4.1 за инвестиции в селските стопанства ще бъде одобрен. Но дори този брой, той ще е само в приоритетните сектори. За сектор „Плодове и зеленчуци“ 48%, индикативна разбира се е тази цифра на база на предварителния ранкинг, ще бъдат одобрени. Това означава, че трябва да намерим тези условия, които и ще подкрепят земеделските стопани, и ще достигнат до по-голям брой от тях. Какви са? Например, интензитет на помощта, добавка на интензитета на определени критерии – може да няма добавка, може да е значително по-малка. Сега, според това дали си биологично производство или селски район, този интензитет може да стигне до 70%. Но ние можем да го направим само 50 – така ще има бюджет за още земеделски производители. Таванът на отделен проект също е тема, която може да бъде коментирана. Пак казвам, крайната цел е, тъй като бюджетът е константна величина – той е договорен – това е бюджетът на Програмата за развитие на селските райони до 2020 година, нашият интерес като държава, а и на Общността, е повече земеделски производители да могат да се подкрепят по тази програма. Този интерес показва и друго – категорично секторът и земеделските стопани имат визията за своите стопанства и тяхното развитие, имат и готовността да кандидатстват, което говори добре за българското земеделие.

С какво ще зарадвате утре пчеларите?

Нека да го оставя за утре, за тях.

Много важен въпрос, г-жо министър – днес Европейската комисия трябваше да вземе решение за продължаване на подкрепата на производителите на плодове и зеленчуци заради руското ембарго. Имате ли информация дали това решение е взето? Какво произлиза от него за нас?

Нямам към момента още изпратена официална информация за взето решение, но със сигурност ще има такова решение. Какво означава това? Схемата, която се приложи и миналата година за плодове и зеленчуци в размер на 3000 т за България и за всяка страна-членка – 3 000 т, за първи път допълнително имаме и квота от 950 т праскова и нектарина, да бъдем компенсирани за щетите от руското ембарго. Тоест, в рамките на този обем плодове, да може по тази мярка, която е с европейски средства, да бъдат компенсирани производителите, ако не са ги продали.

Още един въпрос – той излиза малко от плодовете и зеленчуците и навлиза в един по-неприятен терен. Огнища от опасни зарази по животните припламват в различни части на страната. На какво се дължат? Не се овладя антраксът и се появи бруцелоза.

Аз искам да кажа категорично, че считам, че случаят с антракса е овладян. Ние взехме абсолютно всички мерки и резултатите показаха, че сме били прави в тези си решения за предприемане на най-строгите мерки предвид пробите, които излязоха от някои заведения. За България антраксът не е нещо ново. Ние имаме и постоянни такива огнища в 13 области на страната, села, в които това се е появявало в последните 30 години. И само тези стационарни огнища се ваксинират. След случая в Млада гвардия и то става регистрирано такова огнище. Друг е случаят с взетите мерки. Аз мисля, че там случаят ще го приключим и това огнище ще влезе в програмата за ваксинация за антракс. Друг е случаят, който излезе с бруцелозата в Рила. Там снощи екип под ръководството на Агенцията по храните беше на среща с хората. Ясни са мерките, които се предприемат. И в двата случая става въпрос за болести, които се контролират от Българска агенция по безопасност на храните и няма повсеместна ваксинация за тези заболявания. Не мисля, че това е често, защото съгласно със статистиката, примерно, абсолютно всяка година има установен антракс, но за съжаление, за първи път имахме смъртен случай между другото, и то точно фермерът, от който тръгва и заразата. Всички крайни последствия произтичат от неизпълненията на задълженията по нашето законодателство. Това трябва да е ясно. И за да няма такива случаи, както държавата, тъй като тук също имаме какво още да желаем по отношение на здравеопазването на животните и контрола за това в лицето на Българска агенция по безопасност на храните. В системата ще вземем, и работим по това, различни мерки, за да подобрим чувствително този контрол по здравеопазването на животните, който в последните години не може да се похвали с успехи, включително имаме и закъснели процедури. Но мисля, че с новото ръководство на Българска агенция по безопасност на храните това трябва да се промени и в следващата година по съвсем друг ред и в друг план да бъдат изпълнени тези задължения. Но освен това, трябва и всеки, който се занимава с фермерство, животновъдство, и оттам – всички оператори по хранителната верига, да бъдат достатъчно отговорни, ако щете първо към самите себе си. Защото случаят с антракса, фермер загуби живота си затова, че погази правила, по които трябва да работи. Оттам застраши, разбира се, и други хора.