Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Продължаваме с още една изключително важна за страната ни, за нейното бъдеще тема – борбата с корупцията. В последния парламентарен ден преди депутатската ваканция, народните представители отхвърлиха обсъждането на Законопроекта за борбата с корупцията по високите етажи на властта, законопроект на вицепремиера Меглена Кунева. Народните представители прекратиха дебатите по него. А приемането на този законопроект е важно, тъй като през есента предстои доклад на Европейската комисия по Механизма за контрол и партньорство. През септември се очаква мисия на Комисията, чийто членове ще следят дали този нормативен акт е приет, за да започнат дискусията дали да махнат мониторинга по Глава „Правосъдие и вътрешни работи“ за България. Ето колко важно нещо пропуснахме днес. Казвам добър вечер на вицепремиера Меглена Кунева, с която ще продължим по темата.

Добър вечер.

Не е добър ден за нашата демокрация, г-жо вицепремиер.

Да, това, което се случи е, че два часа, които бяха отредени на този законопроект, всъщност, не можаха дори да дадат възможност аз да представя законопроекта и отговорите по него, които трябваше да дам на различни изказвания от народни представители. Просто времето не стигна. Ако обаче някой си е мислил, че приемането на Закона за антикорупцията ще мине като всеки друг закон и ще мине леко и безболезнено, просто не познава нашата действителност. Разбира се, в момента е политически некоректно някой да каже: Аз съм против Закона за антикорупцията. Не, ще се изтъкват други причини. И във встъпителните няколко думи, които можах да кажа, аз призовах народните представители да имат необходимата доза интелектуална честност и да кажат какво мислят, но по същество, а не да се крием зад някакви несъществуващи причини да отложим закона. Всъщност, това става – законът се отложи за есента, когато ще се подновят дебатите и ще се гласува на първо четене в зала. Няма никакви пречки, и всъщност, съществени възражения по концепцията на закона няма. Дали да бъдат анонимните сигнали вътре или не – това не е съществен въпрос за първо четене, без съмнение, но тактическото отлагане на времето за приемане на този закон даде знак за бъдещите трудности. Ние сме в самото начало – още на първо четене, а предстои след това работа текст по текст и изграждането на въпросния орган. Аз имам обаче едно съобщение за всички, и това съобщение е следното: Ако смятате, че аз ще се откажа, ако смятате, че ще се разочаровам, ако смятате, че ще се уплаша, ако смятате, че ще се подам на някаква парламентарна тъга затова, че законът не се е приел, жестоко се мамите. Когато се заема с нещо, аз се боря докрай. И в момента това, което се случи с отлагането на гласуването на закона, само ме мотивира още повече. Мотивира ме да говоря през всички обществени канали, медиите, разбира се. Аз направих и невъзможното в българския парламент всеки да има достатъчно мотивация да се присъедини не към коалицията на нежелаещите да приемат закона, а към коалицията на желаещите, мотивираните хора, които искат да отидат и да кажат на своите гласоподаватели: вижте, започвам да работя по най-важния въпрос за страната. Корупцията е най-важният въпрос за страната действително. И да се правим, че има съдебна реформа, докато няма борба с корупцията, според мен, това е жестоко лицемерие. И аз изобщо няма да го допусна. Няма да го допусна като политик, и няма да го допусна в каквото и качество мога да го представя – в случая като вицепремиер. Това не е просто Законът „Кунева“, колкото и да звучи ласкателно, това е законопроект, който мина през Министерския съвет, и който замина за Народното събрание с подписа на премиера Борисов. Точно този подпис и това единомислие сред моите колеги, ми разреши аз на много срещи с посланици, на представянето на политическата воля на българското правителство, пък и на мнозинството в парламента, да я подчертая, да кажа, че има такава. Законът е внесен на 30 юни. За един доста кратък срок успях да мобилизирам и администрацията, и работни групи, и обсъждания, и да създам Национален съвет, който е политически орган за натиск, ако правилно се използва думата, да се случва политиката за борба с корупцията. И сега този закон трябваше да бъде един от липсващите инструменти в нашия арсенал. Но моето съобщение, пак ще кажа, е следното: нямам никакво намерение да се отказвам.

Г-жо вицепремиер, как си обяснявате, че по този законопроект дори не се отвориха дебати днес – те бяха отложени – а все пак се намери някаква политическа воля за консенсус по поправките в Конституцията относно съдебната реформа?

Поправките в Конституцията ще бъдат разположени във времето, и дай Боже, всичко да успее. Но напоследък забелязвам някаква тактика на непрекъснатото отлагане. Да, поправки в Конституцията, но с по-малък обсег на действие. Ето, тайното и явното гласуване. Ние имахме повод съвсем скоро да говорим за недостатъците на едното и другото, включително и по отношение на тайния вот за избирането на омбудсмана, съпътстването е с питане до Конституционния съд. Всяко отлагане всъщност отнема от това, което нашите европейски партньори правилно наричат „политическа воля“. Идеята, че през отлагане можем да имитираме политическа воля, е крайно фалшива. Смятам, че това нещо ще се види, ще се види от далеч, и това не е полезно за страната. Много голяма част от хората, които напускат – млади хора, кадърни хора, хора, които искат просто да получават парите, които могат да изработят срещу честния си труд, напускат затова, защото няма справедливост. Една голяма част от липсата на справедливост се корени в корупцията. Това са: конфликт на интереси, това са имуществени декларации, които нямат нищо с действителността. Поне с една голяма част от тези проблеми този закон може да се справи. Това не е панацея. Аз не казвам, че с един закон ние можем изведнъж да изтрием всичко, което с години се е трупало като проблеми. Но това е много важна крачка. И да, това демонстрира достатъчна сериозност, че ни е грижа, че ни е грижа какво става със страната ни и какво става с чувството за справедливост, което или хората го имат, и тогава уважават държавата си, или го нямат, и тогава я напускат.

Как отлагането през септември за дебатите по първо и второ четене ще се отрази върху решенията, заключенията на очакваната мисия на Европейската комисия?

За съжаление, аз нямам какво да кажа, ако законът не мине ударно буквално в първата седмица. Винаги съм успявала добре да представя успехите на страната. Всъщност това, че предишният доклад беше добър за България съобразно това, което сме постигнали, това, че не бяхме разделени от Румъния, това до голяма степен се дължи и на много усилената работата по подреждане на всяко нещо, което сме постигнали в правилния ред, неговото подчертаване и ангажимент, че ние ще продължим в тази посока. Това съм го правила години наред и го правя с голяма убеденост и с голямо желание, но никога не измислям. Просто няма как. Знам как работи Европейската комисия, знам как мислят европейските ни партньори. И създаването на фалшива реалност, на някакви „потьомкински села“, които крият неприятна истина зад нарисувания пейзаж по декора, няма да помогне. Още повече, става въпрос за нашата страна – ние трябва да го искаме и ние трябва да достигнем този резултат, който да удовлетворява нас самите. Аз смятам, че законът ще мине. Ще мине, защото ще вложа огромни усилия в това, и защото смятам, че това е част от ползите от влизането ни в Европейския съюз. Няма да ни разрешат да се отклоним от това. Не може да си част от един голям вътрешен пазар, какъвто е европейският, и да има корупция в една част от него, каквато ние можем да внесем, ако не се заемем сериозно с изкореняването й. Но в подреждането на приоритетите се крие до голяма степен ангажиментът и амбицията, който ние имаме за тази първа година от управлението. И моят призив е: По-амбициозно, дами и господа! Ако искате образът на страната ни да се промени до началото на българското председателство през 2018 година, по-амбициозно. Не можеш да кажеш, че съдебната реформа и антикорупцията са ти приоритет и да се окажем в ситуация, в която сме открили накрая на сесията два часа за антикорупционния закон, за да го приемем на първо четене. Това просто явно не става, не проработи.

Дяволът е в детайлите. Многократно сте подчертавала, че реформата в съдебната система не бива да се обвързва с членството в „Шенген“ и с мониторинговия доклад, но когато става дума за антикорупционен закон, когато става дума за борба с корупцията по високите етажи на властта, за какъв „Шенген“ говорим?

Аз няма да ползвам „Шенген“ като плашило. И продължавам да твърдя това, което съм казвала винаги, че ако България е изпълнила критериите за сигурност на границите, тя трябва да влезе в „Шенген“. И ще работя това да се случи. Все пак в рамките на тази по-малко от година, ние имаме от 8 страни, които са възразявали на различни съвети, имаме една страна още, която трябва истински да убедим. Тоест, наистина напредваме добре. Но със знаци като този, оставаме с по-малко аргументи, с по-малко положителни съобщения за страната ни нашите приятели, и хората, страните-членки, които имат нужда от повече убеждаване – някак си не виждат натрупване на критична маса, че ние искаме да се справим с проблемите си. Но това е по-скоро за Механизма „Правосъдие и вътрешен ред“ – много важен, действително. Аз продължавам обаче да се боря и да твърдя, че ние не бива да обвързваме с „Шенген“ „Правосъдие и вътрешен ред“, защото това означава още много години извън „Шенген“.

След 2 години България ще председателства Съвета на Европейския съюз. Какво трябва да сме постигнали дотогава? Как трябва да изглежда България, за да застанем с достойнство, горди, че сме българи?

Слава Богу, 2 години и половина. Защото броя буквално всеки месец. Тези месеци ще бъдат много напрегнати за България. Ние вече имаме въпросник, който моят екип изготви и беше раздаден на цялата администрацията, за да знаем какво е състоянието към момента, колко са хората, които са в самата сърцевина на европейските въпроси, на преговорите по различни теми, колко още ще са ни необходими, защото има много работни групи, колко от тях трябва да пътуват, колко от тях ще останат – ще увеличим нашето присъствие в Брюксел, колко от тях ще трябва да бъдат българската администрация, колко ще трябва да минат на курсове – това е наистина много, много мащабна и много важна операция. Разбира се, изборът на място, град и място, където ще се провеждат съветите, това никак не е проста работа. Да се прави за първи път председателство, наистина е голямо предизвикателство. Ние имахме важно съвещание при министър-председателя в началото на тази седмица, на която говорихме за сградите, за градовете или града, който ще бъде център на председателството. Наистина, мога да кажа, че в момента готова сграда за подобен тип голямо събитие, ние нямаме. След това ще започне, разбира се, и културната програма. И вече най-накрая, година-година и половина преди председателството, ще сме наясно и с приоритетите на тройката, от която България е част – това е Великобритания, Естония и ние. Аз смятам, че докато стигнем дотам, до определяне на приоритетите, много друга работа трябва да се свърши. Тя не е просто техническа. Няма нищо елементарно в подготовката на едно председателство, защото това демонстрира възможността да се вземат решения, тези решения да са правилни. Когато се вземе едно решение, то да се доведе докрай, и резултатът да бъде отличен. Затова е въпрос на административна култура, на поведенческа култура, ако щете, и на много себеотрицание в тази работа, защото тя е колективна. Няма как без екип тя да се свърши. Това са все неща, които ние самите трябва да градим в себе си – умението да работим заедно и умението да работим с една голяма обща цел. Пак ще се върна на повода на нашия разговор – Законът за антикорупцията – аз искам да покажем амбиция. Това, което липсва в момента на България е наистина една голяма, висока цел. И борбата с корупцията, съдебната реформа са такива възможности – да покажем, че знаем какво означава европейска държава на XXI век. И я правим, правим я сега, днес с хората, които имат амбицията да го правят и увличаме останалите, които все още не са убедени. Това е градеж.

Така е, когато целите са високи, бъдещето е широко.