Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Горната граница за чадър и шезлонг по българското Черноморие е 57 лв. – поставянето на такива цени е абсурдно
16 Август 2015

Министърът на туризма в интервю за предаването „Събуди се“ по Нова телевизия

Добро утро на министъра на туризма, госпожа Николина Ангелкова.

 

Добро утро.

 

Сезонът е такъв, че всеки занимава, всеки се връща от море. Прави ми впечатление, че най-често се разказва и най-често се пита: къде беше – еди къде си, а колко е чадърът там. Така е, това е най-често задаваният въпрос.

 

За съжаление да.

 

Кажете сега, защото имаше и горни граници по 40 лева за чадър и шезлонг.

 

И повече.

 

Колко повече, госпожо Ангелкова?

 

Горната граница, която е стигала до нас като информация е 57 лева, което е абсурдно.

 

Къде е това?

 

Не бих искала да споменавам, но абсурдно е, защото е повече от една нощувка и това е абсурдното и не е редно да бъде така.

 

Вие говорихте за една примерна концепция, според която от догодина може да не ни се налага да плащаме за чадър и шезлонг.

 

Това е нашето желание, на Министерството на туризма, дай Боже да има възможност при обсъждане на всички гледни точки да се окаже така, че нашето предложение е балансирано. Защото най-важно е всеки един турист да бъде доволен, но от друга страна трябва да търсим баланса и с хотелиерите, и с концесионерите, но всички те са наясно, че ако непредлагаме добра, качествена услуга отливът на туристи, който се наблюдава за почивка и ваканция най-вече ще бъде още по-осезаем, защото всичко, което виждаме, което се случва в момента на българското Черноморие показва, че трябва да се направи нещо и трябва да има промяна от сегашния механизъм на работа.

 

Въпросът е например това предложение, да не се плаща за чадър и шезлонг, какъв е шансът да бъде прието наистина? Срещате ли подкрепата на бранша, те ще скочат всички, нормално, логично е това, кажете колко е възможно да се случи?

 

Туристическият бранш изобщо не е против. Винаги казвам, че дяволът е в детайла и е важно при обсъждането, но ние сме проявили различни варианти и А, и В, и С, там, където не е възможно за потребителя да бъдат безплатни, те да бъдат на някаква минимална цена, ако е възможно. Обсъждаме всички варианти, съобразно добрите практики в Гърция, в Хърватия, в Турция, във Франция, в Испания, навсякъде са го постигнали. Разбира се всичко това зависи и от категорията плаж. Отварям една скоба, тук не става въпрос да делим плажовете по възможности, а по категории – дали са екплажове, дали са по-диви, дали могат да бъдат охраняеми и да се ползват за голям брой туристи, защото това е природа, зависи какви са възможностите.

 

А какъв би бил принципът – по-високата категория плаж – по-високи цени на чадърите и шезлонгите или?

 

Да, горе-долу такъв е принципът. Те няма да са такива драстични 57 лева или 40 лева, просто на по-дивите, на по-труднодостъпните места, които въпреки това позволяват плажуване, защото там, където не се позволява е опасно за здравето на хората, категорично няма как да се препоръча подобно нещо, но там да бъдат буквално на някаква минимална, символична цена, а там, където съответно е по-голям туристическият плаж дали ще бъде срещу консумация, както е в Гърция, защото на практика услугата е безплатна, защото ти така или иначе като отидеш на плажа, който и да отиде на плажа си взимаш кафе, фрапе, обмисляме всички варианти.

 

Тук се появи притеснението да не би да стане така, че една минерална вода в бутилка да струва 5 лева, например.

 

И това го обсъждаме, за да не се стига до други екстремни практики след това, така че да се компенсират от друго. И сме направили два, три варианта, които предстои от септември месец да обсъдим с колегите, разбира се първо в Министерски съвет с премиера, така че да намерим този баланс. Аз вярвам, че този баланс може да бъде постигнат. Още повече, че смея съвсем отговорно да твърдя, че с голяма част от туристическия бранш срещаме подкрепа в тази насока на мислене. Защото знаете много добре, че и в самото начало на сезона, особено Съюзът на собствениците на „Слънчев бряг“, на ‚Златни пясъци“, въобще по Черноморието всички, които се сблъскват с концесиите излязоха с апел, предвид трудността на сезона – да бъдат безплатни шезлонгите и чадърите.Така че имаме такова разбиране. Пак казвам, ние работим от самото начало, проучваме всички добри практики, за да може, когато концесиите се прехвърлят към Министерството на туризма да не бъде едно механични прехвърляне, а да може да се създаде една добра база и концепция, така че да има промяна, защото всички виждаме, че трябва да има промяна. Абсурдно е, ето 57 лева струва на места чадър и шезлонг, толкова не струва и една нощувка в някои от курортните ни селища.

 

Така е, факт, и няма никаква регулация. Той, ако реши може да се сложи и цена от 80 лева, ако има хора с пари да плащат.

 

Абсолютно.

 

Казахте да не е механично прехвърлянето на стопанисването на плажовете от Министерство на регионалното развитие, които сега стопанисват към Министерството на туризма. Кажете обаче какво ще се промени реално, защото се нагледахме и се наслушахме на истории, в които няма 50% свободна зона или има, обаче е толкова далеч от водата, че през горещия пясък трябва да прелитат туристите, безумните цени. Ето аз знаех за 40 лева, вие казвате на места 57 лева, хотелиери, в Несебър ли беше този случай, поправете ме, ако греша се оказаха изненадани – свита свободната зона и изведнъж клиентите на хотела си мислят, че няма да плащат за чадър и шезлонг, пък им се налага, ако искат да са на хубаво място.

 

Вие дори при представянето на проверките, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството извърши се вижда колко много нарушения е имало, особено по отношение на свободната зона, и на търговските площи, изискванията за спасители и т.н., колегите извършват непрекъснато проверки и спазват всичко. Аз затова казвам, че в междуведомствената работна група, която сме създали искаме да промени самата концепция, както по отношение на контрола, да има много по-голям фокус върху превенцията, така че тези дейности да не се случват. Защото в момента някои концесионери си плащат глобата, която е минимална и продължават да вършат тези нарушения. Те де факто са си изпълнили…

 

Какво значи минимална глоба?

 

1000-2000 лева предполага, да не говоря на изуст, създава им се акт за административно нарушение, те си плащат глобата и продължават. След това при следваща проверка пак ги санкционират, но…

 

Очевидно глобата не работи и тогава?

 

… очевидно глобата не работи. Така че в момента…

 

Трябва ли да се увеличават глобите например, трябва ли да се мисли за увеличаване?

 

Мислим за увеличаване на глобите, защото това също може да е превенция. Имаме три варианта, които сме предложили, както по отношение на самата концепция, разбира се и трите варианта са свързани с това, както е в Хърватска, в Гърция,. В Турция, да се категоризират плажовете по функционалност. Не може под общ знаменател да се слагат всички плажове. Не може плажовете в Резово или Синеморец да ги сложим под общ знаменател с плажовете в „Слънчев бряг“, „Златни пясъци“, на Дюни, които са затворени комплекси, Албена, затворен комплекс, прекрасен пример за качество на предлаганата услуга. Разбирате ли, просто е трудно под общ знаменател да слагаме цялото Черноморие.

 

Това кога ще се случи обаче, кога ще се реши и по отношение на чадърите и шезлонгите, и по отношение категоризацията, защото вие по-добре от мен знаете, докато тече този сезон се подготвя следващият.

 

Това е абсолютен факт, че се подготвя следващият сезон, както по отношение на предлагана качествена услуга, така и по отношение на рекламата. Това важи и за двата най-важни аспекта в туризма. Ние септември месец ще представим концепцията. Разбира се необходимо е да премине през Народното събрание, промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и дай Боже при една добра стиковка още от следващата година да имаме някакъв резултат, така че видимо да се усети тази промяна.

 

Има ли проблем с контрола според вас, защото оказва се, че каквито и да са сигналите – лоша материална база, таксиметрови шофьори – обирджии, липса на свободна зона, споменахме вече, паяк, който вдига колите, след като един червен бус е сложен на знака, за да не виждат хората, че там не може да се спира да им вземат парите. Каквито и да са сигналите, те отиват обичайно към Комисия за защита на потребителите, нали така?

 

Точно така.

 

Министерството на туризма трябва ли да има засилени функции в този смисъл? Вие издавате лицензи, издавате категории, в същото време като че ли сте Бюро жалби, да речем, в най-добрия случай.

 

Общо взето туристически обмудсман понякога имаме чувството, че сме и със сигурност промяна на Закона за туризма и завишаване на правомощията, по отношение на контрола на Министерството на туризма. Това е нова институция. Минали са почти 9 месеца и се вижда каква е необходимостта, къде какво да се промени, че да може това министерство истински да заработи и да бъде министерство, което да гарантира, както да създава минималните условия и норми и да гарантира правилното функциониране и използване на туризма и въобще на предлаганата услуга.

 

Какво да правите вие обаче? Например тръгвам на плаж, трябва да мина през частен терен някой ми е сложил такса от 10 лева, имаше го този случай.

 

Има го този случай, сигурно има още по-драстични случаи, така че ние апелираме всеки един да се обръща към нас, но освен това, че трябва да завишим контролните правомощия и разбира се там, където е необходимо да регулираме, там, където не е необходимо да дерегулираме, така както сме постъпили и с новата наредба за категоризация най-общо казано на хотелите и ресторантите. Но трябва да има и нашето самосъзнание да спазваме закона, защото ние имаме закони, въпросът е да ги спазваме. Разбирате ли, много е трудно, когато един човек или двама души спазват и контролират, а 400-500 образно казано не го правят.

 

От друга страна, които има възможност да не спазва законите и да изкара някои лев би го направил, ако няма контрол и надзор съответно.

 

Да, затова засилваме превенцията и контрола. Защото, когато има превенция аз се надявам, че тогава хората ще се замислят повече и няма да използват ниската превенция и да нарушават закона. Но от друга страна всички ние, както държавата, така и особено бизнесът в туризма е 100% частен. Когато ние обединим усилията си и спазваме законите смятам, че ситуацията ще е доста по-различна.

 

Ще говорим след малко и за това всъщност какъв е сезонът, които тече в момента, дали е чак такова катастрофално положението, каквото се говори или не съвсем, или пък съвсем не. Преди това обаче ще дадем думата на бранша. Разбирате ли се с представителите на туристическия бран? Питам Ви неслучайно, защото когато аз бях преди две седмици примерно по морето, много често ми казваха хотелиери, представители на бранша: питайте госпожа министърката какво работи, толкова време се борихме да имаме министерство, като че ли много голяма разлика няма, не усещаме, че имаме Министерство на туризма.

 

Аз мисля, че се разбирам добре с бранша, въпросът е кой е браншът. Все пак 200 организации, национално представени членуват в Националния туристически регистър. Ние се срещаме с абсолютно всички, които са основно представените, които са в Националния съвет по туризъм, каним всички, които са вписани, зависи кой идва на срещи, зависи кой е поискал от нас срещата. Това са 200 организации, не мога да знам с коя от всичките или тези, които са новосъздадени съответно не сме се видели или предстои да се видим, но непрекъснато сме в режим…

 

И поради тази причина диалогът не е много лесен, така ли?

 

Диалогът е труден, но ние сме в непрекъснат режим на диалог с основните национални туристически сдружения, които имат повече от 100-тина членове и нагоре, в непрекъснат контакт сме. Всяка една бъдеща стъпка обсъждаме с тях, непрекъснато, по отношение на подзаконовите нормативни актове на наредбите, които приехме, и които предстои да приемем до края на годината, така че да няма неприета наредба в Закона за туризма, обсъждаме с тях. Сега ни предстои наредбата…

 

Абсолютно задължителен е този диалог, няма как.

 

Абсолютно, ние, за да може да имаме успех в сектора, трябва да вървим ръка за ръка. Разбира се и в спора се ражда истината, така че ние няма как да не спорим по между си.

 

Разбира се, нека да видим сега дали ще има спор. Отиваме в Бургас. Там е Цеца Алексова с хотелиери, представители на бранша с конкретни въпроси към вас.

 

Репортер: Добро утро. Изслушахме целия разговор. Доволни ли са хотелиерите от това, че има министерство на туризма? Доволни ли сте от това, което свърши министерството за 10 месеца?

 

Радостин Дачев от Клуба на хотелиери в Несебър: Добро утро. Първо искам да кажа, че самото съществуване на Министерството на туризма е едно достойно завоевания на туристическия бранш, защото няма как един отрасъл на икономиката, който приблизително 1/7 от БВП на страната да няма своето достойно място и свой представител на масата на Министерски съвет, редом с останалите 16 министри. Вярно проблемите, които в момента всички цитираме до голяма степен те са ясни, но не можем да виним това министерство в момента, което все пак неговият живот е едва 10 месеца. Все пак проблемите, които ние казахме не са малки, и ако мога да оприлича туризма в момента – това е една лодка, която е пълна с пробоини и всички, които сме качени на тази лодка гребем в различна посока. Ние считаме, че в момента имаме капитан в лицето на Министерството на туризма и всички трябва с обединени усилия да седнем заедно, за да можем да дефинираме всички проблеми и да търсим тяхното решаване.

 

Репортер: Вашето виждане за това как трябва да се реши проблемът с плажовете, чухме достатъчно от началото на разговора?

 

Радостин Дачев: Проблемът за плажовете е много ясен. Самото създаване на Министерство на туризма в неговата генерална цел, пък и в концепцията за устойчиво развитие на туризма 14/30 е записано, че Министерството на туризма ще управлява практики, свързани с устойчивото развитие на туризма, на базата на природното използване и рационалното използване на народните и антропологенните ресурси. Няма как тези ресурси да бъдат в едното министерство, а (не се разбира)… да прави друго. Това все едно каруцата в едното село, магарето в другото, а ние чакаме…

 

Репортер: Практически какво трябва да се случи, плажовете да минат на подчинение?

 

Радостин Дачев: Не само плажовете. Всички ресурси, за летния туризъм това са плажовете, за зимния туризъм това са ски пистите, за спа туризма това са минералните извори. Всичко това трябва да си мине към Министерство на туризма, защото единствено то трябва да има инструментариума да може да влияе на тези политики.

 

Репортер: Така или иначе проблемите в туризма са много. Г-н Ташев, кои са проблемите на туристическия сезон тази година, освен плажовете?

 

Венелин Ташев, хотелиер: Проблемите са едни и същи от много години. Ние наистина се радваме, че има Министерство на туризма. Наистина не може да изискваме от него да стане нещо страхотно за 9 месеца, но искрено се надяваме за зимата, която очакваме да свършат доста неща. Проблемите се знаят – нощната тишина, пътят, нелоялните таксита, нелоялните лекари, всички тези сергии, които са чорапи и гащи трябва да се изринат тази зима от „Слънчев бряг“, независимо на кой са, дали са частна собственост, или държавна. Законът трябва да бъде един и същ за всички. Така че там не трябва да има оправдания и трябва да се изчисти всичко това. Комплексът не е презастроен, просто има лошо име, заради всичките тези работи, гостите не могат да почиват. Ако тези работи през тази зима ние ги оправим и дадем възможност на хората да чуят, че сме ги оправили, да разберат те ще се върнат при нас.

 

Репортер: Няма ли да закъснее за следващия сезон, защото знаем в момента продължава договарянето, като то вече започна за следващия сезон, няма ли да е малко късно?

 

Венелин Ташев: Абсолютно не е късно, стига да имаме желание всички заедно, можем да направим за една зима чудеса, стига държавата наистина да има желание да оправи това. Най-важното е хората да бъдат спокойни. Най-важното е Министерство на вътрешните работи д разберат, че не може да се работи с 500-600 хиляди легла да се работи със 126 човека, с които работим (не се разбира)…, или нов допълнителен щат, или туристическа полиция – това е решението, за да бъдат хората спокойни и да се върнат, и най-важното е, стига сме правили реклама на Гърция. Трябва да забравим името на Гърция. Ако не правим всички тези неща, няма как нашите хора да ходят в Гърция, те ще се върнат при нас.

 

Репортер: Вие в предварителния разговор казахте в липсата на широк път от летището до к.к. „Слънчев бряг“ страдат не само туристите, страдате и вие като работодатели, защото голяма част от служителите, които работят при вас нежелаят да работят до „Слънчев бряг“.

 

Венелин Ташев: Това е абсолютен проблем. Казах ви го, защото сега пристигам от Созопол,снощи бях на гости там, и за 20 минути дойдох от Созопол, в същото време, ако тръгна за „Слънчев бряг“ ще ми трябват не час и 20 минути, сигурно около 2 часа, ако хвана трафика, когато работниците отиват на работа, или когато се връщат. Представете си един турист от Германия, който пътува час и половина да пътува още два часа, за да бъде настанен в „Слънчев бряг“. Същата работа е и с магистралата – българинът идва до Бургас за два часа и половина, а отива до „Слънчев бряг“ за още два часа. Защо да го прави? Наистина с тези магистрали, които направиха, забранявам си Гърция оттук нататък, наистина по-добре да отиде до там, защото му е 200 км, отколкото до тук, но не трябва това да бъде единствената причина.

 

Репортер: Г-н Дачев, което е най-спешното, което Министерството на туризма трябва да свърши сега, за да бъде малко по-успешен сезон 2016?

 

Радостин Дачев: Едва ли може да направи нещо толкова бързо. В момента излезе националната статистика, която отчете 14,7% спад на нощувките, спрямо предходната година. Ако сложа и увеличението на тока от 1 август 18%, не знам как трябва да квалифицираме сезона, дали това е криза, дали това е провал. Ако това е криза ни трябва кризисен щаб, трябва ни кризисен бюджет. Трябва да мислим по тези въпроси, но най-спешното е да седнем с браншовите организации, които ние поканихме и вярвам, че тя ще дойде и да говорят с хотелиерите, не с Управителните съвети. Само така можем заедно да намерим правилния път и тази лодка да тръгне в една посока, което всички искаме.

 

Министър Ангелкова или капитан Ангелкова Ви нарекоха още, на пробита лодка – отвсякъде пробита. Ето ги проблемите – и инфраструктурата, и застрояването, бетон върху дюни – прословутият случай не един при това. Кажете между другото, за идеята за туристическа полиция какво мислите?

 

Аз първо бих искала да благодаря на тези представители на бранша, които също като нас виждат, че само заедно можем да решим проблемите на туризма, които са трупани от години. И разбира се, аз още веднъж бих искала да повторя, че разчитам изцяло на тях. Все пак 100% сектора в туризма е частен, и без този диалог и без ние взаимно да се подкрепяме, аз пак казвам – в спора се ражда истината – трудно можем да изведем, тази лодка от пробита да я направим един голям кораб, каквото заслужава туризма. Защото туризмът всички виждаме каква част от БВП формира и има още много по-голям потенциал. Запозната съм с всички тези проблеми. По отношение на пътя бих искала да споделя, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) изключително много работи в тази посока. Все пак без да прехвърлям нещата назад, за година и половина не беше свършено нищо по отношение на отчужденията, по отношение на проектирането. Трябва да се извърши подготвителната работа, за да може да се довърши този път, и това е, което в момента прави АПИ. До следващата година, най-късно до следващата година голяма част от обходите ще бъдат готови, двулентовия път, който е Поморие-Ахелой, ако не бъркам. Но абсолютно всичко се работи, така че да може най-накрая този инфраструктурен проблем да бъде решен.

 

Да, и когато стигнем по новите пътища до курортите да не бъдем изненадване по начина, по който често се случва. Сега, кажете в крайна сметка, катастрофа ли е този сезон или не? Последните данни, които аз четох на НСИ – чужденците, които почиват у нас са 24% по-малко. Българите, които почиват извън България – ръст от 14 на сто. Отиват в Турция и Гърция.

 

Данните, които представя НСИ бихме могли да ги прочетем от друга посока, защото общият брой на чуждестранните граждани, посетили България от януари до юни е с 2% повече спрямо предходната година, а спадът е по отношение на тези, които идват у нас с цел почивка и ваканция. Тази тенденция за този спад…

 

Това е най-важната група. Другите кои са? Тези, които имат апартаменти и пътуват в собствените си.

 

Това точно бих искала да кажа. Това е най-важното, разбира се, за нас, въобще за бизнеса, въобще за сектор „Туризъм“. Това е тенденция, която е от 3 години насам. И това, че нищо не е направено по въпроса в рамките, пак казвам – без да се връщам назад, защото искам да гледам напред – показва, че ние в момента само можем да констатираме. За мен е изключително важно в момента, и това правим – заедно с бранша да работим за Сезон 2016 година. В момента са договарянията, ние в момента договаряме с големите туроператори, с нискотарифните авиокомпании стратегическо партньорство, така че да рекламираме към целеви туристически групи. Залагаме основно на онлайн маркетинг, дигитален маркетинг. Съвместно сътрудничество с Google, с YouTube, TripAdvisor, (не се разбира)... въобще с всички големи, със социалните мрежи, така че да можем ние от сега да осигурим, да бъдем една предпочитана дестинация за 2016 година, а не да сме в ситуацията на това да констатираме какъв ни е спада.

 

Вие сега казвате този сезон да го отпишем и да гледаме напред, обаче сезонът е в разгара си. Смятате ли, че юли и август могат да компенсират, данните да са по-добри всъщност?

 

Аз вярвам, че данните ще са по-добри. Юли и август на база на нашите вътрешни проучвания и въобще информацията, която имаме от курортите показва, че са доста силни. Слава Богу, имахме много хубаво време. И навсякъде, където сме проверявали, дори и лично, курортите са били пълни – на места 90% запълняемост, някъде дори нямаше никакви места.

 

Казват обаче – на базата на по-ниски цени. Тоест, свалили са цените, за да запълнят тази леглова база до 90%, примерно.

 

Това е другият проблем, който има в сектора, защото имаме – пак, за да не слагаме нещата под общ знаменател – имаме курорти, имаме представители на бранша, които работят абсолютно на пълни обороти, на 100%, така че да дадат максимума от себе си и да предложат добро качество на добра цена.

 

Това за високия клас хотели ли?

 

Да, високия клас. Но има и такива, има и малки семейни хотелчета, които го правят. Имат и такива, които трябва да положат още много усилия, така че общият имидж на предлагания от нас продукт да бъде добър. Защото едни полагат изключително много усилия в тази посока, но други просто лежат на стари ларви и не променят нищо. И това влияе също върху имиджа на продукта, който предлагаме.

 

Това ли е най-големият проблем? Имиджът?

 

Проблемът е и качеството на продукта като цяло, който се предлага. Това също зависи кой какви усилия полага, за да го подобри в сферата, в която работи. Също така по отношение на имиджа – те нещата са взаимно свързани, защото най-добрата реклама е от уста на уста. Но ние и най-добрата реклама да направим, когато дойде туристът и остане недоволен, съответно ние каква реклама ще получим?

 

Ще се върнем към рекламата и средствата за реклама, но преди това обаче, ще помоля колегите да видим заедно 30 секунди от един филм на BBC, реалити – то стана много популярно. Нарича се „Слънце, секс и недоверчиви родители“, ако не греша. Нека да видим кадрите и после ще си говорим това ли е българският туризъм? И защо навън трябва българският туризъм трябва да бъде представен да изглежда по този начин?

 

Почивни дни, фестивали, дори ориентировъчна седмица. Младежите смятат, че са се отървали от правилата на родителите си. С разрешително да купонясват непрекъснато. Но рано или късно това ще мине много зле. Някой ще види в чудо от постъпките им.

 

Сега това каква реклама е? България като евтина алкохолна дестинация?

 

Аз не бих искала да коментирам. Все пак това си е в политиката на всяка една телевизия. Канал 3 на BBC прави такива филми не само за България, прави такива филми и за дистанции...

 

Не говорим за отношение на един канал към българския туризъм, говорим за нещо, което се насажда, то си стои – евтина алкохолна дестинация. Някой казват: Не е лошо, нека да има и такива места за забавление на младите.

 

Има всякакви: разни хора – разни идеали – всякакви вкусове. Но самите ние също се фокусираме много върху имиджа на нашата страна по този начин, отдавайки му прекалено голямо значение. Говоря за такъв тип промотиране, че България е едва ли не алкохолна дестинация. Има курорти, които са забавления – така, както е Ибиса в Испания, така, както Миконос в Гърция, има още и ред други, за които също има филми, само че които изобщо не акцентират върху тях. Факт е, че такива неща има, но може би е факт, че тези британци, въобще чуждестранни туристи, търсят точно това, за да посетят една или друга дестинация.

 

Възможно е. Важното е да го има и другото, нали? Ако човек иска да отиде със семейството си в Слънчев бряг, да има възможност да го направи, а не да е притиснат от алкохолни турове от всякъде.

 

За това става въпрос, но аз не бих искала отново, пак казвам, да коментирам и да разсъждавам на тема защо Канал 3 на BBC е направил по този начин филма, но те са търсили това и са направили такъв филм. Сигурна съм, че в Слънчев бряг има места, които са много подходящи и за семеен туризъм. Аз лично познавам някои от тях, и курортите до Слънчев бряг, и Влас, и Елените, които са 5 минути, 10 минути път, предлагат за семеен туризъм. Все пак, вие много добре знаете, че когато се снима един филм за едно нещо, те търсят тази гледна точка. Там не е представена другата гледна точка.

 

Другите курорти, по семейните?

 

Именно.

 

Още за рекламата обаче – Хърватия давала 100 милиона, Гърция – 160, България какви пари има за реклама по света? 5 милиона на година?

 

България има 7 милиона лева от бюджета. За тази година имахме и около 10-на милиона от европейските програми. За съжаление, за следващата година картината ще е още по-трудна, защото вероятността да използваме европейски средства за следващата година е много минимална.

 

Защо?

 

Защото Министерството на туризма трябва да се конституира като бенефициент. Но освен това, това, което е било направено, съжалявам, че за трети път се връщам – от предходния кабинет, че туризмът де факто е позициониран само в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, и то само по отношение на регионален маркетинг.

 

Това не може ли да се промени?

 

Може да се промени, ще отнеме време, което означава, че за 2016 година – затова казвам, че 2016 година ще ни бъде изключително трудна по отношение на бюджета, и затова ние отсега сме направили прогнозен бюджет за 2016 година с различни варианти. И вярвам, че когато имаме ясна визия, каквато ние имаме, и цел, която да постигнем, и сме го съгласували заедно с бранша, ще успеем да убедим колегите, които абсолютно всички подкрепят развитието на българския туризъм, но важно да се види този един лев, който се дава, или два лева, за какво се дават и какъв е резултатът от тях. И смятам, че по този начин с това, което ние сме подготвили като проектобюджет, пак казвам – различни варианти в зависимост от това какво ние ще успеем да защитим, за да могат да ни дадат. Защото е много важно ние как ще си защитим бюджета.

 

И вие колко повече пари ще поискате от бюджета за догодина?

 

Ние сме заложили почти 3 пъти повече от това, което имаме в момента.

 

Премиерът ще Ви се зарадва. Ще ви попита: Оставката Ви в джоба ли Ви е, г-жо Ангелкова? Ще Ви каже: Не може.

 

Аз затова казвам, че сме подготвили Вариант А, Вариант Б и Вариант С. Какво ще постигнем с Вариант А, какво ще постигнем с Вариант Б и какво ще постигнем с Вариант С…

 

Е въпрос на убедителност от ваша страна и какво ще постигнете в крайна сметка.

 

… и е въпрос на защита. Точно така.

 

Един последен въпрос от мен – дивото къмпингуване. Някакви хайки започнаха, едни проверки, едни обвинения към хората, че замърсявали околната среда, че самонастанявали и т.н. Общо взето, масовият коментар беше – вместо да гледат незаконите строежи и мутризацията по морето и безхаберието, тръгнаха към диво къмпингуващите хора. Наредбата какво казва? Нова наредба има сега, която включва включително и …

 

За първи път новата наредба за категоризация на местата за настаняване и хранене – най-общо казано – хотелите и ресторантите, включва за първи път и минималните задължителни изисквания за къмпингите. До момента това изобщо не беше регламентирано и нямаше никаква наредба. Тя казва, че там, където има къмпинги, трябва задължително да има достъп до вода и електричество – нормални условия минимални. Трябва да има маркировка, и в зависимост от това дали размерът съответно е 32 кв. м е една звезда – разделили сме ги категоризациите на една, две, три звезди – 50 кв.м е три звезди. Ние сме дали абсолютно минималните изисквания, така че да може да има правила по отношение на къмпингуването, по отношение на използване на природата. Защото от една страна, да, казват: Ето, забраниха ни диво да къмпингуваме, от друга страна са екоорганизациите – разрушава се екосистемата и т.н. Всички трябва да спазваме изискванията. Ние сме дали минимални изисквания, и то как ще отиде някой да къмпингува като няма наблизо ток и вода. Това означава, че ще замърсява навсякъде природата.

 

Благодаря Ви, г-жа Ангелкова. Мисля, че отговорихме на важни въпроси.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения