Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в интервю за предаването „Неделя 150“ на БНР

Ако е имало неблагоприятни внушения миналата седмица, то те всички може да се каже бяха провалени заради трагичното събитие в Унгария и по-скоро задържането на трима нашенци, които бяха представени от телевизионните камери снощи с обвинение за трафик на бежанци. Тази трагична случка, разбира се, посрещнахме с изключителна потрес и бих казала негодувание заради търпимостта към подобни престъпления. Ако в България има присъствие на търпимост към тези престъпления. Разбира се, оказваме и внимание на това, което унгарските граждани извършиха със запалването на свещи, с бдението, което организираха в столицата. Смятам, че коментарът трябва да започне с това, госпожо Кунева, тъй като от българските политици се очаква да предприемат мерки, все повече се говори за това, за преследване на трафика на бежанци.

Да, миграцията е натоварена тема. По много причини и от много посоки. Това, с което вие започнахте, е нейната морална натовареност, емоционална натовареност. И е така, факт. Ние познаваме от предишни столетия, познаваме какво означава миграцията, знаем какво представляват бежанците, знаем може би малко в историческото ДНК на нацията, затова в България, когато се яви подобен размах на трагедията, хората откликват със сърцата си. После започваме да изчисляваме как можем да се справим с този проблем тогава, когато бежанците дойдат при нас. Но тази отправна точка, моралната, емоционална гледна точка е изключително важна. Бих казала, че тя е определяща. Защото иначе човек просто не търси решение. Когато обаче знае, че това засяга самата структура, самата морална структура на обществото, тогава според мен политиците се държат на висота. Точно това смятам, че трябва да се случи не само през Наказателния кодекс. С Наказателния кодекс нещата ще станат, аз се надявам, че парламентът ще заработи буквално първите дни на много високи обороти и това наистина ще му е приоритет. Можехме ли малко по-бързо да приемем промените в Наказателния кодекс? Вероятно, но не това е същественото. Аз бих казала, че същественото е реакцията, която вие формулирахте сега. Изобщо в европейската политика забелязвам, че трябва да се случи по отношение на бежанците една истинска трагедия, за да може да се осъзнаят и да имаме това чувство за спешност, което е толкова важно, щом има проблем. Какво се случи с европейския план за миграцията, че той беше приет през май? Случи се това, че през април 800 души намериха смъртта си в Средиземно море. И тогава всички се разбързаха. Тогава всъщност се каза открито, че ЕС мисли за обща система за убежище. Значи сегашните 27 различни правила в различните страни, всъщност тук впрочем трябва да изключа Великобритания и Ирландия и Дания, които имат право по договора си да не участват в тази обща политика. И освен това Европа започна от този момент нататък, от май, да разчита на постоянна релокация, извинявайте за чуждицата, но така е казано, т.е. постоянно преместване и заселване на хора, които само в една или две страни няма как да останат. Това са тези 40 хиляди бежанци, които ще бъдат разселвани. Имаше тогава, включително и в Унгария, спомняте си, че тогава унгарският премиер каза, че те са заплаха за националната сигурност. Това, което те получиха като натиск през бежанците от Косово и изобщо отношението към това да приемат допълнително бежанци. България е с 576 от тази политика, с 576 бежанци, разпределени от тези 40 хиляди. Но нека да не навлизаме по този начин в темата чрез цифри. Въпросът е, че темата остава, тя ще продължи да бъде водеща в следващите месеци в Европа и аз малко се учудвам на това, че ние всъщност я дискутираме доста рядко.

Не, не бих казала, не бих казала.

Меркел каза, че това е следващият голям проект на Европа. Ние я регистрираме, но ние трябва да имаме собствена представа за това, когато има бежанци в България и те се увеличават, какви са ангажиментите, как изграждаме училище, сигурни ли сме, че училища, за да могат тези хора да се образоват и да разчитаме на тяхната работна сила, каква е тя, какви са бежанците, профилът на бежанците, които идват в България. В смисъл има много работа за вършене, това искам да кажа.

Въпросът е дали идването на тази нова вълна от последната седмица изненада Европа и също така, колкото и да се опитва да внуши българският външен министър, че престъплението няма националност, каква ще бъде нашата специфична българска реакция? Тъй като съвсем определено ромската престъпност ни злепоставя и вероятно това ще изправи страната пред някакъв нов проблем. Колкото и да се опитват да се държат властите встрани от това, което медиите говорят, за ромска престъпност, от забогатяване от просия, от проституция, и това е видимо за обществото, нямаме официална реакция на властите. Така и в този случай. Но може би вниманието трябва да отиде по-нагоре. Така както се говори за тези безкрайни етажи на организираната престъпна мрежа за трафик на бежанци. Този център, който е закрилян и който използва такива човешки сенки в най може би отвратителната възможна търговия, с човешки животи.

Съгласна съм с всяка дума, която казахте. Да, трябва да се стигне докрай.Всеки с отговорността, която има в институционално отношение в България, и органите, които налагат закона, и политиците, и общественото мнение, което вие всъщност в момента изразявате. Мисля, че никой няма право да спира, никой няма право да настоява този проблем да се реши, да знаем докъде сме стигнали всеки ден, всеки час и това, което звучи малко като общи приказки, атмосфера на нетърпимост, всъщност е изключително важен елемент, изключително важен актьор в тази трагедия, която се случва със съдбата на хората. Ако има нетърпимост и въпросите продължават да бъдат задавани с култура, настоятелност и интелигентност отвсякъде, от общественото мнение, от журналистите, от неправителствените организации, аз мисля, че това е много полезен натиск всеки да си върши работата.

Коя е водещата идея, която може да бъде отделена в това изключително разноречие между засегнатите страни от бежанците? Тъй като сега се изповядва идеята действително за тяхното връщане в безопасни страни. Но това за пръв път сега се формулира, както вие казвате, от пролетта започна…

Точно така. Трябваше да се случи изглежда някаква огромна по мащабите си трагедия и тогава стана това, за което всъщност ние с вас говорим. Всъщност общественото мнение роди тази политика, родиха я заглавията във вестниците, възмущението на хората. Това, този обществен натиск накара политиците в Европа да действат и да действат бързо. Вижте, ако нямаше тази реакция, фактът, че България ще приеме по този механизъм на разселването ще приеме още, на този етап около 600 човека, може би би бил прочетен по различен начин в България. Но аз трябва да кажа, че за чест на българското общество никъде не чух реакция на омраза. Така че аз малко ще се върна към предишното, което казахте, трябва ли да изпитваме срам от това, че има българи, които са замесени в това отвратително престъпление. Да, в смисъл то е факт, няма как да обърнеш гръб на този факт, на това, че има българи и че това е срамно. Но има и другото, има и хора, които се грижат за бежанците. Мога да ви дам десетки примери. Аз се срещнах с лекари, впрочем български евреи, които дават доброволен труд в лагерите. След нощните си дежурства, след натовареността си да могат да прегледат най-напред децата, а след това всички страдащи. Така че много е важно именно за да може да стане ясна пълната картина и всъщност дори по някакъв начин да се задълбочи на фона на тези добри хора, да се задълбочи отхвърлянето и срамът от това, че има и други, които могат да печелят от трагедията на човешки съдби. За съжаление пак българи.

Дали блокирането са движението по нашите граници говори за някакъв нов режим, който въвеждаме?

Вижте, да, говорите за тези временни съоръжения, които да облекчат проверката на границите, за това ли говорим, между България и Турция, или не ви разбрах правилно?

Съобщава се от вчера, че движението се извършва доста по-бавно по нашите граници на юг, южната ни граница и може би предположих, че тази мярка е свързана с някаква по-внимателна проверка.

Проверка трябва да има, проверка трябва да има, защото ние с вас говорим сега за човешката страна на трагедията и необходимостта от съпричастност, от солидарност, аз много се радвам, че тази дума се изчисти от наслоенията на миналото и добива истинската си дълбочина. Всичко това е факт, но ако в един момент се окаже, че през този поток на бежанци има инфилтрирани хора, които са с терористични цели влизат на територията на Европа. Уверявам ви, че тогава общественото мнение по никакъв начин няма да прости едно недоглеждане. И понеже ние имаме силен тласък на популистки, бих казала и националистически партии, включително, точно в тези страни, където има силен миграционен натиск, ние трябва да си дадем сметка, че властите във всяка една държава, включително и в България трябва да бъдат безупречни по отношение на проверките за сигурност. Искам да ви кажа за мен един шокиращ факт – в Швеция, страна, която е известна отдавна със своята толерантност, която има, обаче, най-силният бежански натиск, в момента националистическата им партия, която е против бежанците, против тази политика изобщо, в момента тя е най-напред в подкрепата от общественото мнение. А това именно трябва да бъде предотвратено с една разумна, просветена и настойчива политика във всяка държава. Нещо много важно разбрахме през последните месеци, че никоя европейска държава, дори и най-силната, дори Германия, не може да се справи сама, че проблемът е общ, независимо, че натискът може да бъде по-силен в една или друга държава.

Сега, внимание към антикорупционния закон, тъй като узнаваме, че той ще бъде с предимство в отиващата се, в началото, то беше в края, сега в началото.

Както се казва, доживяхме с добронамерен, как да кажа, добронамерен хумор към ситуацията, защото наистина да се сложи този нелек закон, да се сложи последен в цялата програма на Народното събрание, влизам им в положението, че са много натоварени, но знакът не беше добър. Надявам се, че сега ще го компенсираме с едни решителни действия, за да може законът да стане факт. Искам още веднъж да кажа…

Но, последните заседания от юли бяха напрегнати, ставаше дума за напрежение в отделните парламентарно представени политически сили, тъй като има много гласове „против“. Това е важно, как?

 Вижте, аз изчетох внимателно стенограмите, макар че присъствах, разбира се, от началото до края на цялото заседание на парламента, във всички парламентарни групи съм била, знам какво е мнението им. Има няколко точки, в които се съсредоточава недоволството. Едното, може би най-високо и най-разбираемо, е недоволството от това, че има т.нар. анонимни сигнали. Много възбуди и общественото мнение, и депутатите. Може би една дума само да кажа – анонимните сигнали не са всеки да пуска донос. Анонимните сигнали са нещо, с което вероятно ще се предизвикат няколко десетки проверки, които може да окажат невинността, и че нищо лошо не се е случило. Може, обаче, те да предизвикат една по-дълбока проверка и накрая резултат, че този, срещу когото има анонимен сигнал, наистина е извършил нещо лошо, и то лошо, което граничи с престъпление, или тежко друго правно нарушение. Аз смятам, че ние трябва да сме готови да платим таз цена, да платим цената на проверките, дори и тогава, когато те докажат, че нямат нищо нередно, но за мен в момента ситуацията е следната - по-добре една проверка в повече, отколкото една проверка по-малко. Затова, защото ние имаме проблем, законът е насочен точно в областта „корупция по високите етажи“, той не е закон за всичко, не е закон изобщо за корупцията, а е само по високите етажи. Извинявайте, обаче, това е цената да бъдеш с власт. Да, ще има повече проверки, да ще има повече внимание от страна на общественото мнение, но това е цената. Но ние имаме да лекуваме тежки недъзи, затова предложих този текст. В комисията, сега е комисия, ако всичко върви наред законът ще бъде бюро, ако всичко върви наред, хората, които работят там, ще бъдат с много висок професионализъм, и уверявам ви – те ще успеят да отсеят проверка, която трябва да се направи от просто нещо, пуснато от съсед, както се страхуват някои от депутатите. Друга една тема е по-важна, която повдигна лидерът на ДПС, той е кой назначава органа, дали да бъде от Министерски съвет със сложен фактически състав, плюс президента, или да бъде от Народното събрание. Тъй като динамиката на този орган е свързана с изпълнителната власт, аз съм предложила това да е Министерски съвет плюс президента, който все пак е избиран мажоритарно от целия народ през директен вот, така че тази представителност, според мен, е гарантирана. Но, това е разговор, който естествено, аз съм готова да влизам в дълбочина, и колкото пъти се наложи.

Става въпрос за функционирането на бюрото, което ще бъде оглавявано от председател и заместник-председател?

Точно така.

А как ще бъде избирано от Министерския съвет и от президента, по какъв начин това?

Има ограничения в закона, както позитивни, така и негативни. Позитивните са свързани с професионални характеристики. Негативните са свързани с това да не е бил в ръководни органи на партия и то не просто от днес за утре да излезе от органи на партии, търговски дружества и т.н., а една година назад. Т.е. затворили сме една от пробойните в много от нашите закони, че довчера си бил на активна партийна позиция, а на следващия ден вече казваш: „Аз не съм повече с партийни функции“. Това вероятно в някои случаи може да се окаже по този начин и няма да има нищо лошо тази бърза смяна излизането от активната партийна позиция, но тук в този закон би било много голям минус, ако това се случи от днес за утре. Така че, това е един от текстовете, на които аз много държа. Искам да направим изключително добър професионален подбор. Аз съм запознала и парламентарните групи с профила на хората, които работят тази работа във всички страни, които са със сходен профил на нашия, т.нар. страни от Източна Европа, или новоприети страни, също с Италия, с Великобритания. Това са типични работни профили на хората, които заемат подобна позиция. Знаем за какво става дума. Знам как трябва да изглежда този човек. Не, не знам името му все още. Мисля, че никой в момента от правителството не търси името на човека. Нека да се приеме законът и да направим най-доброто.

Узнаваме за предстояща мисия в София по механизма за наблюдение, контрол и оценка.

Да, втората половина на септември.

Това е свързано с проучване на кои български постижения, или проблеми?

Проверката се координира от министъра на правосъдието и в нея участва вицепремиерът и министър на вътрешните работи, защото МВР е много, много съществена част от проверката.

Но, работата по този антикорупционен закон, тя е фрагмент, който ще бъде наблюдаван.

Да, тя е фрагмент, точно така, затова много съжалявам, не се прие на първо четене още през предишната сесия на парламента, защото така излиза малко като че ли ние се готвим, за да посрещнем гости, да не се излагаме пред чужденците, бързичко да приемем този закон, а той ни трябва на нас, не просто заради проверката, но, както и да е. Това е положението към момента. Надявам се, че дотогава законът ще бъде приет на първо четене. Нека предварително да кажа, че европейските експерти този път ще търсят резултати. Няма да ги учудим с това, че сме приели закон. Аз съм обсъждала буквално всеки текст от проекта на закон, той е даже на страницата, преведен на английски, и знам, че той ще получи, той вече получи подкрепа на междинната мисия през пролетта. Ще получи подкрепа отново и ще ни кажат по-бързо да го приемем, за да може той да работи. Но, основната част от тяхната мисия е оценка – оценка как върви изпълнението на законите в България. Смятам, че имаме какво да кажем по отношение, специално за корупцията, по отношение на митниците, и на НАП. Аз ще направя всичко възможно в тази област ничии усилия да не останат незабелязани, но корупцията по високите етажи е голяма тема, и тя не може да бъде, как да кажа, маскирана, само зад успехите, които НАП и митниците декларират, и на които аз, разбира се, искрено се радвам.

Сега, в политическото измерение на този септември, подготовката за местните избори и за референдума, какви очаквания имате? Предстои подписване, предполагам, официално на споразумение между партиите от Реформаторския блок?

Да, искрено се надявам, много активно работим по тази тема. Какво означава „много активно“? Това означава, тъй като изборите са местни, и за най-важното, сега тук ще говоря малко от името на Движение „България на гражданите“, за нас най-важното е местните структури да получат изцяло своя шанс. Те работиха за националните избори, за парламент, дадоха много усилия. Сега е моментът, в който централните ръководства на партията трябва, така да се каже, да работят изцяло за местните избори. Това, което трябва да направим, е да гарантираме единството. За моя радост, членовете и симпатизантите на Движение „България на гражданите“ повдигнаха тази тема много отдавна, без това да се превръща в състезание, повдигнахме я първи на едно национално съвещание, и получихме подкрепа и разбиране от страна на останалите партии в Реформаторския блок. Надявам се тези усилия да се увенчаят с успех. Найден Зеленогорски успя на повече от 80% вече да постигне единна кандидатура в страната от името на Реформаторския блок. Ако обаче ние сме не на местна регистрация на подобни единни кандидатури, а на национална регистрация, това вече ще бъде следваща и още по-сериозна крачка напред. Признавам, че има места, в които разбирателството се постига много трудно. Възможно е в някои случаи по места, Реформаторският блок да се представи не в пълния си набор от партии. Надявам се това да не се случи, но ние трябва да бъдем много категорични на национално ниво, и да кажем, че искаме да има една марка, и тази марка да бъде Реформаторския блок навсякъде. Дано там, където има /…/, този сигнал бъде разчетен, както трябва. И още една /…/, разбира се. Знам, че сме много претоварени в подготовката на местните избори, но нека все пак да не губим голямата картина. А голямата картина е единството на Реформаторския блок, което минава през установяване на неговите органи. Аз съм много доволна от начина, по който групата се представя в парламента, единни са при гласуванията, да, разбира се, трябва дисциплината да ес подобри, но това е една група, която има своя физиономия и която е единна. Това нещо трябва да се пренесе и на органите на Реформаторския блок. Трябва да спазваме нашето коалиционно споразумение, както някой от колегите ми беше казал, това е нашата конституция, не може да не спазваш конституцията си. Подписали сме се под нещо, нека да го изпълним, както трябва и да вървим към единството на блока, включително и през органи, формално още по-плътен съюз, избиране на председател и т.н. Всичко това обаче минава през една много, много добра дисциплина и да си държим на думата един пред друг.

Благодаря за вашето участие.