Не се плаша от тежката работа и не бягам от отговорност, казва вицепремиерът и министър на правосъдието в предаването „Преди всички” на Българското национално радио

България рискува да загуби много от европейските средства за сегашния бюджетен период и тепърва трябва да защитава тези, които иска да получи през следващия. Защо това е така ще чуете в следващото интервю с вицепремиера и министър на правосъдието и еврофондовете Зинаида Златанова. Тя не смята, че двата й ресора са несъвместими и представляват прекомерен товар, и категорично отхвърля спекулациите, че е попаднала в правителството на Пламен Орешарски благодарение на лични и служебни приятелства. Вчера в Люксембург Зинаида Златанова за първи път участва в съвет на министрите на правосъдието от евросъюза, където с нея за отговорностите и намеренията й разговаря нашият кореспондент в Брюксел Диана Чепишева.

Г-жо вицепремиер, Вие бяхте една от големите изненади в състава на правителството "Орешарски" и въпреки че имате впечатляваща биография, на преден план излязоха догадките дали присъствието ви в кабинета се дължи на Меглена Кунева или на Моника Йосифова. Защо и благодарение на кого всъщност се оказахте на една от най-високите позиции в изпълнителната власт?

Първо, нека да отговоря с не. Моето присъствие в кабинета не се дължи на нито един мой колега или познат, когото съм срещнала през 15-те си години кариера в София и в Брюксел. Може да смените тези две имена с всеки друг и отговорът ми отново ще е не. Аз съм човек на България и съм човек на тежката работа. За съжаление в последните години стигнахме много различни видове позиции или задачи да се възлагат на хора, които са наши, на хора, които може би не са най-компетентните, но за сметка на това са верни на една или друга група хора. А специално за двата ресора, които аз оглавявам, мисля, че... аз не бих го нарекла уреждане и казвам го в рамките на шегата, защото това означава за мен между 14 и 16 часа работа на ден, означава да си виждам по-малко семейството и децата и също така означава в сравнение с предишната ми работа, ако щете, и по-лошо заплащане. Това, че аз присъствам в правителството, е единствено и само мой избор и, разбира се, избор на министър-председателя.

Тежестта на всеки от ресорите Ви и липсата на видима връзка между тях е стъписваща за мнозина. Вас не Ви ли плаши и не се ли чувствате като човек, който поема прекомерна отговорност?

Двата ресора, напротив, те са свързани с една невидима, но много здрава линия и това е спазването стриктно на правила. И в двата ресора знаете, че има много силно европейско измерение в ключов момент за България. Аз съм човек, който никога не би избягал от отговорност, и знам, че бих могла да се справя. Всъщност това е, което ме накара да се нагърбя и с тези тежки задачи.

Очаквате ли това, че сте външен за съдебната система човек, да Ви попречи, или се надявате по-скоро да ви помогне?

Знаете ли, сега на Съвета "Правосъдие и вътрешни работи" двамата ми колеги, които седяха от двете ми страни, няма да споменавам от кои държави бяха, аз им зададох този въпрос: дали те са магистрати, или имат кариера на магистрати в своите държави. Единият отговор беше да, другият отговор беше не. Така че модели има всякакви. А що се отнася до България, аз не бих позволила да ме вкарат в интрига с моите колеги юристи. Ще ви предложа да съпоставим два факта. Мисля, че досега не сме имали наистина министър на правосъдието в последните двайсет години, който няма в някакъв етап от кариерата си магистратски стаж. В същото това време за съжаление в последните двайсет години съдебната система не напредна и не се модернизира достатъчно. Ще спра дотук дипломатично, само съпоставяйки тези два факта. А и още нещо - също така един от бившите ми колеги преди години беше казал, че да очакваш съдебната система да се реформира сама е все едно да реформираш гробище и да чакаш помощ отвътре. Може би идеализмът ми е малко в повече, но аз никога не бих си позволила да мисля така и не мисля така. Напротив, вярвам, че единственият ресурс и единствената воля всъщност за реформа би могла да се намери вътре в съдебната система и вътре в самите магистрати, в тяхната съвест и в техния професионализъм.

Както Вие много добре знаете, Европейската комисия продължава да очаква от България фундаментална реформа в съдебната система с цел ефективност, прозрачност, отчетност. Доколко това зависи от изпълнителната власт и вие лично какво смятате да направите в тази посока?

Аз бих могла да осигуря всички практически и организационни мерки, които да помогнат на магистратурата, така щото тя да си върши работата колкото може по-добре и в услуга на българските граждани. Смятам да инициирам много обширен обществен дебат по това какво всъщност очакват гражданите от българската съдебна система. Първата ми среща ще бъде с неправителствените организации. След това планирам да се срещна с магистратите от всички пет апелативни района в страната. Ясно е какво очакват гражданите от съдебната система - справедливост, нито повече, нито по-малко. Именно затова смятам да работя много близо до гражданското общество.

Болна ли е според Вас българската съдебна система? И ако да, имате ли идеи как трябва да бъде лекувана?

Аз не съм човек, който обича да сочи с пръст, още повече от тази позиция, която страшно много ме задължава, на министър на правосъдието. Нека разглеждаме нашето общество като една цялост. Българската съдебна система няма как да бъде в пъти, пъти по-различна, отколкото, да речем, здравната система. Или отколкото, да речем, образователната система. Именно по тази причина аз не бих позволила върху съдебната система да се отправят обвинения, които тя не заслужава и които магистратите, всеки един от тях, не заслужават.

Как се отнасяте към случаи, като например уволнението на съдия Мирослава Тодорова, които са обект на вниманието и на Европейската комисия?

Случаят със съдия Тодорова в момента е в съда и тъй като аз няма да си позволявам да коментирам съдебни процеси, единственият ми коментар на вашия въпрос е, че наистина в последните години тази липса на ясна граница между функциите, задачите и най-вече това как ги разбираха хората, които бяха натоварени с властта, доведе до много тежки изкривявания и до случаи като този.

Вече казахте добри думи за главния прокурор. Как обаче си представяте наистина да има повече обвинители като него и надолу в системата?

Виждате как действията на един магистрат получиха за кратко време адмирациите на цялото общество. Той би могъл да служи за пример и на останалите прокурори в случая, че тази задача е много лесна - да получиш доверието на обществото. Единственото, което трябва да направиш, е да си вършиш работата, така че да бъде в услуга на закона и справедливостта.

Очаквате ли това, че бившият вицепремиер Цветан Цветанов е на път да застане пред съда, да бъде отчетено от Брюксел като знак, като знак, че високите етажи на властта вече не са недостижими за правосъдието?

Вижте, в съдебната система и в правораздаването ние не работим с категории като очаквания, а работим с доказателства. Единствено и само от това зависи каква ще е съдбата на този случай, така че ще се въздържа отново от коментар. Нека да видим какви действия ще предприеме съдебната система в този казус и тогава ще коментираме.

А ще кажете ли какво бихте искали лично Вие да постигнете по отношение на европейския мониторинг? Може би ще кажете, че той е полезен за България, но, надявам се, отчитате и негативите му от имиджова гледна точка по отношение на Шенген. В какви срокове според Вас е реалистично да се надяваме, че той може най-сетне да приключи?

Да, познахте, че ще кажа, че е полезен, защото дълбоко го вярвам. Помислете си само дали преди 10 или 8 години щеше да се разрази такава публична дискусия по отношение на избора на Висш съдебен съвет, дали толкова закони, включително процесуалните, щяха да бъдат променени, дали бързината на съдебните процеси щеше да бъде подобрена, а тя е подобрена, ние това го забравяме много често, ако не беше този мониторинг. Така че, да, дълбокото ми убеждение е, че той е полезен, но той ще бъде още по-полезен, когато ние си изпълним всичките шест критерия, защото тогава наистина ще имаме правосъдна и правоохранителна система, която ще отговаря на европейските стандарти.

Не си поставяте като цел срокове?

Не, поставям си като цел да изпълним препоръките на комисията и шестте показателя. Това си го поставям като цел и ще се постарая срокът да е минимален.

Няколко думи за другия Ви не по-малко важен ресор. Предишното правителство се гордееше с ускорено усвояване на еврофондовете, вие влизате с предупреждение за възможни сериозни загуби на европейски средства. Откъде идва това разминаване?

Обикновено този тип разминавания в политиката и в живота идват от разминаването между думи и дела. А европейските средства не се усвояват с думи, а с действия, и то действия законни, насочени към конкретни цели и ефикасни. Това, което служебното правителство ни завеща като анализ, е, че за 6 години България е усвоила 29 процента от европейските средства, а само за тази 2013 година ние имаме да усвояваме 20 процента. Тоест за една година ние трябва да свършим толкова работа, колкото е свършена в миналите шест, четири от които правителството на ГЕРБ беше в управлението на страната. Не ми се иска да коментирам минали събития и не ми се иска да говоря, а ми се иска да действаме, защото, ако не действаме сега, сроковете текат и България ще загуби пари наистина.

Периодът е решаващ и за парите от следващата бюджетна рамка от 2014 до 2020. Има ли все още поле за маневри България да договори повече от това, което успя да постигне предишното правителство?

Сумите по финансовата рамка на Европейския съюз като цяло са все още индикативни. Разбира се, порядъкът на средствата е известен колко е, но това мен не ме тревожи, тоест не ме тревожи размерът на средствата, които България ще получи. Защо? Защото виждате, че и в сегашния програмен период това, което България успя да договори като страна кандидат за седемте години, които в момента текат, няма да бъде усвоено. Не искам да го казвам и ще се боря срещу това, но може би България ще бъде една от последните държави по усвояване на средства в сегашния програмен период. Гледаме към следващия програмен период, а за съжаление по отношение на програмирането нещата също не са никак розови. За да усвоим тези средства, които ще ни бъдат предоставени 2014-2020 г., ние трябва да бъдем много сериозно подготвени с обосновка в какво точно, какви приоритети ние ще ги изразходваме и къде ще ги инвестираме. За съжаление няма никакво приоритизиране, което аз да наследя, няма никаква стратегическа посока, която да е зададена в миналите две-три години, и няма базови визии в сектори, като например здравеопазване, образование, на които ние да стъпим и върху които да убедим Брюксел, че тези средства ще бъдат инвестирани правилно. Тоест индикативно ние имаме сума, но тази сума трябва да бъде защитена сега тепърва, отново в мълниеносни срокове и отново с риск да се надбягваме с времето.

Интервю на Диана Чепишева с вицепремиера Зинаида Златанова.