Вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика в интервю за предаването „120 минути“ на БТВ

Лятото свърши и въпросите към политиците се натрупаха. Особено към тези, които са част от българското правителство. Господин Томислав Дончев е наш гост сега. Заповядайте.

Визитка: Томислав Дончев е роден на 6 август 1973 година в Габрово. Магистър по философия и стопанско управление. Завършил е и журналистика. Специализирал е в Полша, Израел и Оксфорд. През 1997-1999 е учител по психология, логика, етика и философия. След това е редактор в „Радио Габрово“. Изпълнителен директор на „Бизнес инкубатор“ и програмен директор на „Отворено общество“. От 2007г.  е част от управленския екип на ГЕРБ. До 2010 е кмет на Габрово. Бил е министър по европейските въпроси, депутат и евродепутат. Във второто правителство на Борисов е вицепремиер по еврофондовете и икономическата политика. Семеен, има син Александър.

Добре сте дошъл, честит празник.

Честит празник на първо място. В общи линии всичко е вярно. Нали знаете, че най-интересните неща като правило не ги пише поне в официалната биография.

Още по-интересни ли има?

Шегувам се.

Зависи кой я пише.

Зависи кой я пише.

Скачал с парашут, това ли е?

Вярно е.

Но не парашутист.

Не парашутист. Само в буквалния смисъл на думата.

Честитя ви празника. Аз в началото имах възможност да си кажа мнението за основните поуки от Съединението. Вие сте бил журналист чухме в тази визитка. И като журналист как гледахте на тези патетични понякога думи, които се леят на националния празник като днешния от политиците?

Аз имам малко алергия към патетичното клиширано говорене. Разбира се всеки празник е повод да се укрепва историческата памет, да търсим нови поводи за национално самочувствие. Само че всеки празник е и още нещо – да си напомняме какво можем. Това е големият смисъл на празника. Големите исторически събития, големите исторически постижения всъщност могат да ни напомнят какво можем и тук Съединението е много ценен урок. Защото малко други моменти в историята народът ни и политиците, точно в този ред - народът и политиците, на първо място, обединени, се е случвало да се противопоставят в буквалния смисъл на думата срещу повелите на Великите сили. Малко са моментите в българската история, когато имаме подобни опити. Още повече и още по-малко успешни.

Като говорим за това и за тези поуки, сега ако трябва да намерим 100-200 души, които биха били готови да рискуват живота си за някаква национална кауза, ще успеем ли според вас?

Убеден съм, че ще намерим повече. И все си мисля, че дефицитът не е на хора, които могат отдадено да се борят за кауза. Това е косвен укор към всички политици. Все си мисля, че дефицитът ни е от добри каузи. Съвсем друг е въпросът, че в последните години много по-лесно хората се обединяват в гнева си или в негодуванието си, отколкото за нещо. Не, че няма поводи за негодувание. Много ми се иска да имаме поводи за…

Тоест вие казвате хората повече се обединяват в гнева си, защото явно има нещо, което ги дразни, а не ги обединява, не ги вдъхновява?

Точно така.

Добре. Ако се запитаме какви са каузите ни днес? Например борбата с корупцията, с мафията, с организираната престъпност. Може ли да кажете, че това е кауза за това управляващо мнозинство, за това правителство?

Това трябва да е кауза не само на отделно правителство, това трябва да е надправителствена, надполитическа кауза. Защото България има всички предпоставки да се развива добре и в един момент немного далеч във времето да бъде спокойна и богата държава. Едно от нещата, които й пречи, е липсата на адекватна система, включително и корупцията. Една система, която да позволява този, който се труди, този, който полага усилия, да получава това, което заслужава. И да не се получава така някой без усилия в един момент неусетно трудно обяснимо да забогатее.

Добре, защо тогава тези проектопромени в Конституцията, в частта за съдебната реформа, защо проектът на госпожа Кунева антикорупция, който не беше подкрепен… Някак си го няма общото, някак си всичко беше заметено под килима за след изборите. Не ми се обиждате, нали?

Карате ме да обяснявам позиция на други политически сили, много ми е трудно. Редно е да питате тях. За мен най-добрият вариант беше, дори и да има някакви резерви по отношение на текста, чухме такива, особено по отношение на анонимните сигнали, аз там на база опита си също имам съображения, но най-доброто като политически знак беше законопроектът да получи подкрепа на първо четене. Това е принципната подкрепа. О`кей, имаме съображения по отношение на текста, но го приемаме на първо четене. Има достатъчно възможности, самата парламентарна процедура дава – ако има някой конкретен текст, член, нещо, което притеснява…

Тоест да пратите знак. И неприемането също е знак, обаче. Тоест политиците не искат да се борят с корупцията помежду си.

За съжаление изглежда така. Аз съм убеден, че който и български гражданин да питате, ще бъде прочетено по такъв начин - никой политик не иска да се бори с корупцията. И оттам нататък започват едни дълги обяснения кой какви съображения имал, кой как гласувал. Да, на мен като представител на ГЕРБ ми е комфортно, доколкото сме изразили ясна подкрепа, включително и в пленарна зала, за законопроекта. Но очевидно това не е достатъчно. А иначе с мерките за борба с корупцията трябва да бъдем изключително внимателни и да не се движим на ниво идеологеми. Аз имам, имам опит и от двете страни на барикадата. Аз все си мисля, че не съм истински политик, а все ми се налага да участвам в избори…

В политиката… Вие казвате – на мен от ГЕРБ ми е комфортно, но комфортно ли ви е в тази петорна коалиция? АБВ и Патриотичният фронт си гласуват както си искат. Реформаторите я гласуват, я не, нещо вътрешно се скарат и ДПС все готови на исторически компромис.

Аз не можах да разбера как коалицията се размножи и стана петорна.

А колко е?

Имаме коалиция между две политически сили. Това е ГЕРБ и Реформаторския блок. Друг въпрос е, че конфигурацията, която осигурява подкрепа в парламента включва още две политически сили.

АБВ и Патриотичния фронт.

Точно така.

И ДПС, който винаги правят исторически компромис, поне напоследък.

Не бих казал, че винаги. Самият парламент, този е с такава странна конфигурация, че можете да видите буквално всякакви гласувания, разделения вътре в политическите сили, които подкрепят правителството, теза, предложение на една политическа сила, подкрепено от опозицията. Такива… Такива са политическите реалности. А когато има добро предложение, аз не виждам абсолютно нищо лошо то да бъде подкрепяно от опозицията. Напротив, бих се радвал особено, когато става дума за тежки, за значими неща и за реформи – тази много, много модерна дума, те да получават подкрепа от всички, не само от тези, които участват в управлението.

Вие казвате, че не сте политик, но се налага да се занимавате с политика. Неполитикът Томислав Дончев чувства ли се комфортно, когато чува от ДПС, че правят исторически компромис и ви подкрепят в едно или друго отношение?

Кой какви компромиси прави е на първо място личен въпрос, така че, и партиен въпрос, така че е редно този въпрос да го задавате на господин Местан и на други представители на Движението, не на мен. По отношение на всяка значима теза или цел сигурно не би имало подкрепа, когато ние ще върнем. Нищо лошо няма в това, особено в този шарен парламент. Само със закачката „неполитик“ – по принцип деградацията на някого, когото участва в управлението само до експерт е вид безпомощност. Аз правя политики, значи съм политик.

Да, политик сте, господин Дончев, и аз така мисля. Кажете ми, 51 милиона евро за избори – това е цифрата, нали – лева?

Лева, да, лева.

Не дай си боже евро, че много скъпо ще ни излезе, 51 милиона лева за избори не са ли множко?

Много са.

И защо?

Демокрацията поскъпва, шегувам се, разбира се. Ако…

А?

Шегувам се, казах. Ако сравните разходите, които са правени за предишните местни избори и особено, ако направите едно сравнение…

Колко са?

Мисля, че са под 40. Ако не ме лъже…

Под 40, а сега защо поскъпват?

Има си причини за това. Изборният кодекс е такъв. Вменява такива ангажименти на държавата – толкова избирателни секции при такива правила, че разходът е такъв. Само да отбележа две неща. Първото е, че едва ли може да ни заподозрете, че имаме голямо желание да даваме много пари за изборите. Това е неинвестиционен разход. Тези пари минават и заминават. Те не произвеждат стойност. Това не е като социални плащания, не е като инвестиция в инфраструктура, не е като вид инжекция за икономиката, което задвижва по някакъв начин стопанския живот. Това е, на жаргон се казва, течен разход.

51 милиона, не са малко.

Тези пари… Тези пари минават и заминават. Такъв е… Ние трябва да следваме закона. Такъв е Изборният кодекс.

Добре, кое оскъпява толкова?

Например, сега трябва да правим, трябва да правим избори, да откриваме избирателни секции, включително и в много малки села. В някои от случаите си признавам, че това ще бъде почти безсмислено като упражнение, защото има населени места много малки, в които поне по списъци трябва да живеят 100 или 105 души, а реално са много по-малко. Има случаи, където аз се притеснявам, че ще попаднем в чисто изборни абсурди, където, примерно, ще имаме на първи или на втори тур паритетен брой на гласовете. Какво правим, когато имаме 20 срещу 20 гласа? Но такъв е Изборният кодекс. Много е броят на секциите, които трябва да открием в чужбина. Те са над 400, 430. Не искам да правя такава прогноза, но в част от тях избирателната активност ще бъде, ще бъде много ниска.

Добре, не е ли безсмислено това, като ви слушам, в част от тези неща не са ли напълно безсмислени?

Има една, така, хубава латинска сентенция: „Dura lex, sed lex.“ – „Глупав закон, но закон.“ Такъв е законът. Аз не малко искам да влизам в пререкания с народните представители, но в стремежа си да се гарантира повече демокрация в някои от случаите очевидно е прекалено. И тази висока цена идва именно от това. Разбира се, допълнително провеждането на референдум се отразяване на цената, но не това е най-значимият фактор.

Като казвате референдум – един въпрос и за него и да отидем към горивата, защото това наистина вълнува всички. Сега, вие отговаряте и за референдума. Подкрепяте ли електронното гласуване?

Принципно – да.

Принципно – да.

Принципно – да.

Това ще донесе ли повече демокрация във вашата стилистика?

Всяка форма, която дава възможност на повече граждани да изразяват волята си и то по най-конституционния, демократичния начин по време на избори трябва да се приветства. Разбира се, аз казах принципно – да, защото тук има много детайли. За да бъде ефективно като форма, трябва да бъдат взети всички мерки, че с електронното гласуване не може и не бива да се злоупотребява. Продължавайки разговора в прав текст – такива рискове има.

Добре, разбрах ви. Имаме четири минути. Горивата – утре внасяте законопроект в това отношение, как ще се промени тази цена? Тук много бавно поевтиняват цените и хората задават много въпроси в това отношение.

С право задават въпроси.

Я, чакайте, преди да отговорите, Алекс може би ще обобщи няколко въпроса, Алекс.

Репортер: Ще обобщя въпросите и те наистина са за горивата по следния начин – преди няколко дни в рубриката „Аз, репортерът“ получихме ето тази снимка. Снимката е от бензиностанция „Лукойл“ в Македония. Под нея авторът коментира, че в български лева цената на газта там е 83 стотинки, а цената на бензина 2,07 лева. За сравнение ще ви кажа, че през изминалия месец цената и на газта и на бензина у нас е била с около 7 стотинки по-скъпа. Български шофьор пък сподели във „Фейсбук“ своята касова бележка, която също е от бензиностанция и отново в Македония. Той е заредил 83 литра дизел и простите му изчисления показват, че всеки литър му е струвал 1,57 лева. Любопитна съм да разбера какъв е коментар на нашия гост.

Македония казваш, Алекс.

Репортер: Македония.

Благодаря ти, благодарим и на зрителите, че дават пример с Македония, защото вашият колега министър Лукарски направи едно изказване, че тук било скъпо, защото не сме си добивали сами горивото.

Не, това не може да е…

Все едно Македония е богата и е находище до находище.

Това не може да е единственото обяснение – нито дали имаме добив, нито колко рафинерии имаме по една проста причина – петролните продукти са борсова стока. Те струват, колкото струват на борсата и няма голямо значение дали съответната държава има добив пет, три, две или една рафинерии. Конкретно в случая с Македония е по-лесно обясним. Като държава, която не е членка, аз мога да предположа, че…

На Европейския съюз.

Да, акцизът там е, там е по-нисък, но трудно бихме могли да намерим обяснение с други държави-членки, стари, включително и много по-богати.

Точно така.

Сега, нека…

И какво ще променим сега?

Нека да разясним първо, че за разлика от електроенергията, ролята на държавата в търговията с петрол е почти никаква. Държавата нито продава петрол, нито му определя цените. Те струват толкова, колкото струват вафлите, хляба или който и да е продукт.

Така.

Ролята на държавата е определяйки ставката за данък добавена стойност и акциз и тя е сравнително ниска. Тя е от най-ниските ставки в Европейския съюз. Въпреки това обаче цената преди облагане в България е висока, особено на дизела и цената, финалната, която зараждаме на бензиноколконката също е, също е висока. Това може да бъде…

Тя си е висока безспорно.

Това може да бъде обяснено по много начини, но най-простото обяснение е, като внимавам много с всяка дума, която казвам, защото аз нямам право на лично мнение, всяко нещо, което кажа, е институционална позиция, очевидно има някакъв дефект на пазара. В един нормален… В една нормална пазарна среда стремежът на всеки производител, за да завоюва повече пазарна позиция, за да спечели повече клиенти, е да се опитва да играе с цената, да я държи надолу.

Точно така, особено сега, когато петролът пада.

Това очевидно не се случва или не се случва във всички случаи. Това, което трябва да подчертая дебело, дали има картел, дали има дефект на пазара.

Много важен въпрос.

Органът, който трябва да се произнесе в България се казва Комисия за защита на конкуренцията. Аз още юни месец…

Кажете за промените, имаме около една минута, които вие внасяте, ще ги внесете ли, какви са?

Няма да стане… Няма да стане нито с кампанийни мерки в рамките на месец или два, нито ще стане с усилия само в едно направление. Необходими са комплексни усилия. Това, което КЗК, Комисията за защита на конкуренцията, очаква от държавата като съдействия и информация ще го получи, дори според мен е редно да променим законодателството и комисията да може да ползва същата като количество и обем информация, която ползва данъчната администрация. В крайна сметка не говорим за проверка, която ще обхване 500 дружества. В основната си част проверката включва първите седем или първите десет дружества, които оперират на пазара.

Вярвате ли на КЗК?

Като на всяка българска институция аз трябва да вярвам. Това е комисия, избрана…

То за КТБ се оказа, че половината институции не са работили.

И наш ангажимент, най-вече на Народното събрание е да избира такива, разбира се и на Министерския съвет, да избира такива, такива институции, които да си вършат, които да си вършат работата. Но позволете ми да продължа. Усилията на държавата за това да гарантира, че получавате като количество и качество такова гориво, за каквото сте си платили. После, когато коментираме цените и горивата, ние коментираме кой колко бърка в джоба на българина. Не забравяйте, че тук има още един фактор и това е държавата. И НАП, и митниците трябва да бъдат изключително мобилизирани, защото в много от случаите не се бърка само в джоба на потребителя, бърка се и в държавния бюджет, т.е. някой, който има да плаща, не плаща достатъчно. Имаме поредица от примери последните месеци в следствие усилията, които се полагат, в тази посока. И още много е, много е необходимо, но мерките не бива да имат кампаниен характер.

Разбрах ви.

Т.е. цените, ако утре, или следващата седмица станат такива, каквито съответстват на пазарната конюнктура, това не означава, че усилията трябва да престанат.

Разбрах ви, добре. Много ви благодаря за това участие. Въпросите към вас наистина са много. Моля ви, ако намерите време в следващите дни, вижте какво ви питат хората и вие, и вашият екип можете да им отговорите на нашата „Фейсбук“ страница.

Ще положа всички усилия да го направя.

Има много въпроси за еврофондовете. Благодаря ви, Томислав Дончев гост в „120 минути“.