Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Днес бе представен онлайн регистърът на туристическите атракции в България, който се създава за първи път. Той ще предоставя на едно място наличната информация за различните видове туристически атракции на територията на цялата страна. Министър Ангелкова, каква информация включва онлайн регистърът. За кого е предназначен и каква е неговата цел?

Предназначен е за потребителите и за местните власти и всеки, който се интересува от туризъм. Неговата цел е да обедини туристическите атракции. Към момента имаме 3330 туристически атракции обединени по дадена информация от всички 265 общини, с изключение на 14, които очакваме да ни представят информация. Регистърът съдържа информация за мястото, където се намира туристическата атракция, името на обекта, какъв паметник на културата – движим или недвижим, музей, собствеността, достъпността, местоположението, дали е социализиран, какви са транспортните връзки, каква видимост и ориентация има, каква е средата – природна или градска, има ли туристическа инфраструктура, допълнителни атракции, какви промишлени услуги се предлагат. Максимално изчерпателна информация, така че да се обясни на всички потребители. Разбира се, това е един жив организъм, който ще се надгражда, всяка една нова туристическа атракция ще бъде добавяна по желание, както на общините, така и на представителите на туристическия бранш, така че да бъде максимално полезна тази информация.

Веднъж създаден този регистър, каква ще бъде неговата съдба от тук нататък. В смисъл, има ли потенциала той да се разширява, да включва още обекти, допълнителни?

Разбира се, идеята е да се разширява, да включва допълнителни обекти. Включително ще го допълним, така че да има езикови версии ,така че да бъде максимално полезен. Също така сме предвидили връзката му с „Гугъл“ и „Трип Адвайзър“, „Уикипедия“, както и Националния туристически регистър. Така че в момента, в който някой се интересува от Царевец с един клик може да разбере какво представлява Царевец, като го прехвърлят към Уикипедия, съответно да научи къде се намира, как е ранкиран в „Трип Адвайзър“, какви са отзивите от всеки, който е бил там. Какви хотели има около Царевец защото в Националния туристически регистър се дава тази информация, така че максимално да бъдем полезни за всеки един, който иска да си планира пътуването и знае, че в този регистър ще намери информация, която го интересува. Той е отворен и ще продължи да се надгражда и подобрява.

Вие казахте, че основната информация включена в него е подадена от общините, но това не крие ли известни капани - общините да представят обекти, които да речем са трудно достъпни и в този смисъл тези, които ползват регистъра да останат разочаровани?

Затова разчитаме от обратната връзка от всички потребители и от туристическия бранш. Те вече имат достъп до регистъра, за да може тези обекти, които са трудно достъпни, всъщност да бъдат направени достъпни. Веднъж влезе ли обектът в регистъра, идеята е на база на информацията, която има, ние да направим нашето планиране така, че тези туристически атракции, които е необходимо да бъдат социализирани, да бъде изграден достъп до тях. Да бъдат изградени и представени допълнителни услуги. Оперативна програма „Региони в растеж“ дава възможност на общините да кандидатстват по туристическите атракции, които са с национално значение, така че да получат европейски средства и да могат да социализират и да изградят инфраструктурата за тях.

Има и такива обекти, чиято собственост не е съвсем ясна. Това предполагам също създава някакъв проблем те да бъдат включени в регистъра или не е така?

Те са включени в регистъра. Именно собствеността е един от основните компоненти, за да видим каква е тя. От 3330 туристически атракции, около 1800 са с публична, държавна или общинска собственост. 930 обаче са с неизяснен статут на собствеността. Това значи, че ако е важна туристическа атракция с местно регионално значение, ще е необходимо собствеността да се изясни и ние ще подпомагаме общините в този процес и в диалога им със областните управители на национално ниво, така че да изясним собствеността и съответно, ако тази туристическа атракция изисква допълнителна работа по нея, това да бъде направено.

Кой ще поддържа регистъра и ще бъде ли подлагана подадената информация на проверка?

Министерството поддържа регистъра и проверява информацията. Включително разчитаме и на областните управители за необходимата проверката на място, където е необходимо. По отношение на черноморските общини сме направили необходимата проверка. При обиколките за срещите с бранша, които правихме, голяма част от туристическите атракции ми бяха представени. Видяхме до кои има реален достъп, до кои няма достъп, до кои трябва допълнително да се работи, така че наистина да бъдат включени в един туристически общ продукт.

Макар летният туристически сезон все още да не е финализиран, два поредни месеца от министерството отчитате спад на туристите в този сезон. Тази тенденция със сигурност ще бъде отчетена и на финала на сезона. Може би този регистър е част от стратегията за следващия сезон. Има ли уроци от този летен сезон, които ще бъдат приложени по различен начин, като визия за следващия туристически сезон?

Регистъра би улеснил сезона, но уроци има и винаги има какво да научим. За съжаление за този летен сезон, ние го предвидихме още януари месец, уроците и мерките е трябвало да се предприемат доста по-рано, за да не се допусне. Ние за съжаление тичахме след процеса, тъй като министерството се създаде ноември месец. В момента работим по лято 2016г. Започнахме още август месец да работим за лято 2016г. и да предприемаме необходимите стъпки: разговори с големите туроператори, международни и ниско тарифните авиолинии, с които ще се рекламираме, най-големите онлайн платформи. Основно рекламата ни за 2016г. е ориентирана към дигиталният маркетинг онлайн и офлайн рекламата. Така че ние всичко това вече сме го свършили и започнахме да рекламираме лято 2016г. защото сега е моментът това да се направи с големите туроператори. Със сигурност сме разчели необходимите действия, които трябва да бъдат извършени през 2016г. така че да не допуснем лято 2016г. да повтори това през 2015г, което имахме. Също така бяха адекватно отчетени и предприети мерки свързани с очаквания спад на руски и украински туристи. Нашето лято и летният туристически сезон е изключително зависимо от тях.

Да разбираме ли, че недостатъчната реклама е „ахилесовата пета“ на българския туризъм?

Недостатъчната реклама е част от това. Не бих казала, че тя е основата на „ахилесовата пета“. По-скоро са необходими общи действия както от страна на държавата, така и на общините, на туристическия бранш, защото бранша е 100% частен. Необходими са общи усилия – от една страна е рекламата, а от друга страна предлаганият туристически продукт.

Морето е онова, на което България изключително много залага лятото, макар че тази тенденция през последните години се разчупва. Има ли страната ни потенциал за развитие на специфични видове туризъм, имам предвид, не само селски, но и религиозен, винен?

Имаме огромен потенциал. Трябва да благодарим на Господ, че живеем в такава страна,в която има потенциал за развитие на всички видове туризъм. Виненият туризъм, вие го споменахте. Разработваме развитието на винени маршрути, които ще обсъдим с бранша и въобще всички заинтересовани, преди да бъдат одобрени от нашите представители. Разработили сме културно-исторически дестинации, така че да се фокусираме върху културно-историческия туризъм. Взимаме на фокус тези паметници на културата, които могат да бъдат двигател на растежа на съответния регион и допълнително да фокусираме вниманието върху тях, така че да улесним с такава реклама и туроператорите, които ги предлагат в своите исторически пътеки. Също така за религиозния туризъм сме обърнали специално внимание особено на руските ни туристи, защото при тях т.нар. поклоннически туризъм е на особено внимание. Имаме огромни перспективи по отношение на гурме туризма, който се съчетава с винения, но също да не забравяме спа и балнеотуризма. България има повече от 600 минерални извора и сега с наредбата, която предстои да приемем, с която регулираме сертифицирането на балнео, спа и уелнес хотелите, смятам, че ще създадем една много добра законова предпоставка да развиваме този вид туризъм. Голф туризмът подпомага разширяването на сезона и превръщането на България в годишна туристическа дестинация.

България има какво да покаже на света, необходима е по-добра организация и още по-добра реклама. Така да завършим днешната ни среща, ако позволите.

Имаме много какво да покажем. Включително сега на Генералната асамблея на световната организация по туризъм, която се провежда в Колумбия, ние очакваме с нашия нов имиджов клип, с който спечелихме домакинството на световния конкурс за виното 2016 г., който ще се проведе края на април в Пловдив, надявам се този имиджов клип да предизвика световен интерес и да спечелим някоя от наградите там.