Хубаво е, че в центровете за бежанци все още има капацитет, казва вицепремиерът в интервю за Радио „Фокус“

За отзвука след речта на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и значението на отправените с нея послания, разговаряме с Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.

Благодаря ви за възможността за този разговор. Аз съм в Брюксел на път обратно вече към София, но действително тук речта на президента Юнкер предизвика много голям отзвук и много голям интерес. Хубаво е, че България има какво да каже, защото в последните няколко дни се проведоха важни съвещания. Кулминацията беше това при министър-председателя, когато се събрахме четиримата вицепремиери и се потвърди нещо, което е важно да бъде добре обяснено най-напред в България, а след това и в останалите европейски страни.

Точно ден пред речта на президента Юнкер вие казахте на срещата при министър-председателя, че от гледна точка на изпълнителната власт България има единна, отчетлива политическа позиция и в ЕС не може да продължава с 28 различни политики по отношение на миграцията и бежанците. Казахте още, че трябва да се направи спешна оценка на Дъблинския регламент и да се създадат адекватни към ситуацията европейски структури. Сякаш председателят Юнкер ви чу.

Аз знам наистина в каква посока се движат най-горещите европейски теми и за мен е важно да ги кажа откровено и ясно в България. Защото ние българите сме мислещи хора, тревожим се за ситуацията, на която сме свидетели в света и която не ни оставя безучастни. Не във всички страни е безспорно каква ще бъде политиката по отношение на бежанците в Европа. Най-напред дали тази политика ще е единна, дали Европа продължава да има единна политика по отношение на бежанската криза. В този смисъл отговорът на България показва много ясно и много важно в този момент послание – солидарност и за придържане към общата политика на Европа. Искам да ви кажа, че това не е просто заради европейския рефлекс на България, а защото това пази в този случай много силно нашата страна, нашите национални интереси. Защото ако ние сме без единна бежанска политика и ако България е извън Шенген, ние сме с такова географско положение, че все едно сме преден пост. Ако ние не изпитваме солидарност при тази политика от страна на останалите европейски държави, за нас ще бъде много по-тежко. Така че затова ние подкрепяме солидарността, заявихме го това. Тепърва, разбира се, по това, което комисията акцентира като предложение, формулите, пресечните точки на интересите ще продължат да се търсят от държавите – членки. Тази пресечна точка има един много важен елемент, много важен вектор и това е хуманността. Не е въпрос само как звучи, не е въпрос и на политическа коректност. Аз мисля, че няма сърце, което да остане студено при вида на хилядите нещастни, търсещи подкрепа и подслон хора, при вида на малкото детенце, което беше намерило смъртта си и беше изхвърлено на турския бряг. Това са въпросите на които хуманността, с които Европа е дълбоко свързана и които трябва да намерят отговор. Какво искаме оттук нататък? Разбира се, ще направим нашия прочит на справедливостта на формулите, дали се отчитат балансирано и в наш интерес всички компоненти като БВП, безработица, население, затова аз избягвам да коментирам цифрите и какъв точно е интеграционният ни капацитет. Хубаво е, че в центровете все още има капацитет. Но това не е точно интеграция – просто да предоставим покрив, това не е пълната картината на интеграцията. Въпросът ще се обсъжда в понеделник на извънредното заседание на вътрешните министри. По останалите неща, които се казаха от г-н Юнкер, смятам, че също имаме много ясен повод да подкрепим плановете на комисията. Да подкрепим и стъпките за разграничаване на бежанци от свързаните с „Ислямска държава“ и икономическите имигранти. Европа винаги е била добре разположена и приемаща икономически имигранти, но в момента просто няма как да имаме капацитет и за едното, и за другото. В този смисъл идеята за списък на сигурни страни и рискови държави е добра за България. Подкрепяме и мерките за обща политика за убежища и миграция. Както вие ме цитирахте, вече няма място за 28 различни политики и в този смисъл очакваме и включването на страни, които сега са изключени от системата за релокация. Аз смятам, че да има страни, които казват: „Не, не, нас този проблем не ни засяга, ние няма да се включим“ не е правилен подход. Това е общ проблем. Ако бедни гранични страни или по-бедни – каквато е България, са се съгласили да приемат по първия план 500 човека, това трябва да важи за всичко и за всички. Преоценката на Дъблин е също задължителна, охраната на външните граници, засилването на ФРОНТЕКС няма как да стане със собствени сили. В момента в Малта, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището разполага с 80 служители. Съгласете се, че това няма как да отговори на сегашните нужди. Ние поемаме и своята сериозна отговорност за изпълнението на нашите задължения, свързани с преследването на трафика на хора, но не само на трафика на хора, а и на трафика на бежанци, което е различен проблем и много остър в момента. Смятам, че г-н Юнкер има изключителен кураж и смелост. Спомням си, че на времето той беше казал: „Знаем какво трябва да се направи, но не знаем как да спечелим следващите избори“. Аз смятам, че в момента европейските политици, към които принадлежат и българските политици, са изправени пред това да са готови за нови задачи и да действат на нивото на тяхната голяма отговорност. Европа е била години наред, десетилетия наред и продължава да бъде един мирен континент. Комуто много е дадено – много се иска. Действително в момента Европа е водеща и смятам, че това трябва да бъде повод за голяма смелост и лично удовлетворение от това, че европейският континент създава стандарти. Създава стандарти по отношение третирането на бежанците, на човешкото отношение към хора в нужда. Никоя друга голяма политическа сила не е отговорила с такъв мащаб и с такова единство, с каквото го прави ЕС.

Много е важно, г-жо вицепремиер, предложенията на председателя на ЕК да срещнат разбиране и одобрение, подкрепа на срещата на външните министри на 14 септември в Брюксел. Защото ако тези негови предложения не бъдат подкрепени и те не се превърнат в действащи, остават на ниво добри пожелания.

Няма да бъде леко и няма да стане отведнъж, затова е важно всяка страна с какво разбиране влиза. Освен този въпрос, който с вас дискутирахме досега – необходимостта от единна политика за бежанците и за миграцията, подчертавам, е и български интерес, нашето географско положение е такова, че ние сме на пътя на бежанските потоци, има още един важен проблем и това е съдбата на Шенген. Вие виждате, че има гласове от различни държави, че трябва да се затвори шенгенското споразумение до степен, че да се ренационализират границите между страните. Аз смятам, че България трябва отчетливо да заяви, че не само, че Шенген не трябва да се връща назад и да има ренационализация на границите, а трябва да се разшири и да се разшири спешно с България и Румъния. Първо, защото ние можем да направим всичко необходимо, за да сме технически напълно изправни. Второ, защото ние дори и в този момент сме на страната на политиката на солидарност и на общата политика на ЕС. Тоест идеята, че на България не може да се има доверие, е абсолютно безпочвена. Напротив, ние сме доказали, че сме европейци, подкрепихме и финансовата дисциплина, и Европейския енергиен съюз, и Европейския банковия съюз. Да стоим 7 години след членството си извън Шенген, когато в момента Шенген има нужда от нас и ние от него, това би било много късогледа политика. Така че обща политика за бежанците и миграцията и разширяване на Шенген с България и Румъния са двете части на едно успешно уравнение.

Вие днес бяхте в Брюксел, във вашите срещи разговаряхте ли по тези въпроси и какво обобщение бихте могли да направите?

Аз не съм спряла да говоря, откакто поех поста на вицепремиер по европейските политики и искам да кажа, че е много важно единството на, нека най-напред да кажем на целия Министерски съвет, но нека да го кажем и по-нататък, да направим следващите стъпки – на всички български политици. И не само на политиците, ние трябва да знаем, че изразяваме общественото мнение, което иска България да продължи с интеграцията си. Ние продължаваме да бъдем с много високо доверие в европейските институции и в това, че заедно можем да се справим по-добре с тези предизвикателства. Изключено доволна съм, че премиерът, както съобщи публично, е имал разговор с Виктор Понта, с румънския си колега и смятам, че тяхната силна воля ще накара много хора да поверяват, че това е възможно и да работим още по-упорито, за да може да го постигнем и да поставим този въпрос през есента. Трябва да имаме самочувствието, че можем да се справим, защото сме минали през всички тестове за техническа пригодност и защото в момента и България, и Румъния получават много сигнали за трудности по отношение на бежанските потоци. Но ние никога не сме се отказвали от голямата европейска политика и в двете страни може да има пълно доверие, че ще се справят и двете страни с всички предизвикателства, свързани с опазването на шенгенското пространство. Можем.

Президентът Юнкер говори и за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Говори и за икономическа стабилност. Това как се превежда за българската действителност?

За българската действителност това има един специфичен превод, за който аз бих искала да говоря сега с вас и този превод е „чиста среда“. Това означава, че във всяка една област може да се направи необходимото, за да се докаже, че България може да се пребори с корупцията. Това означава хората да разчитат на правила, на това, че никой няма да злоупотреби с власт, на това, че никой няма да злоупотреби с влияние, че тези, които имат конфликт на интереси ще бъдат отстранени от длъжност, за да не пречат на други, които вършат работата си достойно. Да се направя така, че справедливостта да победи било в обществените поръчки, било в други области на държавното управление. Но е много важно да знаем, че никой в България не е над закона. Това, разбира се, не е единственият закон. Законът за борба с корупцията по високите етажи не е единственият закон, който дава пълната картина на борбата с корупцията, но той е знаков, защото той казва, че няма недосегаеми. Надявам се, че този закон няма да бъде делен на ляво и на дясно, че този закон няма да бъде делен на това дали го внася управляващото мнозинство или опозицията, че всички ние можем да се убедим върху това, че е важно България да постигне една национална цел. Тази национална цел е да кажем, че се грижим за страната си, че знаем какво означава това чиста от корупция държава и че можем да го направим.

Можем ли да кажем в заключение, г-жо вицепремиер, че както президентът Юнкер призова с формулировките в речта си днес – преоткриване на европейските ценности, така и България би следвало да преоткрие своето място в ЕС с тези ценности?

И самата себе си, защото европейските ценности са дълбоко присъщи на българите. Въпросът е ние да успеем да постигнем такова ниво на нормална европейска държава, каквото всички ние знаем, че можем да бъдем. Ако тези, които сме избрани, успеем да направим така, че да изпълним всичко, което сме обещали, всеки в своята област и да покажем резултат на хората, това ще бъде истинска интеграция, истинска вътрешна интеграция и вътрешно обединение на България. Много е важно да имаме такава кауза и на мен ми се струва, че времето наистина е узряло за това.