Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Всички общини имат равен достъп до европейските фондове. Какви средства ще привлекат зависи от компетентността на екипа, който е създал един кмет
20 Септември 2015

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

Добър ден, господин вицепремиер. Намираме се в подножието на местни парламентарни избори, които всички политически партии отричат, че ще бъдат показател за нещо за техния статус. Вие как мислите?

 

Няма как резултатът от местните избори да не бъде четен като подкрепа или липса на подкрепа за съответната политическа сила. Да, това са други избори. В тях има много мажоритарен елемент, предвид качествата на отделните кандидати. Но, да – това е мерило за подкрепата, която има една или друга политическа сила, безспорно.

Вярно ли е, че ГЕРБ ще се опитали, питам вас, защото на вас беше възложено да отговаряте за местните избори от Министерски съвет, вярно ли е че ГЕРБ сте се опитали да въздействате на ЦИК как да теглят бюлетините за избора и решението вчера на ЦИК беше отменено от Върховния административен съд?

Не знам кой го измисли това. Подобен коментар не съм чувал.

Мисля, че от БСП го казаха, дано не ги набеждавам.

Такива странни хрумки имат. Как да въздействаме на ЦИК, която е независима, първо. И второ, какви лостове за въздействие имаме, защото редно е да напомня, добрата памет е основата за добрите решения и правилните умозаключения, тази ЦИК не е избирана от това мнозинство в това Народно събрание. Тя е наследена от предишното. Какви лостове за въздействие имаме ние по отношение на ЦИК, дори и да предположим, че някой би бил толкова злонамерен, че да се опита да го направи?

Кое е новото постижение, което ГЕРБ ще демонстрира при тези местни избори? И лидерът на партията и министър-председател Борисов, и председателят на предизборният щаб и заместник-председател на партията Цветанов, декларираха че това може да бъде ваша десета изборна победа?

Аз съм убеден, че това ще бъде десетата победа. Но без претенцията, че правя методика как да бъдат отчетени резултатите, нека да обърнем внимание на следното – местните избори ще бъдат мерило за подкрепата, освен за политическата сила, за конкретните кандидати. Всяка власт изхабява. Този ефект е много по-силен в местната власт, поради всички проблеми, един кмет дори да е виртуозен, дори да е най-страхотният, той няма как хем да оправи центъра, хем да оправи кварталите, хем детските градини, хем останалата образователна инфраструктура и това да се случи само в рамките на 4 години. Считам, че постижение би било, дори едно представяне с позициите, които имаме в момента – и като брой общини, и като брой общински съветници. Факт е, че колегите от изборния щаб са си поставили едни доста по-амбициозни цели, но предвид този ефект на изхабяването, който аз коментирах преди малко, според мен, би било постижение дори да бъдат съхранени позициите, които имаме. И тук да обърна внимание, без да противоречим на това, което казахме в началото, да – в тези избори има партийна емоция, доколкото голяма част от кандидатите са подкрепени или издигнати от съответната политическа сила, но тук имаме и мерило за свършената работа, кой как си е свършил работата. Аз мисля, че в масовия случай всички наши кандидати отпреди 4 г. свършиха много добри неща. И се надявам това да бъде видяно и оценено от хората.

Вашите политически опоненти говорят, че много от постиженията на кметовете на големите областни градове и столицата в това число, се дължат на това, че вие сте ги подпомагали активно с европари и дофинансиране? Само ще ви напомня случая с правителството „Орешарски“, когато министър-председателят спря парите за София и ги намали драстично за дофинансирането.

Отново се връщаме към исторически справки, които са полезни. Аз бих добавил и още неща, ако говорим за период от преди една година – прословутата Програма за растеж и устойчиво развитие на регионите, която беше абсолютно разпределена по партийно-квотен принцип, без каквито и да е изключения. Никакъв анализ на нуждите, никакъв анализ на финансовото състояние на съответните общини. Само на партийно-квотен принцип. Нека да не се връщаме към това. Нека да коментираме това, което ме питахте преди малко. Всички общини имат равен достъп до европейските фондове – и до ОП „Регионално развитие“, следващата „Региони в растеж“, и до Програма за развитие на селските райони. Това не зависи от нечие политическо благоволение. Това зависи от компетентността на екипа, който е създал един кмет. И това е причината едни общини да привличат много повече финансиране от други. Когато имаш добър екип,когато можеш да разработиш качествени проекти, получаваш одобрение. Когато можеш да ги изпълниш, защото подготовката е доста по-лесна от изпълнението. Когато можеш да ги изпълниш във време и срок, нещата ти се получават. Колкото до разпределението на средства от националния бюджет, направете един анализ да видите, че средствата, които са отделяни на база постановления на Министерски съвет, не следват каквато и да е партийна логика или окраска. Ние имаме много финансиране за различни общини, които са управлявани от какви ли не политически сили, различни от тези, които изграждат в момента управляващата коалиция. Този аргумент е несъстоятелен. Съвсем друг въпрос е, че от години водим разговор, ще ми се от разговорите да преминем към един конкретен резултат, да има ясна прозрачна система за разпределение на допълнително финансиране за общините за капиталови разходи. Тогава няма да има каквито и да било основания за подобни коментари.

Но не е ли все пак по-мотивиращо за жителите на определен град, село, регион, да гласуват за представител на ГЕРБ, тъй като двойна ще бъде сигурността – освен, ако кметът или управата е компетентна да се приготви с хубави проекти, но и управляващото мнозинство ще финансира своя кмет?

Кандидатите ни и колегите, които са пряко ангажирани с изборите, аз знаете отговарям за организацията на изборите от страна на кабинета, така че …
Но сте и член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, в това ви качество също ви питам?

…това е факт, но пряко участвайки, агитирайки, така да се каже, за изборите, влизам в един конфликт на ролите, които не бих искал да…

Аз не ви карам да агитирате, а да анализирате.

Въпросът е друг. Не знам някой от нашите кандидати дали ще се опита да използва подобен аргумент. На мен ми се иска, на първо място, да излага персоналните си качества, хората които е подбрал като екип, листата общински съветници, това да са хора доказани, разпознаваеми с високи личностни и професионални качества. Това е най-силният аргумент. А иначе никога не сме делили кметовете според цвета им. Не, това не е добър аргумент. Интересно е, влизайки в дебрите на местните избори и опитвайки се направим един анализ, всички ще търсят геометрия на традиционното противопоставяне десница-левица, т.е. ГЕРБ срещу кандидатите на БСП. Тук темата ДПС е обект на един отделен анализ, защото, както казват анализаторите, те винаги си взимат своето, благодарение на отличната организация, която имат. Но има един феномен, който се заражда в последните години. Това е опитът на така наречените несистемни играчи, които са представители или на по-малки, или изобщо не са представители на…

Веднага дайте пример, кой несистемен играч, според вас, може да бъде непредвидимо силен, ако се сещате, разбира се, и ако не се страхувате да му направите реклама?

Не. Аз не съм…

Ето, един несистемен играч например ще ви дам – Георги Кадиев. Него го изключиха от парламентарната група на БСП, заради това че се кандидатира за кмет на София от АБВ. Вашият коментар?

Типичният профил на несистемен играч. Аз исках да коментирам друго – опитът да бъдат на база популистки техники да бъде спечелена подкрепа. Господин Кадиев винаги в годините е бил малко по-асиметричен като политическо поведение, което го прави симпатичен и за поддръжниците на БСП, а и за други хора, които са отвъд този кръг. Трудно ми е да направя детайлен политически анализ, най-малкото по причина, че не ми е работа да анализирам процесите в левицата. Текат някакви процеси, коментира се, че се търси новото лице на българската левица. Колкото и да ви е странно, аз искрено желая, колкото може по-скоро, да бъде намерено. Без силно ляво в България няма как цялостната политическа система да не пострада. В крайна сметка дори да имаме ясна концентрирана подкрепа по отношение на една политическа сила, което е факт, каквото и да се рои, каквито и по-малки играчи да се появяват и да залязват, основен политически субект в България е десницата в лицето на ГЕРБ. Но самата политическа система функционира правилно и адекватно, когато на база спора, дори на база противопоставянето на аргументи, не по друг начин, се появяват нови решения, това изисква силна левица. Ако нямаме силна левица, това дава повече хляб на несистемни играчи. Когато говоря несистемни играчи, аз нямам нищо против играчи извън политическата система. Слабото ляво дава повече шанс на популизма. А на нас ни трябват политически сили, на нас ни трябват политици, народни представители, кандидати с реалистични предложения. Предложения и контрапредложения. На пазара трябва да има добри политически предложения, от които избирателят да избира. В противен случай остава само омразата. В последно време се превръща в национален спорт, навлиза мощно в политиката, навлиза и в предизборната борба, омразата. Не може да се състезаваме кой да мрази повече другия. Не е това правилният път.

И за да не ни обвинят, че говорим силно теоретично, да ви попитам практически за най-наблюдаваното място, където ще се провеждат избори – това естествено е столицата. Силен ляв кандидат ли е Михаил Мирчев и силен-ляво-център, може би, да определим е Георги Кадиев от АБВ? И въобще има ли силен кандидат срещу вашия представител – кмета на София Йорданка Фандъкова?

Пак ме вкарвате в позиция да правя детайлен политически анализ, което не ми е работа.

Нали казахте току-що, че има нужда от силно ляво, затова ви питам? Вие сам подадохте топката?

Да повторя, че работата ми е друга, различна от тази да правя перманентни политически анализи.

Да повторя, че сте член на Изпълнителната комисия. ГЕРБ си прави анализи, предполагам?

Първият въпрос на който трябва да си отговорим или по-скоро да си отговорят всички симпатизанти на лявото, кой е по-ляв от двамата кандидати – проф. Мирчев или господин Кадиев, първо. Второ, много ми се иска, когато излизат кандидати, които са избрали смелост, да се конкурират с госпожа Фандъкова, да чуя какъв е техният алтернативен план за развитие на столицата. Защото общи коментари от рода на - нещата не се правят по правилния начин, трябват ни леви политики в местната власт, това е много любопитно. Аз искам да разбера какви са местните политики в местната власт, надявам се това не означава наблягане на повече леви завои или нещо друго. Какви са левите политики в местната власт. Местната власт е най-прагматичният. Тя е въпрос на конкретни решения, а не на идеологеми. Хората искат асфалт до жилището си, искат да се събира редовно боклука, улиците да са измити да има детски градини, да има работеща образователна система, въздуха да е чист, да няма проблеми с отпадъците. Къде тук е лявото или дясното? Ако има нещо обезкуражаващо в началото на кампанията, това е, че аз не чух от който и да е от опоненти на г-жа Фандъкова, какъв е алтернативният план за развитие на София. Няма да правим нови инвестиции в метрото, защото метрото е дясна мярка и тя е лоша… не мога да разбера. 

Не можахте да избягате от типичната си ирония и пуснахте лафчето за левите завои, като лява мярка за развитието на София. Веднага да попитам, ще пуснете ли г-жа Фандъкова от изпълнителната комисия на ГЕРБ да се явя на дебати с левите, центристките или други кандидати за кметове на София? 

Ние не сме го коментирали този въпрос и не е най-същественият.

Съществен е. 

Не е най-съществения. Г-жа Фандъкова освен да управлява добре столицата няма какъвто и да е проблем със словесността, без обезателно да извисява глас както се опитват да правят другите. На база ясни национални аргументи, съм убеден, че може да се представи добре на всеки дебат, но наистина този въпрос не е обсъждан. 

Предполагам, но ви го представям като материал за размисъл, защото това би било един показател за състезателността на всеки от вашите кандидати. Не само в София, но и в другите градове.

Няма нищо лошо от един дебат. Това позволява, както сравнението между два предмета да се провери кой е по-дългия. Разбира се, както всяко едно състезание дебата трябва да е честен. На първо място, аз като участник в много дебати, няма нищо по-лошо и вредно от един политически дебат, особено предизборен, където се говорят глупости. Ако съм бил понякога разубеден от смисъла на едно подобно упражнение, когато срещу мен застане опонент, с който трябва да си меря силата на гласа. Аз мога да викам много силно, но съм убеден, че не по това се избира управляващият. Би трябвало да се избира на база аргументи, които представя. Още нещо, което кандидатите забравят, това че никой не желае да бъде управляван от истерик.

Казахте, че местните избори ще бъдат мерител на това каква оценка дават гражданите на политическите партии. Какво се случи? Може ли да се случи нещо, ако реформаторите не се представят толкова добре, колкото очакват. Ако АБВ се представи по-добре от очакванията. Възможно ли е по някакъв начин това да се отрази на кондицията и префигурирането на коалицията, която в момента управлявате? 

Само нека напомня, че коалицията се състои от два политически субекта. Това ГЕРБ и РБ.

Да, но ви подкрепят. В правителството имате АБВ. 

Има сили, които доставят достатъчна парламентарна подкрепа, но нека бъдем точни в използването на термина коалиция. 


Какви очаквания максимум и минимум има ГЕРБ, за да продължите да бъдете в коалиция или да не сте вече? 

Изборите са различен залог за всеки. Говорейки за нас, ние нямаме право да се представяме различно от добро или много добро. Ние нямаме право. Ако резултата ни е сравнен с резултата от 4 години назад е по-слаб, което няма да се случи, ще тръгнат едни коментари. Казвам го като хипотетична ситуация, убеден съм, че няма да се случи. Не би направило кой знае какво впечатление, ако резултата е много по-добър от този, който имаме до момента. Това едва ли не би било прието, като очаквано. Различен е залога за всички останали играчи. 

За вас наистина е ясно, но за „Реформаторският блок“, там партиите са с различен успех в местни избори. Някои от тях дори нямат такива проведени в живота си. Те са по-на лесно да кажат – „Ние сега започваме и недейте да очаквате кой знае какво от нас“.

Залогът за тях е много по-сериозен, защото трябва да докажат правото си на съществуване минавайки с едно достойно представяне през местният вот. 

Какво е достойно? Къде е тавана, къде е пода. Все пак, съгласете се, че за партии, които не са се явявали на местни избори и един глас ще бъде плюс.

След детайлният анализ на процесите в ляво отново ме вкарвате в ролята на анализатор, но … 

Нали сте от управляващата коалиция? 

Така е, но нека не смесваме ролите ми, които имам, имайки много тежък ресурс… 

В едно семейство човек не остава безучастен към съпругата или съпруга си. Има някаква оценяща система, та? 

Важно е, когато говорим за системата – ГЕРБ плюс РБ да имат добро представяне, противен случай самото усещане за правото, легитимността да управлява ще бъде намален. Затова искам да пожелая на колегите успех. Още един детайл, когато коментираме спецификата на тези избори. В годините назад сме виждали политически феномени, които не са съществували година, година и половина преди изборите, които на база много скъпа кампания и намирайки някоя нервна теза, която товари обществото да си осигурят място в НС. Някоя политическа сила, която няма адекватно представителство в местната власт, тя няма политическа инфраструктура. Да имаш кметове и общински съветници, това не са просто хора хванати от улицата на ниво партиен апарат в тези хора са инвестирали да се обучават. Аз самият съм обучавал много кандидати за кметове и общински съветници. 

Вие и бяхте кмет на Габрово. 

Дори и на база на този ми опит. Въобще всяка политическа сила, която претендира, че ще присъства трайно, че ще бъде незаобиколим фактор трябва да има представител в местната власт, затова залога за колегите, партньорите от РБ е много сериозен. 

За пръв път май чувам такива думи и се изкушавам да ви питам, за пръв път ли произнасяте такова нещо и говорили ли сте с РБ по този начин? 

Това е въпрос, който на първо място вълнува тях самите. Много трудно ще направим матрица сега, по които да мерим резултати в последствие. Сигурно е едно. Коментирахме какво означават различните резултати за нас и нашите партньори. Положението с БСП не е много по-различно. Резултатът от тези избори сравнен с предишният ще бъде в каква посока се развива партията и най-вече накъде върви. Нагоре или надолу. 

Тогава, влизайки в тези местни избори, всеки от вас в случая, говоря отново за коалицията – ГЕРБ и РБ, влиза със старта на своят принос в изпълнителната и законодателната власт. Каква е равносметката за вашият ресор, който стана много голям. От министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика, който включваше доста неща, вие или по-скоро министър-председателя прибави и изборите и енергетиката и отговарянето за реформите и обществените поръчки, и редица други контроли, които може би може би могат да дадат една ясна представа какво е свършено до тук. И другото, което е сравнението – колко се получават на реформаторите реформите, защото всичките реформи са от тях. 

Първо коментирайки различните отговорности, да си дадем сметка, че става дума за неща, които са свързани. Еврофондовете за съжаление са съществена част от икономиката. Всичките ни усилия свързани с проблемите на енергетиката, преминавайки през обществените поръчки, това са правилата по които се харчат….

Деветдесет и..?

Не, делът на еврофондовете е от публичното финансиране, над 75%, а усвояемостта зависи как я мерим, вече е 90%, по някои програми е 95%. Тук да похваля „Околна среда“. Една програма, която беше системно хулена в годините в момента е абсолютен шампион не само в инфраструктурните програми. Иначе темата за реформите, предвид реформаторският старт не само на ниво политическо говорене като сериозни заявки в програмата е едно от най-критичните. Не веднъж съм коментирал, че това правителство освен всички тежки предизвикателства има едно тежко предизвикателство, как да комбинира реформите със стабилността, защото те в някаква степен взаимно си противоречат. 

Нека започнем една по една реформите?

Реформата е като отслабването, много е лесно вечер, докато пиеш питие с приятели как ще станеш да бягаш 5:30 сутринта, но когато часовника звънне в 5:15 е много трудно да станеш. На някои им е много трудно да станат и да бягат, така че с реформите нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат.

Ивайло Калфин, очевидно в 5:15 не тупва часовника, за да спре, а става да бяга. Защото, макар и да не е в коалицията, а да е подпомагаща партия АБВ и вицепремиер, неговата реформа, взима да се получава – пенсионната реформа.

Само преди да минем реформа по реформа да отбележа, че няма заслуга и дефект. 

Кой няма заслуга? 

Няма заслуга или дефект, който може да бъде еднозначно пришиван само на някои от министрите. Няма как да бъде стартирана някоя реформа, без да е получила подкрепата на Министерски съвет и без да е осигурена парламентарна подкрепа. Колкото до пакета реформи на колегата Калфин, искам да посоча, че една от причините да има прогрес и нещата да се случват е времето, енергията, които се отделят те да бъдат консултирани със всички и всички да бъдат убедени. Колкото и да бъде труден консенсуса, очевидно е, че с повече упоритост, разбира се и с добри приложения, консенсус може да бъде намерен. Да обърнем внимание, че реформите в социалната сфера са от най-тежките. Те засягане само много хора, но и голяма част от хората, които засягат са уязвими. В този смисъл е впечатляващ консенсуса, който беше генериран. 

Така ли със здравната реформа, там също хората са в много голям мащаб и са също много уязвими, защото повечето са болни? 

Томислав Дончев: Така е, това е причината. 

Получава ли му се на Москов? Чука ли часовника в 5:15 и тръгва ли да тича? 
Безспорно, не съм сигурен дали не става и по-рано от 5:15. Той е силно мотивиран да промени нещата в здравеопазването. 

Дали тича по правилната пътека или се е заблудил? 

Искрено се надявам. Но факт е, че освен подкрепата, която получава има и много гласове против. Това е нормално. Да обърнем внимание, че когато говорим за пенсии, там има два интереса. Интереса на този, който се грижи за публичните харчове, интереса на този, който получава пенсия. Тук нещата са по-лесно да се балансират. В здравеопазването, обаче не е така. Там има много интереси. Интереси на лекари, включително, предприемачи, мениджъри и там е много по-нервно. 

Не е ли най-важен интереса на болният? 

Това безспорно най-важният и аз съм убеден, че това, нещо, което предлага, планира д-р Москов и на първо място съобразено с интереса на пациента. Не може да очаквате, когато се предлага промяна на сега съществуващият ред всички да ръкопляскат. Нали се досещате, че в цялата тази верига заинтересовани страни в един от вариантите на реформата все някой е ощетен. Ако е получавал нещо до сега под формата на договор или нещо друго, утре има опасност да не го получи, а може да е окаже, че това е именно в полза на пациента. 

Съдебната реформа засяга ли нечии интереси, че толкова бавно и тромаво и почти невъзможно се прокрадва или просто тя е закърмена не както трябва? 

Няма как да не засяга. Не това обаче е единствената причина около нея да има разногласия. 

Казахте, че Калфин и Москов търсят контакт с всички политически сили преди да оповестят мерките по реформата. Радан Кънев търси ли го според вас със съдебната реформа?

Надявам се да го търси, защото ако върнете часовника само няколко месеца назад. Поредица и десетки разговори бяха водени в НС, но според мен едно от предизвикателствата на съдебната реформа не е обезателно кройката на предложенията. Обрастването с премного политически емоции. В един момент някоя политическа сила, дори само в стремежа си да бъде различна, може да се ситуира против реформата. Не забравяйте, че в този шарен парламент, особено за по-малките политически сили е много трудно да отговориш на предизвикателството да бъдеш различен и гласа ти да се чуе. Когато три-четири партии са на една позиция има опасност те да останат безгласни. Понякога част от поведението на политическите играчи е стремежа те да се отличат, да имат различно мнение. Знам, че звучи абсурдно, което не пречи да отразява действителността. 

Не ми отговорихте пряко, обаче. Зачената ли е съдебната реформа, така че тя наистина да внушава представата и доверието, че в действителност незапочва нова ера на защита на други интереси от тези, които са защитавани до момента? 

Аз нямам съмнение в добрите намерения на всички колеги, които са работили по кройката на съдебната реформа. По-скоро ме притеснява друго, което не е свързано с кройката толкова, колкото с илюзията, че сега като променим конституцията и след това променим два или три закона, след това в рамките на една година ще си дойдат на мястото. Работата на политиците е да успокояват хората и да вдъхват доверие, но в дългосрочен план това не е добра тактика. Няма да стане след една година и няма да стане с магическа пръчка. Тези реформи далеч не са достатъчни. Необходимо е повече време и системни усилия. Ако трябва да бъдем до край честни, за да се довърши една реформа са недостатъчни усилията само на политиците. Ако тя няма обществена подкрепа нещата в един момент спират и понякога се връща и назад. Силната реформа е тази, която има солидни обществени устои. Има подкрепа, има споделено виждане на хората, че тук трябва да се направи промяна и промяната трябва да бъде такава.

Създава се впечатление, че голяма обществена подкрепа има антикорупционната реформа. Даже „Протестна мрежа“ си позволи да доведе Моника Маковей да съветва премиера Борисов какво да прави и както виждаме, че при много прехвалената антикорупционна реформа в Румъния, дори предводителите на тази реформа се намират под ударите на закона, така че ако се създава впечатление, че тя е силно подкрепена, това не е ли понякога манипулирано и режисирано от други външни сили, как ще разберем, дали обществото подкрепя антикорупционната реформа и този закон, който не мина? 

Аз съм сигурен, че една от темите по отношение на които обществото има пълен консенсус е ,че са необходими решителни мерки за борба с корупцията. 

Добре, но по анонимен донос става ли? 

По тази тема съм убеден, че има пълен консенсус първо. Второ, не очаквайте да кажа лоша дума за предложенията на г-жа Кунева, най-малкото, те когато са минавали през министерски съвет аз съм си дал своята подкрепа. 

Кой не беше подкрепил този проект в Министерски съвет? 

Не си спомням някой от колегите да е отказал подкрепа. Имаше коментари по отношение на текста, но това е напълно нормално. Нормално е да има дискусия, но тук има няколко важни нюанса. Отхвърлянето беше лош знак за българското общество.

Нещо добро и завършено ли беше отхвърлено, извинявайте? 

Една голяма част от хората просто ще си кажат – „Ето вижте ги хората в НС, не искат да се борят с корупцията, защото голяма част от тях са корумпирани.“ Това е много лош сигнал, второ това е лош сигнал навън. В бурният в момента ЕС ние се борим за по-добър имидж, за статута си за солиден и предвидим партньор. 

Само да припомня, че Румъния продължава да е под мониторинг на т.нар механизъм за присъединяване и сътрудничество, както и България по отношение на правосъдието и върховенството на закона. 

Аз не искам да се състезаваме със съседна Румъния, аз искам да се състезавам с най-добрите и да се състезаваме със собствените си амбиции, което по някога по-трудно от колкото да се състезаваш със съседа си. Добрият сценарии, който беше пропуснат, като не-малко партии, които участват в коалицията имат вина, защото те му оказаха подкрепа. Добрият сценарии беше, въпреки забележките. Въпреки съображения,та които много от народните представители са имали. Законопроекта да получи подкрепа на първо четене. Самата парламентарна процедура дава множество механизми, когато има съображението, споменахте анонимните сигнали те да бъдат редактирани. Това не би било проблем. По този начин щеше да се изпусне възможността да бъде излъчен такъв лош обезпокоителен сигнал. На първо място по отношение на българските граждани, второ място по отношение на партньорите ни в Европа. Имаше достатъчно време, тези текстове, които са повод на разнопосочни коментари да бъдат редактирани.Иначе и аз не обичам анонимните сигнали. Казвам ви го не на базата на някакъв абстрактен анализ. Самият аз доста време съм се занимавал с работа, която включва контрол. Занимавал съм се с проекти. Проверявал съм изпълнението на проекти. Много добре знам как се процедират сигналите за нередности. Имаме много комични ситуации. Преди местни избори броят на сигналите срещу кметовете се удвоява или утроява. Оказва се, че 80% от тези сигнали са абсолютно недостоверни. Въпреки това ние проверяваме всички. Каква е добавената стойност от проверката на всички недостоверни сигнали е един доста спорен въпрос. Анонимните сигнали са спорна тема. Да от една страна те гарантират, че дори когато има страх и някъде недай боже има репресия, някой под формата на анонимен сигнал ще разкрие истината. Да, но от друга страна, ние имаме обостряна политическа страна със силна конкуренция. Как изпускаме възможността, някой да бъде дискредитиран, да бъде унижен и наклеветен. Представете си един нормален, достоен и добър човек, бил той и на политическа позиция или на друга отговорна позиция може да загуби репутацията и работата си и след една година да се окаже, че е нямало нищо. 

Нека ви припомня нещо косвено. В момента интернет мрежата се е превърнала в тролско убежище на подобен род такива сигнали и клевети, ако мога така да го обобщя. Всъщност виждате, колко е лесно да се пишат. Ние имаме готови цели щабове, които пишат. Вие сте чели за себе си, за кого ли не, какво ли не. 

Аз отдавна престанах да колекционирам интересни факти за себе си, дори известно време си мислех да напиша моя лична автобиография, като ползвам всички слухове и клевети. Убеден съм, че дори майка ми нямаше да може да ме познае. Да припомня, че само преди година и половина даже, не говорим за анонимността на мрежите, по време на кампанията за европейските избори, освен всички дежурни обвинения, имаше хора, които твърдяха, че съм побойник, а дори и убиец. Това граничи със смешното. Не съм сигурен, че изглеждаше смешно в онзи момент. Омразата е голяма тема и тя е по-голяма тема от темата за корупцията.

Аз затова намесих народопсихология, защото вие казахте, че трябва да има обществена видна подкрепа. Ами, ние след като ние имаме симулирана обществена подкрепа, имаме такава омраза, която цари. Промяна на самоличността в тези обществени социални мрежи. Изобщо, анонимност във всеки смисъл на думата. Тогава няма ли да бълват тези хора анонимни сигнали срещу когото и да било? 

Това е част от аргументите, на всички, които имаха повод да се изкажа против текстове. Анонимното „хейтване“ е играта на слабият. Това е човекът, който не смее да излезе с физиономията или с името си и да каже – „аз съм по-добър от теб, по-умен съм от теб, по-способен съм от теб. Аз ще съм кандидат за кмет и ще докажа, че на база качествата, които имам ще се справя по-добре от теб.“ Това е честната игра. Другото е играта на слабия и страхливият. 

Последен въпрос, не защото това е последно по интерес, а защото тепърва ще се развива. Какво правите в момента в енергетиката? Реформа ли се започва в действителност? Защо допуснахте работодателите да влизат в ръководните органи на държавните енергийни дружества? 

Не се започва реформа, тя продължава. Нека да припомня, че преди два месеца в такъв широк формат и работодатели и синдикати, в резултат на доста интензивна работа, говоря за много срещи и с експерти, бяха договорени едни промени в сектор енергетика. Сега укора е не обезателно към правителството, от работодателските организации, това, което направихте беше добро, но е далеч недостатъчно. Искаме още мерки, които да гарантират, че цената за бизнеса ще бъде конкурентна и ще бъде ниска. Цената за гражданите към този момент не се коментира, защото тя не е повишена, дори напротив, намалена е даже с малко и колегите имат конкретни предложения, като голяма част от тези предложения заслужават подкрепа. Как някой би могъл да възрази по отношение на малко повече публичност на собствеността на всички, които притежават мощности като възобновяем един източник. 

Аз лично ви помолих да направите едно публично обявяване и вие си сдържахте думата. Кога ще излезе този списък? 

Необходима е промяна в закона, но до колкото разбрах от предварителните сондажи, надявам се в НС да бъде генерирана достатъчно подкрепа тази промяна да стане факт.

Въпросът е кога и как, защото много от тези действителни собствени собственици са се прикрили зад юридически лица, които не могат да бъда идентифицирани точно и начело на тези лица, които оперират в енергетиката седят подставени лица.

Да притежаваш перки или фотоволтаик не е престъпление. 

Да.

Много от играчите в този бизнес са нормални и почтени предприемачи. 

Тогава можем да видим конфликта на интереси. 

Относно коментара ви за притежанието на фирми от подставени лица, тук медиите имат огромен потенциал за работа. Могат да ровят, да … 

Не прехвърляйте от болната глава на здравата. 

Не, напротив. 

Бойко Борисов, наистина много често благодари за разследването на журналистите, но нека да спрем до тук. 

Ролята на публичният регистър е той да казва – ето това е собствеността. Това дружество или този обект е собственост на тези лица. От там нататък, кой какви връзки и какви изводи ще направи, не е наша работа. Опасното е друго. Ако някой преди години в НС гласувайки този режим на свръх подпомагане, по отношение на ВЕИ-тата в същото време се оказал собственик. Ако не той, негов родственик, братовчед или приятел. Тогава вече имаме притеснителен сценарии и то не само притеснителен от една гледна точка, но и от друга. 

Точно това ви казвам, конфликт на интереси, което си граничи с корупция. Как ще влязат работодателите, висши мениджъри, собственици на големи дружества на управлението и на енергетиката. 

Това, което беше необходимо е работодателските организации да излъчат свои представители. Може би в сряда ще го дискутираме как ще се случи в детайли, но това не е обезателно лоша идея. Има много критики по отношение на нея, но в някаква степен българският бизнес има право да знае повече за това, което се случва преди да си получи фактурата.

Да, но като комисари ли наистина ще влязат?

Не, редовни членове на съответните бордове, с тази разлика, че няма да получават възнаграждения. 

Равни права с другите. 

Точно така. В крайна сметка, ако има достатъчно механизми, които гарантират, че няма да се влиза в конфликт на интереси – пряк, това още едни очи да гледат и при това пряко заинтересоване и разходите за ток да бъдат ниски, това не е лошо. Ако трябва да бъдем честни, може да се обостри напрежение със синдикалните организации. Лошото е, че когато работодатели и синдикати започнат да се карат, което е нормална част от процеса, те отстояват противоречиви искания, в един момент, казано на малко по-уличен език – „цялата жега в един момент идва в правителството.“ Това е нормално и е част от отговорностите, които трябва да носим. 

Не правите ли всички тези движения в енергетиката уплашени от протестите, които организираха лекичко за сега работодателите, но ви заплашват с нови?

Аз нямам навик да работя под натиск. Също така най-малко да вземам решения под натиск. Освен това, няма как да отречете, че имаме опит с всякакъв вид протести. Режисирани и автентични и организирани и т.н.т. Аз не приемам каквато и да е форма на протест с нещо извънредно или обезателно с анти правителствена насоченост, напротив. Ако има една група, която е не многобройна и тя е от 1000 човека и има искания, ако седнат и ми напишат писмо, аз мога да направя всичко възможно да се съобразя и да се опитам да удовлетворя исканията. Обаче, ако се съберат тук на „Дондуков“ и размахват плакати и викат, освен мен ще ги чуе и президента и народни представители, ще ги отразят медиите, тогава исканията ще придобият много по-голяма публичност, тяхната мощност се вдига, така че протеста е съвсем нормална форма на гражданско участие в демокрацията. Ще кажа, че аз самия навремето доста съм протестирал и съм упражнявал, дори доста по-радикални форми на протест. Нищо нередно няма в това. 

Благодаря ви за това. Моля погледнете камерата и кажете с честни очи сега – ще купувате ли гласове ГЕРБ на местните избори? 

Купуването на гласове не е практика, която ние ползваме. Не аз и колегите ми няма да купуваме гласове. 

Благодаря ви, г-н Дончев.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения