Министърът на туризма пред Агенция „Фокус”

Министър Ангелкова, днес бе открита фотоизложба „България – атрактивна туристическа дестинация” по повод 27-ми септември - Световния ден на туризма. С какво България е уникална туристическа дестинация?

Първо бих искала да честитя на всички Световния ден на туризма и да пожелая да следваме мотото за тазгодишния празник, а именно: „Милиард туристи – милиард възможности”. Нашата страна е уникална с разнообразието, което предлага. Всички констатират огромния потенциал, който има за развитието на туризма. Аз се радвам, че с общите усилия на частния сектор, на местните власти, ние можем да го развием. Всъщност страната ни може да популяризира и да е равноправен конкурент, както с морски, така и със зимен продукт. Ние акцентираме и културно-историческия туризъм, балнео, спа, голф, за да може да превърнем страната в целогодишна туристическа дестинация. Да не забравяме виното и гурмето. Имаме уникални възможности и с тази изложба, която организираме, можем да ги представим на всички.

Всъщност изложбата представя 30 фотоса от различни туристически дестинации в България, тя е пътуваща. Какво й предстои?

Ще представим изложбата за Деня на туризма от 12.00 часа на Летище София. След което, целта е да я представим и в чужбина. Водим разговори с нашето туристическо представителство в Япония, което открихме на 25 септември в Токио. То е реализирано съвместно с Японската бизнес организация на базата на публично-частно партньорство. Предстои да координираме представянето на изложбата и с 11-те културни центрове, които имаме в останалите европейски столици. Подписахме споразумение с Министерство на културата – да използваме тези наши центрове и за популяризиране на страната. Водим разговори, за да може изложбата да ги посети. Така че се надявам изложбата максимално да успеем да я представим.

Какви са предизвикателствата при представянето на България като туристическа дестинация и към кои държави са насочени вашите усилия за привличане на туристи?

Предизвикателствата са много и те основно са свързани с наболели проблеми от години. От една страна те са свързани с рекламата, а от друга страна със самия туристически продукт. Това, което на мен ми направи огромно впечатление, още преди да встъпя в качеството си на министър на туризма, бе липсата на фокусирана реклама. Именно това е едно от основните предизвикателства, които искаме да променим в това направление. Ние имаме възможности навсякъде. Въпросът е, че когато ние не се фокусираме върху пазарите, които са ни най-печеливши, трудно можем да рекламираме качествено нашата страна. Целевите пазари – това са разбира се нашите съседи, защото ние сме най-близо и най-лесно могат да ни посетят. Това е един от основните ни фокуси. Следващият фокус са разбира се европейските пазари – Германия, Русия, Англия, скандинавските страни, Израел, така че да можем наистина да използваме нашата близост помежду си. Имаме транспортна свързаност, която е основна, за да могат хората да пътуват. Да не забравяме и перспективните пазари – те са по-встрани от вниманието ни, но ние работим успоредно и за тях. Аз лично вярвам, че далечните перспективни пазари са бъдещето. Това показват и изследванията на Световната организация по туризъм. Хубаво е ние сега да поставим основите за развитието на тези пазари – Китай, Япония, Индонезия, Близкия изток, за да може след време да берем по-добри плодове от тях.

Като споменахте тези страни, как България може да участва с останалите балкански страни в един общ туристически продукт, с който да привлича туристи от тези далечни дестинации?

Ние вече започнахме да работим в тази насока. С Румъния подписахме споразумение и вече имаме подготвен проект, с който кандидатствахме по INTERREG V – България – Румъния именно за разработване на общ туристически продукт за далечни пазари. Към него смятаме да включим и Сърбия по Програма Дунав, за да може да имаме и един Дунавски продукт. От друга страна започнахме работа и с Чехия. На последната ни среща с чешката министърка на регионалното развитие и туризма г-жа Шлехтова в Колумбия по време на Генералната асамблея всъщност стана ясно, че нашите планове с техните планове по отношение на далечните пазари съвпадат. Чехия са доста по-напред от нас по отношение на директни полети с тези държави – чешката министърка предложи да засилим работата си в посока осигуряване на по-чести полети Прага- София, Прага- Варна, Прага – Бургас, така че в момента, в който те откриват тяхната директна линия Прага – Пекин да можем ние да се възползваме, защото за всички тези туристи е важно да посетят повече от тези държави. От друга страна работим и с общи продукции с Турция и Румъния по отношение на далечните пазари, включително сме водили и такива разговори и с Италия и Франция.

Какъв е потенциалът на България за развитие на алтернативен туризъм и какви са предизвикателствата в този аспект?

Най-голям потенциал ние имаме по отношение на културно-историческия туризъм. Това се констатира и от всички изследвания, защото повече от 52 % от хората, които пътуват в Европа, казват, че освен традиционно, когато пътуват за море, повечето от тях търсят възможности да разгледат и културно-историческите забележителности на съответното населено място. До 2020 г. данните на Световната организация по туризъм показват, че културно-историческият туризъм ще е водещият. За нас това е едно от най-големите предизвикателства. Не случайно стартирахме и с онлайн регистъра на туристическите атракции, които разбира се обхващат повече от културно-историческите паметници. Не всички културно-исторически паметници общините припознават като туристически атракции, защото все пак този регистър е изцяло базиран от информация, предоставена изцяло от общините. Разработихме също така 9-те културно-исторически дестинации, които да обхванат най-ярките паметници на културата, които ние да рекламираме и които да бъдат двигателят на растежа на съответния регион. Ако успеем да представим именно чрез културно-историческия туризъм България като целогодишна туристическа дестинация, пак казвам успередно с балнеотуризма, тогава ще успеем да представим това, което България има. За мен културно-историческият туризъм и неговото развитие като алтернативна форма е едно от най-големите предизвикателства. Разбира се има и много видове други видове туризъм – еко, велосипеден, но с най-голям мащаб и въздействие, е културно-историческият.

Православният и поклонническият туризъм като форма на културно-историческия туризъм има своите привърженици. Какви са предизвикателствата, за да получи той по-голям тласък в България?

Ние сме стартирали работа по поклоннически и религиозния туризъм. Водили сме разговори, имаме основа за сътрудничество с Българската православна църква. Включително сега на 19-ти -20-ти ноември по моя покана пристига и руският министър на туризма за участие в кръгла маса, на която ще обсъждаме предизвикателствата пред развитието на туризма между България и Русия. Всъщност една от основните теми, която ще залегне е именно поклоннически-религиозният туризъм.

Наскоро България, заедно с Испания бяха избрани за вицепрезиденти на форума на Световната организация по туризъм. Защо е важно това признание за страната ни и какви са ползите, които можем да извлечем?

България бе избрана за заместник-председател на Генералната асамблея на Световната организация по туризъм, което е доста високо признание. 158 държави-членки членуват в Световната организация. Едно от най-важните неща е, че за пръв път България получава такова признание на световната сцена. От 158 държави от европейските бяха избрани Испания и България. Това, че ние бяхме в абсолютно всички световни новини и това, че се признава, че България предлага качествен туризъм е в основата на избора за това една държава да бъде вицепрезидент. Дава се възможност да участваме във взимането на решенията, свързани с определянето на бюджета на организацията, целите на организацията за следващите две години. Всяка Генерална асамблея се провежда за период от две години. Дават ни право да формираме политиките, насоките, тоест това е едно страхотно признание, защото ние участваме буквално в „кухнята” на световния туризъм.

В края на летния сезон, каква е равносметката, която правите?

Аз бих искала да изчакам данните на статистиката, за да мога наистина да дам някаква по-точна представа. Знаете,че дебатът, който водим благодарение на КРИБ и КНСБ за борбата със сивата икономика в туризма. За мен сезона и при проверките на място бе добър, какво ще покажат данните обаче, ще коментирам, след като излязат данните на статистиката. Добър, разбира се на фона на очакванията за прекалено труден сезон. Защото още в началото на годината всички знаехме, че този сезон, ще бъде един от най-трудните с най-големи предизвикателства. Предвид очакваната липса на руски и украински туристи, особено на руски, които формират основната ни част от туристопотокът през лятото. Нека изчакаме данните от националната ни статистика. Като аз лично се надявам да запазим нивата от миналата година, което ще бъде едно начало.

А именно?

За миналата година общо за цялата година имаше около 7,5 млн. туристи. Надявам се и тази година те да останат толкова, но това ще може да го разберем едва в края на годината. Иначе за летния сезон се надявам образно казано да задържим този спад от руския туристопоток и той да не е повече от 20%. Дори да бъде по-малко. Така съответно ръстът от туристи от Полша, Чехия, Израел да може да компенсира спадът, който има.