Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Нещо повече“ на БНР

На днешното правителствено заседание беше формулирана позицията на България за заседанието на Европейския съвет, което предстои на 15 и 16 октомври в Брюксел и е посветено на въпросите на миграцията. България ще посочи и на този Европейски съвет, че е необходимо държавите-членки да подходят много по-сериозно и целенасочено към първопричините за бежанските потоци, като приоритетно и в спешен порядък ЕС работи заедно със своите партньори за стабилизиране на държавите на произход, и подпомагане на държавите на транзит на бежанските потоци. България също смята, че релокацията на лица следва задължително да е придружена и от релокацията на средства като това не е някаква еднократна помощ, а става дума за обезпечаване на грижата за бежанците за по-дълъг период.

Отиваме към темата Европейски съвет по въпросите на миграцията с предстоящото ни интервю. То е с Меглена Кунева – вицепремиер на България, който участва в Съвета по общи въпроси. Съвет, който подготвя и позицията на предстоящия Европейски съвет. Здравейте, госпожо Кунева.

Здравейте. Това действително беше централна тема в днешните обсъждания. Друга тема, която беше много важна за България и изобщо бих казала за бъдещето на съюза – това е темата за непрекъснато повтарящите се опити да има съюз на две скорости. Този път втора точка, която беше важна за нас, беше създаването на един специален съвет, който да бъде за страните от Еврозоната и да се върви към институционализация на подобен съвет на икономическите и финансови министри. Нещо, с което не само България, но и няколко други страни остро не се съгласиха. Беше поведена подобна теза за защита от Дания, не от страна от Източна Европа. България, Великобритания, Ирландия – това са страни, които се изказахме против създаването на такава различна институционална група. Причините са следните. Ние имаме един общ вътрешен пазар, към който принадлежим всички, и с който ще се съобразяваме. Държавните ни помощи, правилата за конкуренция, свободното движение на хора, стоки и услуги – всичко това е част от вътрешния пазар. Създаването на един допълнителен орган, който да разглежда само страните свързани с Еврозоната, не е в интерес на страната. Ние предстои да водим битка за общата данъчна ставка, защото това не само за България, но и за някои други страни се счита, че все още е наше конкурентно предимство. Но това предстои. На този етап подобно развитие няма да има за създаване на такава институционализираност на по-близкото сътрудничество на страните от Еврозоната. За България това е добре, защото ние искаме да станем, това е част от договора ни, част от Еврозоната и изоставането на страната във втора категория, само ще създаде проблеми.

Защо, госпожо Кунева, се случва това? Впрочем миналата седмица и Вашия колега – вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, разказа за подобно групиране на страни от Еврозоната и на други, и във формата министри на труда. Където също страните, останали във втората категория, бяха принудени да пишат протестно писмо, за да не се съгласяват.

Става въпрос за същото. Вижте, Европа е изправена пред сериозни предизвикателства и страни, които са в така да се каже вътрешният кръг имат повече механизми да реагират заедно. Нека, понеже вие говорихте за миграцията, да се върнем към очевидния пример на Шенген. Когато си част от Шенген можеш да планираш общи действия. Когато си нито извън, нито вътре, както е в случая с нашата страна – нито да можеш да реорганизираш собствената си гранична защита по специален начин, различен от този на шенгенските страни, защото ние изпълняваме ангажиментите на Шенген. Нито може изцяло да разчиташ на тях, защото всъщност ние нямаме пълен достъп до шенгенската информационна система. По същия начин е и с еврото. Страните от петото разширяване всички ние сме подписали в договорите си ангажимент, че ще се присъединим в Еврозоната, ще отидем към Еврозоната, изпълнявайки всякакъв вид дисциплина и изисквания за Еврозоната, разбира се когато всичките критерии са изпълнени и са на мястото си. Заради това както виждате имаме много строга бюджетна дисциплина, много сериозна дисциплина по отношение на банков надзор и така нататък. Тоест на нас така ни е разчетена цялата вътрешна и външна политика. Ако обаче ние не сме и не можем да влияем при вземането на решения и при формирането на правилата, общо взето за нас остават по-скоро как да кажа, само изпълнението, а не самото създаване на нормите. Това никоя държава не го харесва и няма да го приеме. Много дълго се отложи влизането на България в Шенген, на България и Румъния, безпрецедентен е случаят след седем години членство да сме в ничия земя, така да се каже. И бих казала, че макар и при еврото да са по-различни критериите и там за нас е ясно, че в момента нямаме изпълнение по всички критерии. Но ние трябва да имаме много ясна посока на развитие – това е в наш интерес, само ще спомена стабилността на банковата система. И да се ползваме не само от дисциплината – да, тя е добра, но да се ползваме и от привилегиите. Защото една страна, която е в еврото бива спасявана и подпомагана по много по-интензивен начин, отколкото ако е извън Еврозоната.

Можем ли да считаме, че проблемът с миграцията ще се окаже един вид изпит за това дали Европа има сили да се отнася еднакво и солидарно както със страните от старото ядро, от Еврозоната и от Шенген, така и с новоприсъединените страни? Защото имам чувството, че дори и да успеем да отблъснем този акт на разделение сега, той отново ще бъде възобновен при следващ критичен за Евросъюза момент. Непрекъснато се налага да си повтаряме, че не сме втора категория, но постоянно сме в някакъв ешелон, в който думата ни не тежи с нужния знак.

Уверявам ви, че правя всичко възможно думата ни да тежи със същия знак. Включително и днес, и при всички предишни срещи аз не се притеснявам да кажа какви са различията между нас и другите страни. Нека да кажа между Източна Европа и по-старите страни от ЕС. Ние имаме различна степен на наваксване на изоставането, дори в рамките на така наречените източни страни. Имаме различни стандарти. И днес също го казах на моите колеги. Вижте, ако стандартите примерно за социални помощи на мигрантите са еднакви за цяла Европа, примерно получават се нека да кажем Х, да не споменавам сума…

Да, недейте, защото веднага пенсионерите ще се обидят.

Съгласна съм. Тази сума е една и точно примерът с пенсионерите използвах, е една за Германия, където може би те наистина ще живеят на минимума, но за България, за Румъния, за една Словакия например, това ще бъдат вероятно средства, които са по-високи отколкото една минимална работна заплата или една минимална пенсия. Тоест ние трябва да имаме не равен, еднакъв подход. И така както при квотите, и аз подкрепям това, че при квотите има и изчисляване на брутния вътрешен продукт, и безработица, и много други компоненти, които казват колко може страната да приеме – по същия начин… и това ни прави равни, не еднакви, но равни в подхода.

По същия начин, когато става дума за социално подпомагане – да, ние знаем, че това са хора, които ще имат нужда от здравна помощ, които ще имат нужда от обучение, ние не загърбваме ни най-малко ангажиментите си за тяхната социална интеграция. Но няма как тя да бъде същата, каквато биха имали в Западна Европа. И още нещо, което е много сериозно – кохезионната политика. Накратко казано това са пътищата, това са пречиствателните станции, тоест това е инфраструктурата, която дава възможност на страните да наваксат и да могат след това да градят вече своята икономика по-лесно, имайки тази инфраструктура. Добре, но тези пари, включително и за бежанците – в момента те трябва да се вземат от някъде. Най-богатите фондове, най-добре снабдените фондове са точно тези, които са разчетени на това да можем ние да наваксаме. Това е проблем, който трябва да си го кажем открито. Още нещо днес стана ясно от този съвет, което ще се пренесе и в Европейския съвет, и това е от една страна да не се разглежда въпросът за постоянния характер на квотите. Тоест те са в рамките на тези две години, за които те са разчетени, а не регламентни. От момента, от който те започнат да действат, от който влезе законодателството в сила, но да имат перманентен характер. Тоест винаги при всички случаи да действат тези квоти, нека да речем след 10 или след 20 години те да остават същите. Този въпрос изобщо няма да бъде повдиган. Защото европейските страни имат нужда все още от размисъл по темата. Това беше предложение на Европейската комисия (ЕК), но страните масово се въздържат в този момент, за да не се създаде допълнително напрежение отвъд този конфликт да се прави изчисление дали същите квоти ще действат и занапред. И друго нещо, което стана ясно от този съвет и ще го видите след няколко дни на Съвета на върха, на който ще бъде българският премиер, това е да изчерпим всички възможности на това законодателство, което го има в момента, но да мислим за промяна на законодателството, което е свързано с мигрантите и хората, търсещи убежище. От много страни, и то от старите страни, се чуха гласове, че това законодателство в момента не върши работа. Тук влиза ако щете и Дъблинската конвенция за първата страна, в която влезнеш, влизат и такива фундаментални въпроси като – може ли, ако си на територията на една страна и вече имаш статут, можеш ли да бъдеш на друго място в друга страна-членка на ЕС. Защото, ако това стане така, поставя всъщност под съмнение цялата концепция…

Да, за квотите. Няма как да задържаш насила хора, които искат да живеят другаде.

Точно така. И разбира се неща, които са изключително важни е вземането на отпечатъци и обработването на данните на хората, които влизат и търсят убежище в ЕС, веднага при влизането им в Европа. И разбира се възможността тези усилия да бъдат изнесени извън ЕС. Защото примерно, ако има един такъв център в страна извън ЕС, тези хора легално ще бъдат транспортирани в ЕС до някоя от страните, а не да рискуват живота си по море или по суша. Но разбира се за това трябват много други усилия…

Или пък обратното – да се чудят немските власти как да разграничат икономическите мигранти от бежанците от сирийския конфликт. И едните да оставят, а другите да върнат.

Това също. По принцип това е много трудно.

Кажете, госпожо Кунева, има ли шанс, тъй като в българската позиция се подкрепят исканията на Турция за това визите на нейните граждани да отпаднат при влизане в ЕС, също да получи и средства за изграждане на такива бежански центрове и бежански лагери на своя територия. Така че хората, бягащи от войната в Сирия, да се държат все пак близо до територията и при урегулиране на конфликта много по-лесно да се върнат по родните си места.

Да, точно така. Това е изключително разумно предложение, което ние подкрепяме. По отношение на исканията на Турция, много от исканията ще бъдат разгледани както се казва в рамките на взаимния интерес. В момента Турция има изключително важна роля в общата политика за запазване на живота на хората търсещи убежище и намаляване на притока към ЕС. Искам да кажа още нещо, което вероятно е важно. Знаете, че някои страни от ЕС не са убедени, една Швеция например, не са убедени дали Турция може да се счита за страна сигурен произход за мигрантите. Решението в това отношение е ясно, много по-изкристализирано и аз го подкрепям и го подкрепих. След като Турция е преговаряща страна, преговаряща за членство в ЕС, тя може да се счита за сигурна страна по произход. Само след месец Турция ще има своя редовен доклад за напредъка си по отношение на членството в ЕС, където всяка страна, която има въпроси, които може да зададе – може да го направи. Но това няма да намали статута на Турция като сигурна страна по произход. По отношение на визите вероятно ще се вземе решение по-нататък, което може би първо ще засегне бизнесът. Но това са въпроси, които търпят развитие. Безспорно Турция в момента е в много добро състояние.

Преговорно положение, да. Има силни карти, с които да седне на масата за разговори с ЕС. Защото видяхме колко мащабна е вълната на бежанците, която може да дойде, ако Турция отвори границите си към ЕС.

Не само. Това е страна-членка на НАТО, която е ангажирана по специфичен начин. Това е преговаряща страна, което също означава ясно къде са нейните политически стремежи. Тоест натрупват се доста аргументи, които ще направят преговорите как да кажа по-дипломатично – изключително интересни.

Добре, благодаря Ви. Оставаме с внимание, насочено към 15 и 16 октомври в края на седмицата в Брюксел…

Може ли само да довърша с нещо, което аз не пропуснах и този път да кажа. България не може да остане в ничия земя. В момента фактът, че европейските страни се уплашиха и то много малка част от тях, да не кажа една, се уплашиха България да напредне по отношение на Шенген, е много лоша услуга за цяла Европа. Това просто не може да продължава така. България трябва да знае мястото си. И ако страните погледнат договорът, който са подписали с нас, те просто трябва да го изпълнят. Иначе осем години след членството на България в ЕС да не знаем от коя страна сме, това не говори добре за самия Шенген.

Надяваме се, има още един съвет до края на годината, че тези малки неблагополучия ще бъде преодолени. А ние оставаме с внимание към европейското решение на проблема с миграцията и предстоящото заседание на Европейския съвет, на което разбрахме ще участва министър-председателят Бойко Борисов. За подготовката на този форум чухме вицепремиерът Меглена Кунева.