Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Денят започва” по БНТ

Ще говорим по тема, която ви обещахме още в началото на предаването. Смъртта на бежанеца на границата ни с Турция рикошира върху позицията на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Знаете, случаят беше остро осъден. За коментар по темата сега сме поканили вицепремиерът Меглена Кунева, която вече е при нас. Добро утро.

Добро утро.

И официалната позиция на страната. Г-жо Кунева, дни след случилото се в Средец, какви изводи можем да си направим? Професионална ли е била реакцията на граничарите?

За това има професионална експертиза и единствено когато професионалната експертиза завърши, тогава може да се каже. На този етап трябва да кажем, че всякакви коментари от политически ангажирани хора, било от народни представители, било от министри, било от опозицията в извън парламента, които слагат етикета „убийство“ или „непрофесионализъм“ са много, много рязко против уважението към българските институции. Докато няма официална позиция ние можем да кажем само едно.

Добре де, ако излезем от тази официална позиция?

„Гранична полиция“ е българска институция и българските институции до доказване на противното действат професионално и в интерес на държавата. Така че аз нямам никакви колебания по този въпрос каква трябва да бъде нашата позиция. Така се случи, че аз имах предварително уговорена среща в Женева, среща в голяма конференция и имах възможност да говоря със заместник-председателя на Върховния комисариат по бежанците. Обясних българската позиция, обясних това, че всички искаме да установим как точно се е действало, какво още трябва да се направи, за да може в тази, действително безпрецедентна, обстановка в Европа и извън Европа да бъдат много добре подготвени граничните полицаи. В Европа, във ФРОНТЕКС има специални наръчници, по които се обучават, и според които действа граничната полиция, и българската „Гранична полиция“ е тренирана според тези наръчници. Аз съм убедена, че всяко отиване далеч в оценката в една или в друга крайност, е против нашата държава и това не трябва да се прави.

Факт е, обаче, че обществото е много разделено по тази тема. От една страна казват: „Това е убийство. Не е правилен подход в защита на границата“. От друга страна, обаче, е контрамнението на хората, които казват:“Да, де, но това са нарушители, част от тях въоръжени“.

Това е нещастен инцидент, без съмнение. Ако аз съм повече от сигурна, че българските полицаи биха искали да предотвратят какъвто и да било инцидент с фатален край. Дали и как е действано стъпка по стъпка, това ще установи тази експертиза. Дотогава, обаче, да се говори, че това е убийство и че българска институция е действала неправомерно, означава буквално да се самозастрелваме ние като държава.

Но, това повдигна и въпроса как се охранява именно границата ни? Трима граничари срещу 54.

Вижте, пак ще кажа –това е безпрецедентен натиск. България е извън „Шенген“. Това за нас е допълнителен повод за напрежение, защото…

Но, пък не може да е изненада.

Не може да е изненада, но погледнете какво става в цяла Европа. Аз следях вашите новини, преди да вляза в студиото ви. Виждате, че държави с перфектна администрация като Германия изпитват натиск и не могат да се справят, така че разбираемо е, че ние не можем да имаме толкова души в „Гранична полиция“, колкото ескалира ежедневно ситуацията. Тъкмо затова се търсят и допълнителни начини за защита на границата. Това временно съоръжение, целта е, разбира се, което се изгражда на българо-турската граница, е един от възможните отговори. Най-важното тук е да се насочим към залавянето на трафикантите на хора, каналджиите, защото те са със сигурност истинските престъпници. Тук няма да бъде прекалено, ако кажем, че българската държава трябва да насочи усилията си именно тук. Те са убийци.

А по-различна ли щеше да бъде ситуацията, ако бяхме част от Шенгенското споразумение?

Да, защото…

Чисто финансово или логистично?

Включително финансово, включително логистично, и най-важното по отношение на информацията. Българските гранични полицаи имат по-малко информация, отколкото имат техните колеги в държавите, които са членове на „Шенген“. Още повече, че нашата охрана на границите е направена така, че ние да сме част от „Шенген“. Ние прилагаме това законодателство и се държим съобразно него. Не е както една Великобритания или една Дания, които не са част от „Шенген“, и така са направили цялата организация на защита на границите си. Аз съзнавам, че в много държави е трудно в момента да се говори за разширяване на „Шенген“. Трябва политическа смелост и далновидност, за да се обърне общественото мнение и да кажем, че тогава, когато Шенген се разширява, това означава, че се разширява зоната на сигурност в Европа. Българските гранични полицаи си вършат добре работата и те имат признание. Всички от тях са минали съответните курсове. Те имат признание, че се справят добре. Въпросът е в тази ситуация, толкова тежка за Европа, наистина да стегнем редиците, а не да остават страни като България и Румъния извън „Шенген“, тогава, когато и ако са готови. Всички тези степени трябва да се проверят и щом България и Румъния са готови, трябва да бъдат приети в „Шенген“.

А готови ли сме ние за „Шенген“?

Според проверките, които са направени 2010 година - 2011 година – да, така че аз не говоря, как да кажа, само като политическа пропаганда за влизането на България в „Шенген“. Аз смятам, че ние трябва да търсим справедливост и справедливо третиране така, както е било и с другите 10 страни преди нас.

На мен ми се иска сега малко да поговорим и за срещата, която предстои в 11 часа с директора на Европейската служба за борба с измамите „ОЛАФ“. Какви теми ще бъдат дискутирани на нея?

Много важна среща, защото това е пореден опит от моя страна и от страна на правителствения екип, и от екип на експерти да разширим дискусията по Закона за превенция на корупция по високите етажи, който предложихме, и който, за съжаление, парламентът не прие на първо четене. Това много забави България и това дава лош образ, лош сигнал, че първо, ние разпознаваме проблема, и че второ – знаем как да се справим с него. Всички аргументи, които се изтъкнаха в парламента, примерно, за т.нар. анонимни или по-скоро неподписани сигнали, които ще можем да дискутираме днес от 11 часа, кой да назначава този орган, това бюро единно, което ще правим – всичко това можеше да бъде изчистено между първо и второ четене. И тогава, разбра се, те са, народните представители са тези, които приемат закона, но тогава ние щяхме да спестим време и щяхме да дадем сигнал, че българското общество може да се обедини около една голяма идея, каквато е създаването на нормална, здрава обществена среда, без корупция. Аз не искам да воювам с парламента, точно обратното. Искам да ги убедя, искам да ме разберат. Затова получих „Да“ от четири постоянни парламентарни комисии за този закон. Бях в шестте парламентарни групи. Единствено в „Атака“ не съм била, защото просто те не приеха поканата за среща. Искам да продължим разговора и да успеем през декември да направим така, че законът да мине, но загубеното време е загубено време. И понеже това беше и част от разговорите по време на мисията за проверка на състоянието на правосъдната система и вътрешния ред, искам да ви кажа, че нашите партньори бяха изключително разочаровани. Аз направих всичко възможно да ги убедя, че знаем какво правим, но самите ние да не използваме времето, което ни е дадено, е наистина много разочароващо.

Факт е, че констатацията, че страната ни трябва да се бори с корупцията не е от тази, от миналата, от по-миналата година. Самият Джовани Кеслер, обаче, още преди година заяви, че имаме сериозен проблем с това.

Така е.

За тази една година, има ли поне някаква минимална промяна по отношение на борбата с корупцията у нас, или просто това са били поредните хвърлени във въздуха думи на чужденец, идващ в България?

Вижте, един от основните проблеми е, че хората не вярват,че политиците искат да се справят с този проблем.

Те и не демонстрират такова искане.

Така е, но тези, които…За съжаление с последните действия в парламента, някак си, това се доказа. Това е изключително голям проблем. Моят отговор, един от възможните отговори, поне с който аз разполагам, е да направим част от инструментариума, от средствата на този закон – т.нар. неподписани сигнали, защото това означава, че ако някой има доказателства, това са сигнали с доказателства, но е решил да се въздържи по една или друга причина – от страх, или защото не вярва на системата да се подпише, това не означава, че трябва да се хвърли в кошчето сигнала на такъв човек. Още повече, че…

Така много анонимни хора могат да хвърлят обвинения.

Не, не става въпрос…Първо, тук говорим само за високите етажи на властта, хора, които имат достъп до власт, до пари, до европейски средства.

Това е притеснение на опозицията, затова Ви го цитирам, не е моя констатация.

Да, разбирам, но, примерно, в Националната агенция за приходи има методика, по която такива анонимни сигнали се разработват. В прокуратурата също има такава методика. Т.е. това не е непозната формула за справяне с проблеми в правния свят в България. Тук това ще е знак, че недоверието, което хората, да, нека да кажа че справедливо имат към политиците, че искат да се справят с този проблем, бихме могли да започнем да затваряме тази пропаст. За мен това е изключително важно. Без доверие в едно общество, то няма как да върви напред.

Благодарим Ви. Вицепремиерът Меглена Кунева, гост в нашето студио.