Министърът на културата в интервю за „Радио К2”

Добър ден, г-н Стоянович.

Добър ден, благодаря, че съм първи във вашия списък.

Благодаря Ви, списъкът набъбва и става по дебеличък по-нататък, мисля, че го чухте, но стартира с Вас.

Прекрасен списък, да.

Г-н Стоянович, с удоволствие и аз Ви приветствам в ефира на Радио К2, защото се познаваме отдавна и Вашата личност може би ще даде един по-културен, не защото сте министър на културата, а защото сте културен човек, привкус на новото експертно правителство под ръководството на министър-председателя Орешарски. Поздравявам Ви с тази позиция, знам че ще е трудно, така че каквото можем и медиите да съдействаме.

Благодаря Ви.

Нека на кратко за нашите слушатели да изчета публикуваната Ваша т.н. професионална биография, разпространена официално. Д-р Петър Стоянович е доктор по философията и магистър по история на университета във Виена – Австрия, завършил е Немската гимназия в София, бил е парламентарен секретар и началник на кабинета на министъра на външните работи - 1998-2001 г., международен секретар на Съюза на демократичните сили – 2001-2003 г., политически секретар и председател на движение „Гергьовден” – 2004-2009 г., от 2009 е журналист, автор на научна литература и колумнист на вестник „Преса”, владее английски, немски и руски език, баща на две деца, хоби – подводен риболов, лов и кулинарство. Ще добавите ли нещо друго, което искате нашите слушатели да знаят за Вас, за да разберат кой ще бъде новият министър на културата, д-р Стоянович?

Може би съвсем накратко, за да започне и по-леко разговорът. Няколко пъти се прокрадваше в началото, съвсем в началото на стъпването ми в длъжност, че едва ли не аман от хора, които са завършили в чужбина и се вкарват тука, едва ли не на парче и българите били глупави сами да се справят и внасяме юпита и тем подобни. Аз искам да подчертая, че просто съм имал историческия шанс да завърша в чужбина, но както всичките мой деди след завършването в престижни университети са се върнали в България, така направих и аз 1996г., и така и досега не съм напускал България и въобще не съм имал идея нито да играя, нито да имам поведение на нещо, което се нарича в България „юпи” и е по скоро обърнато с негативен знак. Така че разговаряте с един българин 100%, който е готов да свърши своя дан към отечеството.

Благодаря Ви, за това изясняване и за да полирате изясняването, за да не отиваме по нататък - отново да се връщаме в тази тема, обвиниха Ви в политическо номадство, ако мога така да се изразя, през скока Ви от дясното в едно, макар и експертно, но под лява егида правителство, как ще го обясните?

Аз съм бил член на две партии – на СДС и на Гергьовден, в последствие нито съм, нито имам намерение да бъда партиец в този смисъл на думата или поне партиен член. Смятам, че от 2009г., когато се оттеглих от сцената на партийността, политиката в България се промени драстично, според мен за лошо, нарушиха се трайни принципи на правенето на политика, на разбирането за политика и тази тъжна бездна, която зейна между т.н. политическа класа и българската нация продължи да се увеличава. Мисля, че с така скромните ми експертни възможности бих могъл да подпомогна тази бездна да се съкрати. Аз съм поканен от г-н Орешарски в качеството си на експерт, на човек с произход от културата, с някаква визия за културата и мисля, че в този контекст е моето предначертания. Дано да оправдая неговото доверие, мисля, че на този етап – горе долу една седмица или десетина дни минаха от встъпването ми в длъжност по-голямата част от проблемите са ми ясни за жалост те са доста по-големи от колкото очаквах.

Какво заварихте като преглед, макар срокът да е кратък, но в широка рамка в министерството на културата, в сектора култура?

Вижте не е редно...

Не, не, аз не искам да говорим за недостатъците на предишното управление, а за обективното състояние?

Да, за това не искам от там да започна. Няма да започна с негативи искам само да спомена, че естествено, човек-работар като мен първо гледа какво може да се свърши, а след това да мине във високопарността. Много са проблемите, голяма част от тях, разбира се, са решавани или от части  и решени, но за жалост има заложен, да започнем от философията на културната политика. Има няколко неща, които мисля, че много спешно трябва да възвърнем в нормалността, т.е. да върнем влака обратно в релсите. Първо, това е значително по-голяма прозрачност в сферата на културата, както и във всички останали сфери, но тъй като говорим за културата - хората, които се занимават с култура, дали това са гилдии, дали са неправителствените организации, даже и администрацията, трябва да излезе много повече наследство, както в сферата на финанси и обществени поръчки на програми, така и ако щете в сферата на делничното общуване.

Може ли малко по-конкретно да кажете какво имате предвид, за да излезе на светло кое е в тъмното?

Ето примерно, със сигурност обществеността иска да знае подробности в смисъла и финансирането на такива големи проекти като примерно Българския Лувър, като Музея за съвременно изкуство. Давам Ви веднага първите примери, за да стане ясно.

Да, да, искам да говорим конкретно.

Гилдията от своя страна и неправителствените организации искат да видят и съвсем основателно, да видят в лицето на министерството на културата и свое министерство, не само падишах, който обикаля и се снима с този и онзи, а човек, който работи за тях, защото те са част от българската култура, помага им да свършат онова, на което те са посветили живота си, не бива да забравяме, че особено неправителствените организации се занимават с големите проблеми на културата абсолютно безвъзмездно, всъщност аз като министър би трябвало ръка да им целувам, че са съгласни да работят заедно с министерство на културата. В последно време, мисля, че този диалог е бил доста нарушен и тези хора с право една седмица трябваше да бъдат успокоявани, за да може да се върне нормалността в диалога. Казвам Ви само първите няколко неща, които ми направиха впечатление, разбира се, има и много относително по-дребни оборотни неща, които са в българските общини и в по-големите градове. Всъщност министерството на културата, може би се схваща като една красота, един престиж, нещо, което е по-скоро черешката на тортата да го кажем малко по делнично, а всъщност от долу има огромни нива на компетентност, която в движимото, така и недвижимото наследство, живите изкуства и т.н. е изключително разнородна палитра, всеки един от тези хора, всяка една от тези гилдии трябва да бъдат успокоени и върнати обратно на масата.

Д-р Стоянович, да Ви прекъсна за секунда, защото много хубаво говорите и ние имаме една такава философия на мислене по отношение на хората на изкуството и културата и на продуктите на изкуството и културата и тя е по скоро очакване, Вие сам употребихте току що „готов съм да им целувам ръце”, говорим за духовност, за духа, даже Вие направихте заявление, тази седмица, че хората на духа и изкуството рядко са били богати на пари, те по скоро са богати на душевност, на признание за техния труд, цитирам Ви дословно, за да ви оспоря – хората на изкуството в Америка са много богати и изкуство без пари не се прави. Тезата, че когато си гладен и нещастен, пишеш или играеш по-добре, мисля, че трябва да бъде пречупена в България.

Напълно сте права.

Какво ще правите с парите? Какъв бюджет заварвате и как ще го refresh-нете, как ще го уголемите?

Бюджетът е 122 млн. общо, като, разбира се, това е една сума, която не може да бъде сравнявана нито със западноевропейската, още по малко с американската практика. Вчера имах една среща с част от моя екип по друг повод и френските познавачи в нея ни съобщиха, че нашият бюджет за цялата българска култура е само колкото една от средно големите дирекции във френското министерство на културата, така че съизмеримост не може да има. Разбира се, че трябва да започна от там, че министерството на културата нито е самостоятелен играч, нито има някакъв бюджет, които може да бъде отделен от общия национален бюджет, където всеки един от ресорите настоява той да е първостепенен. Аз имам този бюджет, той е едва ли не наследен, трудно бих могъл в момента, освен с малки суми, той да бъде награден.

Какви лостове имате Вие в министерството да влязат пари по съвършено прозрачен и законен ред от вън, от меценати, от спонсори, по някакви други линии, мислили ли сте по тези въпроси?

Меценатството не е така разпространено в България.

То и законово не е уредено с облекчения.

Не са му създадени условия за това.

Ще предложите ли някакви промени, именно по отношение на меценатството, законодателни промени?

Това трябва със сигурност да е в дневния ми ред и е. Въпросът е, че трябва да намерим баланса между добронамереното меценатство и онзи негатив, който съществува в нашата общественост, с подозрения за обвързаност и парични зависимости, но смятам, че когато е сложено на масата прозрачно няма да има проблем. Разбира се, че основни пари допълнителни могат да дойдат само по европейските програми и следващото нещо, което съм възложил да търсим начини е кандидатстването не само на министерство на културата до съответните общини, а директното кандидатстване в Брюксел не през българските институции. И последно, ако позволите, очертава се, че не българската изпълнителна власт, а българските общини ще бъдат следващите основни бенефициенти по европейски програми. Давам веднага един пример – разликата между това, за което може да кандидатства и усвои министерството на културата е в пъти по малко като перспектива, от колкото столична община, за това и там нашето сътрудничество е много тясно в лицето на г-жа Фандъкова и г-н Чобанов, аз ги познавам и от преди, но вече имам инситуционални уговорки за съвместна дейност и мисля, че там е следващото ни разковниче.

Добре, но Вие знаете, д-р Стоянович, т.е. ще го Ви кажа, аз имам и едно обраование и на режисьор - един хубав филм се прави с много пари, а въздействието на един хубав филм върху психиката, върху климата на обществото, върху нравите е по-силно от много законодателни и други политически действия.

29 млн. е парата, която се отделя в момента в България за кино.

Нищо работа.

При това дори достигането на тази цифра е въпрос на голямо усилие и на големи усилия и от правителството и от финансовия министър.

Нищо работа е това за един хубав филм.

Нищо, нищо, нищо, нищо. Какво да Ви кажа, нямам в момента възможност.

За това Ви попитах преди малко за меценатството, за да може да влезе в корелация духът с парите.

Ами, това е може би в някаква степен решение, но пак казвам трябва да го намерим с необходимата дистанция и с отвореност съвместно с другите министерства. Имах много приятни, интересни и смислени срещи с филмовата гилдия има разбиране към състоянието, в което финансово се намира държавата, но разбирам всеки един от тях, който не само е склонен, но и продължава ефективно да протестира. Скоро имаше една тяхна петиция или протестно писмо, не помня как го нарекоха.

Кой ли ги чува?

Ами, аз лично съм длъжен да ги чуя.

Вие не само сте длъжен, Вие ги чувате и в човешки план, но казвам го образно – кой ли ги чува – не следват действия.

Да Ви кажа и на този етап и в този бюджет, не виждам начин, по който тези изисквания техни да бъдат изпълнени, а те са изключително справедливи. Тези дни бях с Иван Мичев, започват да снимат нов филм горе в Бояна, за пръв път българско-израелска продукция, за пръв път израелците са реално на терен в България. Прекрасни перспективи, голямо кино с големи звезди, всеки се оправя по начина, по който му позволява неговият талант и финансова възможност.

Да, но като говорим за кино, ние сякаш сме по скоро терен за наемане и лица за наемане и то доста ниско платени. При нас се снимат доста чужди продукции наемат и наши актьори, но нито възнагражденията съответстват на европейските стандарти, нито пък наемите, ако мога да се изразя, които плащат за терените, съответстват също. Това също е едно перо.

Разбира се, аз не бих казал, че българското кино е в основната си част ниско платени хора в чужди продукции, имаме прекрасни български фирми, Вие знаете отлично, в един видим възход в последното десетилетие.

Да, точно той не трябва да спира.

Не трябва да спира. Трябва да се спази този баланс, който не винаги е на лице - утвърденото поколение на по-възрастните творци и по-младата генерация, които трябва да вървят в края на краищата рамо до рамо, не би трябвало някоя от тези групи да бъде предпочитана по една или друга причина.

В този смисъл ролята на изкуството и културата, аз сега ще Ви приземя с няколко цифри от тази седмица само – 26% от десетгодишните четвъртокласници са неграмотни, това не е във вашата сфера, това е в образованието, но то пряко кореспондира обратната връзка между културата и изкуството и духовността, която би стимулирала желанието за образованост. 30% от домовете на хората нямат тоалетни и бани и оттук възниква въпросът - имате ли лостове, това е един по философски въпрос, Вие като министър на културата да повишите духовното равнище, за да има стремеж и към образованост и към усъвършенстване при липсата на пари, както казахте и Вие при вас, при липсата на пари и в социалната сфера? Намира ли се България в една криза на духовността?

Да, съгласен съм с Вас и според мен тази криза е в пъти по-страшна и по-заплашителна, от колкото дори финансовата криза, защото финансовата криза живот и здраве ще започне, надявам се да бъде преодолявана и в един хубав ден премахната, но тогава вече ще сме изгубили темела на българщината, духовността, която всъщност води нацията напред и за това, ако правилно съм схванал въпроса Ви, къде трябва да гледаме в опазването на българската духовност, на култура, на образование, то е на първо място нашият дълг и с моите колеги от образованието да подготвим следващото ново поколение български граждани, по някакъв начин да утешим сегашното поколение, но това, което е нашето основно задължение е да подготвим ново поколение, тъй като в сферата на духовността не се инвестира в половин или в един мандат, това не е бюджет примерно, както се приема година за година, ние трябва да инвестираме в генерации, в поколения и ако сме правилно действали и мислели, ние ще видим резултатите от нашите усилия не в края на мандата си и да режем ленти, защото нещо сме свършили, а ще го видим, когато отдавна вече няма да сме нито на власт, а може би даже няма да сме живи, когато следващите българи – хората на духа, дърпат тази нация напред.

Като говорим примерно за духовността, за нивото на културата аз съвършено пряко тук от сутринта впечатление от facebook – социалната мрежа, забелязал ли сте как се пише от определени хора не само като правопис като ниво на култура, на общуването, но и като употреба на език, който е недопустим? Дали можете да въздействате по някакъв начин чрез медиите, чрез определени флашмобове или там каквито неща станаха модерни като изяви, за да се повиши тази култура на общуване?

Ами вижте, той този език, който всъщност уж е дошъл от глобализацията и от отварянето, се нарича в тези среди „шльокавица”, така се нарича този език, както знаете това е най-отровната ракия, която не може да се пие от казана. Тя е наречена на един продукт, който е не само субпродукт, той е абсолютно такава фраза в разрез с нивото.

Хубаво е сравнението, но тази „шльокавица” ни залива, това чета сутринта за себе си: „кучко”, „боклук”, по повод на мой публични изяви.

За жалост, ние някак си спряхме да имаме нормалните човешки и културни задръжки, даже и във воденето на тежък спор, ние отдавна вече схващаме спора и разногласието като някакъв вид война, в която противникът или да бъде убит по някакъв начин трябва да бъде разпънат на кръст. Давам ви един елементарен пример, при Вас го давам сега за пръв път, във фейсбук, че стана дума за фейсбук, една българска талантлива оперна звезда беше написала в своя фейсбук „какъв е тоя Стоянович, къв’ е тоя’ неизвестен изваден от няк’ъв гардероб” и прочие и прочие. Има право, пише го жената, известна българска дива и в един момент минава една седмица и получавам втори, само че само до мен, тя не го казва публично, само до мен пише „колко ме е срам, че написах тези неща” и викам г-жо нямам никакво притеснение.

А кое я накара да си смени позицията?

Ами нямам представа. Или по някакъв начин се почувства може би подведена, подлъгана или нещо емоционално, хората на изкуството са такива.

Но да отидем на терена на културата в политиката, защото Вие в крайна сметка бидейки все пак експерт в това правителство сте на терена на политиката. Забелязвате ли колко недопустими неща се случват например в парламента, да има и теза, че това се случва по цял свят, в английския парламент по-агресивно дори като пример, но хората, които се интересуват от политиката, защото тя е тяхната надежда да стане животът им по-добър, започват може ви дори да копират този начин на поведение. Ще поговорите ли, ще предприемете ли някакви ефективни мерки, езикът в парламента, общуването да бъде на едно по културно равнище, може и да Ви звучи абстрактно това, което казвам, но ако се замислите, не е така?

Аз съм напълно съгласен, че принизяването и да го кажем откровено опростачването на е на лице за жалост, но не знам дали това е следствие на социалния колапс в държавата или е просто някакъв нов вид дух, който сме изпуснали от някаква бутилка, не мога да Ви кажа. Мисля, че възлагате големи надежди да променям прекалено много неща.

Не сте толкова скромен по същност, нито толкова скромен по представи и амбиции, познавам Ви много добре.

Аз бих започнал с един личен пример, в смисъл, нищо спрямо министъра на културата не е лично, той е длъжен да слуша и да възприема всичко, което се случва около него, по начин, по който е на първо място е в услуга процесът, както на облагородяване на нравите, така и на развитие на културата да върви напред. Аз се схващам като, казвам го съвсем искрено, на първо място като събеседник и посланик на хората на изкуството, на гилдиите, на неправителствените организации и администрацията на министерството на културата, което водя, е там за хората на изкуството, а не обратното.

Мога ли да си позволя една шега?

Да.

Знаете ли, от къде произхожда този жаргон „нищо лично”?

Честно да Ви кажа в момента не се сещам.

Сега ще се засрамите.

Може би е някакъв виц, не знам.

Не, не е виц, но вижте как се налагат културни модели, това е жаргонът на сицилианската мафия, на по-ниско равнище, когато се извърши да кажем едно убийство или посегателство се казва нищо лично, а по-високите мафиоти на ръководно равнище обаче добавят, но всичко е лично. Казвам Ви го в два аспекта – първо, ние сме усвоили – Вие – министърът на културата и аз – журналистът, говорим на жаргона на мафията. Виждате ли как се натрапват културните модели, но второ Ви казвам, че всичко е лично, мисълта е велика.

То е лично, тръгнахме преди малко от това, което нарекох личен пример, това, че е мафиотски израз нали нямах представа – чудесно. Не ми пречи да застана, въпреки това, зад фразата, защото тя ми дава възможност да обясня какво имам предвид.

Няма нищо лошо един модел на поведение се е наложил, който е многозначителен.

Давам елементарен пример, когато някои тегли една майна на министъра на културата и после иска да дойде да работи при него примерно като експерт, министърът няма право да каже „Мойто момче, ти на 28 миналия месец ми тегли една майна и за това не ме интересува какъв експерт си и няма нужда да работиш за българската култура”, това имам предвид под личен пример, когато не говориш на езика на простака, а ти по някакъв начин ставаш окуражителен пример, че нещата могат да се правят и по по различен начин.

Д-р Стоянович, когато анонсирахме вчера Вашето участие тук, получихме доста въпроси, един от тях, питат очевидно хора, които работят в момента по стартирали проекти - какво ще се случи с проектите, които сте заварили, ще бъдат ли продължени или ще бъдат преразглеждани или по някакъв начин спрени дори?

Това е един много общ въпрос.

Да, говоря общо, за да не говорим за нищо частно.

Всичко, което в момента, особено по-големите, по-дългосрочните, свързаните с така от национално значение, с могъщо финансиране, трябва да бъдат прегледани, както за тяхната смисленост, така и за прозрачността на тяхното финансиране и изпълнение. Ако под това се разбира дали министерството на културата дали ще спира или не проекти, нямаме никакво намерение да спираме.

В скрита форма май Ви питат дали няма да вземете някой за протеже на бившия министър и дали няма да настаните в проекти свой хора. Така поне аз го разбирам.

Всеки, който е бил в някакъв вид управление, независимо какво – партийно, политическо, фирмено, знае, че първата стъпка, която го води в гроба е в това да се обгради или само с приятели, само с роднини, а да не гледа, че всъщност привличайки понякога може би чепати експерти, експерти с по странна биография, в кавички го казвам даже, някакви хора, които имат зад себе си някакво минало, а правилни експерти самият ти съкращаваш своята оперативна възможност и в това отношение всички хора около мен и тези, които предстоят да работят с мен ще видят на практика тази моя максима изпълнена в действие. Аз нито ще крия кои са хората от моя екип, нито телефонът на някого от тях ще бъде затворен за широкия кръг от хора, които имат интерес към културата.

Последен въпрос. Зададох на министър-председателя Орешарски на първата пресконференция, въпросът дали ще се правят промени в ЗОП по отношение на медиите ме интересуваше, защото на практика, Вие знаете, този закон дава възможност на богатите кандидати да ги нарека, юридически лица да могат да станат още по богати, участвайки в тези поръчки, а на по-малките, които участват именно заради това, за да имат допълнителни средства за оцеляване и развитие, те просто дори не могат да влязат в тази процедура, знаете изискванията. Вие ще се присъедините ли към мнението на г-н Орешарски, че ЗОП спешно трябва да се промени, за да може да се кандидатства за поръчките на една по-широка база?

Имали сме разговори с г-н Орешарски на последния Министерски съвет. Аз вярвам, че той е много по навътре във философията на този тип законодателство, мисля, че той ще ни представи най-правилния начин. Аз винаги съм бил и продължавам да бъда за две много основни неща особено в тази сфера – едното е прозрачност, другото е баланс.

Добре. Много Ви благодаря за този разговор и ще следим процесите.

За мен беше чест, благодаря.

Благодаря Ви.