Правата на военните не са привилегии, за да бъдат орязвани, казва министърът на отбраната в интервю за в. „Стандарт”

Министър Найденов, бяхте един от най-отявлените критици на  управлението на Аню Ангелов. Как се чувствате сега в неговото кресло?

Надявам се да бъда запомнен не само с критиките ми към него,  а по-скоро с това, че достатъчно дълго се занимавам с проблемите на отбраната и  въоръжените сили, с нормативната уредба в тази сфера, което ми дава основанието  да кажа, че познавам и първообраза на законите и стратегическите документи. Знам  и промените, които са настъпили и невинаги са водели до по-добро качество. И  най-вече с добрите неща, които могат да бъдат направени за отбраната, военната  сигурност, за развитието на въоръжение сили и за хората, които работят в  системата. Както и с онова, което, според мен, ще доведе до един от  приоритетите, за които говорих при встъпването си в длъжност. Става въпрос за  повишаването, но първо трябва да минем през възстановяването на престижа и  достойнството на военната служба. А как се чувствам - ако трябва да отговоря  по-шеговито, трябва да кажа, че продължавам да държа главата си над  водата.

Как точно ще върнете престижа на военната служба?

Статусът е само един от много фактори. Включително и  отношението на обществото към темите, свързани с отбраната и въоръжените сили и  съответно хората, които и професионално, и житейски, са свързани с тях. Второ,  свързано е с отношението, което политическото ръководство демонстрира към  военнослужещите. Има дебалансираност в модела, който е установен в МО и не е  непременно въпрос, който трябва да бъде решаван чрез структурни промени. С  въвеждането на интегрирания модел би следвало да има равнопоставеност между  гражданската и военна експертиза. В момента има подценяване на втория вид, а в  някои случаи и напълно игнориране. Когато се преразглежда планът за развитие на  въоръжените сили, следва да се чуят тези, които в някои случаи не са били  съгласни с цивилното ръководство.

 Друго, не трябва да се смятат правата на военните за привилегия  и да се говори за орязване на привилегии. Това, от една страна, са хора, чийто  граждански и политически права са ограничени при военната професия. От друга  страна, те трябва да бъдат постоянно на разположение и да са готови да рискуват  дори живота си. Става дума за преразглеждане на пределната възраст за  пенсиониране, която беше въведена с промени в края на 2012г. Те създадоха много  сериозно напрежение и доведоха до едно значително напускане на офицери със  старши звания, което няма как да не се отрази на капацитета и възможностите на  армията. Отиват си подготвени хора, които по-трудно могат да бъдат заместени  заради прослуженото им време, опит, умения.

Има различни практики в различните членки на НАТО, включително  и доста по-ниска възраст, както и от гледна точка на продължителността на военна служба. Ние имаме сега фиксирани 27 години, а има страни, в които това се случва  на 20 години.

Има проблем и с обезщетенията за съпругите на военнослужещите,  участващи в мисии, които бяха в размера на минималната работна заплата (МРЗ). С  бюджета за 2013 тази обвързаност е била променена и сега имаме едно замразено  обезщетение от 270 лева. Аз съм разпоредил да се търсят възможности да  възстановим една необходимост и справедливост. За да станат обезщетенията 310  лева, колкото МРЗ, за да може всяко нейно повишаване да вдига и обезщетенията.  Това са само част от мерките.

Тези мерки достатъчни ли са да спрат масовото напускане на  военни?

Не, затова готвим и други промени. Искаме да гарантираме една  стабилност и предвидимост на военната служба. Нужна е и нормалност във взаимоотношенията. Много често случващото се в българската армия, а ние сме свикнали да го наричаме реформа, се изразява в чисто механично съкращение. В тази несигурност е естествено хората да предпочитат тогава, когато имат гарантиране на обезщетенията, да напуснат.

Продължава общественото недоволство срещу онези "златни  чиновници", които са се пенсионирали, но продължават да работят в системата.  Имате ли намерение да съкратите тяхната бройка?

Тези чиновници са около 10% от общия брой на администрацията,  което не мисля, че е много. Има работни места, на които човек просто трябва да е  минал през военна служба, да има натрупани определени познания и опит, за да  може да реализира съответно и ангажиментите си на позициите, които заема в администрацията. Няма да подхождам, да се изразя образно, с "един аршин" към различните позиции. Конкретно мога да кажа, че няма да разширявам тази практика.  

Заетите в сектора могат ли да очакват повишаване на бюджета  на отбраната и на заплатите?

Ще се опитам да го постигна, но не мога да го обещая. Но ще  положа максимални усилия това да се случи, защото си давам сметка колко тревожно  е състоянието заради непрекъснатото съкращаване на средства, намаляване на  бюджета за отбраната и непостигането на онези проценти, които уж се твърди, че  са продукт на стратегическия преглед на отбраната, фиксирани на 1,5% от БВП. В  резултат на това, след като изслушах вече първоначалните доклади от командирите  на видовете въоръжени сили, за себе си направих един доста тревожен извод и той  е, че състоянието е много по-лошо, отколкото съм си го представял от гледна  точка на реализацията на снабдяването, на осигуряването, реализирането на онези  обучения, планове за тренировки, които трябва да водят до повишаване на  способностите и капацитета. Затова не бива да продължаваме в посока на  съкращаване на разходите за отбрана. Трябва да бъдат осигурени средства и за  вдигането на заплатите, и то трябва да върви паралелно с всички стъпки, които се  правят в страната по повишаване на доходите.

Липсата на пари ли е най-големият проблем на сектора?  

Когато няма средства, се съкращава снабдяването с определено  имущество или резервни части. Намалява се броят на ученията, което няма начин да  не се отрази на капацитета и способностите. Хубавото е, че въоръжените сили са в състояние да изпълняват конституционно наложените им задачи и съюзническите им  задължение. Но това става с огромно напрежение на личния състав. Това означава  обаче да ценим много повече както и хората, така и резултатите.

Ще правите ли ревизия на управлението на Аню Ангелов?

Ревизия не е точното определение. Можем да говорим за  проверка на състоянието, за да се знае откъде тръгвам и на какво стъпвам. И това  включва докладите и анализите на командирите, проверките, които вече са в ход,  на сключените договори, обявените обществени поръчки, степента на изпълнение на  бюджета и възникналите затруднения.

Очаквате ли да излязат драстични нарушения?

Иска ми се всичко да бъде наред. Ако излязат резултати, които  показват добро състояние - чудесно. Не искам министерството да бъде свързвано с  далавери и корупции.

Казахте, че няма да правите кадрови промени. Вашият екип  обаче готов ли е?

Моите предложения за заместници и екип ще бъдат назначени в  срок. Сред тях има хора, които могат да бъдат определени и като политически  фигури, т.е. хора с достатъчно познания, но и ангажирани с членство в партия.  Разглеждам и кандидатури на експерти, никога не членували в партия. Няма да  предлагам увеличение на заместниците ми от сегашния им брой - двама.

Преди месец президентът Росен Плевнелиев каза, че има пари за  9-10 изтребителя. Така ли е?

Мисля, че България има нужда от нови самолети, но преди  всичко трябва да направим всичко, за да поддържаме летателната годност на тези,  с които вече разполагаме. Включително и за да изпълняваме минималните си  ангажименти по отношение на програмата Air Policing. Не виждаме възможност поне  в рамките на тази година да се стартира процедура по закупуването на нови,  защото нямаме гаранциите, че могат да бъдат осигурени необходимите средства.  Това е много сериозно финансово натоварване на страната и не бих си позволил,  без да имам гаранцията за периода, в който ще се предвиди да се разплащат - а  той е не по-малко от осем години, да се купуват.

Какви са другите Ви идеи за модернизация на армията?

Аз идеи имам много, но трябва да минем от намеренията към  разработването на програма за инвестиции и модернизация на въоръжените сили,  която да има срокове на реализация и да бъде достатъчно финансово осигурена за  поне десетгодишен период. В много голяма степен да се вземе предвид пакетът от цели, който бе одобрен на приключилото миналата сряда заседание на Северноатлантическия съвет. Една от целите е развитието на киберсигурността, защото този вид заплахи са с нарастваща степен на опасност.

И накрая, завършихте ли своята магистратура вече?

Още не и това ми е проблем сега. Не очаквах, че ще  заема поста и така ще съвпадне встъпването ми в длъжност и защитата на  магистърската ми теза. За съжаление не мога да намеря време.