Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Тази сутрин” по бТВ

„Тази сутрин“ продължава. Почти винаги, когато ни гостува представител от ДПС питаме какво прави Христо Бисеров, дали се чуват или не. А когато правим разговор пък например с главния прокурор питаме докъде е стигнало разследването срещу него. Беше внесено обвинение, след това падна, след това беше внесено отново. Сега обвинението поиска 4 г. затвор за Христо Бисеров. Стоян Георгиев с подробностите.

Излъчва се репортаж.

Г-жа Меглена Кунева е при мен, вицепремиерът. Добро утро. Изслушахте презентацията на Стоян Георгиев.

Да.

Кое Ви направи впечатление?

Обясни го ясно, с малко думи успя да извади най-същественото то тази, общо взето, сложна наказателно-правна материя.

Защо не се търси, причината откъде идват, например, тези 825 000 лв. за тази препродажба. Сега, ние сакото си няма да ви го препродавам, но е достатъчно нагледен пример затова как се е случило, а никой не проверява откъде са тези пари. Защо?

Напротив. Ето, тук искам, обаче малко да върна нещата. Когато се разследва едно престъпление се започва от последиците, от фактите, които водят с достатъчна доза сигурност до извода, че престъпление е извършено. И всъщност, това което обикновено правят и на което обикновено се натъкват разследващите органи, е последният факт, който по някакъв начин е станал известен и след това престъплението започва да се разплита. Докато слушах вашия колега, си мислих че, всъщност, дори и Ал Капоне е бил наказан и хвърлен в затвора, нали знаете за какво?

Данъци.

Точно така. За неплатени данъци и е бил осъден. Това са могли да хванат, това са доказали и така един престъпник е бил сложен в затвора. Друго ми направи впечатление от това, което вие казахте и понеже аз представлявам една институция – българското правителство, искам все пак да кажа, че няколко души са си свършили добре работата и е хубаво освен критиките, които, нормално нашето общество винаги върви крачка напред с критиките към институциите, все пак да кажем, че има и хора, които са свършили добре работата си.

В този конкретен случай?

В този конкретен случай. Нека да кажем за Сметната палата, че те са хванали и това е бил фактът, който е започнал вече да издърпва цялата история след себе си за недеклариране на имуществото. И друга институция, която искам специално да спомена,това е Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тя има своя председател г-н Пламен Георгиев, които очевидно също са си свършили работата. Тоест, ние ако към критиките успеем да извадим на показа и хората, които работят, за да може това днес да стане факт, ако тези неща не бяха станали публични, ние нямаше как да започнем да водим разследване…

Прокуратурата свърши ли си работата, защото ето, тя прескочи 3 г.?

Прокуратурата, ами, вижте, това разследване, за което говорим е т.нар. „административно разследване“. Тоест, тези два органа, за които говорих, правят не наказателно, а административно разследване и при достатъчно данни го предават на прокуратурата. Прокуратурата от своя страна заедно с МВР - това са двата органа, които извършват разследването, когато имат годни доказателства, те трябва да ги предадат на съд и съдът да прецени дали тези доказателства са годни, за да направи вече крачката към осъждането на виновните.

Г-жо Кунева, тук говорим обаче за български политик. Вашият закон, който вие планирате отново да внесете, ще възпрепятства ли подобни действия, подобни съмнителни детайли около живота и финансите на българските политици?

Да. Този закон може да хване подобни факти много, много по-рано. Първо, законът може да работи на базата на планирани проверки, проверки, които абсолютно всяко лице е длъжно да декларира и имуществото си и конфликта на интереси. Понеже вчера гледах един репортаж за кмет, който е купил за себе си джип за 200 000 лв., искам да ви кажа, че в този закон кметовете също са част от обхвата му.

Става въпрос за Ценко Чоков, който си е купил джип, празнуваше доста шумно.

Да. 200 000 лв. за джип на кмет – трябва да се провери. Не искам да отива крачка напред и да казвам дали има данни или няма данни за извършено престъпление, но проверка се налага.

Той има доста земи в региона, предполагам че може да докаже финансите си.

Добре. Може, разбира се, че може. Може да ги е получил наследство и т.н. – възможно е. Но проверка при всички случаи има и нека всички, които са на такива позиции да знаят, че този закон дава възможност за подобна проверка, налага подобна проверка, както и за конфликт на интереси.

Да, но този закон не мина. Не мина първия път, когато беше внесен в Народното събрание. Сега ще мине ли на поправителен. Тогава се заканихте да е още по-строг, иначе няма да гласувате за него и думите, които казахте, именно в това предаване бяха: „ Унизи се българският парламент, това е най-сериозният политически закон и това се видя от въпросното гласуване“ , което обаче не мина. Сега ще успеете ли да убедите партньорите си, с които управлявате заедно България, ГЕРБ, ПФ, АБВ?

ГЕРБ и РБ гласуваха единодушно в зала „за“ подкрепа на този закон, така че…

Не бяха ли по-малко обаче гласовете на ГЕРБ в този случай тогава, да не се връщаме в детайли?

Толкова, колкото бяха в зала. Разбира се, имаше хора, които отсъстваха…

Липсваха.

…и от двете групи, но те отсъстваха, например, председателят на Народното събрание просто беше в планирано посещение.

Отчетохме го като бламиране срещу Вас обаче и появи се Бойко Борисов, който каза „Успокоих г-жа Кунева“. Тогава, той като Ви успокои, сега Вие по-спокойна ли сте, че ще мине този закон?

Вижте, това е политически закон и това не е моят закон. Това, всъщност, собствено е законът на Министерски съвет и закон, който замина в Народното събрание с подписа на г-н Борисов. Така че аз му казах и в нашите разговори след това, че може да продължава да разчита на мен, че аз ще направя един закон, който от всяка една гледна точка издържа европейска проверка. Между впрочем, утре има мисия на Европейската комисия по нашия механизъм за наблюдение и контрол и по доста интересно време пристигат в България, където аз ще каза отново какво съдържа този закон. Законът дава няколко възможности за т.нар. „неподписани сигнали“. Аз смятам, че хората, ако имат достатъчно факти, тези факти е добре да ги дадат на административно-разследващите органи така, както могат да ги дадат…

Говорим за анонимните сигнали?

Говорим за анонимните сигнали, но аз предпочитам да ги наричам неподписани сигнали, както ги нарича ОЛАФ в Европейската комисия, защото това са същите сигнали с факти. Разбира се, ще дам гаранции на народните представители, разбирам тяхното притеснение, както и изобщо на фигурите, които ще бъдат проверявани, да не се задвижва държавната машина напразно и да има достатъчно гаранции, че това не са просто „един съсед каза“, а това са сигнали, които са съпроводени с факти и целят да облекчат първа крачка административното разследване и втора крачка вече наказателното, ако има данни за такова. И още нещо.

Какво обаче ще се види от правосъдната ни система?

Само една секунда да довършва за този закон, защото все пак това е важно, още повече на фона на тези случаи, които вие казахте. Моят въпрос е много ясен към народните представители. Всъщност, към цялото общество. Искаме ли да знаем на време с какво имущество разполагат властимащите хора, рисковите групи, защото този закон има специална концентрация, да речем, върху главни архитекти, шефове на болници и дали искам да знаем конфликта на интереси, тоест, това което току-що видяхме при случая с г-н Бисеров, когато той прехвърля на доведения си син или на съпругата си прехвърля свое имущество.

Близки хора, ако иска може и на любовница дори да го прехвърлиш.

Тоест, ако ние кажем, че искаме, този закон трябва да мине, ако не, това означава че, аз знам че законът има много голяма обществена подкрепа и благодаря за нея, това означа че няма да отговорим политически на желанията на хората.

Това обаче няма ли да остане поредния закон, или пък да кажем структура, с пожелателни функции? И сега имаме Комисия за конфликт на интереси, и сега имаме прословутата Комисия „Кушлев“ , някак си не работят.

Прословутата Комисия „Кушлев“, за която Вие казахте, това е комисията, която аз току-що похвалих, това е за отнемане на противозаконно придобитото имущество. И понеже не обичам да се хвърлят без основа негативни коментари за българските институции, нека да ви кажа, че само за две години те отнеха 26 млн. лв. И това са хората, които, всъщност, хванаха, така да се каже, Христо Бисеров.

Следите ли скандала с „двете каки“?

Мисля, че повечето хора, които са ангажирани с политика, следят какво се случва със съдебната система и повтарям, че утре има мисия на Европейската комисия и аз със сигурност ще трябва да намеря доводи…

Какво ще им кажете на тази мисия, те какво ще видят, едни скандали, които се вихрят на етажа на правосъдната ни система и отново изровени томахавки? Виждаме репликите, които си разменят и правосъдният министър, и главният прокурор. Виждаме, обаче и репликите между Ченалова и Янева в прословутите записи, които изтичат на парче.

Вижте, най-напред нека да кажем, че нашето законодателство е подготвено и има в Наказателния кодекс един член 339а, който засяга нерегламентираното записване, подслушване, ако трябва да бъда точна, на подобен тип и опубличаване на подобен тип разговори.

А не изместваме ли оста от това дали са законни или незаконни, извинявам се, че ви прекъсвам, от гледна точка на това какво съдържат тези записи, за какво са онагледяващи?

Аз имам контравъпрос. Разбира се, фактът, че те са публични, означава че те ще продължат да бъдат коментирани, но аз имам друг въпрос и той е много важен за правото. И той е: можеш ли с нечестни средства да постигнеш честен резултат? Защото ако днес аз имам проблем с българския парламент да ги убедя, че тези неподписани, или както вие казвате „анонимни сигнали“, няма да нарушат правата им, то проблемът се крие включително и в подобен тип анонимни обвинения, казвам „анонимни“, защото те просто са разменени по телефона и след това направени публични. Вижте, ако искаме да имаме стабилна държава, ние трябва да имаме стабилни институции. Дълго сме се борили затова да имаме собствена държава. В края на краищата 500 г. България не е имала собствена държава и когато я възстановяваме, ние най-много трябва да работим за нейните институции, както е било след освобождението на България. Българските институции трябва да се уважават и да се пазят, включително и от нас самите. Затова преди да се направи крачката и да се каже „Това е петно към съдебната система“, нека да видим дали тези доказателства издържат, дали има някакво начало на доказателства в тези записи…

Те ще се уважават тези институции, ако са пълни със съдържание, ако действат в полза на хората, в полза на българския народ.

Точно така, но някак си ние затваряме темата, защото ако всяко едно споменаване и после излизане в пространството на недоказани неща, няма как да…

Добре, как ще коментирате появяването на имената на главния прокурор, на Бойко Борисов, на хора от Висшия съдебен съвет?

Няма да го коментирам до момента, до който тези записи не се докажат с какъв произход са и след това институциите в България, които имат достатъчно текстове, законови текстове и законово основание в ръцете си да извършат своето.

Добре, да се надяваме…

Впрочем, една част от нещата, които влизат в това уравнение, разбира се, са и свободните медии.

Да се надяваме, че българската правосъдна система няма да се самовзриви и няма да не последват замеряне с томахавки. Но това, което е много важно и което беше много актуално през изминалите седмици – кризата в Париж и кризата между Турция и Русия, но преди всичко дали ще се променят границите на Шенген и изобщо какво се случва с охраната на европейските граници? Македония започва да строи такава 10-метрова ограда такава, каквато започнахме да строим и ние, между другото, преди години, но все още не сме я довършили. Тя трябва да спре потока бежанци между Македония и Гърция. Напрежението нарасна, когато стана ясно, че не всички мигранти могат да продължат пътя си към обетованата Западна Европа. Марина Евгениева е нашият специален пратеник на гръцко-македонската граница. От нея сега ще разберем каква е ситуацията около телените прегради.

* * *

Благодарим на Марина Евгениева. Г-жо Кунева, ясно е, че в момента това е слабото звено и е ясно, че по някакъв начин трябва да се реагира, но откупи ли Европа своето спокойствие срещу 3 млрд., давайки ги на Турция, за да спре бежанската вълна и дали това наистина може да е ефективна мярка?

Холандският премиер на заседанието преди ден излезе с едно изречение, което се цитира навсякъде „Ние трябва да спрем бежанците, ако не искаме Европа да последва пътя и разпада на Римската империя.“. Това е крайно, но че ние трябва да намерим път, в който да кажем „ето толкова може да помогне Европа“ било като подслонява хора, които наистина се страхуват за живота си, било като даде средства, за да може Турция да се справи с масовия приток на бежанци.

Крайно изказване, но реалистично.

Затова ви го цитирах, за да може да го имате и него в предвид.

В кома ли е Шенген? Ще се прекроява ли Шенген? Ще се ограничават ли още…?

Сериозни са нещата в Шенген. Аз мога да изразя отчетливи съжаления, затова че българската страна не бяхме достатъчно активни за влизането на България и Румъния в Шенген, когато му беше времето. А „когато му беше времето“, беше началото на тази година. Аз много настоявах затова последователно и смятам, че ние имахме път да го постигнем.

Чия е вината тогава?

Вероятно с по-малко самочувствие тръгнахме в тази посока и с по-малко координирани действия с Румъния. Така или иначе, в момента Шенген има два пътя – или да се укрепи, или да изчезне. Аз винаги ще бъда затова да се укрепи, защото последиците от това страните да охраняват сами собствените си граници ще имат икономически, социални, пък ако щете и политически последици. Сега въпросът е следният: Дали да има обща охрана на границата, в момента „Фронтекс“ , граничната полиция на ЕС е много малка. Те разчитат, всъщност, всички ние разчитаме само на националните си.

На националната си.

Или да кажем, страните-членки отговарят, което пък ще затвори Шенген и ще вдигне вътрешните граници между страните. Аз съм категорично затова Шенген да бъде укрепен. Ние, всъщност, вървим към тип федерализация, където имаме обща валута, общо законодателство и ако имаме обща охрана на границите, това вече е различен Европейски съюз. Аз бих вървяла в тази посока.

Обща охрана на границите като начин за справяне с бежанската вълна и спасяване на Шенген.

Като начин за сигурност в Европа. И последно изречение от мен. В една от европейските страни агенцията е за „Сигурност и корупция“.

Благодаря Ви. Меглена Кунева, гост на предаването „Тази сутрин“.