Затягаме контрола върху качеството на обучението, казва министърът на образованието и науката пред в. „Монитор”

Проф. Клисарова, какви ще са приоритетите на вашето управление?

Основната ми задача като министър е да разработя такива политики, които да осигурят по-високо качество на обучението и реализация на нашите младежи на пазара на труда. Не по-малко важна задача е да върнем доверието, достойнството и престижа на българския учител. Затова са нужни и финансови средства. За съжаление не мога да кажа, че можем да гарантираме увеличение на учителските заплати, защото на последното заседание на Министерски съвет стана ясно, че липсват около 1,8 млрд.лв. от бюджета. Ще бъде изключително трудно да наваксаме тази загуба, за да можем да мотивираме учителите. Моето становище обаче е, че трябва да се влагат средства в образованието, защото това е истинската инвестиция в бъдещето на България.

Още при встъпването си в длъжност казахте, че ще продължите всичко хубаво, което е започнато. Българското общество вече 8 години чака нов закон за средното образование. Какво ще измените в готовия вече законопроект?

Средното образование е гръбнакът на образованието. Ако не е качествено, няма как и висшето ни да бъде на ниво. Още в предучилищна възраст се създават навиците на децата да учат. По време на началното образование пък трябва да се научат да четат и пишат. Аз приветствам и промените, които са направени в изпита за национално външно оценяване след 4-ти клас с въвеждането на повече отворени въпроси, които стимулират творческото мислене у децата. Дори смятам, че резултатите от изпитите не бяха изтълкувани коректно. Те не са лоши, те са по-ниски от миналогодишните заради повечето отворени въпроси и с времето учениците ще привикат към тях. Учителите трябва да се замислят и за нов тип преподаване. Моделът „преподава се - наизустява се - възпроизвежда се” не е достатъчен. Децата трябва да се учат да мислят, анализират, интерпретират. И ние трябва да ги мотивираме затова. Относно закона за предучилищно образование: В него ще има малки промени – детската градина няма да е задължителна за 4-годишните, а ще е по желание за родителите. Важно е обаче да обхванем малчуганите на 5 и 6 години. Безспорно детската градина, предучилищното образование имат положително влияние върху подрастващите. Те помагат за добрата им социализация, за лесната им адаптация, когато тръгнат на училище.

Финансирането на частните училища е другата спорна тема.

Ние няма да ги финансираме, ще влагаме допълнителни средства само в държавните училища. Много хора ще кажат: „Но това не е справедливо, ние всички си плащаме данъците”. Да, така е, но от друга страна, трябва да има съпричастност и солидарност. А и да не забравяме, че ние сме дали избор всеки родител да запише детето си в държавно или частно училище. Който избере частното, си поема информираната отговорност. Иска ми се да има по-строг контрол върху всички училища - и държавни, и частни.

Контрол върху какво?

Върху качеството на образованието в училищата. В момента за това следят регионалните инспекторати  – те обаче отговарят за още много неща. Може би към тях трябва да има една нова структура, която да изпълнява контролни функции - да бъде нещо като Агенцията за акредитация във висшето образование.

Националните външни оценявания (НВО) са изключително полезни както за училищата, така и за децата, родителите им и министерството. Затова идеята е школата, които показват напредък в резултатите от НВО, да получават допълнителен финансов стимул. И когато се види, че в едно училище учениците в 4-ти клас имат 75% успеваемост, а в 7-ми клас същите ученици са я повишили до 90%, става ясно, че с тях се е работило, учителите са положили усилия, резултатите са налице и затова училището трябва да получи допълнително финансиране. Това всъщност е модел за оптимизиране на делегираните бюджети и по този начин може да се увеличат и учителските заплати.

Строг трябва да е контролът и при частните училища, както има агенция за акредитация при университетите, така и те трябва да покриват определени критерии.

Какво ще кажете за структурата на средното образование, заложена в закона – след 7-и клас да се завършва основно, а гимназиалното да е разделено на два етапа – след 10-и и след 12-и?

Това ще бъде изпълнено, ще бъде въведен и законът за професионално образование, в който е заложено да се учи по т.нар. дуална система, която предвижда повече практически занимания в гимназията. Те ще помогнат на учениците, които излизат от професионалните училища, да се реализират по-лесно на пазара на труда. А не да излизат с дипломи и реално да нямат професионална квалификация. Матурите и националните външни оценявания също остават като формат за изпити.

Предвиждате ли промени в тях? Например въвеждане на повече отворени въпроси?

Категорично да. Става дума не за промяна във формата, а включване на повече задачи, които изискват кратък отговор и стимулират творческото мислене. Все пак матурата е вход към университета и в нея трябва повече такива въпроси, както и в изпитите след 7-и клас, с които пък се кандидатства за гимназия. Това обаче ще става постепенно, а не рязко. Например с въвеждането на един-два такива въпроса, а не тотална смяна на теста, която да стресне родителите.

Говореше се и за затягане на режима с отсъствията от училище и намаляването им от 15 на 10, както и родителите да не могат са извиняват сами отсъствията . Какво мислите по този въпрос?

Като майка мога категорично да кажа, че неизвинените отсъствия не трябва да са повече от 10. В нашите училища липсва дисциплина, липсва и уважение на учениците към учителите. Излишно е родителите да могат да извиняват по 10 дни отсъствията на децата си, такова нещо не трябва да се разписва, защото ще се злоупотреби. Когато наистина има сериозен проблем, родителят винаги ще се разбере с класния ръководител.

Казвате, че лекарите трябва да се върнат в училищата. Как да стане това?

Не е толкова трудно, има общини, които финансират медиците в училищата. За две по-малки и близки училища пък може да работи един лекар. Медицинските лица в училище са важни не само при спешните случаи, те са важни и за провеждането на профилактика сред учениците. На тях трябва да им се говори за здравословно хранене, за здравословен начин на живот, за това как да се пазят от болести. Ако има лекар в училище, той може да открие гръбначните изкривявания при децата, които в ранна възраст са лечими, да следи за ваксинацията. Хората казват – това трябва да го направи личният лекар. Принципно е така, но той няма това време и непрекъснат контакт с детето. Учениците страдат и от диабет, и от високо кръвно. Това е вече проблем на нацията и ние трябва да се борим с него. Младежите трябва и да спортуват повече – особено тези, които са обхванати от целодневната организация в училище. При тяхната програма трябва да има по един час физкултура всеки ден.

Нека поговорим малко и за висшето образование. Ректорите искат смяна на системата на финансиране на университетите. Осъществимо ли е това?

Системата на финансиране непрекъснато се усъвършенства. Тя не е просто по схемата „парите следват студента”. Университетите се финансират допълнително и по 11 критерия, разработени от министерството, сред които е и реализацията на студентите. Висшите училища получават средства и по рейтинговата система. Надявам се постепенно тези механизми за допълнително финансиране непрекъснато да се усъвършенстват. Всъщност финансовото състояние на университетите не е толкова лошо. Може обаче да се помисли за промяна на финансиране на различните специалности.

Какви са амбициите Ви в сферата на висшето образование?

Трябва да се изготви стратегия за висшето образование, след което и закон. Не е лошо да се разработят и национални стандарти, на които да отговарят младите учени.

Вашето мнение за закона за научните звания. Трябва ли да се върне ВАК?

Не, в никакъв случай. Законът има нужда от поправки, но не трябва да лишаваме университетите от правото да имат свои професори, това ще демотивира младите учени. А ние сме им длъжници и ако направим сега един тромав закон, това би било голяма крачка назад. Ние трябва да мотивираме младите учени, да ги стимулираме. Смятам, че както за студентите има кредитиране, така трябва да има и за докторантите. Трябва да се работи и върху по-силната връзка между бизнеса и университетите, така че студентът да е спокоен, че като завърши, ще има работа за него. Бизнесът пък може да изпраща своите поръчки към университетите и професионалните училища за това от какви специалисти има нужда.