До Коледа ще сключим договори за 202 проекта по програма „Конкурентоспособност”, казва министърът на икономиката пред в. „Стандарт”

Г-н Лукарски, какви са възможностите за бърза реализация на програмата "Конкурентоспособност" през 2016 г.? В кои сектори тя ще работи приоритетно?

Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" /ОПИК/ стартира през май 2015 г. с обявяването на първата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в подкрепа на българските предприятия, ориентирани към подобряване на производствените процеси, разнообразяване на продуктовия асортимент и внедряване на нови технологии. Това е процедура "Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия", по която в началото на миналата седмица бяха одобрени първите 202 проекта, с които ще бъдат сключени договори до Коледа. Поради големия интерес към тази процедура - общо 844 подадени проекта, ще се търси възможност за отпускане на допълнителен финансов ресурс за проекти, които към момента са класирани в резервен списък. Предстои оценка на проектите по втория и третия срок по тази процедура, които се очаква да бъдат приключени през декември и януари.

През тази седмица се очаква да бъде обявена втората процедура по ОПИК, а именно "Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията". Тя е насочена към приоритетните направления мехатроника и чисти технологии; информационни и комуникационни технологии и информатика; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. По процедурата е предвиден приоритет за проекти, изпълнявани от Северозападна България; както и за подкрепа за екоиновации и др. Общият бюджет на процедурата е 50 млн. евро. Допустими кандидати ще бъдат микро, малки, средни и големи предприятия. Интензитетът на помощта е 25-90% в зависимост от категорията предприятие и вида финансирана дейност. Минималният и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ са съответно 100 000 лв. и 1 000 000 лв. за МСП и 1 500 000 лв. за големи предприятия.

До края на тази година сме планирани да стартира и процедура "Подкрепа за разработване на иновации от стартиращи предприятия" с бюджет 10 млн. лв. Тя ще бъде само за стартиращи предприятия (които имат по-малко от три приключени финансови години към крайната дата за подаване на проектни предложения) за изпълнението на проекти, водещи до разработване на продукт (стока или услуга) или процес в приоритетните направления на тематичните области на ИСИС. Интензитетът на помощта е 90%, като минималният и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ са съответно 50 000 лв. и 391 166 лв.

Процедура "Енергийна ефективност в МСП" също е планирана за обявяване през декември. Предвиденият бюджет е 90 млн. евро. Чрез подкрепените проекти ще се цели подобряване на енергийната ефективност на предприятията и използване на енергия от ВЕИ. Параметрите за минимален и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ са съответно 50 000 лв. и 1 500 000 лв., а интензитетът на помощта е в рамките на 35% и 70% в зависимост от приложимия режим на държавна помощ, категорията предприятие и районът за планиране, в който ще се изпълнява проекта.

Какво се предвижда да се обяви през 2016 г.?

При разработването на годишната работна програма за 2016 г. управляващият орган на ОПИК се е опитал да запази тенденцията за обявяване на процедури, които са атрактивни и дългоочаквани от бизнеса. От друга страна се опитваме да обхванем максимално широк кръг целеви групи.

Планираната процедура "Разработване на продуктови и производствени иновации" обхваща микро, малки, средни и големи предприятия, но този път фокусът е насочен към разработване на иновации, а не внедряването им. Подкрепяните дейности трябва да попадат в тематичните области на ИСИС и да са свързани с извършване на приложни научни изследвания в предприятията. Процедурата е планирана за обявяване през декември 2016 г. с бюджет от 35 млн. евро.

Друга процедура, директно насочена към бизнеса и към която се очаква да има засилен интерес, това е "Развитие на управленския капацитет на МСП". Процедурата е за фирми от ниско, средно и високотехнологични сектори и интензивни на знания услуги. Подкрепата ще включва: разработване, внедряване и сертифициране на системи за управление на качеството; на добри производствени практики; услуги по реинженеринг на процесите в предприятията, както и разработване и въвеждане на базирани на ИКТ системи и приложения за управление на бизнеса. Бюджетът на процедурата е 30 млн. евро. Планирана е за обявяване през май 2016 г. Максималният интензитет може да достигне до 70% в зависимост от категорията предприятие.

В рамките на ОПИК през 2016 г. е предвидено да бъде обявена още една процедура, насочена към подкрепа на новосъздадени, развиващи се и развити клъстери с бюджет от 20 млн. евро. По нея ще се подкрепят дейности за организационно-административно укрепване на клъстера; за коопериране и създаване на сътрудничества по цялата верига на стойността; за интернационализация и участие в европейски и международни форми на сътрудничество; за развитие на споделени иновационна инфраструктура и ноу-хау. Предвижда се процедурата да бъде обявена през юли 2016 г.

Извън процедурите за подкрепа, насочени към предприятията, планираме догодина да обявим и няколко процедури на директно предоставяне с конкретни бенефициенти Изпълнителната агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската агенция за инвестиции, КЗП. В допълнение към тези проекти през 2016 г. е планирано да бъдат обявени и две процедури, които да осигурят последващо изпълнение на два мащабни проекти, стартирали в рамките на предходния програмен период - фаза 2 на проекта за София Тех Парк и междусистемна газова връзка България-Сърбия.

Какви ще бъдат приоритетите на министерството на икономиката през 2016 г. с оглед повишаване на инвестициите?

Планираме политиката за насърчаване на инвестициите да се фокусира основно в насърчаване изграждането на нови производствени мощности, гарантиращи дългосрочен положителен икономически ефект както на регионално, така и на национално ниво.

Предстои да бъде разработен Стратегически анализ за нуждите на инвеститорите в България и въз основа на него да насочим усилията си към конкретни сфери, в които имаме конкурентни предимства. С приетите в началото на ноември 2015 г. промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите бяха разработени две нови схеми за регионална инвестиционна помощ и за помощ за обучение, като през 2016 г. се очаква да бъдат сертифицирани и подпомогнати първите проекти по тези схеми.

С едно от измененията, мярката за възстановяване на разходи за осигуровки, към която има най-сериозен интерес от инвеститорите се насърчават нови инвестициите в районите с висока безработица.

От 2016 г. агенцията за инвестиции ще издава заповеди за одобряване на инвестиционни проекти, които могат да ползват данъчно облекчение за нови инвестиции по Закона за корпоративното подоходно облагане. Приоритет тук също са проектите в сферата на производството в общини с висока безработица.

Ще се запази ли реалният ръст на икономиката и през 2016 г. и при какви условия има шанс за допълнително повишение?

Според оповестените в петък данни на НСИ икономическият растеж през третото тримесечие на тази година се ускори до 2.9 на сто на годишна база, което не се е случвало от четири години и половина. Това се дължи основно на секторите с висока добавена стойност като информационни технологии и съобщения, промишленост и научните изследвания. Прогнозите на финансовото министерство са, че икономическият растеж в България през 2016 г. ще се забави до 2,1%. Прогнозите на Европейската комисия са доста по-консервативни – за растеж от 1,7% през 2016 г. При очакванията за догодина се вижда, че България ще се представи по-добре спрямо пролетната прогноза по отношение на икономическия растеж, инвестициите, безработицата и баланса по текущата сметка. По-слабият икономически растеж догодина спрямо 2015 г. ще се дължи в най-голяма степен на забавянето при усвояването на европейски средства. Това, заедно с износа и по-ниските цени на горивата, ще е двигателят на растежа през тази година. Вътрешното потребление губи част от приноса си, но се очаква той да се върне през 2017 г.

За разлика от потреблението прогнозите за износа са добри в средносрочен план. Тук факторите за растеж са свързани най-вече с по-голямото търсене от държавите в ЕС. Също така експортните компании ще продължат да печелят от по-ниския курс на еврото, към което е вързан левът. Това ще дава предимство на българските износители към държавите, които не използват единната валута.

Експортно ориентираната индустрия ще подпомогне и пазара на труда през следващите две години.

Основните политики, които министерство на икономиката провежда за осигуряване на по-висок икономически растеж, са насърчаване на секторите с висока добавена стойност, осигуряване на подкрепа за иновациите, повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез подобряване на производствения капаците и ресурсната ефективност на предприятията и реализация на продукцията им на външните пазари.