Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин в „Годината“ на Дарик радио. Коя е думата на 2015 г.?
За мен е промяна.
Промяна? Какво влагате?
Всичко това, което го работих – новата структура на пенсионната система, новият начин, по който се отпускат помощи за деца, абсолютната промяна в подхода към европейските средства. Вече да се похваля сме десети, приключвайки старата програма от 28 страни и сме втори по новата програма от 28 пак. Така че всички тези неща бяха задвижени доста бързо.
Да минем през злобата на деня – според Вас, кое е по-вероятно да остане сегашната коалиция, да има нова коалиция в този парламент или предсрочни парламентарни избори?
Разбира се важно е какво решение ще вземе Реформаторският блок като цяло и в крайна сметка ще бъде преценка на ГЕРБ дали ще отидат на избори или не. На някои хора им пораснаха крила след местните избори. Не мисля, че ако зимата изкараме със служебно правителство и нови избори, ще има голяма радост в избирателите. Но в крайна сметка ГЕРБ ще реши дали е готов да сменя конфигурацията, ако Реформаторския блок се оттегли.
Мигрантите в Европа са събитието са събитието на 2016 г. в класацията на Дарик радио. Готова ли е социалната система на България да приеме оставащите мигранти тук?
Ако говорим за фактически оставащите, готова е. Само че те не са много, тези които…
Дори тези, които остават – децата им ходят ли на училище? Те самите учат ли български език, може ли да им бъде осигурена работа или преквалификация, за да търсят работа?
Може. Ще ви кажа – в момента има малко над 100 души, които са се записали на пазара на труда и търсят работа и още толкова, които работят по програми, които са субсидирани. Сами разбираме, че това не е брой хора, който ще затрудни системата. Въпросът е, че стои несигурността – колко, доколко, докога и т.н., което вече е европейска политика. Там нито една страна, дори и най-голямата в Европа, не може да се справи сама.
Друго събитие на годината са полицейските протести. Правилно ли отстъпи правителството и то изцяло пред полицаите на фона на това, че частично отстъпва на други, например последният протест на библиотекарите, а на някои въобще не отстъпва?
Това с отстъпването, нека да не казвам, това не са бойни действия там на полето бойното – един настъпва, друг отстъпва. Това, което беше предложено частично, беше изненада за хората от системата за сигурност, включително полицаите. Част от нещата те знаеха, че предстои да се обсъждат. Естествено, че по-добрият начин беше да се внесат след дискусия с тях и тя в момента тече. Така че ние ще се върнем пак на този въпрос.
Подкрепяте ли увеличаването на цената на винетките? Питам ви в контекста на това, че тези, които протестират срещу това увеличение, правят протеста със социални причини. Те казват – „нямаме пари да се придвижваме по пътищата с по-скъпа винетка“.
Другият вариант на винетките е да се плаща за реално изминат път извън града и тогава всеки да си поема разхода, за който е направил по пътищата. Въпросът е, че няма готовност системата за това. А другото е да се поддържат. Аз чух от госпожа Павлова числа, не съм… предполагам, че те са достоверните – 600 милиона отиват за поддръжка на пътища. От винетките приходите са 220 милиона. Останалите 400 милиона ги плащат всички данъкоплатци и всички, които общо-взето чакат от социалната система.
Какво пречи да се удовлетворят исканията на протестиращите майки?
Пречи да се удовлетворят исканията начинът, по който те го поставят и обемът искания, които имат. Аз съм готов, вчера стигна до мен тяхно писмо, ще ги поканя на среща. Нека да обсъдим, това което те предлагат. В момента аз не съм съгласен, че държавата няма политика по отношение на децата. Има. Аз съм готов да я огледаме цялата. Разбира се, хубаво е да има и някаква представителност. Там да участват и представители на организации. Да я огледаме цялата и ако има по-добри идеи, няма табута, нека да я променим. Но тогава ще трябва да променим всички параметри, включително и съществуващите до момента.
Вчера опозицията в лицето на председателя на БСП постави в парламента въпроса именно за плащанията за деца. Михаил Миков изнесе статистика, според която от известното до момента за тази година, през първите пет месеца на 2015 г. са се родили 1776 бебета. Раждаемостта е спаднала със 7,5%. Как си обяснявате тези резултати на фона на твърденията, че в България ставало по-добре. Ако става по-добре, защо хората имат по-малко бебета?
Значи, първо децата, които са се родили в първите пет месеца на 2015 г. някак си майките им са забременели през 2014 г., във втората половина, когато беше краят на правителството на Орешарски. Това го казвам на шега, защото действително не е сериозно обяснение, но по същия начин се държи за съжаление и господин Миков – абсолютно деструктивно. Там няма конструктивизъм никакъв. Въпросът е, че действително аз гледам по-сериозни статистики, които са свързани с това, че голяма част от децата в България имат риск от бедност и то не е заради социалните трансфери, заради плащането за деца, а заради липса на работа на родителите им, липса на достатъчно доходи на семейството и т.н. Така че действително мисля, че трябва да се прави повече за работещите родители, особено.
Защо не се обвързва…
И да не пропусна една група, която за мен е най-големият приоритет – това са родителите на деца с увреждания. Там е действително изключително тежко.
Защо не се обвържат социалните плащания с ръста на минималната заплата, питат също от БСП?
Защото БСП най-добрият отговор трябва да имат, защото по време на Тройната коалиция се развързаха от минималната работна заплата, и то с основание, и аз го подкрепям. Преди това какви ли не плащания бяха свързани, глоби включително и т.н. с минималната работна заплата. Това не позволяваше тя да бъде увеличена, защото 1 лев увеличение на минималната работна заплата носеше след себе си огромни ефекти в целия публичен сектор. Ако обвържем отново минималната работна заплата с много плащания, тя просто няма да мърда. За мен увеличаването на доходите от труд са основен приоритет. Затова аз настоявам за вдигане на минималната работна заплата. Това предполага тя да се вдига като заплащане за труд, а не като някакъв референтен индикатор за други плащания.
Социалните плащания при бременност и раждане при правителството на Орешарски се определяха от заплатата 18 месеца назад. Вие върнахте да бъде 24 месеца назад.
Тя така беше преди това.
Защо? Логиката е един млад човек, че за кратко време в първите години, докато работи, заплатата му расте и връщайки колкото може повече назад броя месеци, намалявате възможността, докато гледа детето си да получава повече пари.
Това действително има отношение само върху тези 90%, които се получава 410 дни след раждането, и промените не са особено големи. Сега, млад човек като започне работа на третия или на шестия месец не му се променя драматично заплатата. Така че доколкото идеята за изплащане на майчинство е това да бъде от фонд, това е осигурителна система, в която всеки се осигурява, то трябва да бъде свързано по някакъв начин с този показател.
Следващият събеседник е министърът на финансите. С него ще говорим по темата за новите дългове на България – едно от събитията на годината в нашата класация. Каква е позицията Ви по тези дългове?
Според мен трябва да се прави всичко възможно да се ограничава по взимането на нов дълг. Затова подкрепям за следващата година двата процента дефицит. Дано не се случи като тази година, когато той беше планиран по-нисък, той беше 3%, но можеше да бъде по-нисък, и накрая се направи една промяна, и то не заради европейските проекти - там действително трябваше да ги довършим, имаше нужда от пари, а заради допълнителни плащания на един куп администрация, което не е редно.
Коя е думата на 2016 година?
За мен продължава, това, което продължаваме да правим са промените в инвалидните пенсии, промените в начина, по който функционират частните пенсионни дружества, промените в цялостната концепция за социално подпомагане. Нов Закон за социалното подпомагане ще предложим. Идеята е да се подреди системата, за да могат повече хора да имат достъп до нея и да бъде по-справедлива.
Вицепремиерът Ивайло Калфин, министър на труда и социалната политика.